№ 33
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500333 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260158 от 23.04.2021г., постановено по гр.дело
№148/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, са отхвърлени
предявените от Д. АНДР. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№47, ет.5,
ап.13, против „Б.С.-В.“ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.“В.Л.“№51, главен иск по чл.258 и сл. от ЗЗД за сумата от 42880лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
договор за охрана с технически средства на обект №2416/25.11.2018г.
/стойността на откраднати златни бижута/, и евентуален иск по чл.45 във
връзка с чл.49 от ЗЗД за сумата от 42880лв., представляваща претърпени
имуществени вреди от кражба /представляващи стойността на откраднати
златни бижута/, и тя е осъдена да заплати на дружеството сторените разноски
в производството в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Д.
АНДР. Б., която чрез пълномощника си адв.А.У. го обжалва изцяло с
1
конкретни доводи за неправилност, според които: изследваният от
първоинстанционният съд фактически състав за заплащане на предвидената в
чл.6 от процесния договор неустойка е неотносим към спора, който касае
обезщетяване на пълния размер на вредите от неизпълнение на договора,
надхвърлящи размера на неустойката, съгласно чл.92,ал.1,изр.2 от ЗЗД и
чл.28,пр.2 от договора; неправилно е прието да липсва неизпълнение на
договора поради това, че дежурният патрул на 13.03.2019г. е пристигнал за
пет минути до охранявания обект, без да се отчете, че същият не е реагирал,
съобразно чл.2,ал.3 от договора, на 14 и 15 март 2019г., като, освен на
основание чл.28 от договора, по аргумент на противното от чл.27,пр.2
обезщетение се дължи и когато кражбата е извършена след пристигането на
патрула, съобразно фиксираното с договора време от пет минути; доказването
на собствеността на процесните вещи, тяхното съхранение и отнемане от
охраняваното жилище със свидетели е допустимо, съгласно чл.164,ал.1,т.3 и
чл.165,ал.1,пр.1 от ГПК, като за тези обстоятелства е представен и официален
документ – постановление на РП-П.; в процесния договор не са предвидени
клаузи, задължаващи възложителя да заяви ценните си вещи, които ще се
охраняват или да изисква на определен период физическа проверка на
жилището; възникването и реализирането на договорната отговорност не е в
императивна зависимост от провеждането и приключването на наказателно
преследване; по евентуалният иск за обезщетение на деликтно основание
собствеността на отнетите движими вещи и оставянето им за съхранение в
охраняваното от ответника жилище са установени с показанията на
ангажираните четирима свидетели, а не само на двамата, обсъдени от
първоинстанционния съд. Жалбоподателят, след анализ на събраните
доказателства, счита за установени при условията на пълно и главно
доказване обстоятелствата от значение за основателността на главния иск
относно наличието на валидно договорно правоотношение между страните,
възникването на задължение за обезщетяване по чл.28 и чл.27 от договора и
наличието на причинени на възложителя имуществени вреди от
неизпълнението на договорните задължения на изпълнителя. Счита, че
размера на дължимото обезщетение се определя от пазарната стойност за
един грам злато от съответната проба /карат/ за всеки един от отнетите златни
накити към момента на отнемането им, който, съгласно чл.162 от ГПК, следва
да бъде определен от съда по негова преценка, а при невъзможност,
2
посредством оценъчна експертиза. Оспорва възраженията на ответника по
отговора на исковата молба. По изложените съображения претендира за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.
Въззиваемата страна „Б.С.-В.“ЕООД е депозирала чрез пълномощника
си адв.Е.П. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност, според които в чл.6,ал.1 от процесния договор е предвидена
неустойка, която се покрива с имуществената отговорност на изпълнителя до
1000 евро при липса на вещи, причинена от кражба чрез взлом, каквато не е
имало, като ищецът не е ангажирал доказателства за липса на реакция от
страна на изпълнителя по повод сигнала на 14.03.2019г., а на 15.03.2019г.
изпълнителят е изпратил представител за възстановяване на нормалната
работа на системата. Поддържа по делото да не са събрани надлежни
доказателства във връзка с липсата на процесните вещи и тяхната стойност.
