РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Монтана, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 215 от 18.07.2022 г. по гр. д. № 194/2022 г. по описа на Районен
съд – Л. е уважен предявеният от А. А. Т. иск срещу Община Л. с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания, неудобства, уплаха и стрес в следствие на ухапвания от бездомни
кучета в гр. Л., ведно със законната лихва от 25.01.2022 г. – датата на увреждането, до
окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Община Л. чрез адв.
Л. А.. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Конкретно се поддържа, че показанията на разпитаните свидетели
са противоречиви досежно фактите дали кучетата са бездомни и какъв е техният брой.
В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд е извършил преценка на
доказателствата едностранно и без задълбочен правен анализ на всички доказателства
по делото. Твърди се, че Общината е предприела необходимите действия за овладяване
популацията на безстопанствени кучета, както и че служителите на общината са
извършили всички действия, предписани от закона, с дължимата грижа. Поддържа се,
че извършените действия съответстват на финансовите и организационните
1
възможности на Общината, съобразно предприетата „Програма за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета на територията на община Л.“. Излагат се
доводи за неоснователност на иска за обезщетение за претърпените от ищцата вреди.
Въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
ЛРС. Прави и искане за присъждане на разноски и прави и възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, платен от въззиваемата.
Въззиваемата страна А. Ал. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение, като присъди и сторените разноски.
Във въззивното производство не са искани и събирани нови доказателства.
Окръжен съд - Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
При проверката по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК МОС установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от ухапвания от бездомни кучета на територията на
гр. Л., в размер 5000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане.
За да постанови атакуваното решение, Районният съд е приел за доказано по
несъмнен начин, че ищцата е нахапана от бездомни кучета в гр. Л., като са й причинени
неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и стрес. За уважаване на
исковата претенция съдът е приел, че задължение на Общината е да полага грижи и
надзор за безстопанствените кучета на своята територия, като в случая е проявено
противоправно бездействие, което е в причинна връзка с вредите. Същото се изразява в
неосъществен контрол върху безстопанствените кучета въпреки законовото изискване
за това.
МОС, като инстанция по същество на спора, намира от фактическа страна
следното:
На 25.01.2022 г. ищцата А. Т., движейки се по тротоара от страната на ДСП Л.
по ул. „П.“, стигайки до ОЗД Л., забелязала в градинката на около 50 метра четири
бездомни кучета. Стреснала се и излязла на пътното платно на ул. „П.“, за да мине на
по-голямо разстояние от тях. Въпреки стореното за секунди кучетата я заградили от
всички страни и започнали да скачат към нея. Като използвала своята чанта, Т. се
опитала да ги изгони. Най-голямото куче я захапало по левия крак, от вътрешната
2
страна на бедрото. Пострадалата изпитала остра болка от ухапването, като освен това й
прималяло. В същото време по пътя шофирал автомобила си свидетелят А.Х.. Той
видял, че Т. се отбранява с чанта срещу скачащите по нея кучета. Свидетелят Х. завил
в обратна посока, за да помогне на жената. Спрял автомобила, а кучетата избягали към
другата страна на пътя. Помогнал на пострадалата да се обади на свидетеля С.М., с
когото живеела на съпружески начала и останал при нея до пристигането му. В
показанията си свидетелят М. описва, че от крака на А. течала кръв, затова я откарал в
Спешна помощ.
От представения писмен документ /л.4 от делото при ЛРС/ е видно, че на
25.01.2022 г. ищцата била приета в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Л.
поради ухапване от куче по лявото бедро, като на същата са й предписани лекарства.
От амбулаторен лист № 000008/27.01.2022 г. се установява, че ищцата има рани
от ухапване от куче по лявото бедро със зачервяване, оток и палпаторна болезненост.
От медицинската кеспертиза се установява, че на А. Т. на процесната дата са
причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана с големина около 1-1,5 см. на
лявото бедро. Освен това се установява, че има още 5 по-малки разкъсно-контузни с
разположение съответстващо на захапка от кучешки зъби. Оздравителния период за
такъв тип увреждане е повече от 1 месец. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че има причинно следствена връзка между уврежданията и изложеното от
ищцата.
