Решение по дело №21189/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260774
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20195330121189
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 260774

 

гр. Пловдив, 10.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 21189 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 286, вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „СИРИУС ВЕГА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 9б, етаж 2, ап. 4, представлявано от **** К. М. Д., чрез пълномощника адв. *****, срещу И.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3011,98 лева – представляваща дължимо възнаграждение по Договор за поръчка от ****г., както и сумата от 674 лева – частичен иск за неустойка за забавено заплащане на възнаграждението по Договора от ****г., от обща сума в размер на 6023,96 лева.

         В исковата молба се твърди, че на ****г. между страните бил сключен Договор за поръчка, по силата на който ответникът- доверител възложил на ищеца- довереник да предлага за продажба и да намери клиент за собствения на доверителя недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** в ************, при цена от 77 000 евро, съгласно оформеното предложение за продажба на недвижим имот към договора.  Договореният размер на дължимото възнаграждение на довереника било в размер на 1540 евро, възлизащи на 3011,98 лева по фиксирания курс на БНБ. Страните били съгласували сключването на договора в периода около 1-ви и 2-ри октомври 2017г, като ответникът заявил, че заминава извън града и предал  ключовете от апартамента си на ищеца за извършване на огледи преди оформянето на договора в писмен вид. На ********г. довереникът представил свой клиент и бил извършен оглед на процесния апартамент. За огледът бил съставен протокол между ищецовото дружество и клиента – С.Н.Л., оформен на гърба на сключения между тях договор за поръчка от ********г. В исковата молба се твърди, че на ****г. ответникът и С.Л. сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент. На ********г. доверителят продал процесния имот на С.Л. и А.О. срещу заплащането на цена от 77 000 евро. Ищецът твърди, че поръчката е била изпълнена, тъй като между доверителя и клиент на довереника се е постигнало съгласие за сключване на сделка още на **** г. – датата на подписване на предварителния договор. Ето защо доверителят дължал възнаграждение в размер на 3011,98 лева, като падежът на задължението бил ****г. Позовава се на т. 3 от договора за поръчка, като твърди, че доверителят дължи заплащане на възнаграждение и когато имотът му бъде закупен от възходящ роднина на клиента на довереника. В договора за поръчка била уговорена и неустойка за забава в плащането на дължимото възнаграждение в размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от двукратния размер на възнаграждението. Счита, че ответникът му дължи неустойка в размер на 6023,96 лева, но в рамките на настоящото производство предявява частичен иск за сумата от 674 лв. По изложените съображения ищецът моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. 

         Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Ответникът твърди, че решавайки да продаде собствения си апартамент бил контактувал с множество кантори за недвижими имоти, за да се информира за цените на пазара. Не бил сключвал договор с ищеца, нито бил предоставял ключове от апартамента за евентуални огледи. Посочва, че датата на представения от ищеца договор за поръчка предхождала датата на извършването на твърдения оглед- огледът е от дата ********г. а договорът е от дата ****г. Възразява се, че е налице неизпълнение по договора за поръчка. При условията на евентуалност, релевира възражение за нищожност на клаузата за неустойка в договора, поради накърняване на добрите нрави. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски. 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за поръчка от ****г. / л. 53/ се изяснява, че между страните е възникнало правоотношение между ищцовото дружество / довереник/ и ответника / доверител /. Предмет на договора са услуги, във връзка с предлагането на свободния пазар на собствения на ответника имот, находящ се в ************ и откриването на купувач за него. На гърба на посочения договор е обективиран административният адрес на имота на ответника, както и договореното между страните възнаграждение ( 1540 евро или 3011, 98 лв. по фиксинга на БНБ).

Във връзка с оспорването на подписа, положен от ответника в Договора за поръчка от ****г., съдът счита следното: от заключението на вещото лице / л. 68- 70/ се изяснява, че подписът в посочения договор с висока степен на вероятност е изпълнен от ответника. Този извод се потвърждава и от изложеното от вещото лице при приемането на заключението / л. 77/- експертът изтъква, че подписите в изследвания документ и сравнителните образци, взети от ответника съвпадат в по- голяма си част и не притежават значителна вариация. Предвид това, съдът приема, че Договор за поръчка от ****г. е подписан от ответната страна. Същото се отнася и до втория изследван документ- Предварителен договор от ****г. В своето заключение, вещото лице посочва, че подписът и в този договор с висока степен на вероятност е изпълнен от ответника. Следва да се посочи, че доколкото ответната страна оспорва положен от нея подпис в частен документ, то именно нейна е тежестта да установи, че подписът не е автентичен (насрещната страна по оспорването не следва да установява пълно и главно, че подписът е автентичен- арг. чл. 193, ал. 3 ГПК). Предвид това, съдът приема, че и двата оспорени документа са подписани от ответната страна.