Счита имуществената отговорност на изпълнителя да е ограничена до
неустойката. Застъпва да не са установени елементите от фактическия състав
на деликтната отговорност, тъй като, ако е налице деянието /бездействие от
страна на ответника – проникване през повредена система/ и причинната
връзка, не е доказано наличието на действително настъпили вреди и техния
обем. Претендира за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В исковата молба ищецът Д. АНДР. Б. твърди в края на 2017г. дъщеря й
М., с оглед установяването на същата в Германия, да е предоставила на нея и
на сестра си Г. Б. в заем за послужване апартамент №13 в гр.П., ул.“П.“№47,
ет.5, за да го ползват заедно и поотделно безвъзмездно до момента на
поискването му. На 07.09.2018г. дъщеря й Г. Б. и членовете на нейното
семейство заминали временно за Англия, като при заминаването си тя
оставила в съвместно обитавания апартамент свои ценности – сумата от
3000лв. и златни накити. Ищецът също съхранявала в апартамента свои
златни накити: 2бр. дамски гривни от 14 каратово злато, едната от които
50гр., а другата с тегло 70гр.; 2бр. масивни дамски синджира от 14 каратово
злато с тегло от по 200гр. Всеки, с прикрепена към всеки от тях по една
3
кръгла плочка от 14 каратово злато с тегло от по 50гр. всяка; 6бр. пръстени от
14 каратово злато със средно тегло от 15гр. всеки. Тези накити й били
дарявани в продължителен период от време от нейните родители, от съпруга
й и други близки и роднини по различни поводи, в съответствие с тяхната
семейна традиция и обичаи. В апартамента се съхранявали златни накити и на
дъщеря й М.. Тъй като в средата на м.ноември.2018г. била поканена от
дъщеря си Г. да я посети в Англия, двете решили, че преди заминаването й
трябва да бъде сключен договор за охрана на обитаваното от тях жилище, за
да бъдат защитени от евентуално незаконно отнемане в периода на
отсъствието й намиращите се в него и оставащи без надзор движими вещи на
значителна стойност – златни накити. Така бил сключен след предварителна
уговорка с представители на ответното дружество договор за охрана с
технически средства №2416 от 25.11.2018г. Веднага след подписване на
договора служителите на ответното дружество извършили монтаж на
охранителна техника в апартамента, при което били поставени датчици за
контрол на входната врата, зоната след входната врата и зоната след входната
врата в ляво. След окончателното поставяне на елементите на охранителната
система в апартамента тя уведомила техниците, че след няколко дни ще
замине за Англия за неопределено време, през което никой няма да обитава
апартамента, както и, че няма да има друг подходящ човек, на който да
повери ключа за него, и след като пълномощникът на ответното дружество й
заявил, че ще трябва да му предостави ключ за охранявания обект, който ще
бъде предаден от него за съхранение и ще бъде на постоянно разположение
на патрулния автомобил, тя му предала единственото копие от ключа за
апартамента и за входната врата на блока, като оригиналният екземпляр от
тези ключове останал у нея. На 28.11.2018г. тя заминала за Англия, като по
време на целия й престой там ключовете били само в нейно държане. На
13.03.2019г. между 18,00ч. и 19,00ч. лондонско време получила обаждане по
телефона от служител на ответното дружество, който я попитал дали е
собственик на апартамента, който може да му предостави ключ, тъй като от
охранителната система бил подаден сигнал за незаконно проникване в
жилището, но, независимо, че при посещението на адреса било установено,
че входната врата на апартамента е здрава и заключена, правилата за охрана
изисквали да се извърши и вътрешен оглед, за който е необходим ключ, с
какъвто охранителите не разполагат. Тя отговорила, че се намира в Англия и,
4
че единственият дубликат от ключа за апартамента бил оставен от нея на
служителите на ответното дружество, както и, че в него имало много ценни
вещи, поради което се налага апартамента да не бъде оставян без непрекъснат
пряк надзор, докато не се намери ключа и не се извърши вътрешна проверка
на жилището. Около двадесет минути по-късно получила телефонно
обаждане от същия човек, която я уведомил, че в апартамента не е установено
проникване и няма за какво да се безпокои. На следващия ден 14.03.2019г.
