Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 15.07.2016г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни, през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №559/2014г. по описа на КРС, и за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Гражданско дело №559/2014г. е образувано по искова
молба, подадена от „АЛДО-ЖВ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
ул.“С.Р.“**, представлявано от управителя Т.А.Ф., против ЕТ“Б. – 63 – В.Б.“,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с.Б., общ.К., представлявано от В.Г.Б..
В молбата се излага, че на 28.07.2010г. между ищеца и
ответника бил сключен договор за извършване на строителна услуга,
представляваща укрепване на конструктивни елементи на жилищна сграда с офиси в с.Б.,
общ.К., ***, като работата на ищеца като изпълнител приключила през м.ноември
2010г. Излага още, че при извършване на СМР ищеца ползвал своя собствена тръбна
метална конструкция /скеле/ с разгъната площ от 550 кв.м. След приключване на
своята работа бил помолен от ответника да остави за един месец за безвъзмездно
ползване скелето, за да монтират на сградата медни улуци и дървени чардаци.
Твърди, че по този начин бил сключен устен договор между страните – заем за
послужване на металното скеле с площ от 550 кв.м., ведно с прилежащите 25 бр.
дървени талпи от чам с дължина 4 метра и ширина около 35 см., дебелина 5 см., служещи
за ползване на скелето. Договора бил сключен в устна форма между страните и с
краен срок на връщане на скелето 01.01.2011г.
Ищецът сочи, че срокът изтекъл и многократно отправял покани до ответника Б. да върне
скелето, но той не изпълнявал задължението си. И понеже ищецът имал и други
обекти и дружеството се нуждаело от тръбно скеле се наложило да изпратят
нотариална покана до ответника. В нея се съдържало изрично искане за съдействие за демонтаж на
конструкцията, както и покана за заплащане на обезщетение заради просроченото
задължение за връщане на скелето и лишаването на собственика от възможността да
го ползва. Обезщетението било определено в размер на 2.50 лв./кв.м. без ДДС на
месец за периода от 01.01.2011г. – 20.04.2011г., което сумарно било 5 041.67
лева, а с ДДС сумата била 6 050 лева. Ищецът сочи като обстоятелство, че
поканата била достигнала до знанието на ответника и това се съдържало в констативния
протокол на Нотариус Й.П.. От съдържанието му ставало ясно, че пълномощника на
ответника - Д.Б. в уклончивите отговори, които давала ставало ясно, че ответника
държи скелето, а по-късно получили и отговор на поканата, където се потвърждавало
държането на скелето.
По-късно ищецът излага, че се наложило да потърси
съдействието на Районна прокуратура Каварна, където подал жалба и отделно до
Началника на РУП Каварна и с молба за съдействие за връщане на скелето. По повод на жалбата до РП Каварна, ищецът
получил резолюция на районния прокурор за прекратяване на преписката, тъй като
липсвали данни за съставомерно деяние, тъй като отношенията по-между им били от
гражданско правен характер. Въпреки това обаче ищецът твърди, че в личните
обяснения на В.Б. се съдържали признания, че държи вещта и твърдението, че
ищецът не бил си го поискал. След това ищецът отново направил постъпки да си
получи скелето, като на 23.08.2012г. дружеството организирало 5 работници за
демонтиране на скелето, но отново ответника не позволил демонтажа. Последвала
нова жалба до РП Каварна, но резултат не по нея нямало. Ищецът твърди, че и към
момента на подаване на исковата молба положението оставало непроменено, а
претендира и обезщетение в размер на 34 100 лева.
С оглед на изложеното, моли съда да осъди ответника ЕТ
„Б.-63-В.Б.“ да върне на „АЛДО-ЖВ“ЕООД тръбно метално скеле с разгъната площ от
550 кв.м., ведно с прилежащите 25 бр. дървен талпи от чам с дължина 4 метра и
ширина около 335 см., дебелина 5 см.,
служещи за използване на скелето, монтирано по четирите фасади на жилищна
сграда с офиси, построена в *** по плана на с.Б., общ.К. или левовата
равностойност на вещта, предвид
вероятността в хода на процеса скелето да бъде преместено или да не бъде
намерено у ответника; да осъди ЕТ“Б.-63-В.Б.“ да заплати на „АЛДО-ЖВ“ЕООД сумата
от 6050 лева с ДДС представляваща обезщетение за пропуснати ползи и
възможността ищеца да събира наем от вещта за периода 01.01.2011г. до
20.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
депозиране на исковата молба – 13.02.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, както и мораторна лихва върху сумата в размер на 1 643.35
лева и за периода 21.04.2011г. до 11.12.2013г.