От представения по делото Договор за поръчка от ********г. / л. 5/ се изяснява, че на посочената дата е възникнало правоотношение между ищцовото дружество / довереник/ и лицето С. Н. Л. /доверител /. Предмет на договора са посреднически услуги, във връзка със закупуването на недвижим имот. На гърба на посочения договор е налице Протокол за оглед от ********г., като на позиция „първа“ е посочено, че е осъществен оглед на имот, намиращ се на адрес ************. Посоченият протокол за оглед е подписан от довереника и от доверителя.

От представените по делото Предварителен договор от ****г. / л. 7- 9/ и Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот ************* на *********- *** с район на действие РС- Пловдив се установява, че ответникът е влязъл в преговори, постигнал е предварителна договореност и впоследствие продал на ********г.  собствения си недвижим имот ( намиращ се в ************) на лицата С.Л. и А.О..

От показанията на св. С. / л. 39 гръб- л. 40/ се изяснява, че работи като брокер при ищцовото дружество. Посочва, че ответникът я е потърсил във връзка с продажбата на неговото жилище, намиращо се на адрес- ********. Ответникът предоставил ключ на св. от входната врата на кооперацията, тъй като вратата на самото жилище била разбита. Преди да се предложи за продажба, жилището било обитавано от клошари, предвид което се намирало в недобро състояние и от него се носела неприятна миризма. Св. изтъква, че за оглед на процесното жилище завела *****, но не си спомня техните имена. Потенциалните купувачи харесали имота и пожелали веднага да се сключи предварителен договор. Такъв бил сключен още на следващия ден в офиса на ищцовото дружество. При подписването на договора, освен купувачите и продавачът ( ответникът), присъствали свидетелката и още едно лице, което било представител на купувачите. Св. изтъква, че след като договорът бил подписан в офиса на ищцовото дружество, тя, заедно с купувачите и продавача, отишли до банка, за да се преведе част от договорената сума. Св. попитала ответника кога ще преведе дължимата на дружеството комисионна, като й било съобщено, че това ще се случи в деня на подписване на нотариалния акт. Седмица след сключването на предварителния договор, ответникът се обадил на св. и заявил, че е върнал капарото дадено от купувачите, тъй като имотът бил обременен с вещни тежести и няма да преведе и дължимото възнаграждение на ищцовото дружество. Две седмици след този разговор, **** на ищцовото дружество се обадил на св. и й съобщил, че ответникът е продал имота на лицата, които са го огледали. Св. се обадила на ответника, но последният заявил с категоричност, че не възнамерява да заплати дължимото възнаграждение по договора за поръчка.

Съдът кредитира изцяло изложеното от св. като счита поднесената от нея информация за обективна, логически последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Съдът счита за нужно да посочи, че макар и св. да не си спомня точни дати, на които са се развили събитията, то това не се отразява на достоверността на казаното от нея, тъй като датите, на които са се случили процесните събития се изясняват от приетите по делото документи. Встрани от това, всички останали обстоятелства, споделени от св. са последователни и безпротиворечиви. Следва да се посочи и че св. ясно описва локацията на недвижимия имот на ответника и къде е разположен, включително разкрива и подробности за състоянието на апартамента.

От показанията на св. Л. / л. 57/ се изяснява, че познава ответника по повод покупката на имота, намиращ се в ******** ***. Св. посочва, че е клиент на ищцовото дружество и именно негов представител го е завел до адреса на жилището. Посочва, че впоследствие е закупил жилището на ответника. Св. изтъква и че е знаел, че за продажба се предлага именно имотът на ответника Т.. В тази част, съдът кредитира показанията на св. като обективни и последователни.

