Решение по дело №893/2017 на Софийски градски съд

 

Р      Е      Ш       Е       Н      И       Е

Гр.С., …  август 2018 година

В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№893 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Искове с правно основание чл.55 и чл.59 ЗЗД- предявени при условие на евентуалност.

                   Делото е образувано по предявена от „В.Е.“ ЕООД, ЕИК ******; „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ******; „С.1.“ ЕООД, ЕИК *******; „ С.“ ЕООД, ЕИК *******; „ Х.1 С.“ ЕООД, ЕИК *******; „И.С.“ ЕАД, ЕИК *******;  „С.П.“ ЕАД, ЕИК *******; „Д.Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******и „Ч.С.П.“ ЕООД, ЕИК ******, всички със седалище и адрес на управление ***, комплекс Е.С., сграда ******, искова молба, в която ищците твърдят следните обстоятелства: че имат качество на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници; притежават ФЕЦ- всеки един от тях - които са присъединени към електроразпределителната мрежа и съответното ЕРП изкупува произведената от това съоръжение ел. енергия, на преференциални цени. Преференциалната цена е определена от ДКЕВР, съобразно решение № Ц-18 от 20.06.2011 година.

                   Ищците твърдят, че съобразно действащата към този момент нормативна база – ЗЕВИ – чл.35а, ал.1, ал.2 и ал.3; чл.35б, ал. 1- 4; чл.35 в, ал. 1- 3 и чл.73, ал.1 – 4 от този закон, в редакцията му, към 01.01.2014 година/ влязъл в сила/ за тях е възникнало задължение да заплащат държавна такса за производство на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% от преференциалната цена по чл.31, ал.1 от ЗЕВИ.

                   Тази такса се е удържала и внасяла от обществения доставчик /“НЕК“ ЕАД/ и крайните снабдители – посочените разпределителни дружества, чието задължение е било за подаване на тримесечна справка в ДКЕВР, а оттам – в държания бюджет.Комисията- регулатор е одобрила образец на справката, като удостоверяване за превеждане на таксата е извършвано чрез документ за платена държавна такса, която е прилагана към справката.

                   КС на РБ, с решение №13 от 31.07.2014 година, е обявил за противоконституционнни т. 2 и 3 от параграф 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет, с които са създадени цитираните разпоредБ.от ЗЕВИ, създаващи задължение за внасяне на тази такса от посочения кръг правни субекти. Решение №13 от 31.07.2014 година по к.д.№ 1/2014 година е обнародвано в ДВ, бр.65 от 06.08.2014 година и е влязло в сила на 10.08.2014 година. Въз основа на този акт е отпаднало задължението за заплащане на таксата.

                   Твърдят, че въпреки това решение, „ЕВН Б. Е.“ ЕАД е удържало такса от ищците за периода  от 01.07.2014 година до 10.08.2014 година и е внесло тази такса по сметка на държавния бюджет, след влизане в сила на решението на КС на РБ.

                   Ищците са посочили какъв е размерът на таксата за този период от време за всеки от ищците.

                   Въз основа на направено искане до ДКЕВР, за предоставяне на достъп до обществена информация, с Решение № ДОИ -11 от 28.07.2016 година и писмена справка към него, Комисията е посочила, че за периода от 01.07.2014 година до 10.08.2014 година удържаните такси са постъпили по нейна сметка по бюджетна сметка, а оттам – прехвърлени към централния бюджет, съгласно указание ДДС№12.04.2014 година на БНБ.

                   Изискана е и допълнителна информация от този държавен орган, касаеща подаване на справките и плащането, от които се установява, че енергоразпределителното дружество  е подало справки и е направило плащане на събраните такси от производителите, след влизане в сила на решението на КС.Твърди, че тези такси са недължимо получени от ответника, тъй като не е имало основание за подобно плащане на такси, с оглед действието на решението на КС.

                   Твърдят, че е налице хипотеза на неоснователно обогатяване, при начална липса на основание за имуществената разместване, поради което ответникът следва да върне получените от ищците суми, които са съдебно заявени от тях, както следва: от „В.Е.“ ЕООД, ЕИК ****** в размер на 71 053, 96 лв/ седемдесет и една хиляди петдесет и три лв и 96 ст./; от „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ****** в размер на 91 824,72лв / деветдесет и една хиляди осемстотин двадесет и четири лв и 72 ст./; от „С.11“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 103 824,72 лв/ сто и три хиляди шестстотин и шестнадесет лв и 36 ст./; от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 83 419,86 лв/ осемдесет и една хиляди четиристотин и деветнадесет лв и 86 ст./; от „ Х.1 С.“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 93 705,45 лв/ деветдесет и три хиляди седемстотин и пет лв и 45 ст./; от „И.С.“ ЕАД, ЕИК *******, в размер на 101 949,77лв / сто и една хиляди деветстотин четиридесет и девет лв и 77 ст./; от „С.П.“ ЕАД, ЕИК *******, в размер на 103 428,72лв / сто и три хиляди четиристотин двадесет и осем лв и 72 ст./; от „Д.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ******, в размер на 207 547,18 лв/ двеста и седем хиляди петстотин седемдесет и четири лв и 18 ст./ и от „Ч.С.П.“ ЕООД, ЕИК ******, в размер на 64 222,67 лв/ шестдесет и четири хиляди двеста двадесет и два лв и 67 ст./.

