Р Е Ш Е Н И
Е № 260169
гр. Пловдив, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3402 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
А.Ф.М. *** обективно кумулативно съединени искове за обявяване на частична
недействителност на клаузата за срок на трудов договор от **** г., сключен
между страните – правно основание чл. 74 ал.1 КТ, за признаване на извършено
уволнение със Заповед № ******* г. на Община Хисаря за незаконно и неговата
отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ, за възстановяване на предходно
заемана длъжност „******“ в ****** с. С. – правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ, и за обезщетение за времето, за което същата е останала без работа поради
прекратяване на трудовото правоотношение за периода 01.01.2020 г. – 01.07.2020
г. в размер на 3600 лева – правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 КТ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.02.2020
г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба излагат твърдения, че
между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „******“ в ****** с. С., с основно месечно възнаграждение в
размер на 600 лева. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 68 ал.1 т.1 КТ за срок до **** г., а със Заповед № ******* г. на Община Хисаря, трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 325 ал.1 т.3 КТ, считано от ****
г.
Излагат се съображения, че в трудовия
договор е уговорена клауза за срок, без да са налице предпоставките за това,
тъй като извършваната от ищцата трудова дейност касае постоянна работа.
Посочва, че не е налице и „изключение“ по смисъл на пар. 1 т.8 ДР на КТ. Поради
тази причина се възразява за частична недействителност на трудовия договор
досежно клаузата за срока, респ. трудовият договор следва да се счита за
сключен за неопределено време. Поради изложеното предявява посочените искови
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от Община Хисаря. В същия се излагат съображения, че
сключеният между страните трудов договор се явява недействителен поради
противоречие със закона. Посочва, че с Наредба № 8/08.02.2019 г. за придобиване
на квалификация по професията „******“ се определя държавният образователен
стандарт за придобиване на квалификацията, която включва обща, отраслова и специфична професионална подготовка с
необходимите професионални компетентности след завършване на обучение, както и
да притежава ******ска правоспособност и да бъде вписано в списъка на
правоспособните ******и.
Излагат се доводи, че трудовият договор
се явява недействителен, доколкото ищцата не разполага с професионална
квалификация за упражянване на професията ****** – степен *******, както и с
професионален опит за упражняване на професията, нито допълнителни
квалификации, трудов стаж и лични умения и компетенции.
Поради изложеното моли предявената
искова претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представения трудов договор № ****** г. /л.8 от делото/ се установява, че между
страните е имало учредено валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „******“ в ****** с. С., със срок на договора – до
31.12.2019 г. Със Заповед № ******* г. на ********** трудовият договор е бил
прекратен поради изтичане срока на договора на основание чл. 325 ал.1 т.3 КТ,
считано от 01.01.2020 г.
По делото са представени и трудови
договори, сключени между страните за периоди, преди процесния, а именно: трудов
договор № *** г. на ***** /л.6/, по силата на който ищцата отново е заемала
длъжността „******“ в ****** с. С., със срок на договора – до ***** г. Със
Заповед № ****** г. на Общинска администрация Хисаря /л.9/, трудовият договор е
бил прекратен, считано от ***** г. От същата дата е сключен нов трудов договор
/л.32/, отново срочен, отново за длъжността „******“ към „******“ с. С.,
прекратен поради изтичане срока на договора, считано от **** г., със Заповед № ******
г. за прекратяване на трудовото правоотношение /л.25/.
От представените по делото трудови
договори и заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на лицата Т.Г.,
Б.Г. и Б.Г. /л.71-82/ се установява, че посочените лица са заемали длъжността „******“
по безсрочен трудов договор при ответника – работодател.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 74 ал.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и
т.3, вр. чл. 225 КТ. Основаният спорен въпрос в настоящия случай касае действителността
на клаузата за уговорен срок на трудовия договор, респ. законността на
уволнението при прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане срока
на договора.
Срочните трудови договори са
регламентирани в нормата на чл. 68 КТ. Началното сключване на срочен трудов
договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, посочени
съответно в чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ.
Първата група съдържа три вида работи-временни, сезонни и
краткотрайни. Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер
спрямо постоянния основен предмет на дейност на работодателя, който те
подпомагат. Тяхната продължителност е от няколко дни до няколко месеца и се
изчерпват с изпълнението им. Сезонни са работите, които зависят от
годишното време, а краткотрайни са работите с епизодичен и кратък срок за изпълнение.
Другата хипотеза е сключване на срочни договори с новопостъпващи работници или
служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Втората
група от случаи, при които може да се сключи срочен трудов договор
съгласно чл.68, ал.4 от КТ,
е за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер,
а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя. Това обаче е
възможно само по изключение. Какво представлява изключението е посочено в параграф 1,
т.8 ДР на КТ.
Според легалната дефиниция „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е
налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му /така Решение № 61 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3437 / 2019
г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
В настоящия случай, според съда,
несъмнено се установи, че трудовият договор не е сключен за временни, сезонни и
краткотрайни работи. Посоченото обстоятелство се извежда от представените
предшестващи трудови договори и заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че процесният
трудов договор не касае работа, която има случаен или еднократен характер,
доколкото ищцата е заемала посочената длъжност по няколко трудови
правоотношение с ответника в продължение на две години. Също така извършваната
от нея работа не е сезонна, тъй като същата е извършвала работата целогодишно,
като прави впечатление, че едно от трудовите правоотношения е прекратено,
считано от **** г., а след месец е сключен нов трудов договор с ищцата – отново
срочен, за заемане на същата длъжност, а друго е прекратено, считано от **** г.
