№ 103
гр. Монтана, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200536 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 204/28.04.2025г. на Директор Регионална
дирекция по горите (РДГ) гр.Б., са наложени на В. Р. С., с посочен адрес в с.В.,
област М., ул.И. В. № 11, административни наказания - глоба в размер на 500
(петстотин) лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за административно
нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ (Закон за горите), глоба в размер на 500
(петстотин) лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за административно
нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са
3
отнети в полза на държавата - 0.50 пр.м дърва за огрев от дървесен вид цер, с
дължина L = 2.00 м и вещта послужила за извършване на нарушението - 1
(един) брой конска каруца с гумени колела.
Недоволен от наказателното постановление (НП) В. Р. С., моли да бъде
отменено, поради малозначителност, с приложени писмени доказателства
относно семейно и социално положение. Не се претендират разноски. В
открито съдебно заседание В. С. се явява лично, поддържа жалбата си, моли
НП да бъде отменено, изтъквайки социални и семейни причини.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган (АНО),
Директор РДГ гр.Б. чрез процесуален представител юрисконсулт М. Д., счита
жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП, по изложени доводи
в писмени бележки, постъпили чрез ССЕВ. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във
1
връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законния срок имайки предвид
данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
На 04.03.2025 год. св.В. Ц. Б., работещ в ТП ДГС – М., установил лицето
В. Р. С. от с.В., ул.И. В. № 11, ЕГН **********, по сигнал на началника си. В
хода на проверката, било установено, че в землището на с.В., област М., на
земен път в местността ,,К.“ лицето В. Р. С. от с. В., ул.И. В. № 11, ЕГН
3
**********, с каруца транспортирал 0.50 пр.м дърва за огрев от дървесен
вид цер, с дължина L = 2.00 м., немаркирани с контролна горска марка (КГМ),
общинска марка (ОМ) или производствена марка (ПМ) и без съответен
документ, доказващ законният им произход, превозен билет. Св.Б. извикал
колегата си св.И. Ц. И., отговарящ за района, като св.И. съставил Констативен
протокол Серия СЗДП № 000486/04.03.2025г. и спрямо С. АУАН № 204/25г.
Серия СЗДП № 005131/04.03.2025г. за административни нарушения по чл.213,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. Дървата, предмет на нарушението и 1 бр. конска каруца с
гумени колела, били иззети и оставени на отговорно пазене в ДП ДГС – М. с
разписка Серия СЗДП № 056172/05.03.2025г.
По случая била образувана прокурорска преписка № 1481/25г. по описа на
РП – М., съответно преписка № 1808 ЗМ – 245/25г. по описа на РУ – М.,
приключили с Постановление от 23.04.2025г. на РП – М. да отказ да се
образува ДП, като посочените по – горе преписки, прокурорска, респ. такава
по описа на РУ – М., били прекратени. Препис от постановлението, ведно с
преписката са изпратени от РП - М. на Директора на РДГ - Б. за преценка
относно налагане на административно наказание по отношение на В. Р. С..
Установено е в рамките на проверката по прокурорската преписка, и в
рамките на съдебното следствие, че В. Р. С. на 04.03.2025 год. около 17:00 ч. е
отишъл до гората, за да събере сухи дърва за огрев, но по пътя намерил
нарязани дърва и решил да вземе от тях. С. не знае кой е нарязал въпросните
дърва и не може с точност да посочи мястото, където ги е намерил. На
връщане от гората, около 19:00 ч. С. е спрян за проверка от горския стражар
св.Б., който извикал за съдействие св.И..
По данни на регистрите на държавните горски стопанства и териториалния
обхват на дейност на РДГ-Б., областите М.. В. и В. срещу В. Р. С. от 2005г. до
момента, е устатновено, че има две образувани административно- наказателни
производства за извършени нарушения на Закона за горите. На 02.06.2023г. в
РДГ - Б. е образувана административнонаказателна преписка (АНП),
регистрирана с № 559/23г. по съставен АУАН Серия А00 №
0111744/26.05.2023г. С Постановление с изх. № 2868/23 от 22.06.2023г. на РП
– М. за отказ да се образува досъдебно производство, преписката е изпратена
на Председателя на МКБППМН при Община М. по компетентност, за
прилагане на възпитателна мярка спрямо В. Р. С., тъй като към момента на
2
деянието същият е бил непълнолетен. На 04.03.2025г. на лицето В. Р. С. е
съставен АУАН Серия СЗДП № 005131/04.03.2025г. в РДГ-Б., като е
образувана административнонаказателна преписка № 204/25г., и е издадено
процесното НП.
