РЕШЕНИЕ
№ 16333
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110169093 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 365903 по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от С. Ц. М.,
ЕГН **********, срещу А. А. М., ЕГН **********, (съпруга на молителя), с искане за
налагане на мерки за защита на молителя и на детето – Ц. С. М., ЕГН ********** (син на
молителя и ответницата) /конституирано на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН/, при твърдения
за извършен от ответницата спрямо молителя и спрямо детето акт на домашно насилие на
дата – 07.12.2023 г., на адреса, на който детето пребивава с молителя – гр. ....около 18:30
часа, изразяващ се в отправяне на обиди към двамата молители, в дърпане, бутане и удряне с
юмруци по главата и тялото на детето, както и в бутане на ответника, от което той паднал и
си ударил десния крак и палеца, вследствие на което те посинели.
Ответницата се явява лично в открито съдебно заседание, както и чрез процесуален
представител, като оспорва твърденията и моли за отхвърляне на молбата.
Конституираното като пострадало лице, чрез законния му представител оспорва
описаните твърдения в молбата.
С Определение № 592 от дата 05.01.2024 г., съдът е конституирал на основание чл. 9, ал. 2
от ЗЗДН Ц. С. М., ЕГН **********, в производството по делото в качеството му на
пострадал.
С Определение № 596 от дата 05.01.2024 г. съдът е приел, че не са налице предпоставките
1
на чл. 18 от ЗЗДН за издаване на Заповед за незабавна защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗД
По делото е отделено като безспорно, че молителя и ответницата са съпрузи, както и че
техен син е пострадалото лице – Ц. М..
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. Между страните липсва спор, а и с доклада на съда е
отделено като безспорно, че молителя е съпруг на ответницата, предвид което е налице
пасивна процесуална легитимация на ответницата да отговаря по същата съгласно чл. 3, ал.
1, т. 1 попада сред лицата, срещу които може да се търси защита. Същата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото е представена деклА.ция по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се съдържа описание
на процесния акт на насилие.
По делото е постъпил Социален доклад от ДСП – Слатина с изх. № ПР/Д-С-СЛ/23-001 от
дата 06.02.2024 г., в който е посочено, че след проведена среща на социалния работник с
детето не споделя, спрямо него да е упражнявано физическо или психическо насилие от
страна на неговата майка. Също така детето споделя, че когато е при майка си не е отивало
на училище, но откакто е при своя баща посещава редовно учебни занятия. Констатира се,
че към момента основни грижи за детето Ц. М. полага молителя (негов баща). Бащата С. М.
е представил пред социалния работник – електронния дневник на детето, видно от който, че
детето през последните няколко дни има отлични оценки по различни предмети. В хода на
социалното проучване е посочено още, че по време на срещата с детето, същото било
спокойно и усмихнато, а между бащата и детето се наблюдава наличие на емоционална
връзка.
Събрани са и свидетелски показания на разпитания свидетел – Стоянка Стефанова М.
(майка на молителя). От нейните показания, преценени по реда на чл. 172 от ГПК (предвид
близката родствена връзка на молителя и свидетеля) се установява, че знае, че е образувано
това производство, зА.ди това, че ответницата е осъществила насилие на дата 07.12.2023 г.
към нейния внук. Установява се, че не е присъствала на процесния акт на насилие, но към
19:00 часа – нейния син (молителя) се обадил на свидетелката за съдействие, тъй като
молителя е паднал докато излиза от банята, поради това, че искал да разтърве детето от
майка му, която го е биела. Молителя й разказал, че излизайки от банята се подхлъзнал и
паднал. Споделя, че преди 2 – 3 години е станала свидетел на подобен случай, като отивайки
на пазар с молителя, ответницата и детето, същото поискало нещо да му купят, но майката
2
започнала да му нанася побой, да го удря в главата и тялото пред очите на много познати
хора. Твърди, че насилието се е случило в апартамента на ул. „Г....“, като 1 час след
процесната случка на дата 07.12.2023 г., се е срещнала с молителя и видяла, че неговия крак
е посинял с поставени компреси, а детето било силно разстроено и казало „Бабо няма ли да
престанат да се нагрубяват и да се бият“. Разказва, че знае за ответницата да е живяла в
апартамента на горепосочения адрес. Преценени при условията на чл. 172 от ГПК, съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото те установяват последиците от
твърдените актове на домашно насилие.