От амбулаторен лист № 000085/27.01.2022 г. е видно, че при прегледа, извършен
от д-р Н.Д., ищцата с вегетативни симптоми видимо изпитвала страх при припомняне
на събитието с ухапването от кучетата, поради което на пациентката е предписано
лечение с ксанакс.
От показанията на св. В.Л. става ясно, че няма разминаване между описаното от
него в издадения амбулаторен лист № 000008/27.01.2022 г. и заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза. Двете установяват факта, че ищцата има
рани, причинени вследствие ухапване от кучета.
Разпитан катосвидетел, д-р Н.Д. дава показания, че поддържа написаното от него в
амбулаторния лист № 000085/27.01.2022 г. Същия потвърждава, че е налице причинно-
следствена връзка между усещанията на пациентката по време на прегледа и
ухапването от кучетата.
В показанията си св. С.М. разказва, че кучетата са имали ушна марка и са били
четири, като същите били на другата страна на пътя, когато той пристигнал. От
показанията му се установява още, че закарал пострадалата в Центъра за спешна
помощ, където му обяснили, че малко преди това е имало и друга жена, която е била
ухапана от същите кучета. Свидетелят разказва, че ищцата е треперила от страх след
инцидента и не може да спи спокойно. Твърди, че над един месец не могла да укрепне
3
психически, като и до ден днешен не може да спи и изпитва страх когато види кучета.
От показанията на св. А.Х. се установява, че видял няколко безстопанствени
кучета да нападат ищцата, докато той шофирал. За да помогне на потърпевшата, решил
да завие в обратна посока. Пристигайки на място, кучетата се отдалечили от ищцата, а
последната била силно разтревожена и викала „ухапаха ме, ухапаха ме“. От
показанията му се установява, че кучетата, които нападнали ищцата, е виждал много
пъти на същото място, често те се спускали по колата му.
От показанията на св. М.И. се установяват полаганите усилия от страна на
Община Л. във връзка с ограничаване на популацията на бездомни кучета в общината и
предприетите мерки. Общината няма изграден общински приют за кучета.
Свидетелката заявява, че има сигнали за ухапвания от безстопанствени кучета, но
конкретно такъв сигнал от ищцата не е получен.
По делото са приложени и писмени доказателства – „Програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Л.“, видно от
която от 2019 г. Общината си е поставила цели да прилага механизми за ефективен
контрол и намаляване на популацията на безстопанствените кучета на своята
територия. За тази цел е сключен договор № 124/27.05.2021 г. между Община Л. и „А.“
ЕООД, с който Общината е възложила, а дружеството е приело да извършва срещу
заплащане дейностите, заложени в „Програмата“ – залавяне, транспорт и престой в
стационар, кастриране, идентификация, ваксинация против бяс и обезпаразитяване на
безстопанствени кучета на територията на Община Л. за 2021 г. Договорът е сключен
за срок от 12 месеца.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна МОС приема
следното:
Разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и ал. 4, чл. 41, ал. 1-3, чл. 47, ал. 1 и 3 във вр. с чл.
49 и чл. 50 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ вменяват задължение на
общинските власти да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за
надзор е именно настаняването на кучетата в приюти /чл. 41, ал.1 ЗЗЖ/, като по
изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети /чл.47,
ал. 3 ЗЗЖ/. Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ЗЗЖ изрично е
предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез
взетите от местните власти мерки следва да гарантират безопасното поведение на
бестопанствените кучета спрямо хората, независимо от вида на тези мерки.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ във вр. чл. 47, ал.
3 от ЗЗЖ водят до извода, че в случая Общината е била длъжна да вземе мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствените кучета към хора, дори
4
когато животните са върнати по местата, от които са взети.
За да бъде ангажирана отговорността на Общината, следва се установи дали
кучетата са безстопанствени, т.е били са под неиннадзор по силатана ЗЗЖ.
