№ 100
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20203100901385 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Първа Инвестиционна
Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №37, представлявано заедно от Н.Х.Б. и С.А.П., действащи чрез юрисконсулт Г.Д.,
със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Генерал Колев“ №113, против В. Д. В., с ЕГН**********,
с адрес: с******, представляван от назначеният му особен представител адв.В.В., с адрес за
призоваване: гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” №213, вх.2, ап.45, с която е предявен иск
с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79
и чл.121, и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуването на солидарно
задължение за заплащане от ответника на вземанията по Договор за овърдрафт по
разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране №0140D-M-000099/08.02.2018г.,
сключен на 08.02.2018г. и Общи условия по програмата за микрокредитиране на “ПИБ“ АД,
за които по ч.гр.д.№852/2019г. по описа на Районен съд Девня, са издадени Заповед №583 от
12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист, а имено за установяване на дължимостта на сумата от 33759.44лв.,
включваща: -30000лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението-16.05.2019г. до окончателното изплащане; -539.54лв.-договорена
лихва дължима за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г., дължима на основание Раздел III, т.5 от
договора за овърдрафт и -3219.90лв.-обезщетение за забава върху просрочените плащания за
периода 01.01.2019г.-15.05.2019г. включително, дължима на основание т.6.1. от Общи
условия по програмата за Микрокредитиране на “ПИБ“ АД Раздел VI, към договора за
1
овърдрафт.
Посочена е банковата сметка, по която може доброволно да се плати задължението, а
именно сметка с IBAN: BG90FINV915010PAL0ANFL.
В исковата и уточняващата, молби се твърди, че между ищецът и ”Паунка 04” ЕООД,
с ЕИК *********, като кредитополучател и съдлъжниците Б.Г. В.а и В. Д. В., на 08.02.2018г.
е сключен Договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за
микрокредитиране №0140D-M-000099/, сключен на 08.02.2018г. и Общи условия по
програмата за микрокредитиране на “ПИБ“ АД, които са неразделна част от него. Поддържа
се, че договорът за кредит е сключен при действието на Общи условия по програмата за
микрокредитиране на ПИБ АД, които са представени на кредитополучателя и
съдлъжниците, и те са приели прилагането им. Твърди се, че по силата на въпросният
договор, на кредитополучателя и солидарните длъжници, един от които е ответника, при
условията на солидарна отговорност е предоставен на банков кредит-овърдрафт по
разплащателна сметка при допустим размер на дебитното салдо от 30000лв. Твърди се, че в
периода 08.02.2018г.-01.12.2018г. предоставеният кредит овърдрафт е усвояван многократно
в рамките на предоставената сума по сметка с IBAN: BG89FINV91501016450757, открита на
името на кредитополучателя, като в ИМ са посочени конкретните дати и размер на
теглените суми. Сочи се, че съгласно т.5 от договора, за ползвания овърдрафт се дължи
годишна възнаградителна лихва в размер на лихвен процент, базиран на спестяванията за
лева /СЛП/, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.5033 пункта, но не по-малко от
7.95%. Твърди се, че към датата на сключване на договора СЛП за лева е в размер на 0.4467
% годишно. Поддържа се, че съгласно т.6.1. и т.6.2. от приложимите Общи условия
дължимите, но неизвършени в срок плащания, поради липса на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя, се отнасят в просрочие и олихвяват съгласно Тарифата на
банката. Поддържа се още, че с подписването на договора за кредит на основание чл.121 и
сл. от ЗЗД за съдлъжниците Б.Г. В.а и В. Д. В., е възникнала неограничена солидарна
отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя ”Паунка 04” ЕООД по
процесния договор за овърдрафт. Сочи се, че вземането по договора за кредитът е с
окончателно настъпил падеж на 31.01.2019г. на основание Раздел II, т.4 от договора. Твърди
се, че кредитът е в просрочие, считано от 01.12.2018г. до 15.05.2019г. включително или
общо 166 дни, защото не са заплатени 3 вноски за лихва в общ размер от 539.54лв., които са
били дължими на падежи и в размери, както следва: на 01.12.2018г.-128.78лв.; на
01.01.2019г.-205.38лв. и на 01.02.2019г.-205.38лв. Поддържа се, че обезщетение за забава
върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г., дължимо на основание
т.6.1. от Общи условия, е в размер на 3219.90лв. Твърди се, че тъй като задължението не е
погасено в срок, на 16.05.2019г. банката депозирала Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№852/2019г. по описа на ДРС.