                   Ако не се възприеме тази теза, то твърдят, че е налице обедняване на ищците, а за ответника- обогатяване, за което съществува забрана, като между двата факта съществува връзка, тъй като и двата факта са породени от описаните по- горе обстоятелства.

                   Молят съда да уважи кондикционните искове, като им присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендират разноски по делото.

                   В срока за отговор на исковата молба ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва основателността на предявените искове и това е така, тъй като действието на решението на КС на РБ е за в бъдеще и обявеният за противоконституционен закон не се прилага от датата на влизане на решението.До обявяването на закона за противоконституционен, с влязло в сила решение, същият е част от действащото право, а това означава, че всеки един от ищците дължи таксата, посочена в ЗЕВИ / текстовете, обявени за противоконститутционни/ до 10.08.2014 година.Това означава, че удържаните на суми на ищците, представляващи тази такса има своето основание до 10.08.2014 година.Ирелевантно към спора е, кога точно тази такса е внесена в държавния бюджет, тъй като това действие не е елемент от определяне на размера на държавната такса.Тази такса е дължима за изкупеното от обществения доставчик/ крайните потребители, ел. енергия преди влизане в сила на решението на  КС.

                   Ответникът оспорва твърдението на ищците, че е налице сложен ФС по  внасяне на тази такса, като оспорва този ФС да включва в себе си: удържането и от крайния снабдител; изготвяне на месечните справка; подаването им към ДКЕВР; внасяне на таксите по бюджетната сметка на Комисията и внасянето им в държавния бюджет.Това е така, тъй като това са технически действия по обезпечаване на внасянето на таксите в държавния бюджет.Още повече, че тези действия са между различни правни субекти.

                   Ответникът излага доводи относно хипотезите на института на неоснователното обогатяване,  уредени в националното законодателство, като твърди, че не е налице както на хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД, така и за приложение на субсидиарната претенция по чл.59 от същия закон.

                   Моли съда да отхвърли исковете, чийто размер също оспорва.Претендира разноски.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По фактите страните не спорят, а те са следните:

                   Всеки от ищците има качество на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, а именно:

                    „ В.Е.” ЕООД притежава обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 3.5 MW („ФЕЦ Вълчин”), находяща се в имоти № 1.6089 и № 116091, ЕКАТТЕ 12591, местност „Гарата”, землището на с. Вълчин, община Сунгурларе.Фотоволтаичната централа на ищеца „В.Е.” ЕООД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, видно от Договор за присъединяване от 05.01.2011 г. На 20.06.2012 г. ФЕЦ Вълчин е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР-111/20.06.2012 г. На 25.07.2012 г. ищецът „В.Е.” ЕООД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 659/25.07.2012 г.

                        „Ф.С.” ЕООД притежава обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 5 MW („ФЕЦ Скобелево”), находяща се в имот с идентификатор № 66831.501.514, с. С.с ЕКАТТЕ 66831, община Димитровград.Фотоволтаичната централа на ищеца „Ф.С.” ЕООД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, видно от Договор за присъединяване от 18.02.2011 г. На 26.06.2012 г. ФЕЦ С.е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК -07- ЮЦР - 159/26.06.2012 г. На 14.08.2012 г. ищецът „Ф.С.” ЕООД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 891/14.08.2012 г.

                      „С.11” ЕООД притежава обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 5 MW („ФЕЦ Палаузово”), находяща се в имоти ПИ № 160311, местност „Каарач” землище на с. Палаузово, община Стралджа.Фотоволтаичната централа на ищеца „С.1.” ЕООД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, с Договор за присъединяване от 12.12.201. г. На 22.05.2012г. г. ФЕЦ Палаузово е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Я-53 от 22.05,2012г. и Разрешение за ползване № ДК-07-Я-54 от 22.05.2012г. На 25.06.2012 г. ищецът „С.11” ЕООД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 543/25.06.2012 г.

                    „С.” ЕООД притежава обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 4 MW („ФЕЦ Червенаково”), находяща се в поземлени имоти № 0044054 и № 007006, ЕКАТТЕ 80474, землище на с. Червенаково, община Нова Загора.Фотоволтаичната централа на ищеца „С.” ЕООД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, с Договор за присъединяване от 12.01.201. г. На 31.05.2012 г. ФЕЦ Червенаково е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Сл-28/31.05.2012г. и Разрешение за ползване № ДК-07-Сл- 27/31.05.2012г. На 25.06.2012 г. ищецът „С.” ЕООД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 544/25.06.2012 г.

