№ 25
гр. гр. Добрич, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Търговско дело №
20223200900153 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. В. Я. с
ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „***“ 3, чрез адвокат Г. *** – САК и
адвокат *** – АК – Велико Търново, с която срещу "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. ***, бул.
"Г. М. Д." № 1, представлявано от: ****, **** и ***, са предявени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 70 000 лв.,
представляващи неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
ПТП, настъпило на 03.09.2020 г., около 19:00 ч. в гр. Добрич, на междублоков
паркинг, пред бл. 31 в ж.к. „Балик“, причинено от водача на автомобил л.а.
„БМВ Х5“, с per. № **** Б. К. ***, по отношение на който автомобил към
03.09.2020 год. е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на настъпване на ПТП /03.09.2020г./ до окончателното плащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: На
03.09.2020 г., около 19:00 ч. в гр. Добрич настъпва ПТП, при което е
пострадала С. Я. като пешеходка. ПТП настъпва при следните обстоятелства:
На 03.09.2020 г., в гр. Добрич, на междублоков паркинг, пред бл. 31 в ж.к.
„Балик“ бил паркиран л.а. „БМВ Х5“, с per. № ****, с водач Б. *** . Около
19:00 ч. водачът предприема маневра „движение на заден ход“ и удря
пресичащата зад автомобила пешеходка С. Я.. Вследствие на удара тя паднала
на земята под задната броня на автомобила, като са й причинени следните
увреждания: счупване на горно и долно рамо на лява срамна кост; счупване на
горно и долно рамо на дясна срамна кост; счупване на лява хълбочна кост;
1
счупване на кръстна кост; травми с хематоми в областта на малкия таз;
охлузни рани в областта на кръста, двете колена и двете ходила.
След катастрофата ищцата е откарана по спешност от екип ЦБМП в
Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна с оплаквания за силни
болки в областта на таза, пубисната област и кръста, където е реанимирана
Приета е за лечение в Клиника по ортопедия и травматология. След
проведени консултации с интернист, неврохирург и анестезиолог е взето
решение за извършване на операция за репозиция и фиксация на фрактурите в
тазовата област. На пострадалата е поставен вътрешен фиксатор на таза и
външна имобилизация. Проведено е антибиотично и медикаментозно
лечение. Ищцата е изписана след 8 дни болничен престой на 11.09.2020 г., с
окончателна диагноза: „Счупване на пубиса, двустранно“.
Следващите два месеца С. Я. е била в условията на домашно лечение,
като е изпитвала изключително силни болки, които са обусловили
необходимостта от почти постоянен прием на обезболяващи медикаменти.
Била е почти изцяло обездвижена. Два месеца след изписването й от
болницата С. Я. прекарва почти изцяло на легло. През първата седмица е била
с памперси, не е било възможно да става, дори до тоалетната. Изцяло е била
зависима от грижите на близките си, тъй като не е могла да посреща
самостоятелно, дори най-елементарни битови нужди. Едва след няколко
седмици е започнала да се изправя и постепенно да прави опити за първи
крачки извън дома си. Полагала е огромни усилия и е търпяла неимоверни
болки, при опитите са раздвижване. След този период в продължение на 3
месеца пострадалата се е придвижвала единствено с помощта на близките си,
ползвайки проходилка и патерици.
Повече от два месеца след катастрофата, пострадалата не само не се е
възстановила, но здравословното й състояние се влошава. Болките в областта
на имплантите се усилват, появява се оток, зачервяване и повишена локална
температура. На 18.11.2020 г. постъпва за лечение в МБАЛ „Еврохоспитал“.
Извършени са изследвания и образна диагностика. Настанена е за лечение в
Отделение по ортопедия и травматология. След преглед от ортопед е
насочена за оперативно лечение по спешност. Още на същия ден е извършена
операция. Проведено е медикаментозно и антибиотично лечение. На
21.11.2020 г. пострадалата е изписана от отделението с окончателна диагноза:
„Усложнения, свързани с вътрешни ортопедични протезни устройства,
имплантати и трансплантати.“
Проведеното оперативно лечение обуславя нов продължителен
възстановителен период, свързан с болки, спазване на постелен и щадящ
режим и множество неудобства и затруднения.