Предявен е и иск за сумата от 34 100 лева,
представляващ обезщетение – пропуснати ползи за периода 21.04.2011г. до
31.12.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Този иск е подсъден
на Добрички окръжен съд и се разглежда
там, след разделяне на производството.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника ЕТ“Б.-63-В.Б.“, чрез адв.Р.Г.. С него ответника не оспорва обстоятелството,
че между страните е бил сключен договор
от 28.07.2010г. за изпълнение на СМР , както и че извършените СМР работи са
били приети с Двустранен протокол за приемане на извършени СМР по нива и
елементи, подписан от двете страни на 30.10.2010г. Оспорва обаче изцяло
исковете по основание и размер, като
твърди, че между страните никога не е бил сключван договор за заем за
послужване на метално скеле с разгъната площ от 550 кв.м. и прилежащи талпи.
Такова скеле не било предавано от ищеца на ответника, паради което и ответника
нямал задължение за връщането му. Освен това сочи, че никога не е лишавал ищеца
от възможността да ползва собствените си вещи, поради което не дължи
обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи. От представените писмени
доказателства не можело да се индивидуализира съоръжението, чието връщане се
претендирало. Счита исковете за неоснователни. В с.з. пълномощника поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Каварненският
районен съд, след преценка на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно между страните са били налице договорни
отношения, изразяващи се в извършване на СМР дейности - „укрепване на
конструктивни елементи на жилищна сграда с офиси“ в с.Б. и съгласно договор от
28.07.2010г. На 30.10.2010г. бил подписан двустранен протокол между страните,
от който се установява, че са изпълнени всички мероприятия по договора.
По делото са представени от ищеца писмени доказателства,
които установяват, че той многократно правил опити да си върне тръбно скеле,
като в този смисъл са нотариалната покана отправена до ответника и констативния
протокол на нотариус Й.П.. От отговора на нотариалната покана, която е
изпратена до ищеца от пълномощника на ответника Д.Б. става ясно, че той не е
взел скелето си, защото не е изпълнил свои задължения към ответника. В този
смисъл той не отрича наличието на скеле на „АЛДО-ЖВ“ЕООД, а неизпълнение на договорни
отношения, заплащане на суми и др.
От Жалбата до РП Каварна и Резолюция за прекратяване
на преписка също се установява, че между ищеца и ответника са налице неуредени
договорни отношения, поради което и самия ищец не отивал да си вземе скелето.
Ищецът е представил сертификат за качество
№226/25.08.2005г., фактури като твърди,
че това са елементите по въпросното скеле, което е дал за послужване на
ответника.
Противоречиви са свидетелските показания на двете
групи свидетели - на ищеца и ответника.
Така свидетелите Н.К.И. и Я.С.С., водени от ищеца установяват, че са извършвали
строителни работи на къщата на Б. ***. За тази дейност е било монтирано и
скеле. Св. И. сочи, че като приключили своите работи, г-жа Ф. /управител на
ищеца/ им казала да не развалят скелето, а да го оставят. След приключването на
обекта на Б. се преместили на друг обект и се наложило да вземат скеле под
наем, защото тяхното било в Б.. След това
г-жа Ф. многократно си искала скелето, но ответника все отказвал да го върне.
Според показанията на свидетелите водени от ответника
- Г. Д.Г. и 3Ж.Г.Я. в момента в имота в с.Б. няма монтирано скеле. Преди години
е имало, но то било на фирма „Брамакс“. И двамата свидетели не знаят да е имало
скеле на „АЛДО-ЖВ“.
От разпита на свидетеля Т.Д.Б., призован по искане на
ищеца се установява, че неговата фирма е работила на обекта на ответника в с.Б.