                     „Х.1 С.” ЕООД притежава обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 4.5 MW („ФЕЦ Х.1”), находяща се в У ПИ № 1-177, местност „Кривия гьол”, землище с. Ханово, община Тунджа. Фотоволтаичната централа на ищеца „Х.1 С.” ЕООД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, с Договор за присъединяване от 10.02.2011 г., изменен със Споразумение от 2011 г. На 15.06.2012 г. ФЕЦ Х.1 е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР-106/15.06.2012 г. На 25.07.2012 г. ищецът „Х.1 С.” ЕООД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 637/25.07.2012 г.

                   „И.С.” ЕАД притежава обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 5 MW („ФЕЦ Ямбол 1”), находяща се в ПИ № 87374.56.84 и № 87374.56.40, кв. 56, местност „С.К.”, гр. Ямбол.Фотоволтаичната централа на ищеца „И.С.” ЕАД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, с Договор за присъединяване от 28.05.2010 г., изменен с Анекс от 2011 г. На 19.06.2012 г. ФЕЦ Ямбол 1 е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Я-65/19.06.2012 г. На 20.06.2012 г. ищецът „И.С.” ЕАД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 645/20.06.2012 г.

                     „С.П.” ЕАД притежава обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 5 MW („ФЕЦ Ямбол 2”), находяща се в У ПИ 1-56.84, по КК на гр. Ямбол, в местност „С.К.”, община Ямбол.Фотоволтаичната централа на ищеца „С.П.” ЕАД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, с Договор за присъединяване от 28.05.2010 г., изменен с Анекс от 2011 г. На 19.06.2012 г. ФЕЦ Ямбол 2 е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Я-64/19.06.2012 г. и Разрешение за ползване № ДК-07-Я- 66/19.06.2012 г. На 25.07.2012 г. ищецът „С.П.” ЕАД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 642/25.07.2012 г.

                     „Д.Б.С.” ЕООД притежава два обекта за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 5 MW, находяща се в УПИ-П-289, идентичен е ПИ с No 000289, местност „Ч.Ч.”, землище с. Безмер, община Тунджа („ФЕЦ Б.1”); и фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 5 MW, находяща се в У ПИ И-290, местност „Ч.Ч.”, землище с. Безмер, община Тунджа („ФЕЦ Б.2”).Фотоволтаичните централи на ищеца „Д.Б.С.” ЕООД са присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, с Договори за присъединяване от 09.02.2011 г. На 20.06.2012 г. ФЕЦ Б.1 и ФЕЦ Б.2 са въведени в експлоатация с Разрешение за ползване №* ДК-07-Я-68/20.06.2012 г. и Разрешение за ползване № ДК-07-Я-69/20.06.2012 г.На 27.07.2012 г. ищецът „Д.Б.С.” ЕООД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 735/27.07.2012 г. за ФЕЦ Б.1 и на 31.07.2012 ищецът „Д.Б.С.” ЕООД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 765/31.07.2012 г. за ФЕЦ Б.2.

                   „Ч.С.П.” ЕООД притежава обект за производство на електрическа енергия от слънчева енергия - фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 3 MW („ФЕЦ Чарган”), находяща се в УПИ И-1 в масив 32, землище с. Чарган, община Тунджа.Фотоволтаичната централа на ищеца „Ч.С.П.” ЕООД е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.” АД, ЕИК ******, с Договор за присъединяване от 20.10,2010 г., изменен със Споразумение от 08.06.2011г. На 20.06.2012 г. ФЕЦ Чарган е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Я-71/20.06.2012 г. На 27.07.2012 г. „Ч.С.П.” ЕООД *** Е.” АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 736/27.07.2012 г.

                     Тези факти се установяват от представените от ищците доказателства – договори за присъединяване към разпределителната мрежа на „ЕВН Б. Е.“ АД, разрешения за ползване и договори за изкупуване на електрическа енергия с енергоснабдителното дружество .

                    Съгласно последните, електроснабдителното дружество е поело задължение да изкупи от всеки от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, произведената ел. енергия по преференциални цени – чл.1 от договорите, като тази цена е непроменима за период от 20 години, който е срокът на действие на договорите за изкупуване на ел. енергия.Съгласно чл.31 ЗЕВИ, в редакцията на нормата към датата на сключване на договорите  на всеки от производителите на ел. енергия с крайния снабдител –  предприятие „ЕВН Б. Е.“ АД – ДВ брой от 03.05.2011 година - електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува от обществения доставчик, съответно крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл.176, ал.1 ЗУТ.Алинея (2) на чл.31 ЗЕВИ сочи, че електрическата енергия от възобновяеми източници по ал. 1 се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок по т.1 -3, като началото на тези сроковете е датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект.Цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се променя за срока на договора за изкупуване по ал.2, разпорежда нормата на чл.31, ал.4 ЗЕВИ.