Първата половин година след претърпяното ПТП ищцата С. Я. определя
като „неописуем кошмар, от който не се събуждаш“. Имала е болки, дори в
легнало положение, което е довело до проблеми със съня, често се е будела от
болки в областта на таза. При почти всяко движение на снагата е изпитвала
режеща болка. Имала е нужда от помощ при преобличане, къпане, хранене и
др. Месеци след катастрофата й се налагало да пие обезболяващи
медикаменти. Освен физически болки, страдания и трудности, ищцата търпи
и неимуществени такива. Вече не била същият човек заради дългия
възстановителен период, болките и невъзможността да се грижи сама за себе
си, затрудненото финансово състояние, в което е изпаднала заради
2
множеството разходи по лечението си, вкл., лекарства, както и
невъзможността да работи за продължителен период от време. Споделя, че
всеки ден изживява целия кошмар на катастрофата. Стряскала се при по-
силен шум от автомобил, страхувала се да излиза сама, дори по ненатоварени,
квартални улици. Чувствала, че е психически нестабилна и напрегната.
Станала по-затворена, избягвала социални контакти и била лесно
раздразнителна. Силно я потискало чувството, че е в тежест на близките си,
тъй като дълго време е имала нужда от помощ. Пълно възстановяване на
здравословното й състояние С. Я. така и не е настъпило. Две години след
катастрофата тя се оплаквала от болки в областта на таза и кръста.
Движенията на снагата и в тазовата област били силно ограничени и
болезнени.
Виновният за ПТП водач попада в кръга лица, чиято отговорност се
покрива от застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, с
валидна към датата на ПТП полица, издадена от ЗАД “ДаллБогг Живот и
Здраве” АД и валидна от 07/03/2020 г. до 06/03/2021 г.
Видно от Решение № 115 от 13.04.2022 г. по описа на Районен съд
Добрич, влязло в законна сила на 29.04.2022 г., виновният водач за
настъпилото ПТП Б. *** е признат за виновен за това, че е предизвикал
процесното ПТП, вследствие на което е нанесъл на ищцата средни телесни
повреди.
На 17.06.2022г. е подадена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗАД "ДаллБогг Живот и Здраве "АД, по която са заведени
щети с № 0801-003498/2022-01 и -02. ЗАД Застрахователят е определил и
изплатил застрахователно обезщетение по банковата сметка на ищцата общо
в размер на 15 158,16 лв., от които 15 000 лв за неимуществени вреди и 158,16
лв за имуществени вреди. Твърди се изплатеното обезщетение за
неимуществени вреди да е в твърде занижен размер.
По изложените съображения се моли съдът да присъди допълнително
сумата от 70 000 лв. / седемдесет хиляди лева/ за неимуществени вреди, ведно
със законна лихва върху претендираната главница от датата на ПТП -
03.09.2020 г., както и разноските по делото, включително адвокатски хонорар.
В срока по чл.367 oт ГПК, ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани, поради което моли съдът да постанови съдебно
решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК
претендира разноски. Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л. а. „БМВ” с per. № **** по силата на Застрахователна полица за
Гражданска отговорност, валидна към датата на ПТП. Признава, че в рамките
на образуваната преписка е определил и изплатил на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 15000 лева и сумата от
158.16 лева за претърпените имуществени вреди .
Оспорва процесното ПТП да е настъпило по описания в исковата молба
механизъм. Твърди поведението на водача да не е противоправно. Излага и
становище за прекомерност на размера на поисканото обезщетение, което не
било съобразено с критерия за справедливост. Твърди, че по делото липсват
медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалата. Релевира и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на С. Я., изразяващо се в пресичане на
3
необозначено за това място, между паркирали други коли, ограничаващи
видимостта на сочения за делинквент водач, поради което и при евентуална
доказаност на исковата й претенция, моли определеното от съда за
справедливо обезщетение да бъде намалено на половина.