Сочи се, че съдът е уважил искането и е издал в полза на ищеца исканите Заповед №583 от
12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист. Сочи се, че ответника, в качеството си на от солидарен длъжник, е
2
подал възражение, срещу вземането по заповедта, в резултата от което за ищецът се е
породил интерес да предяви настоящият иск за установяване на вземането си.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите, като се оспорват твърденията на ищеца досежно
непогасяването изцяло и в срок на задълженията по договора за кредит. Оспорва се
доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства имащи
характер на частни документи. На следващо място се оспорват началната дата на забавата и
правилното приложение на лихвеният процент за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г.,
съобразно посочената в договора формула за определянето му. Поддържа се още, че ищецът
не е представил погасителен план на кредитополучателя и в частност на съдлъжниците,
поради което се оспорват твърденията, че ответникът не е изпълнявал надлежно
задълженията си по договора. Оспорва се претендираното обезщетение за забава на
просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г., дължимо на основание т.6.1.
ОУ към договора за овърдрафт, като се твърдим, че са налице неравноправни клаузи, които
влекат след себе си нищожност и съответно недължимост на претендираното обезщетение.
На следващо място се поддържа, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, банката не е отправила волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита до
ответника, поради което вземането не е изискуемо. На последно място се възразява по
отношение на размера на исковата претенция, като се твърди, че не е спазена поредността за
погасяване на вноските, които са направени след 01.12.2018г. и съобразяването на същите
при изчисляване на исковите суми.
С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията,
доводите и доказателствените искания на ответника изложени в отговора на исковата молба.
По конкретно се сочи се, че легално определение на приложимият на основание т.5 от
договора за овърдрафт годишен лихвен процент, базиран на спестяванията за лева /СЛП/, е
дадено в Раздел “Определения“ от Общите условия, а имено: “референтен лихвен процент,
изчисляван за всеки отделен вид валута по обявена от банката методика, използван като
основа за изчисляване на приложимия към договора променлив лихвен процент по
кредита.“. Сочи се, че методиката за определяне на БЛП и СЛП, са обявени на интернет
страницата на банката и наред с това, са на разположение на клиентите и на хартиен
носител в офисите на банката. Твърди се, че лихвата за просрочени плащания е предвидена
в Бюлетина за лихвите към Тарифата на банката, с която при сключване на договор
кредитополучателят и съдлъжниците, в т.ч. ответникът, са заявили, че им е предоставена и
че са запознати и приемат прилагането във връзка с изпълнение на договора /т. 10 от
договора/. На следващо място се поддържа, че договорения с процесния договор начин на
олихвяване на дълга не нарушава изискването за добросъвестност, като са развити подробни
съображения и е посочена относима съдебна практика. По отношение на довода на
ответната страна, че липсва изготвен и предоставен погасителен план на длъжниците, се
поддържа, че такъв в случая е неприложим предвид естеството на договора, чиито предмет е
предоставяне на кредит, който се ползва под формата на превишаване наличността по
3
разплащателната сметка, до максимален размер на надвишението, при договорените
условия и срок. Сочи се, че предоставеният в случая овърдрафт е усвояван многократно в
рамките на предоставената сума от кредитополучателя, за което в срока на договора същия
дължи единствено ежемесечна лихва, изчислена върху ползвания за периода размер на
дебитното салдо. Относно възраженията на ответната страна за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на кредита, се поддържа, че същото е неотносимо, доколкото на
основание Раздел II, т.4 от договора за овърдрафт процесният кредит е с окончателно