Съдът не кредитира показанията на св. в частта, в която заявява, че представител на ищцовото дружество не го е завел до апартамента на ответника, а му е показал единствено жилището на **** на ********. В тази част, показанията на св. Л. противоречат на изложеното от св. С. и на приетия по делото Протокол за оглед на недвижим имот / л. 5 гръб/. Както бе посочено и по- горе, на позиция „първа“ от посочения протокол е отразено, че е осъществен оглед на жилище, намиращо се на административен адрес: ************, като за това обстоятелство е положен подпис и на двете страни. Тоест, след като св. Л. е положил подпис в посочения протокол ( което обстоятелство не е оспорено ), то съдът приема, че оглед е осъществен и то точно на посочения в протокола имот. Следва да се посочи и че по делото не съществува съмнение, че притежаваният от ответника апартамент, който е предмет на процесния договор и впоследствие е продаден на св. Л. ***. Възможно е на дата ****г. св. Л. да е огледал и апартамента на първия етаж, но това по никакъв начин не променя извода, че представител на ищеца му е показал апартамента на ответника, за което е съставен и нарочен протокол.

По правните аспекти на спора:

В рамките на настоящото производство бе изяснено, че между ищцовото дружество и ответникът е възникнало по надлежен ред правоотношение по повод на сключен договор за поръчка. Съобразно така учреденото между страните правоотношение, ищецът ( довереник) следва да извърши с дължимата грижа възложените му действия, а ответникът (доверител ) следва да заплати договореното възнаграждение. Предмет на договора е предлагането за продажба и откриването на клиент за закупуване на имота на ответника, находящ се в ********. Бе изяснено, че ищцовото дружество е осъществило това си задължение. От приетия по делото Договор за поръчка от ********г. и протоколът за оглед към него / л. 5/ се установява, че на посочената дата имотът е огледан от св. Л.. Последният е одобрил огледания имот, поради което и на ****г. е сключен предварителен договор между ответника като продавач и Л. и О. като купувачи. В тази връзка, то следва да се акцентира отново върху показанията на св. С., която посочва, че предварителният договор от ****г. е подписан в офиса на ищцовото дружество в нейно присъствие. Св. непосредствено е възприела този факт, предвид което тя се явява пряк и първичен информационен източник досежно това обстоятелство. Нещо повече- след подписването на договора, С. е придружила купувачите и продавача до банков клон за превеждането на дължимата сума по сключения предварителен договор. Тоест, до момента на сключване на предварителния договор, ищцовото дружество е осъществило всички задължения, така както са разписани в чл. 1 от Договора (апартаментът на ответника е предложен за продан на свободния пазар и е открит клиент за закупуването му именно от ищцовото дружество ). В тази връзка, то следва да се посочи, че е без значение фактът, че процесният договор за поръчка е сключен един ден след като е осъществен огледът на имота от св. Л.. Договорът за поръчка по дефиниция е неформален, като липсата на писмен договор между ищеца и ответника към датата на огледа (********г.) не разколебава извода, че е била налице договореност между за предлагане на имота. В деня, следващ огледа е подписан договор за поръчка, като липсва съмнение, че той касае вече огледания на ********г. имот ( в тази връзка то е налице и потвърждение на извършените на ********г. действия ). Още повече, че и самият предварителен договор е сключен в офиса на ищцовото дружество и с открития от него клиент. Впрочем, в подкрепа на извода, че предварителният договор е сключен в офиса на ищеца и в присъствието на негов представител е и фактът, че договорът е представен от самия ищец още с исковата молба. Тоест, предварителният договор сключен между купувачите и продавачът би могъл да се намира у ищеца, само ако при подписването му е присъствал негов представител и му е предоставено копие. Следва да се посочи и че именно поради активните действия на ищцовото дружество, то е осъществен контактът между купувачите и ответника- продавач и впоследствие са сключени предварителен договор и транслативна сделка, обективирана в нотариален акт от ********г. Именно това се явява релевантният факт, от който следва извод, че е налице пълно и точно изпълнение на задълженията по договора за поръчка от страна на ищцовото дружество ( в тази връзка, произнесени по сходни казуси- решение № 2602181/ 13.10.2020 г. по възз.гр.д. № 1653/ 2020 г. на ОС- Пловдив, VII гр.с- в.; решение № 743/ 06.06.2019 г. по възз.гр.д. № 810 по описа за 2019 г. на ОС- Пловдив, VII гр.с.; решение № 2289/ 27.03.2020 г. по възз.гр.д. № 6442/2019 г. на СГС, II д състав; решение № 822/30.01.2020 г. по гр.д. № 7121/ 2018 г. СГС, г.о., 1-19 с-в).