По отношение на претенцията за начисляване на законна лихва,
ответникът заявява, че същата е дължима едва от датата на входиране на
писмената претенция пред застрахователя, респ. от датата на доброволно
плащане на обезщетение или от датата на входиране на настоящата исковата
молба в Окръжен съд - Добрич.
В срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба не е постъпила.
Добричкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 вр. чл.
84, ал.3 от ЗЗД.
На осн. чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. от 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. В тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и третото
лице, настъпване на застрахователно събитие - ПТП, механизъм на
настъпване на същото и причинно-следствената връзка между ПТП; да
докаже претърпените неимуществени вреди, като на доказване подлежат
претърпените от ищеца уплаха и тревожност, конкретните психични
преживявания, както и че същите са причинени виновно. По правило, в
хипотезата на гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Ответникът следва да
докаже наведените от него възражения срещу основателността и срещу
размера на исковете, вкл. тези за съпричиняване на вредоносния резултат.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1
и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задълженията на ищцата по чл.380 от
КЗ. С. Я. е депозирала претенцията си пред ответника, чрез пълномощник на
17.06.2022г. /установимо от претенция с рег. № 2458/17.06.2022г. на л. 34 от
4
делото/. С уведомление от 06.07.2022г. /л.38 от делото/ застрахователят е
изискал от пострадалата допълнителни документи. С молба от 11.07.2022г. С.
Я. е представила на ответното дружество данни за банковата си сметка. На
осн. чл. 146, т. 3 и 4 от ГПК с докладът по делото съдът е приел за признато
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за изплатено от
застрахователя на 01.08.2022г. обезщетение от 15158.16 лева, от което: за
претърпените от ищцата неимуществени вреди обезщетение в размер на
15000 лева и сумата от 158.16 лева за претърпените имуществени вреди.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
подадена на 29.08.2022г. Макар към момента на завеждане на иска да не е
изтекъл срокът тримесечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ, на осн. чл.235, ал.3
от ГПК следва да се вземе предвид фактът на изтичането му към момента
приключване на съдебното дирене / в тази насока е и константната съдебна
практика на ВКС - определение № 629/01.12.2022 г. по ч.т.д. № 2362 / 2022 г.
на ВКС, I т.о., определение № 224/15.05.2019г. по ч.т.д. № 805/2019г. на ВКС,
I т.о., определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о.,
определение, №352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Осъществяването в хода на процеса на допълнителните предпоставки по
чл.498, ал.3 от КЗ, вкл. и несъгласието на ищцата с така определения размер
на обезщетението за неимуществени вреди налага заключение за допустимост
на предявените искове.
Беспорно установено по делото е, че относно за л.а. „БМВ Х5“, с per. №
**** с водач Б. К. *** към момента на произшествието е наличен валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество, като събитието е настъпило в срока
на валидност на застраховката.
С Решение № 115/13.04.2022г. по АНД № 115/13.04.2022г. по описа на
ДРС, влязло в сила на 29.04.2022г., Б. К. *** е признат за виновен за това, че
на 03.09.2020г., около 19.00 часа, в град Добрич, в локално платно на
паркинга пред жилищен блок № 31 в ж.к. „Балик“ , при управление на МПС -
л.а. „БМВ Х5“, с per. № **** , е нарушил правилата за движение, предвидени
в Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата, както следва: - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.”; - чл. 40, ал. 2 от ЗДвП:
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.” ; - чл. 94, ал.