настъпил падеж на 31.01.2019г., т.е. преди подаване на Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК
пред РС Девня на 16.05.2019г.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответната страна поддържа
вече направените възражения, с изключение на това базирано на липса на изготвен
погасителен план. Поддържат се доводите, че в процесния договор са налице неравноправни
клаузи, както и че ежемесечно дължимата лихва, изчислена върху ползвания за периода
размер на дебитното салдо, е прекомерна. Сочи се, че доколкото лихвата и таксите, се явяват
част от договора за кредит, те не следва да бъдат едностранно променяни, без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив. Поддържа се, че правилата, по които банката
променя лихвения процент, не са част от кредитния договор, като неяснотата и
неинформираността относно размера на дължимата лихва, поставя кредитополучателите в
неравностойно спрямо банката положение. Ето защо клаузите на ОУ на банката, въз основа
на които едностранно се изменя размерът на лихвите по кредитите, са неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП , съответно нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Поддържа
се, че макар в случая кредитополучателят да е юридическо лице, то съдлъжниците, които са
и ползватели на кредита за нуждите на дружеството, са физически лица, поради което по
отношение на същите е приложима потребителската закрила визирана в ЗЗП. На следващо
място се поддържа, че е налице недобросъвестност от страна на банката, която ако беше
уведомявала надлежно кредитополучателя относно размера на дължимите лихви за всеки
месец, както и за последиците от нередовното им заплащане, вероятно щеше да получи
плащане, както е имало и през посочените в исковата молба периоди. Наред с горното се
поддържат вече развитите в отговора на ИМ оспорвания и доводи относно
неоснователността на размера на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощникът си, поддържа исковата молба.
Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, представляван от назначеният му особен представител, поддържа
становището си за неоснователност на претенциите, като в условията на евентуалност,
отправя искане за приемане за установено, че са дължими само вземанията за главница и
договорна лихва. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
4
Видно е от приетите по делото доказателства, че на 08.02.2018г. между “Първа
инвестиционна банка“ АД /“ПИБ“ АД/, от една страна в качеството на кредитор и от друга
страна Паунка 04“ ЕООД, като кредитополучателя, Б.Г. В.а и В.Д., като съдлъжници, е
сключен Договор за овърдрафт №014OD-М-000099 от 08.02.2018г. по разплащателна сметка
по програмата на банката за микрокредитиране, неразделна част от който са приложимите
ОУ. По силата на договора, банката се е задължила да извършва разплащания при условията
на овърдрафт по разплащателна сметка, разкрита на името на кредитополучателя, при
максимално допустим размер на дебитното салдо 30000лв. за оборотни средства. Крайният
срок на договора е 31.01.2019г. За ползването на овърдрафта кредитополучателят дължи в
полза на банката годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията
/СЛП/ за лева, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.5033 пункта, но не по-малко от
7.95%, като към 08.02.2018г. СЛП бил в размер от 0.4467%. За обезпечаване на вземанията
на банката по кредита, кредитополучателят е учредил в полза на банката залог върху всички
свои вземания по всички свои сметки в “ПИБ“ АД, необременени с каквито и да било
противопоставими на банката права на трети лица. Съгласно т.6.1 от ОУ, дължимите, но
неизвършени в срок плащания, поради липса на авоар по разплащателна сметка на
кредитополучателя, се отнасят в просрочие и се олихвяват съгласно Тарифата за таксите и
комисионните на “ПИБ” АД, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
дължима сума. Според т.6.1.1 от ОУ, в случай на надвишаване на разрешения размер на
овърдрафта, дължимите суми се считат за неразрешен овърдрафт, като върху тях се
начислявала съответната лихва, предвидена в Бюлетина за лихвите към Тарифата на
банката.