                      По делото се установява, че преференциалната цена на изкупуване на електроенергията от всяка ФЕЦ на ищците е сумата от 485, 60лв/ МВтч без ДДС, който факт се установява от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 година на ДКЕВР- листове 192 – 218.Съгласно този акт на регулатора – т.15 – считано от 01.07.2011 година преференциалната цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници и ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, е 485,60лв/ МВтч за електрически централи с фотоволтаични модули над 200кВт р.

                   С раздел V на ЗЕВИ – Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия – нов раздел - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., законодателят постановява по императивен начин, че за производството на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, която се изчислява по формулата, посочена в чл.35а, ал.2 ЗЕВИ. Чл.35б, ал.1 разпорежда, че таксата по чл. 35а се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител.(2) Лицата, задължени да удържат и внасят таксата по този раздел, подават тримесечна справка по образец, утвърден от ДКЕВР за дължимата такса за съответния период.(3) Справката по ал. 2 се подава в ДКЕВР в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася.(4) Дължимата такса се внася в държавния бюджет в срока на подаване на справката по ал. 3.

                   Във връзка с възникналото задължение за заплащане на тази такса на база произведената от ищците ел. енергия от възобновяеми източници, съдът е допуснал и изслушал ССчЕ, изготвена от вещото лице А.Т.. Експертизата е приета от съда като годно доказателствено средство. Вещото лице пояснява, че тази експертиза е изготвена въз основа на представените от ищците писмени доказателства, включително и въз основа на писмо вх.№ 42092/23.03.2018 година на КЕВР, а също и въз основа на извършена проверка в КЕВР, касателно отчитане на дължимите такси по чл.35а ЗЕВИ/отм./, от която се установява, че в регулатора е получено плащане и това плащане съответства на дължимото от производителя.

                   Въз основа на извършените проверки и справки вещото лице Т. и направило следните заключения:

                   По отношение на  размера на таксата за производство на ел. енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 година.     

 

юли 2014	С.П. ЕАД	852012	0.4856	413,737.03	82,747.41
01.08.2014- 10.08.2014	С.П. ЕАД	212946	0.4856	103,406.58	20,681.32
11.08.2014- 31.08.2014	С.П. ЕАД	538722	0.4856	261,603.40
юли 2014	Д.Б.с. ЕООД - Б.1	853014	0.4856	414,223.60	82,844.72
юли 2014	Д.Б.с. ЕООД - Б.2	830292	0.4856	403,189.80	80,637.96
01.08.2014- 10.08.2014	Д.Б.с. ЕООД - Б.1	230136	0.4856	111,754.04	22,350.81
11.08.2014- 31.08.2014	Д.Б.с. ЕООД - Б.1	600030	0.4856	291,374.57
01.08.2014- 10.08.2014	Д.Б.с.ЕООД - Б.2	223854	0.4856	108,703.50	21,740.70
11.08.2014        - 31.08.2014	Д.Б.с. ЕООД - Б.2	583506	0.4856	283,350.51
юли 2014	Ч.С.п. ЕООД	174280	0.4856	84,630.37	16,926.07
юли 2014	Ч.С.п. ЕООД	347499	0.4856	168,745.51	33,749.10
01.08.2014- 10.08.2014	Ч.С.п. ЕООД	46366.4	0.4856	22,515.52	4,503.10
11.08.2014- 31.08.2014	Ч.С.п. ЕООД	116785.6	0.4856	56,711.09
01.08.2014- 10.08.2014	Ч.С.п. ЕООД	93126	0.4856	45,221.99	9,044.40
11.08.2014- 31.08.2014	Ч.С.п. ЕООД	240069	0.4856	116,577.51

При проверка на приложените по делото фактури и банкови извлечения е приело, че се установяват следните разлики между фактурираните стойности на произведената енергия и извършените плащания от „ЕВН Б. Е.“ ЕАД:

 

юли 2014	Ч.С.п. ЕООД	168,745.51	33,749.10	202,494.62	18.08.2014	249,928.14	54,122.92
01.08.2014        - 10.08.2014	Ч.С.п. ЕООД	22,515.52	4,503.10	27,018.63
11.08.2014- 31.08.2014	Ч.С.п. ЕООД	56,711.09	11,342.22	68,053.30
01.08.2014- 10.08.2014	Ч.С.п. ЕООД	45,221.99	9,044.40	54,266.38
11.08.2014- 31.08.2014	Ч.С.п. ЕООД	116,577.51	23,315.50	139,893.01	15.09.2014	269,663.18	19,568.14

             Видно от направените изчисления ТПЕЕ е удържана от „ЕВН Б. Е.“ ЕАД от дължите суми по фактурите, издадени от съответните производители на електроенергия от вятърна и слънчева енергия. Общият размер на ТПЕЕ за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. е 920 795,73 лв. /словом: деветстотин и двадесет хиляди седемстотин деветдесет и пет 0,73/, изчислена както следва:

