РЕШЕНИЕ
№ 12654
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110106359 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за заплащане на сумата 477.15 лева, представляваща оставаща
неплатена регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета
№ .../2022, образувана за вреди по лек автомобил марка „Нисан Мурано“, с рег. № ...,
причинени при ПТП, настъпило на 28.11.2022г., в гр.София, причинено виновно от водача
на л.а. „Ауди А5“, с рег. № ..., застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 05.02.2024г., до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 28.11.2022г. в гр.София, е настъпило ПТП по вина на водача на
МПС „Ауди А5“, с рег. №.., който при маневра за смяна на лентите и преминаване в съседна
на него лява пътна лента не пропуска движещия се в нея л.а. „Нисан Мурано“ с рег. № ... и
става причина за удар. Сочи, че виновното МПС е застраховано при ответника по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на
произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него - лек автомобил
„Нисан Мурано“, с рег. № ..., е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“, валидна към
1
датата на ПТП, поради което насочва претенцията си към този застраховател, който дължи
репариране на платеното от ищеца обезщетение. Заявява, че щетите по автомобила били
описани, а после отстранени, за което била издадена фактура на стойност от 4392.21 лева,
платени от ищеца. Пояснява, че е поканил ответника да репарира вредите, които възлизали в
общ размер на 4417.21 лева, с включени 25.00 лева ликвидационни разноски. В отговор, на
10.01.2024г. ответникът платил само сумата от 3940.06 лева. Непогасено останало вземане в
общ размер от 477.15 лева, поради което предявява иска по чл.411 КЗ за посочените по-горе
суми за главница. Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на
съдебно-счетоводна и автотехническа експертиза. Претендира разноски.
Ответникът признава, че между него и собственика на МПС „Ауди А5“, с рег. № .. е
налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение за лекия автомобил. Не оспорва механизма на ПТП и
обстоятелството, че е платил част от вземането. Оспорва обаче иска по размер, като твърди,
че платеното е достатъчно да покрие вредите. По-конкретно, твърди, че не всички вреди са в
пряка причинна връзка с произшествието. Оспорва иска за законна лихва като
неоснователен поради неоснователност на главния иск. Не възразява по искането за САТЕ,
но възразява по останалите искания с довод, че обстоятелствата, за доказването на които се
иска събирането им, не са спорни. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят и се подкрепя от събраните по делото доказателства, че ответникът е
застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
„Ауди А5“, с рег. № ... с период на валидност 01.10.2022г. – 30.09.2023г., т.е. с валидност
към датата на ПТП – справка л. 23 от делото.
По делото не се спори също, че за Нисан Мурано“ с рег. № ... има валиден към датата на
2
ПТП договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен с ищеца, по полица № .../2022г., или
за периода 29.03.2022г.-28.03.2023г. с покритие „Пълно Каско“.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че на 28.11.2022г. в
гр.София, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Ауди А5“, с рег. № .., който при
маневра за смяна на лентите и преминаване в съседна на него лява пътна лента не пропуска
движещия се в нея л.а. „Нисан Мурано“ с рег. № ..., и става причина за реализиране на удар.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че в резултат на това
произшествие са настъпили имуществени вреди за л.а. „Нисан Мурано“ с рег. № ... ,
представляващи покрит застрахователен риск.
Установява се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие л.а. „Нисан Мурано“
с рег. № .. е бил на оглед при застрахователя-ищец, който е описал вреди по автомобила,
както следва облицовка предна броня, калник преден десен, калбран преден десен, предна
врата дясна, лайсна предна врата, задна врата дясна, джанта лята предна дясна, подкалник
преден десен, панел заден десен /калник/, кора предна дясна, като за ремонта на щетите
ищецът в изпълнение на задълженията по договор за застраховка „Каско“ е изплатил
обезщетение в размер на 4392.21 лева на 19.12.2023г. /платежно л. 22/.
Обявено е за безспорно, че ищецът е сторил ликвидационните разходи в размер на 25.00
лева, както и че е поканил ответника да репарира вредите, в отговор на която покана
ответникът на 10.01.2024г. е платил сумата от 3940.06 лева.
Приет е констативен протокол от 28.11.2022г., подписан от водачите на двата
автомобила, от който се установява мястото и участниците в ПТП, а именно за превозно
средство А – л.а. „Ауди А5“ с рег. № ..., и превозно средство Б – л.а. „Нисан Мурано“ с рег.
№ ... В графа „обстоятелства“ водачите са отразили, че произшествието е настъпило за
превозно средство А – при смяна на лентите“, а за превозно средство Б – няма отразяване.
Водачите са отразили вредите – за превозно средство Б – странична дясна част, както и са
посочи, че виновен за произшествието е водача на превозно средство А.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал
заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „Нисан Мурано“ с рег. № ...са в причинно-
следствена връзка с реализираното на 28.11.2022г. произшествие, което се е случило поради
непропускане от водача на л.а. „Ауди А5“ с рег. № ... на движещия се в лява лента л.а.
