№ 6346
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100511885 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11414/12.06.2024г. по гр.д. № 37002/2023г. по описа на
СРС, 45 състав, е признато за установено, че на основание чл. 439 от ГПК Г. Б.
Г., не дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, сумата в размер на 16 198,18
лева, представляваща главница по договор за банков кредит, сумата в размер
на 4880,97 лева, представляваща договорна лихва, сумата в размер на 521,58
лева за разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2006г. по
ч.гр.д. № 21074/2006г. по описа на СРС, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
и въз основа на който е образувано първоначално изпълнително дело №
6533/2006г. по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС, което впоследствие е преобразувано в изпълнително дело №
2759/2010г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС, поради изтекла погасителна давност. Ответникът е осъден да
плати разноски в размер на 3208,03 лева.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която се
иска отмяна на постановеното решение в цялост по съображения за неговата
1
неправилност и незаконосъобразност. Изложени са конкретни оплаквания, че
неправилно СРС е приел, че последното изпълнително действие било на
08.05.2018г. по изп.д. № 2759/2010г. по описа на ЧСИ М., съответно
погасителната давност настъпила на 08.05.2023г. Твърди се, че е неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че давността се прекъсва само, когато
съдебният изпълнител извърши изпълнителни действия, игнорирайки молбите
на взискателя за извършване на изпълнителни действия, както и насрочването
на опис на движими вещи. С решението си СРС се произнесъл в противоречие
с т.10 и т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., така и от събраните по
делото доказателства се установявало, че няма двугодишен срок, в който да не
били поискани от взискателя или извършени от ЧСИ изпълнителни действия.
Моли се за отмяна на решението като неправилно и вместо него да се
постанови друго за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника, който поддържа, че решението на Софийския районен съд е
правилно и моли същото да бъде потвърдено. Изложени са аргументи, че
неправилно във въззивната жалба се изопачават изводите на СРС, така и
доколкото по изп.д. имало солидарни длъжници, то погасителната давност за
същите имала относително действие и всяко задължение се погасявало по
давност самостоятелно. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приобщеното изпълнително дело се установява, че срещу ищеца
(като солидарен длъжник с А.П. и Ж.Ж.) е било образувано изпълнително
дело при ЧСИ В.Л. рег. № 780 на КЧСИ въз основа на изпълнителен лист от
02.11.2006г. /издаден по реда на чл.242 и сл. ГПК отм./, по който е осъден
солидарно да плати 16198.18лв. главница по договор за кредит, 4880.97лв.
договорни лихви за периода от 10.02.2005г. до 11.10.2006г., ведно със
законната лихва от 12.10.2006г. до изплащане на вземането и 521.58лв.
разноски, с отбелязване, че съдебният акт въз основа на който е издаден
изпълнителния лист подлежи на изпълнение от 25.10.2006г. С молбата за
образуване има овластяване по чл.18 ЗЧСИ, вкл. са посочени конкретни
изпълнително способи (искане за налагане на запори). По така образуваното
2
изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия (налагане на запор
04.11.2008г. л.54 и сл.). С молба от 16.12.2008г. взискателят е оттеглил
възлагането на действия по чл.18 ЗЧСИ. (л.147). С молба от 17.03.2009г.
(л.155), молба от 11.08.2009г. (л.166) и молба от 26.02.2010г. (л.188)
взискателят е поискал извършване на справка за регистрирани договори и при
наличие на такива да бъде уведомен, за да внесе такси за налагане на запор. С
молба от 12.10.2009г. (л.181) взискателят е поискал извършване на справка в
КАТ за наличие на регистрирани МПС.
С молба от 01.09.2010г. (л.200) взискателят е поискал образуваното
изп.д. № 653/2006г. по описа на ЧСИ Л. да бъде предоставено за продължаване
при ЧСИ Н.М., при който е образувано изп.д. под № 2759/2010г., след което са
извършвани справки за проучване имущественото състояние на длъжниците.
