Решение по дело №2141/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1659
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20207040702141
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1659             Година 27.11.2020           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ

                                                                                            2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря С. Х.

Прокурор Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2141 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от  Министерство на туризма, гр.София против решение № 260090/20.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 950/2020г. по описа на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, поради съществени нарушения на материалния закон и необосновано. Не споделя изводите на съда с които е обоснована отмяна на наказателното постановление и излага доводи за съставомерност на деянието. Иска се отмяна на съдебното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски..

Ответникът – „Акра Лидо“ ООД, гр.София, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Николай Ракитин“ №1, ет.4, ап.9 представлявано от управителя Н.В.П., редовно уведомен, прави искане за оставяне в сила на съдебния акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за основателност на жалбата и отмяна на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № Т-НП- 1/04.02.2020г. издадено от директор на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, с което на „Акра Лидо“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.10, ал.7 от ЗУЧК. За да постанови решението си съдът е приел, че при ангажиране отговорността на дружеството са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 22б22г на ЗУЧК. На следващо място е прието, че лицата, участвали в извършили геодезически мониторинг на морски плаж „Черноморец-изток”, община Созопол, в частност и на геодезическото измерване на 02.07.2019г., са неизвестни поради което е невъзможно да се установи дали същите притежават нужната компетентност предвид изискването на чл.24, ал.1 от Закона за геодезията и картографията.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно неправомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството се споделят и от настоящия съдебен състав.

Между Държавата представлявана от министъра на РРБ и „Акра Лидо“ ООД е сключен договор за наем №Т-РД-01 -28-7/22.04.2015г. за срок от 5 години на морски плаж „Черноморец-изток”, община Созопол, област Бургас, съставляващ част от морски плаж „Къмпинг Черноморец”, представляващ поземлен имот с идентификатор 81178.5.328 по КККР на община Созопол, гр.Черноморец. В одобрената на 05.04.2019г., на  основание чл.13, ал.3 от ЗУЧК схема на преместваемите обекти и съоръжения в т.ч. и търговска площ за морския плаж, фигурира обект № 4, към който е одобрена за ползване допълнителна търговска площ, в размер на 49 кв.м, представляващо 1,98% от площта на плажа. След извършен на 02.07.2019г. геодезически мониторинг на плажа от длъжностни лица на Министерство на туризма, е установено, че площта на обект № 4 е в размер на 82 кв.м., което представлява 3,31% от площта на плажа. За това нарушение на „Акра Лидо“ ООД е съставен АУАН, а в последствие е издадено и наказателно постановление с което за нарушение на чл.10, ал.7 от ЗУЧК и на основание чл.29, ал.1 от ЗУЧК, е ангажирана отговорността на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.4, т.2 от ЗУЧК, на територията на морските плажове се разрешават: поставянето на преместваеми обекти и съоръжения за: а) осъществяване на задължителните дейности на морския плаж; б) спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване. Съгласно ал.7 на същата норма тези обекти могат да заемат общо до 2 на сто от площта на морския плаж.

Съгласно чл.29, ал.1 от ЗУЧК който наруши разпоредбата на чл.10, ал.7 или 8, се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв. или с имуществена санкция от 2 000 до 20 000 лева.

Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Видно от административната преписка контролните длъжностни лица се позовават на данни от извършена проверка на място на 02.07.2019г. и осъществен геодезически мониторинг на същата дата. За така извършената проверка по делото са представени единствено констативен протокол № 144/02.07.2019г. от извършена проверка на място за изпълнение на договорните и законовите изисквания и Карта на морски плаж „Черноморец – изток“ за определяне на активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, на площта на преместваемите обекти и съоръжения и на допълнителната търговска площ.

Констативния протокол е под формата на таблици, в които проверяващите лица са отбелязали с „Да“ или „Не“, изпълнението/неизпълнението на задълженията. Съответно с „има“ или „няма“ по отношение на част от показателите, като при несъответствие е налице посочен и ръкописен текст. Този констативен протокол е представен в две копия, които се различават по-между си, като не става ясно на какво се дължи това различие. Действително не е налице разлика в двете копия по отношение на относимия в случая показател по т.3.6 „Преместваеми обекти и съоръжения с площ, по-голяма от одобрената в схемата за тяхното поставяне“ по отношение на който посочено че има и че се касае за 1 бр./82 кв.м, но не става ясно как е направена тази констатация. В този смисъл следва да се има в предвид, че протокола е подписан от двама служители на Министерството на туризма – М.Зашева и Н.Вълчев. Те са държавни експерти в МТ и съгласно представената пред касационната инстанция заповед № Т-РД-16-128/31.05.2019г. на министъра на туризма, са оправомощени да извършват проверка на място на морските плажове до 31.12.2019г. По делото липсват твърдения и не са ангажирани доказателства тези лица да са извършили замерване на място и да са установили площта на преместваемия обект. Съответно в констативния протокол липсва позоваване на извършения мониторинг, поради което не става ясно, как е установено посоченото несъответствие. Това обстоятелство не се установява и посредством разпита на актосъставителя, доколкото той не е присъствал при извършване на проверката, а е съставил акта въз основа на констативния протокол и извършен геодезически мониторинг.

