Решение по дело №17/2021 на Районен съд - Свиленград

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №........

                              град Свиленград, 19.02.2021година

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                      

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА

 

         при секретар Ангелина Добрева като разгледа докладваното от Председателя Административно - наказателно дело №17 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №65 от 25.11.2020 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково, с което на „ДЕПА-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ООД с ЕИК ********* с адрес с.Марково, ул.Ралица №3,общ.Родопи,обл.Пловдив за нарушение на чл.150 ,ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ във вр. чл.2,т.35,буква „ж“/iii/ във вр.с чл.18,пар.1,буква А вр с чл.3,пар.2,буква А от Регламент /ЕО/ 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета на Европа относно превози на отпадъци/Регламента/ , е наложено на основание чл.150 , ал.1 и чл.158  от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 20 000 лв. 

Жалбоподателят „ДЕПА-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ООД моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като,счита същото за неправилно и необосновано,като постановено в противоречие с материалният и процесуалният закон. Излагат се мотиви в тази насока,като  в допълнение  се сочи,че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството.

В съдебната фаза, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. За тях се явява адв.Н., която подържа жалбата по изложените от нея доводи. Ангажира доказателства.

Претендира присъждане на разноски  .Представя списък на същите

АНО –Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково изпраща представител , който счита НП за правилно и  законосъобразно ,като счита че не са  допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.  

В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.

Претендира присъждане на разноски по делото,а именно юр.възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО-Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Въз основа на писмените и гласни доказателства събрани по делото,се установява,че на 08.06.2020г. около 17,15ч. на територията на МП Капитан Андреево на трасе „входящи товарни автомобили“ пристигнал товарен автомобил на фирма „ MSD  AVRASYA TASIMACILIK“, марка Мерцедес –Бенц с рег.№ на влекача №34 DJ3104 и рег.номер на полуремарке №34 НВ 6155 на път от Р.Турция за Р.Турция. Товарният автомобил бил управляван от  турският гражданин  МЕХМЕТ САЛИХ КАЯ, роден на ***г.

За превозваната стока/пластмасови отпадъци с тарифен код 391590/,водачът на товарният автомобил представил за обработка  митническа декларация /МД/ Т1 с МRN 20ТR34310000170713 от 05.06.2020г. със следните документи- търговска фактура №0ZD2020000000154 от 05.06.2020г.издадена от  “OZDEMIRBAGLAR METAL INS“ с получател дружеството –жалбоподател ;  CMR  от 05.06.2020 за 23 820кг товар/бруто тегло/ и TRANSIT TRADE PROTOCOL,заверен с печат и подпис на изпращача на товара “OZDEMIRBAGLAR METAL INS“.

От представената фактура общото тегло на товара бил 139 096кг./бруто тегло/; 137 884кг/ нето тегло/,като същият бил разпределен в общо 6 броя товарни автомобили,пристигнали на МП Капитан Андреево на 08.06.2020г.,както следва:

товарен автомобил марка Мерцедес –Бенц с рег.№ 34 НВ 6155 с митническа декларация /МД/ Т1 с МRN20ТR34310000170713 от 05.06.2020г, превозващ 23 820кг/бруто тегло/;

товарен автомобил марка с рег.№ 46АСА758 и рег. номер на полуремарке № 34YР5455 с митническа декларация /МД/ Т1 с МRN 20ТR34310000170721 от 05.06.2020г, превозващ 22 840кг/бруто тегло/;

товарен автомобил марка с рег.№ 46АВU 100 и рег. номер на полуремарке № 34АВV474 с митническа декларация /МД/ Т1 с МRN 20ТR34310000170764 от 05.06.2020г, превозващ 22 856кг/бруто тегло/;

товарен автомобил марка с рег.№ 34 DJ 3116 и рег. номер на полуремарке № 34 ВLY589 с митническа декларация /МД/ Т1 с МRN 20ТR34310000170748 от 05.06.2020г, превозващ 22 909кг/бруто тегло/;

товарен автомобил марка с рег.№ 46АG 411 и рег. номер на полуремарке № 46АG410 с митническа декларация /МД/ Т1 с МRN 20ТR34310000170756 от 05.06.2020г, превозващ 22 857кг/бруто тегло/;

товарен автомобил марка с рег.№ 46AAN602 и рег. номер на полуремарке № 46AAP541 с митническа декларация /МД/ Т1 с МRN 20ТR34310000170730 от 05.06.2020г, превозващ 23 814кг/бруто тегло/.