С разпореждане от 02.09.2010г. (л.228) ЧСИ М. е образувал из.д. №
2759/2010г. срещу длъжниците по ИЛ от 02.11.2006г., насрочил е опис на
движимо имущество на длъжника (ищец). С молба от 10.09.2010г. (л.222) и
30.09.2010г. (л.241) взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия. Извършвани са изпълнителни действия (налагане на запор
31.05.2011г. л.450). С молба от 02.01.2013г. (л.572) и от 30.05.2013г. (л.577)
взискателят е поискал изпълнителни действия (запори и насрочване на опис и
оценка на движими вещи). С молба от 06.10.2014г. (л.598) взискателят е
поискал извършване на справки /за регистрирани трудови договори/ и
изпълнителни действия /запор върху трудово възнаграждение/. Извършвани са
изпълнителни действия (налагане на запор 18.11.2014г. л.644 и сл.). С молба
от 13.01.2014г.(л.681) взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия (налагане на запор, кат кои опис на движими вещи).
С молба от 07.04.2016г. (л.694) и от 30.11.2016г. (л.695) е поискано
извършване на изпълнителни действия (запор на трудово възнаграждение с
молбата от 07.04.2016г., съответно запори на възнаграждение, банкови сметки
и насрочване на опис и оценка на движими вещи). С молба от 16.05.2017г.
(л.725) е поискано извършване на справки за имущество и при установяване
на такова да се наложи запор, съответно възбрана, както и принудителното
изпълнение да се насочи към движимото имущество чрез определяне на ден за
опис и оценка. С молба от 19.09.2017г. (л.730) е поискано извършване на
изпълнителни действия. Извършвани са изпълнителни действия (налагане на
запор 10.05.2018г. л.745). С молба от 21.02.2019г. (л.766) взискателят е
3
поискал извършване на справки за регистрирани трудови договори и при
установяване на такива да се наложи запор, както и принудителното
изпълнение да се насочи към движимото имущество. С молба от 18.02.2020г.
(л.792) взискателят е поискал извършване на актуални справки за адреси и
насрочване на опис на движими вещи, както и извършване на справки в НПА
и БНБ и да се наложат запор на новоустановените банкови сметки. С молба от
10.06.2020г. (л.795) ищецът е поискал прекратяване на изпълнителното дело
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на него, което с разпореждане от
07.08.2020г. (л.798) е отказано. С молби на взискателя от 13.10.2020г. (802), от
26.08.2021г. (л.803) е поискано насочване на принудителното изпълнение към
движимото имущество на длъжниците, така и извършване на актуални
справки за вземания и да се наложат запори вкл. по трудови договори. С оглед
издадена обезпечителна заповед срещу един от солидарните длъжници –
изпълнителното дело е било спряно по отношение на него с разпореждане от
24.02.2022г. С молба на взискателя от 25.01.2023г. (л.874) е поискано запори
на вземания на ищеца. Издадено е удостоверение от 08.02.2024г. от ЧСИ М.
(л.883 и сл.), в което са описани извършените действия спрямо ищеца.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият
въззивен състав прави следните правни изводи:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;
1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма (каквито
са нормите, уреждащи погасителната давност), 2) както и за интереса на
определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на
решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца с отрицателен
установителен иск с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че не дължи на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
вземания по изпълнителен лист от 02.11.2006г. събирани принудително в
рамките на изпълнително дело № 2759/2010 г. по описа на ЧСИ М., поради
4
погасяване на посочените задължения по давност.
С обжалваното решение искът е уважен по съображения, че спрямо
ищеца изпълнителните действия, прекъсващи давността са налагане на запор
върху банковите му сметки на 31.05.2011г. и впоследствие на 13.11.2014г и
08.05.2018г., а насрочените описи на движими вещи не са същински
изпълнителни действия и не прекъсват давността. Независимо, че не са
постъпили суми от наложените запори и не били успешни, прекъсвали
давността с оглед ТР 2/2015г. След 08.05.2018г. е прието, че други
изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността не били
извършвани, поради което давността е изтекла на 15.07.2023г., след
предявяване на иска на 13.07.2023г., като правилото, че давността не тече и се
прекъсва, докато трае съдебния процес предвид спецификата на иска по
чл.439 ГПК не било приложимо.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество е
НЕПРАВИЛНО, но по следните съображения:
Първо, вземанията по издаден по реда на чл. 242 ГПК (отм.)