От приобщеното ч.гр.д.№852/2019г. по описа на РС Девня е видно, че поради
просрочие на три от вноските по договора за заплащане на възнаградителна лихва с падеж
съответно на: 01.12.2018г., 01.01.2019г. и 01.02.2019г. и поради настъпване на крайния срок
на договора на 31.01.2019г., ищецът е депозирал на 16.05.2019г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Въз основа на така
подаденото заявление е образувано горецитираното ч.гр.дело, в границите на което са
издадени Заповед №583/12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №540/12.06.2019г., като
кредитополучателят и съдлъжниците са осъдени да заплатят на банката заявител сумата от
33759.44лв., от която 30000лв.-незаплатена главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-16.05.2019г. до окончателното
издължаване; 539.54лв.-договорена лихва за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г. вкл., дължима
на основание Раздел III, т.5 от договора за овърдрафт и 3219.90лв.-обезщетение за забава
върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г. вкл., дължимо на
основание т.6.1 от Раздел VI от ОУ. Въз основа на изпълнителния лист е образувано ИД
№466/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№718 в КЧСИ. Видно от доказателствата по ч.гр.дело
№852/2019г. по описа на РС Девня, поканата за доброволно изпълнение, заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист са редовно връчени на кредитополучателя и на
съдлъжника Б.Г. В.а, като на съдлъжника В. Д. В. въпросните книжа са връчени по реда на
5
чл.47, ал.5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск в
хипотезата на чл 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Според заключението на вещото лице по проведената в настоящото производство
ССч.Е, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено, и неоспорено
от страните, на основание процесният договор за овърдрафт, банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 30000лв. с краен срок на погасяване-31.01.2019г.
Предоставеният овърдрафт е усвояван многократно до пълния размер на предоставената
сума по сметката, открита на името на кредитополучателя в “ПИБ“ АД, както следва:
08.02.2018г.-257.84лв.; 13.02.2018г.-111.03лв.; 20.02.2018г.-3662.52лв.; 08.03.2018г.-
3609.45лв.; 29.08.2018г.-29948.85лв.; 01.09.2018г.-43.06лв.; 10.09.2018г.-13200.90лв.;
11.09.2018г.-20.08лв.; 21.09.2018г.-11110лв.; 26.09.2018г.-10лв.; 01.10.2018г.-188.81лв.;
27.10.2018г.-10лв.; 26.11.2018г.-10лв.; 01.12.2018г.-69.45лв. В заключението си, вещото лице
установява, че кредитът е в просрочие от 01.12.2018г. до 15.05.2019г. вкл., или общо 166
дни. Към последната дата, дългът на кредитополучателя и солидарните длъжници е в общ
размер от 33759.44лв., формиран както следва: 30000лв.-непогасена главница; 539.54лв.-
договорена лихва за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г. вкл., дължима на основание Раздел
III, т.5 от договора за овърдрафт и 3219.90лв.-обезщетение за забава върху просрочените
плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г. вкл., дължимо на основание Раздел VI, т.6.1
от Раздел VI от ОУ.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданското
съдопроизводство, закрепен в чл.154, ал.1 от ГПК, в настоящия случай ищецът следва да
установи наличието на кредитно правоотношение, по което ответникът се явява неизправна
страна, настъпването на изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си.
Ответникът от своя страна пък следва да докаже право -изключващите, -унищожаващите и -
погасяващите си възражения.
От представените с исковата молба писмени доказателства и в частност договора за
овърдрафт и ОУ към него, неоспорени от ответника по предвидения в ГПК ред, се
установява наличието на валидна облигационна връзка между страните по спора.
Заключението на вещото лице по ССч.Е, също неоспорено от ответника, потвърждава, че
“ПИБ“ АД е изпълнило задължението си да предоставил на разположение по сметка на
кредитополучателя договорената сума от 30000лв., която той е усвоявал чрез многократни
тегления. Заключението също индикира размера на дължимата договорна лихва за периода
01.12.2018г.-31.01.2019г., който е 539.54лв. и обезщетението за забава за просрочените
плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г., вкл. в размер на 3219.90лв. В този смисъл
неоснователни се явяват оплакванията на ответникът за липса на доказателства,
обосноваващи размера на задълженията. Наред с това ответникът не е представил
доказателства в подкрепа на възраженията си за заплащане частично или изцяло на
задълженията по договора, поради което искът за установяване на дължимостта на
6
главницата в претендирания размер, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съдът не споделя оспорването от ответната страна на началната дата на забавата, тъй
като вещото лице ясно посочва, че кредитът е в просрочие от 01.12.2018г. Не се споделя и
възражението, че “ПИБ“ АД не е отправило волеизявление за предсрочната изискуемост,
преди подаване на заявлението си за издаване на заповед за изпълнение, поради причината,
че ищецът е подал заявлението си едва след настъпване на крайния срок на договора, а не в
резултат от упражнено право на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо.