       Съгласно описаните по горе документи е прието,че превозния товар представлява  пластмасов композитен скрап/отпадъци/ с посочен код по Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС  в чл.33 на МД 391590,но към документацията,съпътстваща товара не били представени необходимите  документи, изискуеми по Регламент /ЕО/ 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006г. относно превоза на отпадъци,а именно- Приложение 7 и договор за оползотворяване съгласно  чл.18 от същият регламент.

       Гореописаните товарни превозни средства и техният товар били временно задържани на територията на МП Капитан Андреево.

       Предвид специфичният характер на стоката и възникналите съмнения за редовността на  превоза  бил уведомен Оперативния център  за контрол на трансграничния превоз на отпадъци към МОСВ.

       На 09.06.2020г. бил изпратен на територията на МП Капитан Андреево  работен екип-П.С.С. и Цветанка Михайлова Матеева/служители при РИОСВ Хасково/.

       Товарният автомобил марка Мерцедес –Бенц с рег.№ 34 НВ 6155 и прикаченото към него полуремарке бил отклонен за извършване на физическа проверка. В присъствие на служителите на РИОСВ Хасково и водача на автомобила от вратата на товарното помещение била свалена един брой турска митническа пломба № IST07208337 с ненарушена цялост. От извършената съвместна проверка на товара било установено,че същият представлява листове от пластмаса,едностранно ламинирани с алуминиево фолио,както и наличие на „биг-бег“ чували съдържащи изрезки пот същият материал.

       За извършената проверка от служителите на РИОСВ Хасково бил съставен КП №910/09.06.2020г.,съгласно който  товарът  следвало да се задържи  до получаване  на надлежно попълнен и подпечатан Анекс VII и договор между изпращача и крайният получател в Р.България с указан код за извършваната дейност по оползотворяване на отпадъци.

       За извършената митническа проверка бил съставен протокол №2334 от 09.06.2020г.

       На 12.06.2020г. била извършена митническа проверка на останалите 5броя товарни автомобили,като контролните действия  подробно  били обективирани в протоколи за извършена митническа проверка №237/13.06.2020г. ; №2379/13.06.2020.; №2380/13.06.2020г.; № 2381/13.06.2020г. и №2382/ 13.06.2020г.

         На 12.06.2020г.било получено становище от РИОСВ Хасково,към което бил  приложен констативен протокол /КП/№918/11.06.2020г. в който подробно  била описана допълнителната документална проверка  от служителите на РИОСВ Хасково,като продължение на констативен протокол  №910/ 09.06.2020г. ,като били направени  следните констатации:

        При физическата проверка на  товара било установено,че товарът  представлявал листове от  пластмаса,едностранно ламинирани с алуминиево фолио,които не са равномерно  изрязани и  опаковани като стока.Същите имали единствено транспортна опаковка- дървени палети  и укрепващи  пластмасови ленти. Освен палетите били натоварени и „биг-бег“ чували , някои от които частично  разкъсани, с изрезки от същият материал. Изрезките били  тесни ивици с широчина около един см. И голяма дължина. Навити били във вид на бобини.От външният вид на материалите и начина на опаковане и транспорт можело  да се направи заключение,че представляват  отпадъци ,което се потвърждавало и от Турското дружество-изпращач със съпровождащата  търговска фактура,чрез която се изразява желанието им да се освободят от тези материали като отпадъчни продукти.

     При изброените обстоятелства и като се взело предвид определението за отпадък по смисъла на параграф 1,т.17 от Закона за управление на отпадъци, било прието,че  превозваният товар представлявал отпадък с код В3026 по приложение III към Регламент /ЕО/1013/2006. С оглед  на гореизложеното,за превоз на отпадъци,предмет на проверката,класифицирани  с код 07 02 13 по приложение №1 към Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците,се приело,че се прилагат разпоредбите на чл.18 от Регламент 1013/2006г.