Относнотози факт от съществено значение са показанията на св. М., видно от които
кучетата са имали ушна марка, като при пристигането му на мястото на инцидента
същите били от другата страна на пътя. Неговите показания следва да се съпоставят с
показанията на св. Х., видно от които последният е виждал многократно на същото
място кучетата, които нападнали ищцата. Х. допълва, че освен това кучетата се
спускали по колата му, когато е преминавал през това място. Обсъдените гласни
доказателствени средства следва да се кредитират, тъй като се допълват взаимно и не
си противоречат. По делото безспорно е доказан фактът, че кучетата са
безстопанствени след като имат марка на ухото /каквото изискване е предвидено
съгласно чл. 47, ал. 6 вр. чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ за кучетата, които се връщат на местата,
от които са взети/. От свидетелските показания не се установяват признаци на мястото
на инцидента да е имало техен стопанин, напротив – св. Х. споделя, че преди
процесния инцидент същите кучета, на същото място, са нападали колата му. Видно е,
че в случая кучетата, нахапали ищцата /виззиваема пред настоящата инстанция/, са
безстопанствени, а надзора за тях съобразно разпоредбите на ЗЗЖ е възложен на
Община Л..
Неоснователни са и възраженията за противоречията по отношение на броя на
кучетата. Дали кучетата са били три или четири на брой е без значение. Достъчно е и
само едно безстопанствено куче, което да нападне човек, за да се породи отговорност за
Общината. В тази връзка следва да се кредитира и СМЕ, видно от която Т. има шест
разкъсни рани, като тяхното разположение съответства да са причинени от захапка на
куче. Оздравителният период за такъв тип увреждане е около един месец. Вземайки
предвид изложеното в СМЕ, поясненията на вещото лице в съдебно заседание и
показанията на свидетелите Х. и М., следва че раните са причинени именно от
кучетата, за които Община Л. носи отговорност.
Несъстоятелни са и възраженията на въззивника, по отношение на
свидетелските показания досежно факта за наличие на кръв по крака на Т.. Предвид
установеното от СМЕ, което кореспондира и с приложеното веществено доказателство
/снимка на раните/, чисто житейски е логично при такъв тип разкъсване да има кръв,
поради което показанията на св. М. следва да се кредитират и в тази част. Меродавно в
случая е, че Т. е претърпяла вреди – болки и страдания. Освен това, от СМЕ се
установява, че оздравителният период е бил около един месец. Фактът, че св. Х. не е
видял да тече кръв, по никакъв начин не прави показанията му недостоверни.
По делото е установено, че след инцидента Т. изпитва страх от кучета. Това, на
първо място, се доказва от прегледа извършен от д-р Н.Д. /обективиран в
5
амбулаторния лист № 000085/27.01.2022 г./ Последният в съдебно заседание пояснява,
че е налице причинно-следствена връзка между усещанията на пациентката по време
на прегледа и ухапването от кучетата. Така установеното се подкрепя и от показанията
на св. М., който разказва, че ищцата Т. изпитва страх от кучета, в следствие на
инцидента.
Настоящият състав не може да сподели и доводите на въззивника, че е изпълнил
задълженията си, респ. че е положил дължимата грижа за обезопасяването и изолиране
на бездомните кучета, за да се гарантира защита на жителите на територията на гр. Л..
По делото са представени „Програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета“ както и договор, сключен между Общината и дружество, което е приело да
извършва следните дейности: залавяне, транспорт и престой в стационар, кастриране,
идентификация, ваксинация против бяс и обезпаразитяване на безстопанствени кучета
на територията на Община Л.. Приложени са и данни за обработени безстопанствени
кучета за 2019, 2020, 2021 г. / л. 25 от делото при ЛРС/. Гореописаните писмени
доказателства установяват, че общинските власти в гр.Л. правят опити за справяне с
проблема с безстопанствените животни, но положените от тях усилия са недостатъчни.
Нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на кметовете на
общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти. Видно
от показанията на св. И. такива приюти не са изградени в гр. Л. поради липса на
средства. В тази връзка съдът намира, че липсата на парични средства не може да
освободи ответната страна от своето задължение.
Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети
/чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ/, е в тежест на Общината. Последната е длъжна да гарантира, че
поведението на кучетата няма да е опасно за здравето и живота на хората, тъй като
животните са под нейните надзор и грижи съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ. По делото
не са представени доказателства какви мерки са взети за предотвратяването на
агресивно поведение на кучетата към хората в града, каквото задължение вменява чл.
