№ 1195
гр. Бургас, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120203708 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на ,,Б. Б. ‘‘ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С. чрез пълномощника си адв. Д. Л. от САК против Наказателно
постановление № 3827/09.08.2023г. издадено от Директора на РД за областите Бургас,
Сливен и Ямбол със седалище към ГД "Контрол на пазара" при КЗП, с което за нарушение
на чл. 68в, във връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на
потребителите, на основание чл. 210а от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер
на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
С жалбата се оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се,
че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 68г, ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1,
предл. първо ЗЗП, а от друга страна, че е постановено при неизяснена фактическа
обстановка и без съобразяване на насоките на ЕК относно допустимите отклонения за
хранителни стойности, обявени върху етикетите. Дружеството-жалбоподател счита, че НП е
неправилно и в частта му относно наложеното наказание. В условията на евентуалност се
иска изменение на размера на наказанието до законоустановения минимум. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател– редовно призовани, не се явяват.
Наказващият орган - Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД
"Контрол на пазара" при КЗП – редовни призовани, се представляват от гл.юрисконсулт Д.,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление. Иска се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от легитимиран да
обжалва субект, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и пред надлежен материално и
териториално съд.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2023г. в м. ,, Б. ...‘‘, находящ се в гр. Б., стопанисван от ,,Б. Б.‘‘ ЕООД е била
извършена проверка по повод подадена потребителска жалба, заведена с вх. № Ц-03-
3763/06.04.2023 г., в която са изложени твърдения, че след консумация на протеинови
блокчета с търговска марка Born Winner потребителят изпитал голям чревен дискомфорт и
стомашно неразположение, предвид на което настоял за извършване на проверка с цел
установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху
опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини.
При проверката в обекта с КП № К-2737294/10.04.2023 г., контролните органи
установили, че се предлагат за продажба протеинови барчета с търговска марка Born Winner
- Born Winner протеинов бар „Chocolate and Hazelnut", в опаковка от 60 гр., с обявена
продажна цена от 4,09 лв/бр и наличност в обекта - 36 броя.
След извършената проверка с Писмо ФК7.4-1, Заявка -/12.04.2023г., на КЗП, били
възложени за изследване протеинов бар на търговска марка Born Winner – Born Winner
протеинов бар „Chocolate and Hazelnut" в независима и акредитирана лаборатория за
изпитване „А.-О." при „Д. Е. В. К." ООД относно информацията за количественото
съдържание на белтък в протеиновия бар. Изследванията били извършени в периода от
12.04.2023 г.- 28.04.2023г., като в резултат на направеното изследване с протокол №
22232/28.04.2023 г. е установено, че реалната стойност на съдържащия се белтък в продукта
е в размер на 41,84 гр. на 100 гр., а съдържанието на белтък посочен на етикета е 50 гр. на
100 гр.
Контролният орган след запознаване с констатациите от извършените изпитвания и
доказателства по преписката КЗП решил, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска
практика, по смисъла на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал. 1
предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за
защита на потребителите.
Мотивите на АНО са, че протеиновите барчета се използват главно от физически
активни хора, професионални спортисти или любители на спорта. За да изгради мускули,
човешкото тяло се нуждаело от протеин, предвид което тази група от хора консумирала
продукти с високо съдържание на белтък и ниско съдържание на захари и въглехидрати.
Относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени нормативно установени
стандарти, поради което преценката за това дали да закупи или не този вид стока,
2
потребителят взема преди всичко въз основа на информацията, която получава относно
съдържанието на продукта и посочените показатели на гърба на опаковката. В тази връзка
било изключително важно за хората, които купуват продукти от този вид е да получават
вярна, точна и адекватна информация относно съдържанието продукта, който купуват. След
направените изследвания в независима и акредитирана лаборатория, се установило, че
информацията за количественото съдържание на белтък в протеинов бар „Chocolate and
Hazelnut" е невярна. На етикета на протеинов бар " Chocolate and Hazelnut" е указано, че
съдържанието на белтък е в размер на 50 гр. на 100 гр., а след направеното изследване
безспорно се установява, че реалната стойност на съдържащия се белтък в продукта е в
размер на 41,84 гр на 100 гр. Представена по този начин, информацията относно
съдържанието на белтък в протеинов бар " Chocolate and Hazelnut" предлаган за продажба в
„Б. № ...", находящ се в гр. Б. въвеждала в заблуждение средния потребител и водило до
вземането на търговско решение, което потребителя не би взел без използването на тази
търговска практика.
За така установеното нарушение на 24.07.2023г. бил съставен АУАН с №003827 в
присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Актът бил
надлежно връчен и подписан без възражения, като такива не били представени и в срока по
чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено атакуваното сега наказателно постановление №
3827/09.08.2023г. в което фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация са идентични с посочените в акта, и за това деяние на ,,Б. Б.‘‘ЕООД, ЕИК ...,
за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за
защита на потребителите, на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К., К. и П., като ги намира за
безпристрастни и последователни. В обекта наличността на протеиновите блокчета
„Chocolate and Hazelnut“ била 36 броя. Извършено било изследване от независима
акредитирана лаборатория относно информация за количественото съдържание на белтък в
протеиновия бар. Посочва, че след изследването се установило разлика от съдържанието на
белтък посочен на опаковката.
Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява от показанията
на актосъставителя, писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка и
представените от жалбоподателя писмени доказателства в съдебното производство. По
фактите между страните няма спор.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на наказателното постановление и
на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №
7/06.01.2023 г. на председателя на Комисията на защита на потребителите, а АУАН е
3
издаден от компетентно материално и териториално лице, съгласно Заповед
№1100/28.12.2018 г. Спазени са сроковете по чл. 34, от ЗАНН. Следва да се отбележи, че
датата на извършване на нарушението е 28.04.2023 г., доколкото на същата е издаден
протокола от лабораторията, въз основа на който АНО е приел, че е налице извършено
нарушение на ЗЗП. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, а
според чл. 68г, ал.4 от същия закон, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл.68д- 68к. Наказващият орган след извършената проверка е определил, че за
търговецът е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика. Последната е такава,
когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе
в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически
точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването
на търговската практика – чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Такава практика е налице и при
обстоятелства, включващи основаните характеристика на стоката, а именно нейният състав
– чл. 68д, ал.2, т. 2, пред. четвърто от ЗПП.
Следва да се отбележи, че в Закона за защита на потребителите частта относно
нелоялните търговски практики съответства на разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г., тъй като са въведени и в националния
закон.
За да е налице извършеното нарушението, то предполага наличието на всички елементи
от фактическия състав на чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68д, ал.1, предл. първо от Закона за
защита на потребителите. На първо място безспорно ,,Б. Б. ‘‘ЕООД, ЕИК ... притежава
качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а именно юридическо лице,
което продава или предлага за продажба стоки на средния потребител като част от своята
търговска дейност в частния сектор. Също така действията на търговеца по излагане на
продажба на дадени стоки в търговския обект, е пряко свързано с насърчаването,
продажбата на стоката на потребителите и безусловно се приема, че тази практика е
търговска по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Не може обаче да бъде приет извода, че
при осъществяване на своята дейност жалбоподателят е използвал невярна информация
относно съдържанието на процесия артикул, която да е подвела средния потребител и въз
основа на което последният да е взел решение, което не би взел без използването на
търговската практика.
Съдът е на мнение, че поведението и действията на жалбоподателят се свеждат само и
единствено до излагане на артикула за продажба в търговския обект и обозначаването на
продажната цена на същия. Предлагането на даден продукт в търговската мрежа на
дружеството не включва предоставяне на информация различна от хранителните стойности,
обявени върху етикетите им. Той се излага за продажба във вида, в който е бил доставен от
4
производителя – в опаковката и съдържанието от производителя, без същата да е
непроменена и недопълвана от жалбоподателя. Няма констатации от страна на контролните
органи и АНО във връзка с констатирано обстоятелство, че дружеството е извършило,
променило съдържанието на хранителните стойности върху протеиновият бар, или пък да е
променяло съдържанието на белтъчини в продукта. Същият е бил изложен, представен за
продажба във вида, в който му е бил доставен. От друга страна разпоредбата на чл. 9, ал.4 от
ЗЗП се забранява на търговците да отстраняват или променят етикета, маркировката или
друга информация, дадена от производителя или вносителя, доколкото това действие може
да има за резултат подвеждането на потребителите.
Определянето на една търговска практика като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща
по смисъла на чл. 68д, ал.1, предл. първо от ЗЗП предполага установяване на съзнателно
поведение, появено чрез действие или бездействие от страна на търговеца, довело до
предоставяне на невярна информация. В случая информацията от съдържанието на
протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което само
предлага за продажба дадения артикул. Това от своя страна означава, че всеки хипермаркет,
м. и търговец, който предлага за продажба дадени стоки/артикули следва да ги подложи на
изследване и съответно да установи дали съдържанието на артикула такова каквото е
описано, и поставено от производителя на опаковката му съответства на действителното
съдържание. Разбира се, съдът е на мнение, че това действително няма как да бъде
направено, не е нормативно предвидено и изисква изключителен ресурс от време и средства,
което води до извода, че не е налице нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща търговска
практика от страна на търговеца, който продава продукт опакован, етикиран от
производителя. Това не са виновни действия на търговеца, който само предлага и пуска за
продажба в търговските си обекти продукт, съдържащ невярна информация за съдържанието
на хранителните стойности обявени върху етикета му, поставен от неговия производител.
Също така търговецът, който предлага различни продукти се намира в търговски отношения
с производителите на същите и не може да извърша действия, които да са в разрез с
добросъвестните им отношения, поради което не може да бъде ангажирана отговорността
му за невярно дадената информация от тях.
По отношение на Насоките на Европейската комисия за допустими отклонения на
хранителните стойности, обявени върху етикетите, съдът в случая е компетентният орган,
който да прецени дали тези отклонения на хранителните стойности върху етикета и
направените изследвания са в допустимите граници, но такава преценка следва да бъде
извършена когато е ангажирана отговорността на производителя, а не на търговеца, който
само предлага и продава дадената стока, той не е заинтересован от това дали
действителното съдържание на продукта съответства да етикирането му. С оглед на
изложеното съдът, не дължи произнасяне по така направеното възражение.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 68в, във
връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите и следва
5
да бъда отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложено пълномощно на
адв. Лалев, както и списък с разноски и фактура от който се доказва, че е бил за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 3 330 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3827/09.08.2023г. издадено от Директора на
РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище към ГД "Контрол на пазара" при
КЗП, с което за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от
Закона за защита на потребителите на ,,Б. Б.‘‘ЕООД, ЕИК ... на основание чл. 210а от ЗЗП
му е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на ,,Б. Б.‘‘ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С. разноски в размер на 3330 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6