       Към документацията,съпътстваща товара,липсвали необходимите документи,изискуеми по регламент №1013/2006 относно превозите на отпадъци,а именно  Приложение VII и договор за  оползотворяване съгласно чл.18 от същият регламент.

       От всички  митнически декларации се установявало,че  получател на стоката е дружеството жалбоподател и след направена справка  в публичният регистър на лицата,притежаващи документ за извършване  на дейности  с отпадъци на ИАОС станало ясно,че получателя на стоката-дружеството жалбоподателя не притежавало документ,издаден по реда на чл.35 от ЗУО.

       Тъй като в конкретния случай превозът не бил съпроводен с изискуемите съгласно чл.18 от Регламент 1013/2006г документи било прието,че превозът следвало да се квалифицира като незаконен  превоз по чл.2,т.35,буква ж /iii/ от Регламент 1013/2006г във вр. с чл.150,ал.1 от Закона за управление на отпадъците,а именно –превоз ,извършен по начин,който фактически  не е посочен в документа,описан в Приложение VII.

        В случая ставало въпрос за внос на отпадъци  в общността /ЕС/ от трета страна,а именно от Р.Турция,която е страна по Базелската конвенция,поради което било прието ,че получателя-дружеството жалбоподател било отговорно за извършения незаконен превоз.

        На 18.06.2020г.било издадено писмо с рег.№32-172629 до управителите на дружеството получател,с което били поканени да се явят в МП Капитан Андреево за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, но писмото не било получено,поради което отново е изпратено писмо с рег.№32-194626/07.07.2020г.,което било връчено на 08.07.2020г.на един от управителите на дружеството/Али Осман Авджъоглу/,като последният се явил лично за съставяне на АУАН на 15.07.2020г.

На 15.07.2020г. управителят Али Осман Авджъоглу се явил на МП Капитан Андреево и в негово присъствие бил съставен  от св.Т. ,предявен и връчен АУАН№ 812/15.07.2020 г.  в присъствието на двама свидетели/И.А.П. и А.Н.С./.

Управителя вписал възражение по така съставения АУАН,че не е поръчвал стоката и не знаел фирмата изпращач и нямало договор сключен помежду им.

В 3дневния срок жалбоподателят не е подал възражения срещу АУАН.

Въз основа на съставения АУАН ,след изпращането  ва цялата АНПр било издадено обжалваното НП .

Последното било получено по пощата от управителя на дружеството на 21.12.2020г.,а жалбата срещу процесното е подадена чрез куриер /Еконт/ на 29.12.2020г.-вторник,т.е. в 7дневния срок/доколкото 28.12.2020г. официално е почивен ден и първият работен ден е 29.12.2020г./.

Налични по АНП са Заповед № 9/24.02.2020 г. на Директора на РИОСВ Хасково  касателно компетентността на служителите при АНО да извършват проверки по ЗУО и т.н. и Заповед №РД-648/26.08.2014г. и Заповед № РД-115/13.02.2017г. и двете  на Министъра на околната среда и водите,съгласно която се оправомощават директорите на РИОСВ да издават НП по ЗУО.

По делото бяха представени и приети като доказателства по делото от страна на жалбоподателя 12бр. уведомления за приемане на постъпили данни от справка декларация за ДДС,подадени от дружеството жалбоподател за периода м.01.2020г. до 12.2020г. вкл. ,видно от които в посочения период същото не е извършвало дейност,поради което всички уведомления са с нулева ставка.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата – писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. съдържащите се АНП и приобщени в хода на съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК, Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си  ,като колерират и с писмените доказателствени средства, поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира показанията на П.Т.Т., П.С.С., П.Т.Т., К.  Карамфилов К., П. Пламенов К., И.А.П. и А.Н.С., които описват извършените проверки и сторените при същите констатации,както и последващата такава,както и  съставянето на АУАН против нарушителя. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – митническа декларация /МД/ Т1 с МRN 20ТR34310000170713 от 05.06.2020г. ; търговска фактура №0ZD20200 00000154 от 05.06.2020г.;  CMR  от 05.06. 2020г.;  КП №910/09.06.2020г.; протокол №2334 от 09.06.2020г.; протоколи за извършена митническа проверка №237/13.06.2020г. ; №2379/13.06.2020.; №2380/13.06.2020г.; № 2381/ 13.06.2020г. и №2382/ 13.06.2020г.; становище от РИОСВ Хасково,към което е  приложен констативен протокол /КП/№918/11.06.2020г. писма и т.н.