и извършвала строителни работи. За нуждите на своите работи той монтирал скеле
от 900 кв., тъй като правил покрива и изолация на къщата. Това било през
времето 2009-2011г. работата му приключила през 2010г., но след това оставил
скелето за да го ползват за поставяне на дървени чардаци. Свидетеля не знае да е имало друго скеле на
обекта и да е вземано от друго място.
На въпросите зададени по реда на чл.176 от ГПК,
представляващия ЕТ“Б.-63-В.Б.“, В.Г.Б. отговаря, че не е взимал скеле на „АЛДО-ЖВ“,
защото е имало друго скеле на фирма от гр.Варна. За своите работи ищеца е
монтирал каквото му трябва. Не е молил ищеца да му оставя скелето си, защото
там имало скеле на друга фирма от Варна.
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че към момента на изготвяне на СТЕ
вещото лице не е намерило скеле на обекта. Вещото лице е определило пазарната
стойност на скелето от 8 до 10 лв./кв.м., а транспортните разходи определя на
99.60 лева. На поставената задача – да
определи средния месечен наем на скеле, вещото лице го е определило на 120
лева, а дневния наем на 4 лева, или за скеле с площ от 550 кв.м. наема е в
размер на 2904.26 лева. Допусната е допълнителна задача към експертизата с
оглед установяване квадратурата на скелето и площта на сградата, която според
вещото лице общите външни размери по чертежи от 2007г. и 2010г. отговарят
изцяло на размерите и на место.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове, като
първият по който съдът следва да вземе становище е този с правно основание чл.249,
ал.1, изр.1-во от ЗЗД. Уважаването му предполага установяването на следните
кумулативни предпоставки: валидно възникнало между страните договорно
правоотношение по договор за заем за послужване, прекратяване на сключения
договор и липса на доброволно изпълнение на задължението на заемателя за
връщане на заетата вещ.
Заемът за послужване е договор, с който едно лице
(заемодател) предоставя безвъзмездно на друго лице (заемател) определена вещ за
временно ползване, която заемателят се задължава да върне на уговорения срок
или след уговореното ползване – чл. 243 ЗЗД. Той е реален договор – счита се за
сключен едва когато въз основа на постигнатото съгласие вещта бъде фактически
предадена; безвъзмезден и неформален. На заемателят е предоставено временното
ползване на една чужда вещ, като ползването следва да се извършва с грижата на
добър стопанин съобразно уговореното ползване, а когато ползването не е
уговорено – съобразно предназначението на предоставената вещ.
Съгласно чл. 249, ал.1 ЗЗД, с изтичане на уговорения
срок или след ползването заемателят е длъжен да върне вещта. Ако времето или
целта на ползването не са определени с договора, заемодателят може всякога да
поиска връщането на вещта – ал.2 на чл. 249 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало
правоотношение по договор за заем с насрещната страна и прекратяване на
действието на договора, а ответникът – чрез пълно и главно доказване да
установи, че е изпълнил задължението си да върне заетата вещ.
В настоящия случай ищецът, чиято е доказателствената
тежест в процеса, не ангажира доказателства за кумулативните предпоставки на
предявената претенция. От събраните гласни доказателства не се установи
основанието, на което ищеца е предоставил процесното скеле на ответника. В този
смисъл следва да се приеме, че не се доказа постигането на съгласие между
страните за предоставяне на определени движими вещи за безвъзмездно ползване
срещу задължение за тяхното връщане след ползването им. Не може да се
презюмира, че предоставянето на една вещ е винаги в изпълнение на договор за
заем за послужване. Необходимо е този, който твърди, че предаването е извършено
въз основа на заем, да установи това с допустими от закона доказателства. Свидетелските
показания на свидетелите, преценени при условията на чл.172 от ГПК,
потвърждават безспорното иначе обстоятелство за монтиране на скелето на
сградата на ответника, но не установяват наличие на насрещни волеизявления за
сключване на договор за заем, включително и за постигнати уговорки относно
връщането на вещите по такъв договор. Липсата на такива доказателства по
делото, води до извод за недоказаност на исковата претенция. В този смисъл
Решение №361 от 11.11.2015г. на ВКС по гр.д.№18642015г., ІV г.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК.