1 от ППЗДвП: „Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази
маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в движението
и ще бъде безопасна.” ; - чл. 94, ал. 2 от ППЗДвП: „При движение назад
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а
по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в
състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.” и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на С. В. Я. от град Добрич, изразяваща се в двустранно счупване на
срамните кости, счупване на лявата илиачна кост и счупване на опашната
кост, довело до трайно затруднение движението на долните крайници за
5
период от около 3-4 месеца – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ във вр. С
чл. 342, ал.1 от НК, като на осн. чл. 78, ал.1 от НК Б. *** е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лева.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От заключението по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза /САТЕ/, изготвена от вещото лице инж. А. Б. , неоспорено от
страните и което се кредитира от съда като обективно и компетентно
изготвено, кореспондиращо с доказателствения материал в неговата
съвкупност, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 03.09.2020г.в
локалния паркинг пред бл. 31 на ж.к. Балик в гр. Добрич, през тъмната част
от денонощието, като мястото на удара между автомобила и пешеходеца е на
около 7,50 – 8,00 м. след вход „Б“ на бл. 31 и на около 7,40 м. вляво от десния
бордюр в посока ул. „Орфей“ при суха пътната настилка и нормална
видимост за конкретните пътни условия. Първоначалният контакт на
пострадалата с лекия автомобил е бил на височина 110-120 см. за автомобила,
в областта на заден десен стоп, като С. Я. е ударена в таза и след
първоначалния удар пада на подлежащата настилка и частично десния й крак
се застъпва с бронята на МПС.
Експертът пояснява, че към локалния паркинг пред бл.№31 има един
вход /изход от ул."Орфей", като в края на дължината на паркинга има
обособено място за паркиране и постоянно поставени метални колове,
ограничаващи подхода към вх.В. На паркинга липсва видима пътна
маркировка, няма и пътни знаци. Вещото лице посочва, че локалният паркинг
пред бл.№31 е с широчина 12м. и има само един вход /изход от ул."Орфей".
Пояснява се, че тротоарът пред бл.№31 е с широчина 4.7м. произшествието
Вещото лице докладва, че процесното ПТП възниква при движение на
автомобила на заден ход, със скорост не повече от 5-6 км./ч. , като пояснява,
че външните огледала на автомобила осигуряват видимост на водача от двете
страни под формата на конус, ограничен съответно от лявата и дясната
външни страни на автомобила и линия, сключваща ъгъл от около 25° спрямо
съответната му странична част, а зоната зад автомобила, ограничавана от
габаритните му размери, не осигурява видимост. Според експерта по начина
на реализиране на произшествието за водача е съществувала техническа
възможност да забележи пешеходката С. Я. /чиято скорост е била 5,2 км./ч./
чрез огледалата за обратно виждане, когато пресичайки локалния паркинг
пред блок 31 на ж.к. „Балик“ последната излезе от зоната за невидимост на
автомобила. Към момента на възникване на опасността С. Я. се е намирала на
около 1,3 м. от задната част на автомобила.
Експертът докладва, че при конкретната обстановка водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да предотврати настъпилото
пътно- транспортно произшествие, тъй като в процеса на настъпването му е
нямал техническа възможност да види появата на пешеходеца, да следи
движението му и реагира при опасност. Причините за това освен паркираните
автомобили, които са ограничавали видимостта, са също и зони на
невидимост зад превозното средство и предприемане маневра движение на
6
заден ход при съществуване на такива зони. От експлоатационна гледна точка
обаче движението назад на лекия автомобил от водача, без последният да
осигури безопасност чрез достатъчна видимост или друго лице, което да го
направлява, са основните причини за настъпилото произшествие. Именно
пресичането на траекториите на движение на пешеходеца и движещия се на
заден ход лек автомобил е причина за настъпване на описаното ПТП. Според
експерта от техническа гледна точка, ако пешеходецът С. *** Я. при
придвижване и предприемане на пресичане на паркинга пред бл.31 ЖК Балик,
преди да навлезе в зоната непосредствено зад автомобила /коридора му на
движение /, е наблюдавала относно приближаващи превозни средства, за нея
е съществувала техническата възможност звуково и визуално да възприеме
автомобила и неговото предвижване.
