№ 4198
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110152711 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 52711 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
1
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 52449/10.09.2021г. на
СРС.
Ищецът Ц. П. Г. чрез адв. С.С. - АК-София, е предявил срещу
ответника "***" ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1829,12 лева представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода м.01.2011г.-м.04.2012г., ведно със законната лихва от
05.02.2013г. до изплащане на вземането, сумата от 222,51 лева за лихва за
забава за периода 03.03.2011г.-23.01.2013г., както и сумата от 141,03 лева за
съдебни разноски, за които суми на 18.06.2013г. по ч.гр.д. №2338/2013г. на
СРС, 89 състав, бил издаден изпълнителен лист и за събирането на които
било образувано изп.д. № 20168560400240 на ЧСИ № 856 - Б.Б.. Твърди, че
вземанията са погасени по давност, както и че изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Изпълнителното дело било образувано през 2016г. През същата година били
наложени и запори, но въпреки това удовлетворяване на вземанията на
кредитора не последвало. Молба за предприемане на други изпълнителни
действия била подадена едва на 07.11.2018г. Затова и задълженията за сумите
по изпълнителния лист били погасени по давност. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв.
С., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните
състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" ЕАД чрез юрк. М.П. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 106814/13.12.2021г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че, с издаването на
изпълнителния лист и образуването на изпълнителното производство срещу
длъжника давността била прекъсната. С молбата за образуване на
изпълнителното дело съдебният изпълнител бил овластен по реда на чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ да избира начин на изпълнение. Давностният срок бил прекъсван с
всяко едно изпълнително действие и постъпване на суми от него. За
насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за
ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него
суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата,
въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
2
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В случаите, когато вземането произтича от влязла в сила заповед за
изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист, без да е
проведено състезателно съдебно производство по чл. 422 ГПК, последиците
им не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес.
Заповедното производство е уредено като част от изпълнителното
производство и представлява факултативна възможност на кредитора да се
сдобие с изпълнително основание без да води исков процес. Смисълът на
заповедта за изпълнение е да се провери дали твърдяното субективно право е
спорно и, ако се установи, че то е безспорно вследствие бездействието на
длъжника, който не е подал възражение по чл. 414 ГПК, то заповедта за
изпълнение влиза в сила, придобива качеството на изпълнително основание и
има за последица преклудиране на възраженията на ответника, свързани със
съществуване вземането на кредитора. В този смисъл, освен изпълнителна
сила, заповедта за изпълнение се ползва и със стабилитет и спор между
същите страни за същото основание е недопустим. Влязлата в сила заповед за
изпълнение все пак не притежава правозасилващото действие на силата на
пресъдено нещо, която е материалноправна последица, характерна само за
влязлото в сила решение, постановено в спорно исково производство и е
изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Затова срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване
на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД не намира приложение (по арг. от: р.42/26.02.2016г.-гр.д.1812/2015г.-
ІVг.о., р.94/27.07.2010г.-т.д.943/2009г.-Іт.о., р.45/30.03.2017г.-
гр.д.61273/2016г-ІVг.о., р.2782/21.11.2018г-в.гр.д.3210/2018г.-САС,
р.1771/01.07.2018г.-в.гр.д.2108/2018г.-САС и др.). Така процесното вземане за
главница, доколкото съставлява периодично плащане (ТР 3/2011-2012-
ОСГТК), ще се погаси с изтичането на тригодишна погасителна давност,
доколкото по делото липсват доказателства, даващи основание да се приеме
за приложим друг срок. Същото се отнася до вземанията за лихви.
Вземанията за разноски се погасяват в общия петгодишен срок на давността
по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
3
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема,
че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията,
предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че
при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с
тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.
В същото време обаче следва да се има предвид, че тълкувателните
постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения не
съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма,
която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове.
Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните постановления и
решения преди същите да са постановени и обявени по съответния за това
начин. Доколкото обаче те не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
следва да бъде прието, че, когато се касае до първоначално приети
постановления и тълкувателни решения, те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на такъв
тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани
с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването
на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване
и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен
въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване
на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени
изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето,
каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен
акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат
в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ,
камо ли с такъв, който още не съществува. От друга страна разпоредбите,
уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат
задължително действие на същите по отношение на правни субекти извън
посочените в тях. Последните, макар и да не са адресати на задължителната
сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да
съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат
възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по
установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да
4
съобразяват действията си с бъдещи и все още несъществуващи тълкувателни
актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са
постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско
обратно действие на новото тълкувателно решение, което е недопустимо и
съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване
би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предшестващото такова. Съгласно даденото с ПП
3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не
тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото
ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му
би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
постановление. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и
след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на
ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
5
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р. 51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о. Въпросът,
когато по един и същ правен въпрос има две задължителни решения на ВКС –
едно по-старо постановление и едно по-ново тълкувателно решение, от кой
момент се отменя по-старото постановление и от кой момент съдилищата са
длъжни да спазват приетото по-ново тълкувателно решение, не е бил предмет
на разглеждане и произнасяне в ТР 2/2013-2015-ОСГТК, в което само е
посочено, че с него се отменя ПП 3/1980г. (така опр.292/04.06.2019г.-
гр.д.559/2019г.-Іг.о.).