изпълнителен лист приложима е давността, с която се погасява съответният
вид вземане, а не общата 5-годишна давност /Вж. Решение № 132 от
14.05.2025 г. по т. д. № 1314 / 2023 г. на ВКС/, т.е. за главницата е приложима
общата давност /Вж. последователна практика на ВКС в Решение №
103/16.09.2013г. по гр.д. №1200/2011г., ІІ т.о. на ВКС, Решение №
28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение №
261/12.07.2011г. по гр.д. № 795/2010г., ІV г.о. на ВКС, Решение №
65/06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г., Решение № 38/26.03.2019г. по т.д. №
1157/2018г. I I т.о. на ВКС, Решение № 50173/13.10.2022г. по гр.д. №
4674/2021г. III г.о. на ВКС, както и в мотивите на ТР № 5/21.01.2022г. по
тълк.д. № 5/2019г. ОСГТК на ВКС/, а за лихвата кратката 3г. давност.
В мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
5
приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието
на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от
изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност (Вж. Решение №
68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС).
Когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително
действие, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на органа“
и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426,
ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на
молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК.
Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде
подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности.
Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата на чл.129 ГПК
– да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен
срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да
доведе до негативни за него последици. В обобщение давност не тече, ако
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният
изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини,
независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не
приложи правилата на чл.129 ГПК (Вж. Решение № 127/12.07.2022г. по гр.д.
№ 2884/2021г. по описа на ВКС).
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3 / 2020 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В
Решение № 50003 от 10.03.2025 г. по к. гр. д. № 243 / 2021 г. на ВКС по
правния въпрос: „С оглед ТР № 2/26.06.2015 година на ОСГТК, при висящ
изпълнителен процес към 26.06.2015 година, и при липса на изпълнителни
6
действия след 26.06.2015 година по изпълнителното дело, откога започва да
тече погасителната давност за вземането – от последното принудително
действие или от 26.06.2015 година?“ е прието, че с ТР по т.д. №3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В т. 3 на ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк.
дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемция. При отговора на въпроса е
съобразено, че перемцията и давността са различни правни институти, с
различни правни последици. Давността е институт на материалното право,
установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да
не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска
принудително изпълнение на своите притезания, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването
на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да
се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни
способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран,
не се съотнася към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД, не следва да се
приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се
отличава от обективната невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на липса на имуществени право на длъжника – чл. 433,
ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна, перемцията е процесуален институт, при
който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист. Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемция, поставя началото на ново
процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане. Посочено е, че за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не
7
се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се
отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото
той не може да извърши сам изпълнителното действие. Образуването на
изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение
или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието
на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е
условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата
на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за
възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Ето защо, молба в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е
поправена, води до прекъсване на давността. При съобразяване на
разясненията, дадени с тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите
към т. 3 на тълкувателния акт е посочено, че по изпълнителните дела,
образувани за принудително събиране на вземания преди 26 юни 2015 г., не е
текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като давността за
тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата
е обвързващото тълкуване за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал.
1, б. “ж“ ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочените в ППВС
№ 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган
надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземания, и
изпълнителното производство да е висящо. При изпълнителни дела, вече
прекратени към датата 26 юни 2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал.
2 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на
последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.
След отмяната на ППВС №3/1980 г., висящността на изпълнителния процес не
е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес
поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност, тъй
като за изпълнителния процес чл. 116, б. “б“ ЗЗД, не се отнася.