Във връзка с посочения в отговора на исковата молба довод, че не е доказано дали
лихвеният процент на договорната лихва за периода 01.12.2018г.-31.01.2019г. е прилаган
съобразно посочената в договора формула и по стойностите на какъв пазарен индекс е
изчисляван променливият лихвен процент, съдът изхожда от посоченото от вещото лице в
конструктивно-съобразителната част на неговото заключение, че съгласно т.5 от договора за
овърдрафт се дължи годишна възнаградителна лихва в размер на лихвен процент, базиран
на спестяванията за лева /СЛП/, прилаган от банката, увеличен с надбавка от 7.5033 пункта,
но не по-малко от 7.95%, като към датата на сключване на договора СЛП за лева бил в
размер на 0.4467% годишно. Въз основа на тези си съображения, след запознаване с
материалите по настоящото дело и предвид извършената проверка в “ПИБ“ АД, вещото
лице е достигнало до извод, че непогасената договорна лихва начислена за 01.12.2018г.-
31.01.2019г. е 539.54лв. Имайки предвид, че този краен резултат е същият като изчисления
от банката, при евентуално съмнение, ответникът, чрез назначения му особен представител,
е можел на осн. чл.200, ал.2 от ГПК да зададе въпроси на вещото лице, свързани именно с
оспорването по отношение на размера на договорната лихва и стойностите на пазарния
индекс и евентуално да оспори заключението. Страната обаче, не се е възползвала от тези си
процесуални възможности. Тук следва да се отбележи и че непредставянето на първични
счетоводни документи, доказващи наличието на претендираните задължения не опорочава
изводите на вещото лице, тъй като то е имало възможност да се запознае не само с
документите по делото, но и с тези, находящи се в счетоводната система на ищеца.
С оглед поддържаните в подадените отговори от името на ответника възражения, че
макар кредитополучател по договора за овърдрафт да е търговско дружество, то
физическото лице в качеството си на негов съдлъжник, има право да се ползва от
потребителската защита, предвидена в ЗЗП, респективно от проверка за наличието на
неравноправни клаузи, настоящият състав на съдът съобрази, че по този въпрос е създадена
константна практика на ВКС, обективирана в Решение №38/23.06.2017г. по т.д.
№2754/2015г. на ВКС, І т.о. и Решение №84/20.07.2017г. по т.д.№1934/2015г. на ВКС, І т.о.
Според посочената практика физическо лице-съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на
потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. За да
установи качеството “потребител“ на съответното физическо лице, съдът е длъжен да
извърши конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.
7
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/
връзки с посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има
мажоритарно участие в същото.
В ЗЗП се съдържат легалните определения на термините потребител, търговец,
производител, доставчик и вносител, съответно в § 13, т.т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Допълнителните
разпоредби, които са аналогични на определенията за потребител, продавач на стоки и
доставчик на услуги съгласно чл.2, б.“б“ и б.“в“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Съгласно § 13а, т.9
ДР на ЗЗП разпоредбите на посочената директива, са въведени в националното
законодателство. На основание чл.267, § 1, б.“б“ ДФЕС и чл.628 от ГПК това понятие следва
да бъде тълкувано в съответствие с практиката на СЕС, обективирана в редица решения,
включително и в това по дело С–419/11, в което Съдът на ЕС е посочил, че физическо лице,
което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или
мажоритарно участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на чл. 1, § 1
на Регламент 44/2001, когато поръчителства по запис на заповед, издаден за гарантиране на
задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема дадените от СЕС и ВКС тълкувания на
понятието “потребител“ по смисъла на чл.2, б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори и § 13, т.1 ДР на
ЗЗП и приема, че доколкото ответникът е бил съдружник в дружеството кредитополучател с
50% участие в капитала му, то той е имал тесни професионални връзки с него и не може да
се ползва от потребителската защита, гарантираната от ЗЗП. В резултат, от което
възраженията на ответника за наличие на неравноправни клаузи, предвиждащи възможност
за едностранна промяна на възнаградителния лихвен процент от страна на банката и такива
отнасящи се до обезщетението за забава на просрочените плащания, се явява ирелевантни за
спора.