позвънила в офиса на дружеството, като при разговора служителка й
потвърдила, че предишният ден бил постъпил сигнал за проникване в
апартамента, но след като охранителите посетили адреса и извършили
необходимата проверка установили, че няма никакво проникване. В края на
разговора служителката я успокоила, че сигналът вероятно е бил предизвикан
„от паяк или мишка“. Никой не я уведомил за наличието и на други сигнали,
освен този на 13.03.2019г. На 15.03.2019г. между 13,00ч. и 14,00ч. лондонско
време й позвънил човек, представил се като г-н И.М. – ръководител на
техническата служба на ответното дружество, който я уведомил, че същия ден
е получил служебна справка, според която на 13 и 14 март 2019г. от
охранявания обект били подадени няколко сигнала за проникване и след като
лично отишъл на адреса констатирал, че вратата е здрава и влязъл в
апартамента, ползвайки предоставения от нея ключ, при което установил, че
вътрешната охранителна система на обекта е повредена, вътрешните врати са
разбити, а намиращите се в жилището вещи са разхвърляни безразборно, от
което направил извод за незаконно проникване и наличие на престъпление,
поради което се обадил на тел.112. На 16.03.2019г. дъщеря й Г. и нейният
фактически съпруг заминали от Англия за България и веднага след
пристигането в апартамента дъщеря й се обадила и потвърдила извършването
на кражба на всички, намиращи се в него пари и златни накити, във връзка с
което било образувано ДП №361/2019г. на РУ на МВР-П. за престъпление по
чл.194,ал.1 от НК, по което извършителят все още не бил установен. В
началото на м.април.2019г. ищецът също се прибрала в П. и в проведен с г-н
М. разговор той й заявил, че вина за кражбата имат служителите на ответното
дружество, тъй като след постъпване на първия сигнал на 13.03.2019г.
дежурният екип е посетил апартамента, но не е извършил вътрешна проверка,
тъй като не е открил ключа, поради неспазване на правилата за съхраняването
му в багажника на патрулния автомобил и поради липса на последваща
5
адекватна комуникация за своевременното откриване на този ключ и
предаването му на охранителния екип, който през това време е трябвало да
чака пред апартамента, а не да си тръгва, както е станало. Освен това, когато
на следващия ден 14.03.2019г. отново са получени сигнали за проникване, в
нарушение на установените изисквания и правила, диспечерката от
мониторинговия център, приемащ сигналите от охраняваните обекти, не е
изпратила най-близко позиционирания патрулен автомобил за посещение и
извършване на вътрешна проверка, защото погрешно е преценила, че, поради
бързото възстановяване на нормалната дейност на сигнала на охранителната
система, подадения от нея сигнал се дължи на техническа грешка или на друг
смутител от животински произход /паяк или мишка/. Вследствие на тези
съществени нарушения на задълженията на ответното дружество в качеството
му на изпълнител по договора на ищеца като ползвател на апартамента и
възложител по договора били причинени имуществени вреди в размер на
42600лв., съответстващи на общата парична стойност на нейните собствени
златни накити, изчислена по пазарна цена от 60лв. за един грам злато от
съответната проба към момента на незаконното отнемане – между 13 и 15
март 2019г. С оглед на така изложените обстоятелства е формулиран петитум
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца парично
обезщетение за имуществени вреди в размер на 42600лв., ведно със законната
лихва от предяваване на иска, а, в случай, че не се установи наличие на
произтичащо от договор между страните задължение за уважаване на този
главен иск, в условия на евентуалност обезщетението да й се присъди на
основание причинено й непозволено увреждане, произтичащо от незаконно
/престъпно/ отнемане на собствените й златни накити, допуснато поради
виновно поведение на служителите на ответното дружество при и по повод на
осъществяваната от тях охрана с технически средства. С представена с молба
вх.№2452/09.03.2020г. уточняваща молба ищецът е индивидуализирала всеки
един от процесните златни накити и е уточнила размера на претендираното
обезщетение на 42880лв., съобразно посочената поотделно стойност на
накитите.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете досежно
легитимацията на ищеца, твърдяното неизпълнение на договорните
задължения и наличието на претърпени вреди, позовавайки се и на
разпоредбите на чл.6 от договора.