По прокурорска преписката № 1481/25г. е изискана информация от РДГ -
Б. за стойността на 0.5 куб. м. дърва за огрев от вида ,,цер“ - каквито дърва са
транспортирани от С.. От РДГ - Б. обаче не са посочили каква е стойността на
дървесината към момента на деянието. Според РП–М. служебно известно е, че
стойността на транспортираната от С. дървесина е около 30.00 – 40.00 лева
пазарна цена. Съгласно ПМС № 359/23.10.2024 год., минималната работна
заплата за страната към момента на деянието възлиза на 1 077.00 лв, т.е.
стойността на транспортирани дърва за огрев се явява многократно под
размера на МРЗ.
В рамките на съдебното следствие се установява, че жалбоподателя е млад
мъж, роден 2006г., със специални образователни потребности (имащ нужда от
специално образование), ходил на училище до 10 клас, но педагози,
заключили, че няма смисъл да посещава училище, произхожда от бедно
семейство, баща му е починал, майка му има шест деца, четири от които са
малки и В. й помага за отглеждането им.
Св.В. М. К. е кмет на с.В., област М.. Посочва, че В. е със СОБ
(специални образователни потребности), т.е. не е достатъчно добре
развит умствено. Има нужда от специално образование. Ходил до 10
клас на училище, но госпожата казала, че няма смисъл да посещава училище,
тъй като така или иначе няма да завърши 12 клас и му признали само
завършен 10 клас. В. живее с майка си в с.В.. Той й помага за отглеждането на
по – малките му братя и сестри. Св.К. му намерил работа в „П.“, работил
там доскоро, но не им давали заплати редовно. В момента не е на работа, но
обещали на св.К., че скоро ще го вземат пак. Св.К. докарал С. до РС – М.,
защото няма с какво да дойде до съда, в т.ч. няма и пари за транспорт.
Конкретно по този случай св.К. знае, че В. ги е намерил тези дърва в гората и
са го хванали. В. иска да му се върне каруцата, тя не е негова, а е на дядо му.
Той я е взел от дядо си и те го хванали. Дядо му се казва Ц.. Майка му на В. не
работи. Ходи на ягоди в с.Б. от време на време, защото няма кой да се
грижи за децата. Оставя някое от децата по-големите, да гледа по-малките
и така. Но в момента не работи. В. няма ТЕЛК решение, няма и поставена
конкретна диагноза. Никой не се грижи за него.
В. Р. С. дава обяснения, посочва, че е намерил процесните дърва.
Разтоварил ги и си тръгнал. Св.Б. го настигнал на спускане на реката и го
извикал, В. спрял и отишъл при св.В. Б.. Последният го попитал къде е
закарал дървата и В. му казал къде ги е закарал. В. ги намерил така
отстрани в гората. Нямало други хора, които да режат дърва. В. искал да
даде дървата на жена от селото, за да му даде пари, за да ги даде на майка си
да изхранва братята и сестрите му, които са на 2г., 6г., 8г. и 13г. Жената щяла
3
да му даде 30 – 40 лева, но дървата били задържани.
Настоящият съд не споделя доводите изложени в жалбата затова, че
административнонаказващият орган е наложил две наказания, (напълно
идентични) за едно и също административно нарушение, което да е
недопустимо и да нарушава принципа ne bis in idem и да противоречи на
тълкуванието, дадено в поне четири тълкувателни решения, едно от които е
Тълкувателно решение №3/22.12.2015 година. В тази насока следва да се има
предвид ТР № 14 от 21.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2021 г., ОСС, І и ІІ
колегия, съгласно което – „Извършват се две отделни административни
нарушения с едновременното осъществяване на деянието в хипотезите на
чл.213, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите при административното наказване
по чл.266, ал. 1 от Закона за горите и деянието поражда множественост на
административните нарушения“.
Настоящият съд изцяло споделя останалите доводи изложени в жалбата за
маловажност на процесните административни нарушения – става дума за
3
транспортиране на 0.50 пр. м дърва за огрев от дървесен вид цер, с дължина L
= 2.00 м, немаркирани с контролна горска марка (КГМ), общинска марка (ОМ)
или производствена марка (ПМ) и без съответен документ, доказващ
законният им произход, превозен билет. Процесните дърва не са били сухи и
паднали, а са били нарязани, но са изключително малко като количество на
минимална стойност. Жалбоподателят С. е млад мъж със сцециални
образователни потребности, който за подобни нарушения не е бил
санкциониран до настоящия момент, за допуснато подобно нарушение е бил
предложен за налагане на възпитателна мярка по ЗБППМН, но не е
административно санкциониран. С., видно от данните по делото, които се
потвърждават от приетите удостоверения за семейно положение, съгруг/а и
деца и за родствени връзки, има тежко семейно и социално положение, баща
му е починал и помага на майка си за отглеждане на четири от по-малките си
братя и сестри. Наложените административни наказания – 2 бр. глоби от по
500 лева, всяка една, са определени при предвидения минимум по чл.266, ал.1
от ЗГ, но сумата 1000 лева очевидно от данните по делото ще е непосилна за
плащане за С., респ. безпредметно наложена.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗГ – „Съдът отменя наказателното постановление,
когато прецени, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съдът се произнася и по въпроса за
веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата и
разноските по делото“.
Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че
4
наложените наказания очевидно са силно завишени, както и че не
съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на
ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
В диспозитива на обжалваното НП технически неточно е посочена два
пъти разпоредбата на чл.231, ал.1, т.1 от ЗГ, вместо тази на чл.213, ал.1, т.2 от
ЗГ, но това е ирелевантно с оглед крайния резултат по делото.
Според въззивния съд (имайки предвид вида дело) е налице хипотезата на
чл.277 от ЗГ вр. с чл.20, ал.4 от ЗАНН – установено е, че транспортираните
дърва са били дърва за огрев, чията снойност е била под МРЗ към 04.03.2025г.
Съдът имайки предвид личността на С. – много млад мъж роден 2006г., със
специални образователни потребности, с тежко семейно и социално
положение, характера и тежестта на извършеното и предполагаемата стойност
на отнетата конска каруца с гумени колела, която със сигурност е по – висока
3
от транспортираните 0.50 пр. м дърва за огрев от дървесен вид „цер“ с
дължина L=2.00 м., която не съответства на характера и тежестта на
извършените административни нарушения в лицето на С., и не последно
място не е доказано, че е негова собственост, е следвало да се приложи чл.20,
ал.4 от ЗАНН, т.е. да не се допуска отнемане на вещта, послужила за
извършване на нарушението. Настоящия съд възприема че е значимата
обществена опасност на нарушенията по ЗГ, но намира, че всяко отделно
нарушение следва да се преценява за неговата опасност съобразявайки
конкретното нарушение и личността на нарушителя, в т.ч. когато се прилага
чл.273, ал.1 от ЗГ по отношение на вещите послужили за извършване на
нарушението. Именно изследвайки конкретната тежест и личността на
конкретния нарушител – жалбоподателя С., съдът намира, че процесните
нарушения не се отличават със значима обществена опасност и са маловажни.
В този смисъл е възприетата съдебна практика от касационната инстанция АС
– М.. Настоящият съд не споделя доводите изложени в писмените бележки на
процесуалния представител на АНО, че разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН
била обща спрямо специалната разпоредба на чл.273, ал.1 от ЗГ, при което
съгласно чл.11, ал.2 от ЗНА намира приложение специалната разпоредба.
Съгласно чл.277 от ЗГ – „Съставянето на актовете, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона
за административните нарушения и наказания“. Съгласно чл.63, ал.7 от ЗАНН
– „Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: т.5. „отмени или измени
акта по чл.58д в частта относно прилагането на чл.20 и 21 или разпореждането
с веществените доказателства; Т.е. видно е, че е допустимо приложението на
чл.20 от ЗАНН в настоящето производство, по силата на чл.277 от ЗГ.
5
НП в частта с която на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите,
3
предмет на нарушението - 0.50 пр.м дърва за огрев от дървесен вид цер, с
дължина L = 2.00 м, следва да бъде потвърдено, поради липсата на основание
за отмяна на НП в тази му част.
Жалбоподателят В. С. не претендира разноски, поради и което съдът не се
произнася в тази насока, а искането на процесуалния представител на АНО,
юрисконсулт М. Д., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на въззиваемата страна, като АНО, предвид изхода на делото, следва да бъде
оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.2 вр. с чл.63, ал.4 вр. с чл.63, ал.7, т.5
вр. с чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.),
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 204/28.04.2025г. на Директор РДГ
- гр.Б., в часта, с което спрямо В. Р. С., с посочен адрес в с.В., област М., ул.И.
В. № 11, са наложени административни наказания – глоба в размер на 500
(петстотин) лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за административно
нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ , глоба в размер на 500 (петстотин) лева на
основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за административно нарушение по чл.213, ал.1,
т.2 от ЗГ (технически погрешно посочено чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ) и на
основание чл.273, ал.1 от ЗГ е ОТНЕТА вещта, послужила за извършване на
нарушението – 1 (един) бр. конска каруца с гумени колела.
Предупреждава нарушителя В. Р. С., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 204/28.04.2025г. на
Директор РДГ - гр.Б., в частта, с което спрямо В. Р. С., с посочен адрес в с.В.,
област М., ул.И. В. № 11, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети, вещите,
3
предмет на нарушението - 0.50 пр. м дърва за огрев от дървесен вид цер, с
дължина L = 2.00 м.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна, като АНО.
Решението може да се обжалва пред АС - М. в 14 (четиринадесет) дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6