За пълнота, съдът намира за необходимо да бъде посочено, че размерът на лихвата
при просрочие, към която реферира т.6.1 от ОУ /27.5%/, на която клауза се основава
претенцията за обезщетение за забава за просрочените плащания в периода 01.01.2019г.-
15.05.2019г. вкл. не противоречи на добрите нрави и не може да бъде преценявана като
нищожна или прекомерна. Това се дължи на факта, че щом според ЗПК, уреждащ
кредитните правоотношения, в които една от страните е лице, ползващо се с особена
закрила от закона, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута-чл.19, ал.4 от
ЗПК, то в правоотношение, по което и двете страни са търговци, а съдлъжниците не се
ползват с протекцията на ЗЗП, не е недобросъвестно приложението на лихва в размер на
27.5%, която е 3.5 пъти по-висока от възнаградителната лихва по договора за овърдрафт.
Изхождайки от разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД и съобразявайки, че по делото се
8
доказа неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на съдлъжника, то съдът
заключва, че искът на неговия кредитор за установяване на дължимост на главницата и
обезщетението за забава по чл.86 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Същото се
отнася и за дължимата възнаградителна лихва, имайки предвид възмездния характер на
договора за кредит, обективиран в нормата на чл.430, ал.2 от ГПК и договорното
обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г.
С оглед основателността на претенцията за главница и на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба
в съда.
По изложените съображения съдът намира, че предявените претенции, се явяват
изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид указанията дадени с т.12 на ТР №4/2013г.
ответника, следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски за заповедното
производство, чиито размер възлиза на 725.19лв., от които 675.19лв. за внесена ДТ и 50лв.
за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, и в
съответствие с направеното искане, в полза на ищецът, следва да се присъдят деловодни
разноски, съобразно с представените доказателствата по делото за извършването им, а
именно сумата от 2303.61лв., както и юрисконсултско възнаграждение. По отношение на
претендираното такова в размер на 300лв., съдът съобразно направеното от особения
представител на ответника, възражение за неговата прекомерност, определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв. на основание чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Така общият размер на разноските, които следа да бъдат възложени в
тежест на ответника за производството пред ОС Варна възлиза общо сумата от 2603.61лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че В. Д. В., с ЕГН**********, с адрес:
с******, дължи на “Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37,
представлявано заедно от Н.Х.Б. и С.А.П., сумата от 33759.44лв., от която:
-30000лв., представляваща дължима главница по Договор за овърдрафт по
разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране №014OD-M-
000099/08.02.2018г., сключен между Първа инвестиционна банка”, ЕИК
********* като кредитор и “Паунка 04” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Девня, ул.“Христо Ботев” №34 като
кредитополучател, Б.Г. В.а, с ЕГН ********** и В. Д. В. В., с ЕГН
********** като съдлъжници, ведно със законната лихва, считано от
9
датата на подаване на заявлението-16.05.2019г. до окончателното заплащане
на задължението; -539.54лв., представляваща договорена лихва, дължима на
основание Раздел III, т.5 от договора за овърдрафт за периода 01.12.2018г.-
31.01.2019г., дължима и -3219.90лв., представляваща обезщетение за забава
върху просрочените плащания за периода 01.01.2019г.-15.05.2019г.
включително, дължима на основание т.6.1. от Общи условия по програмата за
Микрокредитиране на “ПИБ“ АД Раздел VI, към договора за овърдрафт, за
които суми по ч.гр.д.№852/2019г. по описа на Районен съд Девня, са издадени
Заповед №583 от 12.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №540/12.06.2019г.
ОСЪЖДА В. Д. В., с ЕГН**********, с адрес: с******, да заплати на
“Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано
заедно от Н.Х.Б. и С.А.П., сумата от 725.19лв., представляваща съдебно
деловодни разноски за заповедното производство и сумата от 2603.61лв.,
представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото исково
производство.
Банковата сметка, по която може доброволно да се заплати
задължението е с титуляр: “Първа инвестиционна банка“ АД и с IBAN:
BG90FINV915010PAL0ANFL, BIC: FINVBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10