Досежно писмените доказателствени източници, съдът възприема същите достоверни и ги кредитира, т.к. не се оспориха по съдържание и спрямо истинността им/по признака авторство/, не се констатираха и техни  недостатъци от външна страна опорочаващи ги като документи. Поради това, те се цениха за установява на фактите удостоверени в тях и съотв. при изграждането на фактическите и правни изводи от съдебния състав/извъ оспорените в съдебно заседание,които не се приеха като доказателства по делото/.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.

Преценена по същество,настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

Незаконен превоз по смисъла на чл. 2, пар. 35, б. "ж"iii от Регламент/ЕО/ № 1013/2006 г. /какъвто е квалифициран в  настоящият случай/ е  превоз, извършен по начин, който фактически не е посочен в документа описан в приложение VII.

Съобразно горепосоченото следва да се приеме,че приложение VII се указва основополагащия документ за законността на превоза.

Като основание за налагане на наказанието в наказателното постановление е посочена нормата на  чл. 150, ал.1 от ЗУО, според която -за извършване на превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, или за нарушаване на забрана по чл. 98 физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.

Приложената санкционна норма има за адресат физическо лице или ЮЛ, което извършва превоз на неопасни отпадъци, определен като незаконен съгласно чл. 2, §35 от Регламент № 1013/14.06.2006 година.

Съобразно доказателствата по делото и становищата на страните следва да се посочи,че по делото страните не спорят,че  процесният товар е отпадък по смисъла на §1 т.17 от ДР на ЗУО.

Също липсва спора между страните,че извършения превоз на процесните отпадъци  е незаконен ,тъй като е липсвало Приложение 7, съгласно чл. 2, пар. 35, б. "ж"iii от Регламент/ЕО/ № 1013/2006г.

Спорно по делото е дали правилно е ангажирана адм.наказателната отговорност на дружеството –жалбоподател, в качеството на получател, съгласно  представените на МП Капитан Андреево документи .

Видно от приобщените по делото 12бр. уведомления за приемане на постъпили данни от справка декларация за ДДС,подадени от дружеството жалбоподател за периода м.01.2020г. до 12.2020г. вкл. ,се установява,че  в посочения период въззивника не е извършвал дейност,поради което всички уведомления са с нулева ставка.

Това е наказваща норма единствено за превозвача на неопасни отпадъци. Не бяха представени абсолютно никакви доказателства, че въззивника се явява превозвач на стоката, за да носи отговорност по тази норма.

Становището на Съда в настоящия му състав кореспондира на това на процесуалните представители на дружеството - жалбоподател, че последното не попада в кръга на задължените лица по  чл. 150, ал.1 от ЗУО.

В случая превозът на процесната стока, квалифицирана като неопасни пласмсови отпадъци, е извършен от турско дружество видно от транзитната декларация, т.е. от лице, различно от наказаното.

Чл.2 от Регламент №1013/2006/ЕО дава дефиниция на понятията, като в §35 б.“а“ са дефинирани случаите на „незаконен превоз" по смисъла на Регламента. Дефиниция на понятието „превоз" е в §34 от регламента и означава планираното или осъществено транспортиране на отпадъци, предназначени за оползотворяване или обезвреждане по изброени направления.

В чл.24 §3 б.“а“ от Регламента е предвидено, че когато незаконният превоз е отговорност на получателя, компетентният орган по местоназначение гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или обезвредени по екологосъобразен начин от получателя.

По дефиницията в чл.2 §14 от Регламента „получател" означава лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по местоназначение, до което се превозват отпадъците за оползотворяване или обезвреждане.

Съгласно Член 18 от горепосочение Регламент-Отпадъци, които трябва да бъдат придружавани от определена информация1. Отпадъците по член 3, параграфи 2 и 4, предназначени за превоз, са предмет на следните процедурни изисквания:а) С цел да се помогне за проследяването на превозите на тези отпадъци, лицето под юрисдикцията на страната изпращач, което урежда превоза, обезпечава отпадъците да се придружават от документа, който се съдържа в приложение VII.б) Документът, който се съдържа в приложение VII, се подписва от лицето което урежда превоза преди започването му и се подписва от съоръжението за оползотворяване или лабораторията и получателя, когато се получат въпросните отпадъци.