По силата на Изпълнителен лист от 18.06.2013г., издаден по ч.гр.д. №
2338/2013г. на СРС, Ц. П. Г. е осъден да заплати на „***“ ЕАД процесните
суми – 1829,12 лева за главница, ведно със законна лихва до изплащането ,
222,51 лева лихва и 141,03 лева за съдебни разноски.
За събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на
топлоснабдителното предприятие от 04.02.2016г. е образувано изп.д. №
20168560400240 на ЧСИ № 856 – Б.Б.. Доколкото изпълнителното
производство е образувано след 26.06.2015г., когато е обявено ТР 2/2013-
2015-ОСГТК, то този факт не прекъсва погасителната давност за вземанията.
Такъв ефект има налагането на запори върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника на 12.02.2016г. Наличието на наложени
запори, независимо от това, че може да се отнасят към несеквестируеми суми
или по вземания с недостатъчен авоар, не влияят върху преценката за наличие
на наложен запор, съответно факта на реализирано действие по изпълнението,
доколкото несеквестируемостта на дохода, по аргумент на чл. 446 ГПК,
урежда само размера на допустимите удръжки. В случай, че длъжникът
получи плащане и/или приход, по-висок от предвидените в чл. 446 ГПК
несеквестируеми такива, върху този доход в повече ще бъде реализирано
принудително изпълнение, съответно същото е ако по банковата му сметка
постъпи секвестируема сума. Затова, доколкото са налице запори, които няма
данни да са вдигнати, сами по себе си те съставляват пречка да изтече
давността за вземанията, за събирането на които са наложени.
Прекратяването на изпълнителното дело обаче настъпва по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Само по себе си то няма
отношение към дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, а към
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, която подлежи
на проверка по различен процесуален ред – чл. 435 и следващи от ГПК.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно
изпълнително действие (ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, р.48/14.07.2016г.-
т.д.404/2015г.-ІІт.о.). Когато по делото бъде извършено изпълнително
действие по искане на взискателя, включително налагане на запор,
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва и започва да тече
наново. Той се прекъсва отново с всяко постъпване на средства от вече
предприетите изпълнителни действия, например от наложения запор. Когато
няма постъпване на средства и срокът изтече без от страна на взискателя да е
поискано извършване на нови изпълнителни действия, то изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона (арг. Решение от 14.02.2018г.
по ч.гр.д. № 136/2018г. на Софийския градски съд, ТО, VІ състав).
Двугодишният срок е прекъснат още на 29.11.2016г. и на 11.09.2017г. с
постъпване на средства по изпълнителното дело (л. 48), а след това с молба от
6
взискателя от 07.11.2018г. за налагане на запор. Следващото прекъсване е с
постъпването на средства на 01.03.2019г. (л. 61), 27.09.2019г. (л.67) и
30.10.2019г. (л.72), като по този начин двугодишният срок би изтекъл на
30.10.2021г. На 31.10.2021г. производството по делото следва да се счита за
прекратено по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
/спирането му с оглед издадена обезпечителна заповед от 08.11.2021г. е
последващо – с постановление от 12.11.2021г./. Наложената с постановление
от 09.09.2021г. възбрана, макар принципно да прекъсва давността, не
прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото пряко от нея не следва
постъпване на суми по делото. От тази дата отпада и правното основание за
запазване на наложените по изпълнителното дело запори, като следва да
започне да тече нова давност за вземанията. Същата не е изтекла нито към
датата на подаване на исковата молба, нито към датата на приключване на
устните състезания по делото.
Поради горното предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат само ответникът, който своевременно е заявил
претенция в тази насока. В негова полза следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. П. Г. , ЕГН **********, срещу „***“
ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1829,12 лева представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода м.01.2011г.-м.04.2012г., ведно със законната лихва от
05.02.2013г. до изплащане на вземането, сумата от 222,51 лева за лихва за
забава за периода 03.03.2011г.-23.01.2013г., както и сумата от 141,03 лева за
съдебни разноски, за които суми на 18.06.2013г. по ч.гр.д. №2338/2013г. на
СРС, 89 състав, бил издаден изпълнителен лист и за събирането на които
било образувано изп.д. № 20168560400240 на ЧСИ № 856 - Б.Б..
ОСЪЖДА Ц. П. Г. , ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 52711/2021г.
на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8