Съобразно чл. 2 от сключения между страните договор за поръчка от ****г., при подписване на предварителен договор, ответникът (доверител), дължи на ищеца ( довереник ) възнаграждението, посочено в т. 2 от предложението за продажба към договора ( л. 6 гръб). Предвид това, с факта на подписването на предварителния договор от ****г., ищецът е осъществил задължението си да предложи имота и да открие купувач, и е възникнало корелативното задължение на ответника да заплати възнаграждение, което е договорено в размер от 1540 евро ( или както е претендирано от ищеца с исковата молба – левовият еквивалент по фиксинга на БНБ- 3011, 98 лв.). Същевременно, в рамките на настоящото производство, ответникът не установи да е осъществил пълно или частично погашение на тази сума. Предвид гореизложеното, то искът с правно основание чл. 286, вр. чл. 280 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 3011, 98 лв. Следва да се посочи, че ищецът не претендира заплащане на законна лихва върху сумата, предвид което не се дължи и присъждането на такава.

По претенцията за неустойка:

Съобразно чл. 2, изр. „последно” от Договора за поръчка от ****г., при забава на плащането на възнаграждението, доверителят дължи и неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от двукратния размер на възнаграждението. В рамките на настоящия процес, ищецът е предявил иск за неустойка за сумата от 674 лв., представлявща частична претенция от сума в общ размер от 6023, 96 лв. Ответната страна е релевирала изрично възражение за нищожност на клаузата за неустойка за забавено плащане на възнаграждението по договора, предвид противоречието й с добрите нрави. Съдът счита възражението за основателно по следните съображения: присъщите на неустойката функции са обезщетителна, обезпечителна и санкционна. В конкретния случай, размерът и методиката, по която се формира неустойката, налага разбирането, че тя излиза извън присъщите си функции. Прави впечатление, че същата се кумулира за всеки ден забава, като пределът й е двойният размер на дължимото по договора възнаграждение ( възнаграждението е в размер на 3011, 98 лв., а пълният размер на претенцията за неустойка- 6023, 96 лв.). Неустойката нараства експоненциално и достига до размер, надвишаващ два пъти главницата. Тоест, чрез задължението за неустойка, ищецът се стреми да капитализира доход в двоен размер на това, което ще получи като възнаграждение. Съдът счита, че подобен подход води единствено до обогатяване и съобразно критериите, разписани в ТР № 1/09г. на ОСТК на ВКС, клаузата на чл. 2 от Договора от ****г. в частта, третираща дължимата неустойка, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави- чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното, претенцията на ищеца с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявена в размер от 674 лв., частична претенция от такава в общ размер от 6023, 96 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на разноските:

         При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски за ищцовата страна. Съобразно уважената част от исковете, то ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер от 549, 51 лв. Следва да се посочи, че за размера на адвокатското възнаграждение е представен договор, удостоверяващ реалното договаря и заплащане на хонорара ( л. 13).

         Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на разноски за ответната страна. Съобразно отхвърлената част от исковете, то ищецът следва да заплати на ответника сума в размер от 183, 49 лв.

 

         Така мотивиран, съдът

 Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на „Сириус Вега“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 286, вр. чл. 280 ЗЗД сума в размер от 3011, 98 лв. / три хиляди и единадесет лева и деветдесет и осем стотинки / , представляваща дължимо възнаграждение по Договор за поръчка от ****г., сключен между страните.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сириус Вега“ ЕООД, ЕИК ********* срещу И.Д.Т., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 674 лв. / шестстотин седемдесет и четири лева/- неустойка за забавено изпълнение по Договор за поръчка от ****г., сключен между страните, предявен като частичен иск от такъв в пълен размер от 6023, 96 лв.

ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на „Сириус Вега“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 549, 51 лв. / петстотин четиридесет и девет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сириус Вега“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И.Д.Т., ЕГН **********  сумата от 183, 49 лв. /сто осемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/,  представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

 

                                              

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