6
С обжалваното решение съдът е приел, че на 13.03.2019г. няма
нарушения на сключения между страните договор, тъй като задълженията по
чл.2,ал.3 от него са изпълнени и ищцата не е уговорила в същия, че
предоставя ключове за входната врата на апартамента и изисква да бъде
огледан при получаване на сигнал. Приел е, че на 14.03.2019г., когато отново
има няколко сигнала, ответното дружество не е взело мерки за
възстановяване на системата, която вече е била повредена, и е налице
неизпълнение на договора, но фактическият състав не е завършен, тъй като от
една страна трябва да е налице уговорената в чл.28 предпоставка – неспазено
време за реагиране, съобразно чл.2,ал.2, а от друга ищцата не разполага с
официални документи по чл.6, с които да докаже липсите от тази кражба, и не
е заявила предварително и изрично ценните си вещи, които ще се охраняват,
за да изключи тази клауза, нито е уговорила изискване за физическа проверка
на жилището на определен период и други подобни клаузи, гарантиращи й
точното изпълнение и имуществена санкция на изпълнителя по договора,
поради които обстоятелства и неприключилото ДП, договорната отговорност
на ответника да не може да бъде ангажирана. Приел е да не са налице
елементите и от фактическия състав на деликтната отговорност, тъй като, ако
деянието е налице /бездействие от страна ответника – проникване при
повредена система/ и причинната връзка, ищцата не е доказала при условията
на пълно и главно доказване наличието на действително настъпили вреди и
техния размер, понеже описателното им установяване от свидетелки, едната
от които първа братовчедка, а другата дъщеря на ищцата не е достатъчно, а
само и единствено дъщерята на ищцата установила, че изброените златни
накити били оставени в апартамента, което видяла чрез видео връзка по
телефона, но същата е заинтересована от изхода по спора не само поради
родството с ищцата, но и с оглед твърденията й тя също да е имала бижута в
апартамента. По тези решаващи съображения първоинстанционният съд е
отхвърлил евентуално съединените искове.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Предявеният главен иск е с правна квалификация чл.79,ал.1 във връзка с
чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вследствие
неизпълнение на договорни задължения имуществени вреди под формата на
7
претърпяна загуба, а евентуалният е с правна квалификация чл.49 във връзка
с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие виновно поведение на служители на ответното дружество при
изпълнение на възложената им от него дейност по охрана с технически
средства.
Въззивната жалба съдържа не само правни доводи относно
неправилността на обжалваното решение във връзка с приложението на
материалния закон, но и оплаквания, касаещи преценката на доказателствата
и установените посредством тях правнорелевантни факти.
В тази връзка е безспорно, че между страните е сключен приложения
договор № 2416 от 25.11.2018г. за охрана с технически средства на обект –
апартамент №13 в гр.П., ул.“П.“№47, ет.5, чиято действителност не е
оспорена, поради което същият валидно ги обвързва. В чл.6,т.1, т.2 и т.3 от
него е уговорено задължение за ответника като изпълнител да заплати на
ищеца като възложител неустойка при констатирани липси, причинени от
кражба чрез взлом в обекта, в размер до 1000 евро, който се определя и
заплаща в срок след произнасяне на компетентните органи /МВР, следствие,
прокуратура, съд/ и след окончателното заплащане от застрахователната
компания, като размерът на липсите се доказва с официален документ,
удостоверяващ собствеността на претендираната материална наличност и
местонахождението й на обекта към момента на нарушаване на целостта му.
Тези клаузи от договора, както основателно възразява жалбоподателят, са
неотносими към спора, поради което неправилно им е придадено правно
значение за него от първоинстанционният съд, тъй като, според чл.92,изр.2 от
ЗЗД, кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди от
предвидените за обезщетяване с неустойката, възникнали от неизпълнението
на договорните задължения, каквито в случая са и претендираните от ищеца
на общото основание по чл.82 от ЗЗД, като с неустойката, противно на
застъпваното от ответника, отговорността на изпълнителя не се ограничава до
нея, а създава правна възможност за кредитора по облекчен начин, без да е
нужно да доказва вредите, да получи договорената неустойка, от която сам
решава дали да се възползва или не. При това положение посочените клаузи
не препятстват ищеца да претендира за обезщетяване на действително
претърпените от нея имуществени вреди, нито обвързва страните с
8
уговорените за целите на неустойката начини за тяхното установяване и
условия за определяне и заплащане на обезщетение за тях.