По делото е представена и Заповед за незабавна защита по ЗЗДН от дата 28.12.2023 г. на
СРС, 86 състав по гр.д. № 66825/2023 г.,с която съдът е задължил ответницата да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителя и малолетното дете – Ц. С. М., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Съдът не цени така представената по делото ЗНЗ, тъй
като на първо място последната не касае конкретния случай за които е образувано
настоящото производство, а отделно няма хА.ктер на влязъл в сила съдебен акт, поради
което не същата не носи никаква доказателствена стойност.
Други относими към настоящото дело доказателства не са представени.
На първо място съдът следва да отбележи, че няма съмнение, че ДеклА.цията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН по своята процесуална същност представлява доказателствено средство. Този
извод ясно следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, според която при липсата на
други доказателства съдът издава Заповед за защита само на базата на обсъжданата
деклА.ция. От гледна точка на класификацията на писмените доказателства в гражданското
съдопроизводство деклА.цията е частен свидетелстващ документ, който удостоверява факти,
изгодни за издателя му. В общия исков граждански процес подобни документи се ползват с
ниска доказателствена стойност. В производство по защита от домашно насилие обаче
законодателят придава на тази деклА.ция специална доказателствена сила, което също
следва от императива на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
По делото не се спори, че не са присъствали очевидци, като единствено разпитаната по
делото свидетелка (майка на молителя), излага факти по отношение на последиците от
възникналия скандал, която твърди, че молителя й е споделил по телефона, че е паднал
докато е излизал от банята поради това, че искал да разтърве детето от майка му, като
излизайки от коридора се е подхлъзнал и паднал. От нейните показания се установи, че
малко по – късно се срещнала с нейния син и видяла как крака му е бил посинял с поставени
компреси. Съдът намира, че доколкото по делото се установи, че посиняването на крака на
молителя е от падане, а не следствие от някакъв удар от страна на ответницата, то съдът
счита, че падането на молителя не представлява акт на домашно насилие.
Съдът от друга страна намира, че по отношение на отправените обиди от страна на
ответницата към молителя от типа на „мързеливец“, и „смотаняк“, ДеклА.цията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, която е индивидуализирана по време място и начин на извършване, следва да се
ползва от специалната си доказателствена сила по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото този акт е
извършен в отсъствието на очевидци и няма събрани други доказателства.
3
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната
комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна
на ответницата към молителя, с които свой действия ответницата е осъществила домашно
насилие под формата на психическо и емоционално такова, чрез отправените обиди към
молителя от типа на „мързеливец“, и „смотаняк“, Предвид изложеното и съобразявайки
представената деклА.ция по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която подробно са описани възприетите
от деклА.тора по време, начин и място на извършване, както и предвид липсата на
свидетели очевидци на твърдените актове на домашно насилие, съдът намира молбата за
доказана само по отношение на отправените обиди от страна ответницата към молителя.
Съдът също така следва да отбележи, че не кредитира деклА.цията в частта, в която се
твърди, че е нанесен побой над малолетното дете – Ц. М. (което е конститурано като
пострадало лице в настоящото производство), тъй като деклА.цията се опровергава в тази
част от приетия по делото Социален доклад от ДСП – Слатина с изх. № ПР/Д-С-СЛ/23-001
от дата 06.02.2024 г., видно от които, се установява, че в хода на социалното проучване
малолетното дете не споделя, спрямо него да е упражнявано физическо или психическо
насилие от страна на неговата майка (ответница по делото).
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че молбата за защита следва да се уважи само
по отношение на молителя – С. Ц. М., ЕГН **********, а по отношение на пострадалото
лице – Ц. С. М., ЕГН **********, същата следва да се отхвърли като неоснователна.
По вида на мярката за защита:
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН)
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответницата следва да бъде приложена
посочените в чл. 5, т. 1 от ЗЗДН мярка за защита по отношения на молителя – С. Ц. М., ЕГН
**********.
Относно размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответницата домашно насилие, настъпилите
последици за молителя, счита, че на ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лева.
Относно разноските за делото
С оглед изхода на делото на молителя следва да бъдат присъдени разноски, но предвид
липсата на претенция за такива, съдът не следва да се произнася в тази насока. На
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи
на ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 лева и
ответницата следва да бъде осъдена да я заплати в полза на съда.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу А. А. М., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН А. А. М., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на насилие по отношение на С. Ц. М., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН А. А. М., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Ц. М., ЕГН **********., подадена от името на детето Ц. С.
М., ЕГН **********, за издаване на Заповед за защита срещу А. А. М., ЕГН **********, по
повод твърдения акт на домашно насилие от дата 07.12.2023 г., като ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН А. А. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН А. А. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 200,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
ДА СЕ УВЕДОМИ съответното РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение,
че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН.)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5