 

Събраните от „ЕВН Б. Е." ЕАД ТПЕЕ за периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014 г. в общ размер на 10.661.984,00 лв. /словом: десет милиона шестстотин шестдесет и една хиляди деветстотин осемдесет и четири/ са преведени по сметка на КЕВР на 15.10.2014 г. Основанието, посочено в платежното нареждане, е „20 % такса за м. 07/2014 г.“

Във връзка с изложените в констативно-съобразителна част факти, на основание наличните по делото доказателства, експертизата дава следното заключение:

         Размерът на таксата, дължима от всеки един от ищците за м. юли 2014 г. е:

             „В.Е.“ ЕООД - 55.645,68 лв. /словом: петдесет и пет хиляди шестсотин четиридесет и пет 0,68/;

            „Д.Б.с.“ ЕООД - 163.482,68 лв. /словом: сто шестдесет и три хиляди четиристотин осемдесет и два 0,68/;

           „И.С.“ ЕАД - 81.638,49 лв. /словом: осемдесет и една хиляди шестстотин тридесет и осем 0,49/;

           „С. 11“ ЕООД - 81.571,48 лв. /словом: осемдесет и една хиляди петстотин седемдесет и един 0,41/;

             „С.П." ЕАД - 82.747,41 лв. /словом: осемдесет и две хиляди седемстотин четиридесет и седем 0,41/;

             „С.“ ЕООД - 64.998,92 лв. /словом: шестдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и осем 0,92/;

              „Ф.С.“ ЕООД - 72.833,30 лв. /словом: седемдесет и две хиляди осемстотин тридесет и три 0,30/;

             „Х.1 с.“ ЕООД - 74.004,86 лв. /словом: седемдесет и четири хиляди и четири 0,86/;

            „Ч.С.п.“ ЕООД - 50.675,18 лв. /словом: петдесет хиляди шестстотин седемдесет и пет 0,18/.

             Количеството произведена електроенергия от ФЕЦ на всеки един от ищците за периода от 01.08.2014 г. до 10.08.02014 г. е посочена в таблицата по-долу. Данните са взети от протоколите, приложени към делото.

 

               Размерът на ТПЕЕ, дължима за всеки един от ищците за периода от 01.08.2014 г. до  10.08.2014 г. е:

 „В.Е.“ ЕООД - 15.408,28 лв. /словом: петнадесет хиляди четиристотин и осем 0,28/;

 „Д.Б.С." ЕООД - 44.091,51 лв. /словом: четиридесет и четири хиляди деветдесет и един 0,51/;

 „И.С.“ ЕАД - 20.31.,29 лв. /словом: двадесет хиляди триста и единадесет 0,29/;

 „С. 1.“ ЕООД - 22.044,88 лв. /словом: двадесет и две хиляди четиридесет и четири 0,88/;

 „С.П." ЕАД - 20.681,32 лв. /словом: двадесет хиляди шестстотин осемдесет и един 0,32/;

 „СП 02“ ЕООД - 18.420,94 лв. /словом: осемнадесет хиляди четиристотин и двадесет 0,94/;

 „Ф.С.“ ЕООД - 18.991,43 лв. /словом: осемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и един 0,43/;

 „Х.1 С.“ ЕООД - 19.700,60 лв. /словом: деветнадесет хиляди и седемстотин 0,60/;

 „Ч.С. п.“ ЕООД - 13.547,50 лв. /словом: тринадесет хиляди петстотин четиридесет и седем 0,50/.

                Видно от направените изчисления ТПЕЕ е удържана от „ЕВН Б. Е.“ от дължите суми по фактурите, издадени от съответните производители на електроенергия от вятърна и слънчева енергия. Общия размер на ТПЕЕ за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. е 920.795,73 лв. /словом: деветстотин и двадесет хиляди седемстотин деветдесет и пет 0,73/, както следва: „В.Е.“ ЕООД - 71.053,96 лв. /словом: седемдесет и една хиляди петдесет и три 0,96/;

„Д.Би С.“ ЕООД - 207.574,19 лв. /словом: двеста и седем хиляди петостотин седемдесет и четири 0,19/;

„И.С.“ ЕАД ~ 101.949,78 лв. /словом: сто и една хиляди деветстотин четиридесет и девет 0,78/;

„С.1.“ ЕООД - 103.616,36 лв. /словом: сто и три хиляди шестстотин и шестнадесет 0,36/;

„С.П.“ ЕАД - 103.428,72 лв. /словом: сто и три хиляди четиристотин двадесет и осем 0,72/;

„СП 02“ ЕООД - 83.419,86 лв. /словом: осемдесет и три хиляди четиристотин и деветнадесет 0,86/;

„Ф.С.“ ЕООД - 91.824,73 лв. /словом: деветдесет и една хиляди осемстотин двадесет и четири 0,73/;

„Х.1 С.“ ЕООД - 93.705,46 лв. /словом: деветдесет и три хиляди седемстотин и пет 0,46/;

„Ч.С.п.“ ЕООД - 64.222,68 лв. /словом: шестдесет и четири хиляди двеста двадесет и два 0,68/.