При сключването на договора ищецът Д.Б. като възложител е действала
в качеството си на ползвател на апартамента, собствен на нейната дъщеря М.
Б., според представените Нотариален акт №....., и удостоверение за раждане
от 14.06.1994г., в каквато насока са показанията на ангажираните от нея
свидетели Г. Б.-дъщеря, С.А.-зет и П.А.-първа братовчедка, според които,
въпреки, че Д.Б. притежава апартамент №35/14 в гр.П., ул.“П.“№93, за който
в кориците на делото се съдържа Нотариален акт №...., тя, заедно със
семейството на дъщеря й Г., живеели в процесното жилище на другата й
дъщеря М., установила се в Германия, с нейно разрешение и по общо
съгласие, и в него съхранявали притежавани и от трите ценности – пари и
златни накити, включително процесните, надлежно индивидуализирани,
подарявани през годините на Д. от нейните съпруг и родители, за част от
които съществували сертификати. Според същите свидетели, Г. и семейството
й заминали за Англия, където преимуществено живеели, и Д. останала сама в
апартамента, но, когато решила да отиде при тях, сключила процесния
договор, за да е спокойна за намиращите се в него ценности. Според св.Г. Б.,
преди да отиде при тях в Англия майка й оставила ключове за входната врата
на блока и за входната врата на апартамента на разположение на ответното
дружество във връзка със сключения вече с него договор, което се
потвърждава и в показанията на св.И.М. и св.П.Я.-служители на същото.
Според св.Г. Б., преди да замине майка й увила всеки от накитите в бебешки
дрешки и ги наредила под матрака на спалнята, което свидетелката лично
видяла при провеждания в този момент разговор с камера помежду им. Майка
й уведомила за съхранявани в апартамента ценности, без да ги конкретизира,
чак когато вече била в Англия и получила на 13.03.2019г. телефонно
обаждане от дежурния охранител, пристигнал на адреса по повод задействане
на сигналната система. От представените от ответника извадка от
мониторинговия център и копие на джи пи ес системата на патрулния
автомобил, както и от показанията на ангажираните от него свидетели И.М.-
завеждащ техническа служба, С.С.-охранител и П.Я.-техник се установява, че
на 13.03.2019г. в 05,08ч. алармената система е изпратила автоматично
изискуемия ежедневно в определен час тест-сигнал за това, че функционира.
В 20,34ч е получен първи сигнал от задействане на датчиците в помещението
9
след входната врата и в помещението след входната врата в ляво, активиращи
се при засечено движение, продължил до 20,36ч., когато е получен следващ
сигнал от датчика в помещението след входната врата в ляво и от входната
врата, последван от сигнал в 20,37ч. от датчика в помещението след входната
врата и след входната врата в ляво, от сигнал в 20,38ч. в помещението след
входната врата в ляво, от сигнал в 20,39ч. от входната врата в ляво и от
входната врата, от сигнал в 20,40ч. от входната врата и след входната врата в
ляво, от сигнали в 20,41ч. и в 20,42ч. от след входната врата в ляво, от сигнал
в 20,43ч. от след входната врата в ляво и от входната врата, и от 20,44ч. от
входната врата. Патрулният автомобил на ответното дружество пристигнал на
адреса в 20,39ч. Двамата охранители констатирали, че входната врата на
апартамента е напълно здрава, без видими следи от опити за разбиване или
разбиване, но те не разполагали с ключ за нея и останали пред охранявания
обект около 40мин., през които направили оглед на блока от всички страни,
всичко било тъмно, не се виждала светлина от апартамента, нито
констатирали шумове. Според св.Г. Б., охранител на фирмата се обадил по
телефона на майка й в Англия и я уведомил за получен сигнал от
апартамента, при който тя го помолила да влязат в жилището, защото вътре
има много ценни неща, а той й отговорил, че ключът не е у тях, но единият
ще отиде до офиса да го потърси, а другият ще пази на вратата на жилището,
след което отново й звъннали и й казали, че са влезли и всичко е наред.