2. Договорът, посочен в приложение VII, между лицето, което урежда превоза и получателя за оползотворяване на отпадъците, влиза в сила когато започне превоза и включва задължение, когато превозът на отпадъците или тяхното оползотворяване не може да се извърши според плана или когато е извършен незаконен превоз, то лицето което урежда превоза или получателят, когато това лице не е в състояние да извърши превоза на отпадъци или тяхното оползотворяване (например при неплатежоспособност), да:а) вземе обратно отпадъците или да гарантира тяхното оползотворяване по алтернативен начин; иб) обезпечи междувременно, ако е необходимо, тяхното складиране.

Лицето, което урежда превоза или получателят предоставят копие от договора срещу поискване от заинтересования компетентен орган.

3. За целите на инспекцията, правоприлагането, планирането и статистиката, държавите-членки могат в съответствие с националното законодателство да изискват информация по параграф 1 за превози, обхванати от настоящия член.4. Информацията, посочена в параграф 1 се третира като поверителна, когато това се изисква от Общността и националното законодателство.

В самото приложение 7 има графа,че превозвача декларира , че е сключил писмени договорни задължения с получателя, които са в сила (не ce изисква в случая на отпадъци по член 3, параграф 4).

При това положение следва да се приеме,че следва да има безспорни доказателства,че е налице  договор с получателя на отпадъка в случая с въззивника ,но такива не са ангажирани по делото,а напротив дружеството жалбоподател оспорва  обстоятелството,че именно то е получател  на товара и ангажира доказателства,че през 2020г. не е извършвало търговска дейност,като още при съставянето на АУАН същото е оспорило това обстоятелство/че е получател на товара/.

Напълно необосновано при направените фактически установявания е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. Единствената връзка на дружеството с осъществения превоз е обстоятелството, че същото е посочено като получател на превозваното, при това в документи, които не са съставени от последното.

При това положение следва да се приеме,че въззивника нито е организирало, нито е извършило/осъществило процесния превоз, бил той и “незаконен”, по смисъла на цитираните по-горе разпоредби.

Налага се извод, че АНО незаконосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, поради което НП следва да се отмени.

       По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). 

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

По делото се претендират и от двете страни разноски,като от АНО се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а от страна на жалбоподателят се претендира присъждане на разноски  в размер на 1000лева,като процесуалният представител на АНО отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.

С оглед изхода на делото,следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя,но доколкото се отправя възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение,следва последното да бъде обсъдено от съда.

Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 е 830 лв. + 3% над горницата на 10 000лв.или конкнретно в настоящият случай -830+300-1130лв.Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на Жалба и представяне на писмени доказателства и Писмени бележки, т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,т.к. е под минималния размер 1130 лв. ,а именно в размер на 1000лева.      

       Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                     Р  Е  Ш  И  :

          ОТМЕНЯ  като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №65 от 25.11.2020 година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково, с което на „ДЕПА-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ООД с ЕИК ********* с адрес с.Марково, ул.Ралица №3,общ.Родопи,обл.Пловдив за нарушение на чл.150 ,ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ във вр. чл.2,т.35,буква „ж“/iii/ във вр.с чл.18,пар.1,буква А вр с чл.3,пар.2,буква А от Регламент /ЕО/ 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета на Европа относно превози на отпадъци/Регламента/ , е наложено на основание чл.150 , ал.1 и чл.158  от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 20 000 лв. 

 

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Хасково с адрес гр.Хасково,ул.Добруджа №14,ет.5 ЗАПЛАТИ на   жалбоподателят „ДЕПА-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ООД с ЕИК ********* с адрес с.Марково, ул.Ралица №3,общ.Родопи,обл.Пловдив,  сумата в размер на 1000,00лв. (хиляда лева), представляващи извършени разноски по осъществена адв. Защита по АНД №17/2021г. по описа на РС Свиленград.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

                                                         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................