                    Събраните от „ЕВН Б. Е." ЕАД ТПЕЕ за периода от г. до 10.08.2014 г. в общ размер на 10.661.984,00 лв. /словом: десет милиона шестстотин шестдесет и една хиляди деветстотин осемдесет и четири/ са преведени по сметка на КЕВР на 15.10.2014 г.Основанието,  посочено в платежното нареждане, е „20 % такса за м. 07/2014 г.“

                  По делото няма спор, че с РКС № 13 от 2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г., КС по к.д.№1/2013 година е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.), както и че този акт на КС на Р.Б. е влязъл в сила на 10.08.2014 година.

                        При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

                   Всеки от ищците е предявил срещу ответника като главен иск претенция с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за връщане на даденото под формата на дължима такса, като дадено при начална липса на основание.

                   По делото безспорно е установено, че всеки от ищците има качество на производител на ел. енергия от възобновяем източник, която е търгувал на пазара, продавайки същата на крайния снабдител „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, по преференциална цена, определена с Решение № Ц -18 от 20.06.201.година на ДКЕВР, която е в размер на 485, 60лв без ДДС, считано от датата на влизане в сила на решението за ползване на съответния обект /ФЕЦ/, касаещ период, който следва решението на ДКЕВР.Безспорно установено е по делото, че за процесния период от време ищците са заплатили дължимата по чл.35а ЗЕВИ /отм./ такса, същата е постъпила в държавния бюджет, чрез крайния снабдител, който факт е установен от вещото лице,  посочен като конкретен размер за всеки от ищците, в изготвеното заключение от експертизата.Т.е. налице е установено имуществено разместване на блага от партимониума на всеки ищец в патримониума на държавата. С постановеното по реда на чл.146 ГПК определение съдът е разпределил доказателствената тежест между страните в процесуалната връзка, като е указал на ищците, че носят тежест на доказване – пълно и главно - да установят- по исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД  - факта на плащане, че основание за това не е съществувало, а на ответника – на основанието за получаване, респективно задържане на полученото.

                   При така разпределената тежест съдът, както е посочил и по- горе, намира за установен фактът на извършено плащане на дължимата по чл.35а ЗЕВИ / отм./ държавна такса от всеки един от ищците, получена в патримониума на ответника – държавата.Основанието за това имуществено разместване е законът, действал към него момент.

                   По въпроса за наличие на основание за това имуществено разместване.

  С Решение № 13/31.07.2014 година по конституционно дело № 1/2014година КС на Р.Б. е обявил за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2 , 3 и 4 ЗЕВИ (ДВ, бр. 35 от 201. г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013 г.).

По отношение на правните последици на Решението на КС, с което са обявени за противоконституционни цитираните разпоредби от от нормативния акт.

Решението на КС се ползва със СПН, която е присъща на всички решения по правни спорове / чл. 149 КРБ/ и чл. 14 от ЗКС, който постановява, че решенията на КС са задължителни за всички държавни органи, ЮЛ и граждани. Т.е. имат своето правоустановяващо и регулиращо действие, важимо за всички правни субекти, конкретно - всички са длъжни да считат, че тези нови норми в ЗЕВИ са противоконституционни и да съобразят поведението си с това решение.

Освен със правоустановително и регулиращо действие, решенията на КС имат и конститутивно действие и в частност тези, които обявяват закон или част от него за противоконституционен.

Конститутивният ефект произтича не от диспозитива, който има декларативен характер, а от самата Конституция- чл. 151, ал. 2 и 3.

Този конститутивен ефект на решенията на КС следва да бъде съобразен с това дали обявените за противоконституционнни норми са насочени към създаване, отмяна или изменение на правните норми. Последните три категории закони са: закон, който създава нови правни норми, уреждайки материя, която до този момент не е била регулирана; закон, който отменя съществуваща вече регулация и закон, който изменя действащи преди това правни норми и създава на тяхно място нови такива.