Според показанията на свидетелите на ответника, съгласно вътрешната
организация на работа, при получен сигнал операторът от центъра преценявал
дали да изпрати патрул на място или не, при изпращането на какъвто го
уведомявал от коя зона на обекта идва сигнала, като патрулът разполагал с
ключове за входните врати на блокове, жилищни кооперации и дворове, но не
и за самите жилищни обекти, за които ключовете се съхранявали в офиса на
охранителната фирма, тъй като длъжностното ниво на охранителите от
патрула не позволявало такава информация, и при констатиране на следи от
взлом, разбиване или обир, те били длъжни по най-бързия начин да уведомят
полицията, а след това и оператора, който уведомявал началника на отдел
Охрана и същият трябвало да се отзове с контролните органи и заедно да
влязат в обекта за извършване на оглед и установяване на щетите, до когато
патрулът осъществявал физическа охрана на обекта и не допускал никого до
него, а при липса на видими следи от взлом патрулът докладвал на оператора
10
и той преценявал как да се развият нещата, дали да извика висшестоящ, който
да съдейства на място, а при по-сложни ситуации да се обади на завеждащия
техническата служба. На 14.03.2019г. в 05,08ч., както предходният ден,
монтираната в процесното жилище алармена инсталация подала регулярният
тест-сигнал за функциониране. Същият ден в 19,14ч. бил подаден сигнал от
датчика в помещението след входната врата, приключил в 19,15ч. Според
св.М., тъй като се касае за единичен сигнал, е възможно датчикът да е
задействан от движение на котка, мишка или от течение, в който случай
операторът преценява дали да изпрати кола, каквато не е изпратил и това се
потвърждава в показанията на св.Г. Б., според които в този ден майка й се
свързала с жена от офиса по повод сигналите от предишния ден, която я
успокоила, че сигналът се включва и при движение на мишка или паяк. На
15.03.2019г. алармената инсталация не подала обичайния тест-сигнал, което
означавало, че не функционира правилно или е спряла да функционира.
Същият ден по повод обаждането на ищеца във фирмата св.М. проверил в
компютъра и видял получените на 13.03.2019г. множество сигнали от повече
от един датчици, сочещи на данни за проникване в жилището, поради което
взел ключа за него от офиса и с още двама души отишли до апартамента и
констатирали, че вътрешните врати били разбити, вещите разхвърляни, а
сигналната инсталация повредена – била откъртена предавателната антена,
бил изкъртен датчика на входната врата, чиято цялост не била нарушена и бил
в състояние да излъчва сигнал, поради което се обадил на тел.112 и повикал
св.П.Я. да възстанови охранителната система, като същият видял, че сирената
на алармата била отскубната, а предавателят, който излъчвал сигнали, бил
вътре в кутията. За влизането на служителите в апартамента системата подала
сигнал в 16,35ч., след което отчела направените при възстановяването
множество ръчни тестове. Според двамата свидетели, системата изпада в
състояние на „НОТ“, когато престане да излъчва сигнали към центъра, което е
видимо за оператора и налага уведомяване на собственика за осигуряване на
достъп за техническа проверка и поправка на системата. Според св.Г. Б.,
същият ден св.М. се обадил по телефона на майка й, за да я уведоми за
установеното проникване в апартамента, казал, че при отиването му вратата
била заключена и като я отключил видял, че вратата на хола е изкъртена и е
разхвърляно. На 16.03.2019г. св.Б. и съпругът й св.А. се върнали в България,
от летището направо отишли в полицията и заедно с кварталния влезли в
11
апартамента, огледали, като свидетелите констатирали, че златото го нямало.
Д. се завърнала седмица по-късно. По случая било образувано на 15.03.2019г.
при условията на чл.212,ал.2 от НПК с извършването на огледа ДП
№361/2019г. по описа на РУ-П. за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 във връзка
с чл.194,ал.1 от НК срещу неизвестен извършител, в което като пострадала
първоначално била конституирана Г. Б., а впоследствие и майка й ищеца Д.Б.,
потвърдила част от предмета на престъплението да е бил нейна собственост,
като наказателното производство е спряно, според представените
Постановления от 27.05.2019г. и от 07.04.2020г. на РП-Пазарджик, без данни
да е приключило към момента.