При изслушването си вещото лице пояснява, че при към момента на
настъпване на процесното ПТП автомобилът е бил с включен двигател и С. Я.
е имала възможност да наблюдава пътната ситуация. Ударът е настъпил в т.
нар „мъртва зона“ за водача, която от техническа гледна точка зависи от
правилното регулиране на огледалата за обратно виждане. Експертът посочва,
че широчината на паркинга е 12 м. , като при настъпване на произшествието
от двете му страни е имало паркирани автомобили успоредно един на друг,
като единствената възможност на дадения автомобил да излезе от паркинга е
била движение на заден ход.
От приобщената по делото медицинска документация / епикриза по ИЗ
№10285, издадена от МБАЛ „Св. Анна“ Варна - Клиника по ортопедия и
травматология, епикриза по ИЗ № 2723 , издадена от МБАЛ Еврохоспитал -
Клиника по ортопедия и травматология; / се установява, че ищцата е
постъпила за лечение в МБАЛ „Св. Анна“ Варна - Клиника по ортопедия и
травматология на 04.09.202г. и е изписана на 11.09.2020 г. с окончателна
диагноза: „счупване на пубиса, двустранно“. На 08.09.2020г. пострадалата е
оперирана под обща анестезия, като й е поставен фиксатор на таза за
фиксиране на фрактурата на пубисните кости. На 18.11.2020г. С. Я. постъпва
за лечение в МБАЛ Еврохоспитал - Клиника по ортопедия и травматология, в
която е оперирана, като по време на операцията е извършена екстракция на
имплантираните уреди. Ищцата е изписана на 21.11.2020 г. с окончателна
диагноза: усложнения, свързани с вътрешни ортопедични протезни
устройства, имплантати и трансплантати.
От заключението по допуснатата съдебно медицинска експертиза
/САТЕ/, изготвена от вещото лице др. Д. Д., неоспорено от страните и което
се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с доказателствения материал в неговата съвкупност, се
установява, че при възникналият инцидент на 03.09.2020 г. пострадалата С. В.
Я. е получила следните травматични увреждания: двустранно счупване на
срамните кости; счупване на лявата илиачна кост и счупване на опашната
кост. Според експерта, установените увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин,
както сочат данните по делото и пострадалата Я. в исковата си молба.
Експертът е категоричен, че травматичните увреждания в областта на таза са
в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Пояснява, че
счупването на костите на таза е обусловило трайното затруднение
движението на долните крайници за период от около 4-6 месеца. Вещото лице
7
докладва, че оздравителният процес при пострадалата е протекъл затегнато и
по - продължително от обичайното време. Настъпило е усложнение от
възпалителен характер в мястото на счупванията и оперативно приложените
импланти, което е довело до значително забавяне на оздравителния процес и
поради което се е наложило и по-рано оперативно отстраняване на
имплантите. Според др. Д. при подобни травматични увреждания след
оперативния период е задължително провеждане на рехабилитационни
мероприятия, целящи възстановяване на двигателните способности на
долните крайници поради продължителното залежаване и имобилизиране,
включително и използването на помощни средства за придвижване, както и
придружител, като при изслушването си пред съда пояснява, че по делото
няма данни ищцата да е провеждала рехабилитация.
По искане на ищцата по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката *** Г.а /без родство със страните/, която споделя
пред съда, че е приятелка на ищцата. Свид. Г.а пояснява, че не е очевидец на
произшествието, но веднага след настъпването му са я извикали. Заявява, че е
била неотлъчно до пострадалата след инцидента . С. била на памперси, не
можела да става сама, била като инвалид, всяко движение й причинявало
болка. Минали около шест месеца, докато ищцата започнала да става и да
ходи с проходилка. Още три месеца й били необходими, за да тръгне да
върви. С. нямала финансова възможност да ходи на рехабилитация. Към
настоящия момент имала желание да започне работа, но не можела да стои
повече от 20 мин, права. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
логични и последователни, основание на преките й впечатления от
възстановителния период на ищцата.