Съдът намира, че не дължи произнасяне по същество на
евентуално съединения иск за заплащане на равностойността на процесното скеле,
тъй като не се сбъдна условието, при което е предявен, а именно – че вещта не
съществуват в натура поради извършено от ответника разпореждане с него/фактическо
или юридическо/.
С оглед изложеното евентуално съединеният иск следва
да бъде оставен без разглеждане.
По предявения иск с правно основание чл.82 от ЗЗД за
сума в размер на 6 050 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД когато
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнението.
Обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропусната полза
(чл. 82 от ЗЗД), доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Основателността на предявения иск е поставена в
зависимост от това по делото да се установи, че между страните е възникнало
облигационно отношение, възникнало по силата на договор, в чието съдържание е
включено задължение за ответника да предаде в определен срок описаното в
исковата молба тръбно скеле, да установи, че в резултат на твърдяното от него
забавено изпълнение на договора е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, като следва да установи, предвидимост на вредите към момента на
пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна
връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника.
От събраните по делото доказателства, обаче, не се
установява, че ищеца е претърпял посочените в исковата молба вреди, изразяващи
се в пропуснат наем, който е можело да получи от отдаването на тръбното скеле
под наем. Ищеца не установи при условията на пълно и главно доказване, че в
резултат на забавата реално е пропуснал да увеличи имуществото си чрез
получаване на наем от него. Не са налице и твърдения за сключен договор за
наем, по който ищеца не е успял да реализира приход.
Съдът намира, че и този иск също е недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен. В предвид неоснователността на този иск,
неоснователен се явява и иска за мораторна лихва върху претендираната сума от
6050 лева.
В предвид заявеното желание за присъждане на разноски
в производството и съгласно приложен списък, на ответника се дължат такива
съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, които са в размер на
4 349.72 лева.
Водим от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „АЛДО-ЖВ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.В., ул.“С.Р.“**, представлявано от управителя Т.А.Ф. за
осъждане на ЕТ“Б. – 63 – В.Б.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с.Б.,
общ.К., представлявано от В.Г.Б., да върне на ищеца тръбна метална конструкция
/скеле/ с разгъната площ от 550 кв.м., ведно с прилежащите 25 бр. дървени талпи
от чам с дължина 4 метра и ширина около 35 см., дебелина 5 см., служещи за
ползване на скелето, получено от ЕТ“Б. – 63 – В.Б.“ и предоставено от
„АЛДО-ЖВ“ЕООД в заем за послужване, но невърнато в уговорения срок.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на
евентуално съединяване от „АЛДО-ЖВ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.“С.Р.“**, представлявано от управителя Т.А.Ф. , срещу ЕТ“Б.
– 63 – В.Б.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с.Б., общ.К.,
представлявано от В.Г.Б., иск с правно основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 2 000.00 лева, представляваща равностойност на
описаната тръбна метална конструкция /скеле/.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АЛДО-ЖВ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.В., ул.“С.Р.“**, представлявано от управителя Т.А.Ф. за
осъждане на ЕТ“Б. – 63 – В.Б.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с.Б.,
общ.К., представлявано от В.Г.Б., за
заплащане на сумата от 6050.00 с вкл.ДДС (шест хиляди и петдесет) лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат
на неизпълнение по договор за послужване, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АЛДО-ЖВ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.В., ул.“С.Р.“**, представлявано от управителя Т.А.Ф. за
осъждане на ЕТ“Б. – 63 – В.Б.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с.Б.,
общ.К., представлявано от В.Г.Б., за заплащане на мораторна лихва върху сумата
от 6050.00 лева за периода 21.04.2011г. до 11.12.2013г. в размер на 1643.35
(хиляда шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и пет стотинки) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „АЛДО-ЖВ“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.“С.Р.“**, представлявано от управителя Т.А.Ф., да заплати
на ЕТ“Б. – 63 – В.Б.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с.Б., общ.К.,
представлявано от В.Г.Б., сумата от 4 349.72 (четири хиляди триста
четиридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) лева, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………….