В представената карта на морския плаж са обективирани и няколко таблици съдържащи данни в кв.м. и %, като таблица 1 е озаглавена Данни от мониторинг на 02.07.2019г., но от нея не стават ясни параметрите на процесния обект № 4. В таблица 3 са изнесени данни за обект № 4 и установената при геодезическото заснемане площ на същия – 82 кв.м., но липсва показател за процентно съотношение на така установената площ спрямо разрешената, въз основа на който административния орган обосновава превишаване на допустимите за разполагане 2% преместваеми обекти и съоръжения за спортно – развлекателна дейност. Освен това в издаденото наказателно постановление площта на морски плаж „Черноморец - изток“ не е посочена, поради което е обективно невъзможно да се изчисли показателят за несъответствие въз основа на който е ангажирана отговорността на ответника по касация и дали реално надвишава 2% от площта на плажа.

В обстоятелствената част на наказателното постановление, административнонаказващият орган се позовава на доклад от извършен мониторинг, който липсва в кориците на делото и остава неясно дали изобщо такъв е съставян и на какво почиват констатациите на органа. Липсват данни и за лицата извършили фактически геодезическото заснемане, с което е установено процесното несъответствие на действителните площи с разрешените такива. Твърденията, че това са длъжностни лица от Министерство на туризма също не се установяват с надлежни доказателства, като липсват такива и за тяхната техническа обезпеченост с геодезически инструменти, които би следвало да са проверени и калибрирани за извършване на изследванията по заснемане и проучване.

Пред първоинстанционният съд не са ангажирани доказателства посредством които да се установят посочените обстоятелства, като такива не са ангажирани и пред настоящата касационна инстанция, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че са неизвестни лицата извършили геодезическото заснемане, а от там и притежават ли необходимата компетентност, както и че представената скица не обвързва съда, предвид липсата на доказателства за лицето което я е изготвило и неговата длъжност.

В касационната жалба се сочи, че лицата извършили заснемането са известни, като са изготвили подробен доклад, въз основа на който е установено административното нарушение, те са извършили заснемането на основание два граждански договора № Т-РД-30-39/31.05.2019г. и № Т-РД-30-40/31.05.2019г. и анекс от 11.07.2019г. и преценката за тяхната правоспособност може да се извърши служебно от съда, тъй като регистъра по чл.16 от ЗКИР е публичен. В подкрепа на тези твърдения не са ангажирани доказателства по делото, въпреки че няма пречка това да бъде сторено и пред настоящата инстанция, доколкото тяхното установяване може да се извърши посредством писмени доказателства, които е допустимо да бъдат събирани пред касационната инстанция, съгласно чл.219, ал.1 от АПК.

По делото освен, че не се установява кои са лицата извършили заснемането, но те дори не са посочени поименно в касационната жалба. Съответно цитирания от процесуалния представител на касатора подробен доклад не се съдържа в административнонаказателната преписка и не е представен по делото, а в приложената карта е посочено, че тя е изработена от инж.Иван Николов, без обаче да става ясно той ли е извършил заснемането. След като не се установява кои са лицата, които са извършили заснемането, не би могло да се установи дали те притежават необходимата правоспособност, независимо, че регистъра по чл.16 от ЗКИР е публичен. Също така, след като не са представени по делото цитираните в касационната жалба граждански договори и анекс, не се установява и конкретното извършено възлагане на дейности по извършване на геодезическо мониторингово заснемане.

В случая, делото не следва да се връща за допълнително събиране на доказателства, доколкото част от мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на наказателното постановление е именно липсата на посочените доказателства и ако касатора действително притежаваше такива би следвало да ги представи пред настоящата инстанция, което не е сторено.

За пълното на изложението, следва да се има в предвид, че настоящия съдебен състав не споделя другия мотиви на първоинстанционния съд за отмяна на наказателното постановление, а именно, че са нарушени разпоредбите на чл.22б-22г от ЗУЧК. Тези разпоредби касаят текущият контрол по изпълнението на договорите за наем на морските плажове, като в случая дружеството е санкционирано за нарушение на нормата на чл.10, ал.7 от ЗУЧК, а не за неизпълнение на сключения договор за наем. 

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260090/20.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 950/2020г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                     2.