По искане на ответника по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля Б. К. *** /без родство с ищцата/, който разказва пред
съда за причиненото от него на 03.09.2020г. ПТП при управление на л.а.
„БМВ Х5“, с per. № ****. Пояснява, че водил свой приятел към дома му.
Влязъл към паркинга на входа, оставил приятеля си и тръгнал да излиза на
заден ход. Приятелят му извикал и свидетелят спрял. Тогава видял, че е
ударил С. Я. . Пояснява, че инцидентът е настъпил на пътното платно, като
тротоар имало пред входа на жилищния блок. На пътното платно имало
паркирани коли и място да мине само една кола. Там не можело да се
обърне, нямало и пешеходна пътека. Можело да се излезе само на заден ход
по същия път, по който влязъл. Заявява, че е погледнал назад, не бил шофьор
от вчера. Пояснява, че когато влязъл към паркинга с автомобила, видял С. да
идва отсреща. Двамата се разминали. Не можал да разбере как се е случил
инцидентът. Когато давал на заден ход, нея я нямало. Съдът кредитира
показанията на свидетелякато логични и последователни, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал в неговата съвкупност.
С оглед приетите по делото доказателства съдът приема, че С. В. Я. е
активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от процесното ПТП.
В настоящата хипотеза установени са елементите от фактическия състав
на чл.432, ал.1 от КЗ : Ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се психически болки и страдания, причинени в резулата н
процесното ПТП. Вредите са причинени виновно, в резултат на
противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ Х5“, с per. № ****.
8
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по
смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановеното и влязло в сила Решение №
115/13.04.2022г. по АНД № 115/13.04.2022г. по описа на ДРС Налице е
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Или установено е по безспорен начин наличието на причинена вреда,
представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от
деянието. Такива граждански последици са претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, за които в наказателното производство не е предявен
граждански иск.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 423, ал.1 от КЗ
функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В хипотезата на упражнено по реда на чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. В този
смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД - по справедливост – при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. Справедливостта като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател; поради това и не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на обстоятелства с обективни характеристики. С оглед
спецификата на отговорността по чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са
характерът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнително влошаване състоянието на здравето, морални страдания,
осакатявания, загрозявания, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура
и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат от деянието, характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му
положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди
следва да се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана
пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Понятието
„справедливост“ за определяне на размера на дължимото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя на делинквента не е абстрактно понятие. По въпроса е
формирана задължителна съдебна практика на ВС - ППВС № 4/23.12.1968 г.,
както и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение №
151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о., решение №
88/17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г. на ВКС, II т.о., решение №
130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, II т.о. и други, съгласно която
това понятие е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
9
По отношение на предявения иск от С. Я. иск за обезщетяване на
насенените й неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания вследствие процесното ПТП и психически последствия от същото
/страх и уплаха/, то съдът намира искът за главница, доказан по основание.