и на посочената дата е сключен нов трудов договор, отново за длъжността „******“.
Изложеното обуславя и липса на краткотрайност на извършваната от ищцата
дейност. От страна на ответника не се навеждат възражение и за наличие на
„изключение“ по смисъла на пар. 1 т.8 от ДР на КТ.
В допълнение към изложеното, че
несъмнено не се касае за временна, сезонна и краткотрайна работа, са и
приложените трудови договори на лицата Т.Г., Б.Г. и Б.Г., от които е видно, че
посочените работници заемат длъжността „******“ въз основа на безсрочни трудови
договори. Същите са прекратени на основание чл. 325 ал.1 т.12 КТ с едностранно
предизвестие.
Доколкото
се установи, че сключеният трудов договор с ищцата не е за временна, сезонна и
краткотрайна работа, то основателна се явява претенцията за прогласяване
недействителността на клаузата за уговорен срок в същия поради противоречие с
материалния закон – чл. 68 ал.3 и ал.4 КТ. Недействителността на посочената
клауза, обуславя нейната замяна с правилото по чл. 68 ал.5 КТ, поради което
трудовият договор следва да се счита за сключен за неопределено време.
Посоченото обуславя и основателността на претенцията по чл. 344 ал.1 т.1 КТ, а
именно: незаконността на уволнението на основание чл. 325 ал.1 т.3 КТ – поради
изтичане на уговорения срок /в този смисъл е и Решение № 61 от 16.06.2020 г. по
гр. д. № 3437 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
Претенцията
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на ищцата е
обусловено от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Поради изложеното същата следва да бъде възстановена на
длъжността „******“ при ответника. В тази връзка съдът намира за неоснователно
направеното от ответната страна възражение за пълна недействителност на
сключения трудов договор поради липса на квалификация и професионален опит на
ищцата. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на квалификация и професионален
опит се явява основание за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328 ал.1 т.6 КТ, включително когато същите са били нормативно
установени /Решение № 207 от 02.10.2014 г. по гр. д.
№ 2355/2014 г. на ВКС; Решение № 134 от 17.06.2013 г. по гр. д.
№ 1041/2012 г. на Върховен касационен съд/. По отношение на
прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328 ал.1 т.6 КТ поради
липса на необходимата квалификация, включително и нормативно установена, е
образувано и Тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК, а прекратяването на
трудовото правоотношение е допустимо единствено и само при действителен трудов
договор. Поради изложеното, съдът намира, че посочените възражения на ответника
биха били относими единствено при прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 328 ал.1 т.6 КТ, какъвто не се явява настоящият случай. Неоснователността
на направеното възражение се подкрепя и от обстоятелството, че работодателят е
сключил три пъти трудов договор с ищцата, въпреки липсата на посочената в отговора
на исковата молба квалификация. Посоченото обуславя основателност на
претенцията за възстановяване на преходно заеманата длъжност.
Досежно
предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, основателността на
същия се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да
е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди,
изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния
случай, че за периода 01.01.2020 г. – 01.07.2020 г. и 3. причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В
настоящия случай несъмнено се установи незаконност на извършеното уволнение. От
извършената констатация на трудовата книжка в открито съдебно заседание, се
доказа, че за процесния период ищцата не е полагала труд при друг работодател,
респ. не е получавала трудово възнаграждение, поради което същата е претърпяла
вреди в продължение на шест месеца след уволнението. Същите са съизмерими от
последното брутно трудово възнаграждение, което е получавал работника, а
именно: в размер на 600 лева, видно от представения трудов договор, или за шест
месеца – сумата в общ размер от 3600 лева. Поради изложеното и претенцията за
заплащане на обезщетение за оставането на работника без работа, следва да бъде
уважена.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в настоящото производство.
Доказателства за заплатени такива са представени за сумата в размер на 700
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно. Същото съответства на
минимално установеното в Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. – към момента на уговаряне на
възнаграждението, предвид обстоятелството, че се касае за четири обективно
съединени иска, между които и един с материален интерес от 3600 лева.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде
осъден да заплати сумата в размер на 294 лева, представляваща дължими държавни
такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
от които по 50 лева за трите неоценяеми иска по чл. 74 ал.1 КТ, чл. 344 ал.1
т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ, и 144 лева за оценяемия иск по чл. 344 ал.1 т.3,
вр. чл. 225 ал.1 КТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителна на основание чл.74, ал.4 от КТ клаузата
в трудов договор № ****** г., сключен между ************ и А.Ф.М., определяща
срок на договора до **** г., поради противоречие с чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ.
ПРИЗНАВА уволнението на А.Ф.М., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № ******* г., издадена от *** на Община Хисаря, с който е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325 ал.1 т.3 КТ,
считано от **** г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.Ф.М., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „******“ при Община Хисаря, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА Община Хисаря, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ф.М., ЕГН: **********, сумата в размер на 3600 /три
хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 01.01.2020
г. - 01.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 27.02.2020г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Община Хисаря, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ф.М., ЕГН: **********, сумата в размер на 700
/седемстотин/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Хисаря, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Пловдив сумата от 294,00 /двеста деветдесет и четири/
лева, представляваща държавни такси върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е обявено,
че ще бъде постановено - 31.08.2020 г., на основание чл. 315, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