„Нисан Мурано“ с рег. № .... Отговорено е, че действителния размер на вредите към датата
на застрахователното събитие е в размер на 4860.66 лева, т.е. стойност по-висока от
търсената, което е обоснова от вещото лице с дадената отстъпва от сервиза, извършил
ремонта. Вещото лице е посочило, че е приел стойност на нови части, тъй като няма
предлагане на необходимите части от вносители на алтернативни части.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
3
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
По делото не е поставен спор относно механизма на ПТП, който се извежда от
доказателствата по делото. Механизмът се изразява в това, че на 28.11.2022г. в гр.София,
при движението си по бул. „Александър Малинов“ в посока от ж.к. „Младост“ към в.з.
„Камбани“ след моста (тунела) на Бизнес парк – София, непосредствено преди отбивка за
извършване на обратен завой (кръстовище при офис сграда „Ринг Тауър“ л.а. „Ауди А5“, с
рег. № ..., прави при маневра за смяна на лентите – от дясна пътна лента в лява, преминаване
в съседна на него лява пътна лента, без да пропусне движещия се в нея л.а. „Нисан Мурано“
с рег. № ... и става причина за удар с него. С поведението си водачът на л.а. „Хонда ЦРВ“ с
рег. № ... е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който изисква от водачите преди да
предприемат каквато и да е маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение и в резултат именно на това поведение е настъпил удар с намиращия се от
неговата лява страна и движещ се в лява лента л.а. „Нисан Мурано“ с рег. № .... В резултат
именно на това нарушение траекторията на двата автомобила се е пресякла и е настъпил
удар. В подкрепа на механизма е представения протокол, който макар в тази част да не се
ползва с материална доказателствена сила, дава достатъчна информация за механизма на
произшествието, а по делото не се събраха доказателства, които да го опровергават.
В резултат на произшествието за л.а. „Нисан Мурано“ с рег. № ... са настъпили вреди,
които се оспорват по вид и по размер, но възраженията не се споделят.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения
Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна
уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съобразявайки цитираната съдебна практика и след анализ на доказателствата по
делото, съдът достигна до извод, че щетите са в резултат на произшествието. Нанесените
щети по вид се установяват от посочването в самия протокол, както и от заключението на
4
вещото лице, което е изследвало въпроса за вида, начина на поява и причинната връзка
между вредите и произшествието, давайки отговор за настъпването им като намиращо се в
причинна връзка с ПТП-то и за тяхната стойност. Освен това, описаните в заключението
вреди съвпадат с тези, за които е осъществено възстановяването. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните, поради което изводите в него се възприемат от съда.
Съобразно приетото заключение средната пазарна стойност на вредите е в размер на 4860.66
лева. В хипотеза като тази, обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
както и платеното от застрахователя обезщетение. В случая, стойностния еквивалент на
претърпяната вреда по средни пазарни цени към датата на произшествие възлиза в размер,
по-голям от търсения, поради което и с оглед диспозитивното начало, на присъждане
подлежи искания размер.
Ето защо дължима на ищеца е сумата от 4392.21 лева и ликвидационни разноски от
25.00 лева, при което вземането му е в общ размер на 4417.21 лева. От дължимата сума
обаче подлежи на приспадане платената извънсъдебно от ответника сума в размер на
3940.06 лева, при което остава дължима сума от 477.15 лева, присъждането на която е
предмет на производството.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен иск за основателен, тъй като е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си ищеца
– наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за
застраховка ГО МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор
за имуществено застраховане вещ.
Сумата се присъжда ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
05.02.2024г., до окончателното плащане като акцесорна последица от уважаването на
главния иск.
По разноските:
При този изход на делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски в общ размер на 450.00 лева, включващи
50.00 лева държавна такса, 300.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ. Разноски в този размер следва да се възложат на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
..., да заплати на „ЗАД Асет Иншурънс“ АД, ЕИК ..., сумата 477.15 лева –представляваща
оставаща неплатена част от суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ по
полица № .../2022г. за л.а. „Нисан Мурано“ с рег. № ..., за вреди, настъпили в резултат на
ПТП на 28.11.2022г. в гр.София, при движението си по бул. „Александър Малинов“ в
посока от ж.к. „Младост“ към в.з. „Камбани“ след моста (тунела) на Бизнес парк – София,
непосредствено преди отбивка за извършване на обратен завой (кръстовище при офис сграда
„Ринг Тауър“, причинено виновно от водача на л.а. „Ауди А5“, с рег. № ..., застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2024 г., до окончателното заплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК ... да заплати на „ЗАД Асет Иншурънс“ АД, ЕИК .., сумата 450.00 лева – разноски по
делото.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова сметка
посочена от ищеца, на която е титуляр: IBAN: ... при „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6