Преценявайки съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД и разрешението, дадено в точки II от мотивите и 11 от диспозитива на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., следните обстоятелства, обуславящи
претърпените от ищцата неимуществени вреди: а) характерът на причинените
и телесни увреждания от процесното ПТП – средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на срамните кости, счупване на лявата
илиачна кост и счупване на опашната кост, довело до трайно затруднение
движението на долните крайници за период от около 3-4 месеца; настъпило
усложнение от възпалителен характер в мястото на счупванията и оперативно
приложените импланти, довело до значително забавяне на оздравителния
процес; възстановителния период от около шест месеца б) болките, страдания
и битови неудобства, които ищцата е претърпяла, както и зависимостта от
чужда помощ в обслужването за период от шест месеца; в) възрастта на
ищцата – 34 години ; г) наличието на остатъчните последици, изразяващи се в
невъзможност да стои права за повече от 20 мин.; д) изплатеното от
застрахователя обезщетение от 15 000 лв. и е) и не на последно място
социално-икономическите условия в страна към момента пътното
произшествие, когато минималната работна заплата в Р България, определена
съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г., е била 610лева, решаващият състав
приема, че за обезщетяване на причинените на С. Я. неимуществени вреди,
доколкото те подлежат на точна парична оценка, следва да се определи
сумата от 35 000 лева /над изплатеното от застрахователя обезщетение от
15 000 лева/. Съдът взема предвид, че в исковата молба претърпените вреди
са описани обобщено. Схематично и лаконично са описани от водения от
ищцата свидетел Г.а. В действителност, причиняването на средна телесна
повреда, в случая счупване на пубисна кост, неминуемо е свързано с
физически и психически болки и страдания, но вида, характера им,
интензитета и т.н. не се предполагат, а във всеки конкретен случай следва да
бъдат доказани, като ищецът е този, който, при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи конкретния размер на причинените вреди.
Налице са предпоставките за разглеждане на възражението за
съпричиняване на вредонония резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на
пострадалата, която според ответника е преминавала през пътното платно на
необозначено за това място между паркирали коли .
В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично
доказване, независимо дали по отношение на същото вече са били събрани
доказателства в хода на досъдебното производство. Присъдата е от значение
за гражданския съд само досежно констатация за това дали е извършено
деянието /и неговата правна квалификация/, данни за противоправността му и
за вината на дееца. Предмет на изследване в наказателното производство е
поведението на увредителя /делинквента/, а поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не съставлява елемент от
състава на престъплението, пред каквато хипотеза не сме в настоящия случай.
Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за съпричиняване е
10
направено в преклузивния срок, същото следва да бъде разгледано, доколкото
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата не е
било елемент от съставомерността на извършеното от делинквента
престъпление, поради което и присъдата на наказателния съд в тази й част
няма задължителен характер за гражданския съд.
Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика,
обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е
налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да
улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го
обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение
между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно
произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51,
ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт,
също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване
на увреждането, е необходимо извършеното от последния действие, респ.
въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка
причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие. Изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
да е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на
съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно
произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на
всеки един от участниците в същото. По делото безспорно се установи от
правна страна противоправното поведение на водача на лекия автомобил,
изразяващо се в нарушаване на разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.2 от Здв.П.
Въпреки ниската скорост на движение на автомобила, е било възможно
водачът да спре и да избегне сблъсъка с пешеходката. Разпоредбата на чл.
113, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
11
Посочената разпоредба не въвежда абсолютна забрана за пресичане извън
пешеходна пътека, каквато в този участък не е и имало - предвид описание на
мястото като локален паркинг пред жилищен паркинг без маркировка. Такова
пресичане е възможно да се предприеме само при съблюдаване на правилата ,
посочени по ал. 1, т. 1, 2 и 4. Пострадалата е допринесла за настъпването на
ПТП, нарушавайки правилото на чл. 113, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП да се съобрази с
приближаващото превозно. Съобразно заключението по приетата САТЕ за
ищцата при придвижване и предприемане на пресичане на паркинга пред
бл.31 ЖК Балик, преди да навлезе в зоната непосредствено зад автомобила
/коридора му на движение / , е съществувала техническата възможност
звуково и визуално да възприеме автомобила и неговото предвижване.
Движението на описаното МПС на заден ход не е било внезапно и то се е
намирало на близко разстояние до пешеходката в този момент, като същата е
имала възможност за съответна реакция. Следователно пострадалата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Въз основа на горното, съдът определя 10 % съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, което налага редуциране на
определеното й обезщетение до размер на 31 500 лева.
Други доказателства и възражения от значение за правния спор не са
представени, а необсъдените съдът намира за неотносими.
По изложените съображения съдът приема, че искът за главница е
основателен за сумата от 31 500 лева и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер от 70 000 лева.