Когато обявеният за противоконституционен закон е само нормосъздаващ / кавито са в настоящия случай точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г./, с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3; чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4 и др. от ЗЕВИ, неговото обезсилване води до обезсилване на създадените с него норми. Тези норми престават да регулират обществените отношения и уредената с тях материя става отново неуредена, т.е. създава се правен вакуум. Тук следва изрично да бъде посочено Решение № 22
от 31 октомври 1995 г. по к.д. № 25/95 г.
за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията по въпроса какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обяви за противоконституционен закон, който изменя или отменя действащ
(Обн., ДВ, бр.105 от 1 декември 1995 г.). С мотивите на това решение КС приема, че „… Действието на един закон се състои в неговото прилагане от влизането му в сила до момента, в който бъде отменен. Според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изречение 3 от Конституцията обявеният за противоконституционен закон "не се прилага" от деня на влизането в сила на решението на Конституционния съд. Изразът "не се прилага" съдържа забрана за прилагане на закона занапред. Тя е безусловна, императивна и за постоянно. Като последица от тази забрана следва, че обявеният за противоконституционен закон престава да действа и да регулира обществени отношения. Той губи правния си ефект и престава да съществува като нормативен акт. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от Конституцията, според която "частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си". По аргумент от противното частта от закона, която е неконституционна, губи действието си, което означава, че престава да съществува занапред. С влизане в сила на решението на съда, с което законът се обявява за противоконституционен, се обезсилва неговото действие. Това е пряка и непосредствена последица от решението на съда и на конститутивното му действие. То е равносилно на отмяна на закон от Народното събрание (чл. 84, т. 1 от Конституцията). По този начин се постига основната цел на конституционния контрол и на разпоредбата на чл. 151, ал. 2 и 3 от Конституцията - отстраняване от правния ред на противоконституционния закон и възстановяване на върховенството на Конституцията… Отмяната на закон от Народното събрание и обезсилването на закон чрез обявяването му за противоконституционен с решение на Конституционния съд водят до едни и същи последици - преустановяване на действието на закона занапред. От това следва, че един закон може да бъде отменен не само от Народното събрание, но и от Конституционния съд, когато е противоконституционен. …При това положение Конституционният съд приема, че с влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон и създава противоконституционна законова уредба, престава да действа занапред. Едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в сила и се възстановява неговото действие. От този момент отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението или отмяната му. Следователно налице е и възстановителното действие на решението на съда по отношение на отменения или изменения закон…“. Със същото това решение КС вменява на законодателя задължение, при наличие на настъпила празнота в закона, в резултат на отмяна на нормативен акт, поради противоречие с Конституцията, да запълни тази празнота, съобразно обществения интерес.

                   По отношение на действието на решението на КС.

                   В правната теория и практика, преобладаващо е мнението, че решенията има действие занапред. Правилата, които се съдържат в Конституцията и ЗКС са категорични и стриктни. Решенията на КС влизат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник и няма възможност, както при нормативните актове, да бъде определен друг срок за влизане в сила. Също така решенията на КС нямат обратно действие, било даже по изключение.Действието им е изключително занапред. Тези са общите параметри на уредбата.Изключения правят тълкувателните решения на КС, но това е така, тъй като самият характер на тълкуването предпоставя тяхното ретроактивно действие.Възприетият принцип за действието на решенията на КС занапред несъмнено отговаря на изискването за стабилност на отношенията. Основният недостатък от приложението на този принцип е, че в резултат на извършеното между влизането на закона в сила и обявяването му за противоконституционен, остава конституционосъобразно и може да породи несправедливи резултати.

                   Следва изрично да се подчертае, че обявяването на закона за противоконституционен не може да бъде приравнено на посочената в ПВС№1/1979 година хипотеза на липса на основание, поради нищожност на същото.Това е така, тъй като както е посочено и по- горе, действието на закона от влизането му в сила до обявяването на същия за противоконституционен остава конситуционосъобразно, т.е. запазва се като правомерен ЮФ, регулиращ този тип обществени отношения.А това означава, че законът се явява правно основание, правопораждащ ЮФ за вземанията на държавата и за извършените имуществени размествания.

                   Липсата на ретроактивно действие на решението на КС, с което разпоредбите на чл.35 и сл. ЗЕВИ са отменени като противоконституционни и отпадането им от действащия правов ред има за начало влизането в сила на това решение, лишава тезата на ищците от основание.В настоящия случай извършеното имуществено разместване е на база действащо законодателство, създало задължителна уредба на този тип отношения- задължение на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници да заплащат определен процент държавна такса, на база произведената от тях ел. енергия. По какъв начин и с участието на кого тази такса е влязла в патримониума на държавата е без значение. Правнорелевантни за настоящия спор са следните обстоятелства – извършено плащане, основание за това плащане – действаща правна норма, плащането е извършено за период през който законовите разпоредби са били част от действащото право на Републиката. Т.е. налице е основание за извършеното имуществено разместване. Отпадането на основанието за извършеното имуществено разместване – постановеното и влязло в сила решение на КС – има действия занапред.Установеното от вещото лице време на постъпване на имуществената облага, излязла от патримониума на ищците и постъпила в патримониума на държавата, таксите, преведени от 15.10.2014 година, е ирелевантно за спора, тъй като тези сума, касаят такси по отменените текстове на ЗЕВИ за период до 10.08.2014 година – т.е. за период, когато са били дължими.Ето защо, настоящият състав на съда намира, че липсва причина да се уважат кондикционните искове на ищците за връщане на получените от ответника суми, представляващи държавни такса по чл.35а и сл. ЗЕВИ / отм./, поради начална липса на основание, защото към момента на тяхното начисляване и събиране, същите са били дължими. Към момента на имущественото разместване е съществувала причина за същото – правно призната такава – действащите норми на закона – а това е основание ответникът да задържи получените от ищците суми.Ето защо настоящият състав намира, че исковете с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД се явяват неоснователно предявени и следва да бъдат отхвърлени, защото не се установява наличие на ФС на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на конкретното имуществено благо на едно лице в патримониума на друго.Установената причина – действащият закон – към момента на преминаване на конкретното имуществено благо на едно лице към друго, води до извод, че тези искове следва да бъдат отхвърлени и този извод на съда, независимо от установения несправедлив резултат от действащата правна уредба, не може да бъде променен.Същият не може да бъде променен и поради създадената след отмяната правна празнина касателно този тип обществени отношения, независимо и поради липсата на забрана в закона за връщане на даденото под формата на дължима държавна такса.