Основните задължения на ответника като изпълнител по процесния
договор за охрана с технически средства са предвидените в чл.2,т.1-т.4 от
него да извършва наблюдение, регистрация и инспекция на място с патрулни
автомобили на сигнали, получени от мониторинг центъра от монтираните
технически средства за защита и да предприеме необходимите действия за
прекратяване на проникването и/или залавяне на нарушителя, който се
предава незабавно на органите на МВР, като за целта организира и подсигури
дежурни охранителни екипи, времето за пристигане на които на обекта от
момента на получаване на сигнала е фиксирано на пет минути за времето от
22,00ч. до 6,00ч. или възможно най-бързо, съобразно пътната обстановка, за
времето от 06,00ч. до 22,00ч. Тези задължения са в съответствие с характера
на сигнално-охранителната дейност, която, съгласно чл.17,ал.1 от ЗЧОД, е
такава по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически
или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез
монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни
системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените
сигнали с мобилни охранителни патрули, и със целта на тази дейност да се
предотврати и пресече незаконно посегателство върху имуществото и да се
гарантира неговото запазване. Установява се в случая тази цел да не е била
изпълнена, тъй като притежаваните от ищеца като възложител по договора в
качеството й на ползвател по смисъла на чл.18,ал.1 от ЗЧОД златни накити,
находящи се в охранявания апартамент, са били противозаконно отнети при
проникване в него от неизвестно лице. Относно ползването на апартамента,
собствеността върху накитите, местонахождението им в него към датата на
проникването и липсата им след него настоящата инстанция кредитира
12
показанията на ангажираните от ищеца свидетели, които са взаимно
непротиворечиви, конкретни, включително досежно характеристиките на
вещите, и изхождат от лица с непосредствени възприятия. Те, както се
поддържа във въззивната жалба, съставляват и допустимо доказателствено
средство, с оглед посочената стойност на всеки един от накитите и
придобиването им по дарение от роднини, поради което не попадат под
ограничението на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК във връзка с установяване на
собствеността на ищеца върху им. Същите кореспондират и на останалите
доказателства и обстоятелства досежно задействането на сигнално-
охранителната система, констатираните при огледа от служителите на
ответното дружество поражения по нея и интериора в жилището, както и
образуването на досъдебно производство за отнемането на златните накити, в
което ищецът е конституирана като пострадало лице- собственик на част от
предмета на престъплението, за което са събрани достатъчно данни.
Спорният въпрос е дали така претърпените от ищеца имуществени вреди под
формата на загуби са вследствие виновно неизпълнение на задълженията по
договора. От значение за него е механизмът на извършване на
противозаконното отнемане, за всестранното и детайлно изследване на който
като съставомерен признак на деянието въззивният съд с определение от
23.09.2021г. е спрял производството по настоящото дело до приключване на
производството по образуваното ДП №361/2019г., което определение е
отменено при обжалването му от ищеца с определение по ч.гр.дело
№4687/2021г. на ВКС. В тази връзка от събраните доказателства и
установените с тях по-горе факти се налагат следните фактически и правни
изводи: Проникването в жилището и отнемането на процесните движими
вещи – златни накити, е извършено на 13.03.2019г. за времето от 20,34ч. до
20,44ч., предвид множеството последователни подадени от различни датчици,
регистриращи движение в различни зони на жилището, сигнали, което заедно
с констатираното при огледа разбиване на вътрешни врати, на алармената
система и разхвърляне на вещи, сочи на човешко присъствие, свързано с
активна деятелност по намиране и отнемане на ценности. Без значение е при
това положение, че при получения на 14.03.2019г. единичен сигнал от
системата и при преустановяване на нейното функциониране към 15.03.2019г.
не са били изпратени патрулни екипи на адреса. От тези факти не може да се
приеме, че действията по отнемане на вещите са продължили и на тези
13
конкретни дати. Това е така, тъй като, макар и алармената система да е била
повредена при проникването на 13.03.2019г. чрез отскубване на антената и
изкъртване на датчика, тя е продължила да функционира, подавайки на
14.03.2019г. в 05,08ч. регулярния тест сигнал, като до тогава и до сигнала в
19,14-15ч. на същия ден други сигнали по повод отчетено от датчиците
движение, които да сочат на продължаващо и продължително човешко
присъствие, не са били подадени, а системата е спряла окончателно да работи
след така подадения единичен сигнал, без от страна на ищеца да са събрани
каквито и да било доказателства за осъществено проникване в жилището за
времето до 16,35ч. на 15.03.2019г., когато там са отишли техниците. След
като вещите са били отнети още на 13.03.2019г., евентуалното неизпълнение
на задълженията на ответното дружество чрез предприемане на съответни
действия на 14 и 15 март 2019г. не е в причинна връзка с претендираните за
обезщетяване въз основа на договора вреди. Установи се, че на 13.03.2019г.