С исковата молба ищцата е поискала присъждане на законна лихва от
датата на събитието - 03.09.2020г. Съгласно изричната уредба дадена в чл.429
от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово
установеното ограничение, дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.409 от
КЗ, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение
за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, респ. процесното парично вземане, произтичащо от
непозволено увреждане, е изискуемо от датата на причиняване на
неимуществените вреди, които обезщетява. Задължението на застрахователя
обаче, макар и функционално да е обусловено от задължението на
застрахования да обезщети вредите на третото лице, е вторично и затова
компенсаторните по характер лихви следва да се изплащат от застрахователя,
но само доколкото е бил поставен в забава след уведомяването му за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увредените
лица. Според установената вече трайно съдебна практика (решение № 50102
от 20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о., ТК, решение № 72 от
29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. и решение №50135/11.11.2022 по дело
№2026/2021 на I т. о.) нормативната уредба по КЗ лимитира отговорността на
застрахователя за лихви, дължими от застрахования след предявяване на
претенцията на увредения, а в случая няма спор, че застрахователят е
уведомен на 17.06.2022г., поради което законната лихва върху обезщетението
12
следва да се присъди от тази дата.
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата макар и да се следват
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, не се
присъждат, доколкото не са налице данни за направени подобни разходи.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на
ищеца от страна на адв. *** – АК – Варна при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв, съобразно представения Договор за правна помощ от 16.02.2023 г.,
то на адв. Гатев се следва възнаграждение изчислено от съда при
съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция.
Минималния размер на възнаграждението възлиза на 6250 лв., при което
съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата от
2812,50 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно направеното искане и представен
списък по чл. 80 от ГПК, разноски се следват и на ответника, които съобразно
отхвърлената част на иска възлизат на 498 лева, от които: 330 лева – депозити
за вещи лица и 165 лева – адвокатско възнаграждение /.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Добричкия окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса
в размер на 1260 лв.
Така мотивиран, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД,
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район
Изгрев, ж.к. ***, бул. "Г. М. Д." № 1, представлявано от: ****, **** и ***,
да заплати на С. В. Я. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „***“ 3, сумата
от 31 500 лева /тридесет и една хиляди и петстотин лева/ , представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди /болки и
страдания/ в пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на
03.09.2020 г., около 19:00 ч. в гр. Добрич, на междублоков паркинг, пред бл.
31 в ж.к. „Балик“, причинено от водача на автомобил л.а. „БМВ Х5“, с per. №
**** Б. К. ***, по отношение на който автомобил към 03.09.2020 год. е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2022г.
/датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция/ до
13
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432,
ал. 1 от КЗ за разликата над 31 500 лева до претендираните 70 000 лева и
иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
общия размер на дължимото застрахователно обезщетение за периода от
03.09.2020г. до 16.06.2022г.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1172, район Изгрев, ж.к. ***, бул. "Г. М. Д." № 1, представлявано от:
****, **** и ***, да заплати на адвокат **** – АК- Велико Търново с личен
№ *** със служебен адрес: гр. Варна, ул. „***“ , бл. 11, ап. 78 , сумата от
2812,50 лв. /две хиляди осемстотин и дванадесет лева и петдесет
стотинки/ - възнаграждение за процесуално представителство, при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2от ЗАдв.
ОСЪЖДА С. В. Я. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. „***“ 3, да
заплати на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172,
район Изгрев, ж.к. ***, бул. "Г. М. Д." № 1, представлявано от: ****, **** и
***, сумата от 498 лева /четиристотин деветдесет и осем лева/ - съдебно-
деловодни разноски, дължими на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1172, район Изгрев, ж.к. ***, бул. " Г. М. Д." № 1, представлявано от:
****, **** и ***, да заплати по сметка на Добрички окръжен съд, в полза на
Бюджета на съдебната власт, сумата от 1260 лева /хиляда двеста и
шестдесет лева/ - дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
14