О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе,
14.07.2023
г.
Административен съд-Русе, 6 състав, в
закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 307
по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба на А.Й.К. *** чрез пълномощник адв. П.Н. от АК-Разград
срещу ЗППАМ № РД-14-1984/05.06.2023г., издадена от директор на РД „ АА“-Русе , с която е
приложена принудителна административна мярка (ПАМ) :
1 .по чл.
106а, ал. 1, т. 1 б"а" и ал.2 т.1 от ЗАвтП -временно
спиране от движение на МПС Форд Транзит с рег.№ Р 3130КС, собственост на
Камелия Иванова Колева до отстраняване на нарушението , но за не повече от
дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. №Р3130КС и
отнемане на свидетелство за регистрация № 01234518
2. по чл. 106а, ал. 1,
т. 4, б "б" и ал. 2, т. З ЗАвП-временно
отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС № *********, изд.на
12.11.2014г от Р Гърция на жалбоподателя
А.Й.К. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Съдът
намира, че жалбата е редовна и допустима само по отношение на пункт 2 от
оспорената ЗППАМ , поради което за разглеждането й следва да се насрочи открито
съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
По
отношение на пункт 1 от оспорената ЗППАМ същата се явава недопустима, поради
следното:
Тази
мярка пряко засяга друго лице – собственика на МПС, тъй като ограничава правото
му да използва по предназначение лекия автомобил, т. е. правен интерес от
оспорване на акта в тази му част има Камелия Иванова Колева, а не жалбоподателя А.К..
Собственика на МПС –Камелия Иванова Колева е уведомена за издадената ЗППАМ №
РД-14-1984/05.06.2023г. и за правото и на оспорване в 14 дн.срок от връчването
на съобщението и заповедта.
В указания от съда
срок жалбоподателят не е посочил съображения за правния си интерес да обжалва
заповедта по пункт 1, а видно от вх.№ писмо 2691/23.06.2023г. ПАМ е връчена на
Камелия Колева на 09.06.2023г., а служебната справка в деловодството сочи на
липса на подадена жалба в срок
Наложената ПАМ на
основание чл. 106 а, ал. 1,
т. 1, б. "а" ЗАвтП е
насочена не към извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението,
поради което и адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят,
а собственикът на спряното от движение МПС, независимо, че твърдяното поведение
на водача е дало основание за приемане на акт с подобен правен резултат. Обстоятелството,
че с една заповед са наложени две принудителни административни мерки с различни
адресати не дава възможност на единия адресат да обжалва и двете мерки,
независимо, че са налице общи обстоятелства за налагане на двете принудителни
административни мерки с един адм.акт.В този смисъл правен интерес от оспорването на това
волеизявление в частта на мярката по чл. 106 а, ал. 1,
т. 1, б. "а" ЗАвтП има собственикът на МПС. В случай като
настоящия, когато собственикът и извършителят на нарушението са два различни
правни субектa и в жалбата дори липсват твърдения, а и липсват доказателства,
индикиращи евентуалната обвързаност помежду им по силата на някакъв вид
гражданско, в т. ч. трудово или друг вид правоотношение, жалбата по пункт 1 ,
по аргумент от чл. 159, т. 4 АПК,
се явява недопустима/ в този смисъл Определение № 10449 от 14.10.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 10083/2021 г., VII, Решение № 15079 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 3904/2018 г., I о., Решение № 12968 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
5866/2021 г., VII о/.
Поради това жалбата на
А.Й.К. срещу Заповед №
РД-14-1984/05.06.2023г., издадена от директор на РД „ АА“-Русе в тази част е
подадена от лице без правен интерес и производството по нея, на осн. чл. 159, т. 4 от АПК, следва да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл.159, т.4
от АПК, чл. 153 и чл.154 АПК и чл.163, ал.1 и чл.171, ал.6 от АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по жалба на А.Й.К. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1984/05.06.2023г., издадена от Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" Русе в частта, в която е приложена
принудителна административна мярка по чл.
106а, ал. 1, т. 1 б"а" от ЗАвП - временно спиране от
движение на МПС от категория М 1- Форд
Транзит с рег.№ Р 3130КС, собственост на Камелия Иванова Колева до отстраняване
на нарушението , но за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане
на 1 брой табела с рег. №Р3130КС и отнемане на свидетелство за регистрация №
01234518.
В тази част
определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му пред Върховен административен съд
КОНСТИТУИРА като страни в
производството:
1. Жалбоподател -А.Й.К. ***, който да се
призове чрез пълномощник адв. П.Н. от
АК-Разград
2.
Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе , в качеството на
ответник по жалбата.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
29.08.2023 г. от 11:30 ч. в 2 зала
на Административен съд - Русе, за когато да се призоват страните.
ПРИЛАГА административната
преписка, по която е издаден оспорения адм.акт ,изпратена в съда с
придружително писмо с вх.№ 2502/14.06.2023г.