В Решение № 50007 от 27.05.2025 г. по гр. д. № 3954 / 2020 г. на ВКС по
въпросите „Искането на взискателя за насрочване на опис на движими вещи
представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
8
давност за вземането, ако исканият опис не е извършен? и От кой момент
има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено с т. 10 ТР
№ 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение
на висящи изпълнителни производства?“ е прието, че на горепосочените два
въпроса е дадено задължително разрешение по тълкувателен път, което следва
да бъде съобразено по настоящото дело. Съгласно задължителните
разрешения в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случай че
към последния момент изпълнителният процес е все още висящ. С т. 10 ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и с т. 3 ТР №
2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искането
за прилагане на определен изпълнителен способ, какъвто е описът на
движими вещи, прекъсва погасителната давност и оттогава започва да тече
нов погасителен давностен срок. С горепосочените две тълкувателни решения
е прието също, че прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по право, като новата давност започва
да тече от последното по време валидно изпълнително действие, освен ако то
е преди приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в който случай новата давност тече от самото
прекратяване на изпълнителния процес. В т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д.
№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително тълкуване в смисъл, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Перемпцията по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй
като правните им последици са различни. Становището, че подаването на
молба за насрочване на опис на движими вещи е сред действия прекъсващи
давността е застъпено и в Решение № 59 от 25.02.2025 г. по т. д. № 693 / 2024
на ВКС.
Доколкото процесното принудително изпълнение е образувано преди
26.06.2015 г. и до този момент е все още висящо, неперемирано, то спрямо
предявените в него вземания до 26.06.2015 г. (приемането на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) погасителна давност не е
текла съобразно задължителното тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД,
9
дадено в ППВС № 3/1980 г. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва
с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните разрешения в т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Когато длъжникът е предявил отрицателния установителен иск,
предвиден в чл. 439 ГПК, съответно кредиторът оспорвайки същото въвежда
като твърдение наличието на действия, водещи до спиране/прекъсване
течението на давността, то процесът по чл. 439 ГПК е „относно вземането“ в
смисъла по чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, съответно давност в тази хипотеза не тече, без
значение дали исковият процес е иницииран от длъжника /Вж. Решение № 749
от 17.12.2024 г. по гр. д. № 4930 / 2022 г. на ВКС; Решение № 50014 от
15.01.2025 г. по гр. д. № 787 / 2022 г. на ВКС /.
По процесното изпълнително производство не са били налице
предпоставките за приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г.,
поради което следва да бъдат съобразявани поведението на взискателя и
съдебния изпълнител след този момент.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка се
установява, че до датата на исковата молба – 03.07.2023г., процесното
вземанията по изпълнителния лист не са погасено по давност, тъй като, както
между, така и след предприетите след 26.06.2015 г. изпълнителни действия,
съответно искането за извършване на такива (годни да прекъснат давността –
налагане на запор, искане за предприемане на изпълнителни действия чрез
налагане на запор, съответно искането на взискател за предприемане на
изпълнителни действия чрез насрочване на опис на движими вещи на
длъжника): 07.04.2016г., 30.11.2016г., 07.04.2016г., 16.05.2017г., 19.09.2017г.,
10.05.2018г., 21.02.2019г., 18.02.2020г., 13.10.2020г., 26.08.2021г. и
25.01.2023г., не е изтекъл нито краткият (за лихвата), нито общият (за
главницата) петгодишен давностен срок, до датата на настоящата искова
молба. Поради това предявеният отрицателен установителен иск за
10
процесното вземане по изпълнителния лист е неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото с право на разноски разполага въззиваемият,
който претендира и е доказал сторени разноски в размер на 432,91лв. за д.т.
пред настоящата инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 11414/12.06.2024г. по гр.д. №
37002/2023г. по описа на СРС, 45 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Б. Г., ЕГН:
**********, срещу „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за
установено, че Г. Б. Г. не дължи сумите: 16 198,18 лева, представляваща
главница по договор за банков кредит, сумата в размер на 4880,97 лева,
представляваща договорна лихва, сумата в размер на 521,58 лева за разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2006г. по ч.гр.д. №
21074/2006г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано първоначално
изпълнително дело № 653/2006г. по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 в КЧСИ,
преобразувано в изпълнително дело № 2759/2010г. по описа на ЧСИ Н.М., с
рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.3 ГПК Г. Б. Г., ЕГН:
**********, да плати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: *********,
разноски по делото в размер на 432,91лв. за д.т. пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11