50, т. 2 във вр. чл.49 от ЗЗЖ на общината. Видно от показанията на св. Х. и М. този
инцидент не единствения. Дори св. И. споделя, че в общината са постъпвали сигнали за
ухапвания от безстопанствени кучета. Фактът, че ищцата не е подала сигнал до
общината не освобождава последната от отговорност, която Закона за защита на
животните й вменява. Очевидно, в случая, общинските власти не са положили
дължимата грижа за справянето с проблема. Освен това данните по делото сочат, че
процесното нападение от безстопанствени кучета не е прецедент на територията на гр.
Л.. При така установеното съдът не може да приеме, че са предприети в достатъчен
обем и обхват действия от страна на общината за осигуряване здравето и живота на
жителите на град Л.. Приетата Програма е стратегически документ, който предвижда
мерки и действия, но те са останали неизпълнени. Съществуването на такъв план за
действие е формално изпълнение на законово изискване, но за да се постигне ефектът,
6
търсен от ЗЗЖ, следва Общината реално да е привела в изпълнение своята Програма. С
формалното приемане на Програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета Общината не се освобождава от отговорност завреди, причинени от
безстопанствени животни под неин надзор по силата на ЗЗЖ.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият
съдебен състав приема, че е налице бездействие на длъжностни лица на Община Л.,
защото не са положени нужните усилия за справяне с проблема и изпълнение на
задълженията, които ЗЗЖ въвежда. Тези бездействия се явяват противоправни и са
непосредствена причина за претърпените от въззиваемата Т. неимуществени вреди -
болки и страдания, както и психическо напрежение и стрес от нападението и
ухапванията от безстопанствените кучета.
Възраженията на Община Л. следва да се уважат досежно определеното обезщетение
от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства, не само
с отражение върху здравето и психиката му, но създаващи и социален дискомфорт за
определен период от време, които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. В тази връзка, установените от СМЕ и писмените доказателства
увреждания, които е получила Т. представляват лека телесна повреда. Същата е
изпитвала болка и страдание както по време на инцидента, така и за период около
месец, необходим за възстановяване от причинените рани. По делото се доказа, че в
резултат на инцидента Т. изпитва страх, когато види кучета, а това от своя страна се
явява остатъчно проявление от преживяното.
Освен горното, следва да се отбележи, че Т. е в работоспособна възраст, видно
от заявеното от нея в исковата молба същата работи. Няма данни по делото, че
причинените й травми по някакъв начин са или ще рефлектират върху нейната
работоспособност. Не са установени данни за ограничена социална активност или
загуба на способности поради преживения стрес. Видно от заключението по СМЕ няма
данни за последващи усложнения на причинените наранявания. При така установеното
настоящата инстанция намира, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва е в размер 3500,00 лева.
С оглед горното МОС намира жалбата за частично основателна, като атакуваното
решение следва да се отмени в частта за присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер над 3500,00 лева.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да се отмени и
в частта за разноските. С оглед крайния изходна спроа МОС осъжда Община Л. да
заплати на А. Т. 945 лева разноски пред двете инстанции, съразмерно с уважената част
7
на иска /чл.78, ал.1 от ГПК/, а в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за двете инстанции в общ размер на 270,00 лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/. Съдът намира, че не е налице твърдяната в жалбата
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 215 от 18.07.2022 г. по гр. д. № 194/2022 г. по описа на
Районен съд – Л., в ЧАСТТА в която Община Л. с Булстат *** и адрес гр.Л., ул. „Д.“ №
**, представлявана откмета др.-р Г.Г., е осъдена да заплати на А. А. Т., ЕГН
**********, обезщетение за претърпените неимуществени вреди над сумата от 3500
лв. до 5000 лева, КАКТО И В ЧАСТТА относно разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Т., ЕГН **********, иск срещу Община Л.
над сумата 3500 лева до предявения и размер от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от ухапвания от
бездомни кучета на територията на гр. Л..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 215 от 18.07.2022 г. по гр. д. № 194/2022 г. по
описа на Районен съд – Л., в ЧАСТТА в която Община Л. е осъдена да заплати на А. А.
Т. обезщетение за претърпените неимуществени вреди за сумата от 3500 лв.
ОСЪЖДА Община Л. да заплати на А. А. Т. общо сумата от 945 лева разноски
за двете инстанции.
ОСЪЖДА А. А. Т. да заплати на Община Л. общо сумата от 270 лева разноски
за двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8