Препис от жалбата да се изпрати на ответника по нея, който в
14-дневен срок от получаването й може да представи писмен отговор и да посочи
доказателства, както и да приложи към отговора други писмени доказателства, с
които разполага.
Определението
в тази част не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Решение № 8827 от
23.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2021 г., VII о., докладчик съдията Юлия
Раева
|
|
|
|
|
чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "a" ЗАвтП
|
|
|
|
|
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Д. И. от [населено място], обл. Плевен срещу Решение № 140 от
11.03.2021 г. по адм. дело № 1140/2020 г. по описа на
Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №
РД-14-2778 от 18.11.2020 г. на директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" (РД "АА") – Плевен.
В касационната жалба
са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за
законосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението
и на административния акт, както и присъждане на разноски.
Ответникът –
директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" -
Плевен, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за нейната
неоснователност.
Представителят на
Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Върховният
административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество, касационната жалба е основателна.
Производството пред
административния съд е образувано по жалба на Д. И. срещу Заповед № РД-14-2778
от 18.11.2020 г. на директора на РД "АА", с която са приложени
следните принудителни административни мерки:
1. по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "a" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) -
спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Джета", регистрационен номер [рег.
номер на МПС], собственост на Д. И. до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца;
2. по чл. 106а, ал. 1,
т. 4, б. "б" ЗАвтП - временно отнемане на СУМПС на Д. И.
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено, че на 10.09.2020 г. след получен
сигнал е установено, че в [населено място], обл. Плевен, [улица], Д. И. като
водач на лек автомобил "Фолксваген", модел "Джета",
регистрационен номер [рег. номер на МПС], извършва обществен превоз на 3 бр.
пътници, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници.
За да отхвърли
жалбата, съдът е мотивирал извод, че от представените доказателства се установява
наличието на описаните в заповедта факти и обстоятелства, които правилно са
квалифицирани като основание за прилагане на принудителните административни
мерки по чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б. "a" и чл. 106а, ал. 1,
т. 4, б. "б" ЗАвтП.
Решението е валидно и
допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Неправилен е изводът
на съда, че административният орган е изяснил относимите факти и обстоятелства
и е приложил правилно материалния закон. Заповедта не съдържа данни по какъв
маршрут е извършен превозът, нито за платено възнаграждение. Посочени са само
датата на проверката и имената на пътниците. Въпреки че заповедта препраща към
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен на Д. И., в
който превозът е дефиниран като таксиметров, в самата заповед като нарушение не
е посочено, че лицето няма удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, а че извършва обществен превоз, без да
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република
България или лиценз на Общността за превоз на пътници.
Относно различните
видове превози законодателят е дал дефиниции в специалния закон (§ 1 на ДР на ЗАвП),
като регламентацията им (включително необходимите документи и условията за
извършването им) се подчинява на различни законови разпоредби. Различни са и
законовите разпоредби, които предвиждат принудителни административни мерки за
преустановяване на административни нарушения при извършването им.
Предвид неизяснения
характер на извършения превоз не става ясно какви действия и/или бездействия
следва да предприеме лицето, за да се приведе в съответствие с изискванията на
административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че
нарушението е отстранено. При това положение макар и в заповедта да е
предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението,
продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с
което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК,
която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да
се осигури безопасност на автомобилните превози на пътници, но това трябва да
става със законосъобразни средства.
По горните
съображения административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4
и 5 АПК.
Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него
следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт.
С оглед изхода на
делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски
за платени държавни такси в общ размер на 80 лв. за двете съдебни инстанции. На
основание чл. 38, ал. 1, т.
3 от Закона за адвокатурата (ЗА) за предоставена безплатна правна
помощ на роднина в полза на адв. Дойкова следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. за първата инстанция и 500 лв. за
касационната инстанция. За касационната инстанция съдът определи размера
съгласно предвидения минимален такъв по административни дела без определен
материален интерес в чл. 8, ал. 3 Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
вр. чл. 38, ал. 3 ЗА.
За първата инстанция размерът от 450 лв. е под нормативно установения, тъй като
това е посоченият от адв. Дойкова размер, с който съдът е обвързан.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 АПК
Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 140 от
11.03.2021 г. по адм. дело № 1140/2020 г. по описа на
Административен съд - Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-14-2778 от 18.11.2020 г. на директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" – Плевен.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Д. И. ЕГН [ЕГН] от
[населено място], обл. Плевен разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за двете
съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" да заплати на адв. С.
Караасенова-Дойкова от Адвокатска колегия – Пловдив, с БУЛСТАТ [номер] и адрес
за упражняване на дейността гр. Пловдив, ул. "Райко Даскалов" № 48,
ет. 2, офис 207 адвокатско възнаграждение в размер на 950 (деветстотин и
петдесет) лева за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.