патрулният екип е пристигнал на адреса пет минути след постъпване на
първия сигнал, с което задължението по чл.2,т.3 от договора за максимално
бърза реакция е изпълнено, с оглед фиксираното с тази клауза време за
различните часови интервали от денонощието. Засечената от системата
активност в апартамента е преустановена само пет минути след пристигането
на патрулния автомобил пред блока и към момента, в който охранителите са
се качили до петия етаж, където се намира охраняваното жилище, шумове в
него не е имало, включително от разбиване на вътрешни врати, нито
системата е продължила в по-късен момент да подава сигнали за движение,
което сочи, че противоправното отнемане вече е било приключило и
извършителят се е оттеглил, при което кражбата е извършена преди
своевременното пристигане на екипа до апартамента. При това положение не
е налице неизпълнение на договорните задължения, вследствие на каквото да
са настъпили вредите за ищеца, и изпълнителят не дължи обезщетение, както
е и изрично предвидено в чл.27,предл.2 от договора. Следва да се има
предвид и, че входната врата на апартамента е била заключена и по нея не е
имало видими следи от взлом или опити за разбиване, при което обективно
не е било налице основание охранителите да се усъмнят за извършено
неправомерно проникване, съответно да уведомят полицията и оператора в
центъра за такова и той да изпрати висшестоящ служител, който с оставения
от ищеца на разположение в офиса на ответника ключ от апартамента да
14
влезе след изразеното от Б. по телефона съгласие, съобразно и установените
вътрешни правила за организацията на работа в дружеството. Въпреки това,
охранителите са извършили външен оглед на жилището от всички страни на
блока, при който не са установили то да е осветено, което да е белег за нечие
присъствие, както и са останали 40 мин. да наблюдават и охраняват обекта.
Тези обстоятелства сочат на полагане на дължимата грижа от страна на
ответника във връзка с изпълнение на задълженията му по договора,
доколкото същият, както и законът, не могат да детайлизират в пълнота
конкретно изискуемите се за изпълнение на задължението фактически
действия, зависещи от конкретната ситуация и обстановка. С оглед на това, не
е налице виновно неизпълнение на договорните задължения, за което
ответникът да отговаря. В допълнение следва да се каже и, че, съгласно чл.82
от ЗЗД, на обезщетяване подлежат предвидимите вреди и само, ако
длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. При положение, че ищецът Б. при сключване на
договора не е уведомила ответното дружество за наличието, освен на
предполагаемата за всяко жилище покъщнина, и за находящите се в
охраняваното ценности – златни накити на значителна стойност, каквито то
не би могло да предвиди, че се намират там, и предприетите от него действия
сочат на добросъвестност, за вредите от отнемането на тези вещи то не
отговаря. При наличието на валидна договорна обвързаност между страните
във връзка с охраняването на жилището, от което са отнети златните накити,
и липсата на доказателства отнемането да се дължи на виновно
противоправно поведение, включително от гледна точка на участие,
съдействие или улесняване на престъпното посегателство, на служителите на
ответното дружество при и по повод извършване на възложената им от него
охранителна дейност, не е налице и извъндоговорното основание по чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
деликтна отговорност на дружеството. Обсъденото обосновава извода за
неоснователност на предявените в условията на евентуалност искове, които
като такива правилно, макар и по други съображения, са отхвърлени с
обжалваното първоинстанционно решение и същото следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
ответника, жалбоподателя следва да бъде осъдена да му заплати сумата от
1800лв., представляваща разноски за въззивното производство за адвокатско
15
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от
02.09.2021г. и списък.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260158 от 23.04.2021г., постановено по
гр.дело №148/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. АНДР. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№47, ет.5,
ап.13, да заплати на „Б.С.-В.“ЕООД, ЕИК ..., гр.П., ул.“В.Л.“№51, сумата от
1800лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16