                               Изводът на съда за неоснователност на главните претенции представлява процесуалното условие за разглеждане на евентуални предявените такива, намиращи законовата си опора в нормата на чл.59 ЗЗД. Евентуалните искове на ищците са такива, с които те упражняват правото си да  искат онова, с което ответникът лице се е обогатил, но до размера на обедняването им. Съгласно т.5 на ППВС № 1/1979 год., при този иск обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не са в причинна връзка помежду си, респ. не са следствие едно от друго, а последици от реализирането на общ за всяко от тях правопораждащ факт или група от факти.При установеното от съда налично основание за имуществено разместване- действащият закон и доколкото в процесния период тези суми са били дължими от ищците на ответника, то е тези искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

                   По разноските.

         Същите следва да се разпределят на база нормата на чл.78, ал.3 ГПК, като на ответника се присъдят сторените от него разноски по това дело.Списък с разноските страната не е представила.Същата е представлявана от юрисконсулт и пради това, на основание чл.78, ал.8 ГПК ищците дължат заплащане на възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), действаща към датата на приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че за исковото производство следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал. 2 на чл. 25 от Наредбата предвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението по дела с материален интерес над 10 000 лева или по дела с материален интерес, продължили повече от три съдебни заседания, каквито са проведени по настоящото дело.

   Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по делото, надвишаващ 10 000 лева и броя на проведените съдебни заседания, настоящият състав намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва да бъде прието юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

         При изложеното съдът

 

         Р          Е          Ш           И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Е.“ ЕООД, ЕИК ******; „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ******; „С.11“ ЕООД, ЕИК *******; „ СП02“ ЕООД, ЕИК *******; „ Х. 1 С.“ ЕООД, ЕИК *******; „И. С.“ ЕАД, ЕИК *******;  „С.П.“ ЕАД, ЕИК *******; „Д. Б. С.“ ЕООД, ЕИК *******и „Ч. С.П.“ ЕООД, ЕИК ******, всички със седалище и адрес на управление ***, комплекс Е.С., сграда ******, със съдебен адрес *** С. 1000, „С.Е.Е.К.М.ЛЛП – клон Б./ Д.У.“, срещу Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, с адрес гр.С., ул.“*******“№102, с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и евентуални предявените с правно основание чл.59 ЗЗД, за връщане/ възстановяване на получени от ответника при начална липса, респективно при липса на основание за получените от него суми, представляващи заплатена от всеки от ищците такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% за периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014 година, както следва: от „В.Е.“ ЕООД, ЕИК ****** в размер на 71 053, 96 лв/ седемдесет и една хиляди петдесет и три лв и 96 ст./; от „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ****** в размер на 91 824,72лв / деветдесет и една хиляди осемстотин двадесет и четири лв и 72 ст./; от „С.11“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 103 824,72 лв/ сто и три хиляди шестстотин и шестнадесет лв и 36 ст./; от „СП02“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 83 419,86 лв/ осемдесет и една хиляди четиристотин и деветнадесет лв и 86 ст./; от „ Х.1 С.“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 93 705,45 лв/ деветдесет и три хиляди седемстотин и пет лв и 45 ст./; от „И.С.“ ЕАД, ЕИК *******, в размер на 101 949,77лв / сто и една хиляди деветстотин четиридесет и девет лв и 77 ст./; от „С.П.“ ЕАД, ЕИК *******, в размер на 103 428,72лв / сто и три хиляди четиристотин двадесет и осем лв и 72 ст./; от „Д.Б.С.“ ЕООД, ЕИК ******, в размер на 207 547,18 лв/ двеста и седем хиляди петстотин седемдесет и четири лв и 18 ст./ и от „Ч.С.П.“ ЕООД, ЕИК ******, в размер на 64 222,67 лв/ шестдесет и четири хиляди двеста двадесет и два лв и 67 ст./, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ: