РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Благоевград , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Ирина Александрова Аспарухова (ОП-
Благоевград)
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600277 по описа за 2021 година
С определение № 91435/18.02.2021 год., постановено по н.о.х.д. №
268/2019 год. на Районен съд – Благоевград, съдът е прекратил образуваното
пред него наказателно производство от общ характер срещу А. К. М. от гр.Б.,
обвинен в извършване на престъпление по чл.131,ал.1, т.12 във вр. с чл.130,
ал.1 от НК /в рамките на ДП№ 18993М128/2018г. по описа на 01 РУП-
Благовеград/ изразяващо се в това, че на 14.01.2018 год., около 02:30 часа, в
предверието на ресторант “България“ с административен адрес - гр.
Благоевград, бул. „В. Л.“ №*, чрез удар със стъклена бутилка, съдържаща и
количество алкохол - водка, с вместимост 1, 750 литра, марка “Савой“ - син
етикет, в областта на дясната теменна изпъкналост на главата на Р. П. Г. от гр.
Благоевград, от което последвало падане на пода на пострадалия и нанасянето
на удари с долни крайници (ритници) по тялото на падналия пострадал в
областта на дясната и лявата част на главата, в областта на лявото рамо и
раменната става, в областта на горната дясна външна част на гръдния кош, в
1
областта на дясната подмишница, в областна на дясната лакътна изпъкналост
и в областта на дясното коляно под капачката, е причинил на Р. П. Г.
комплексна лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК,
изразяваща се в 1. косо разположена рана с размери около 0,5/0,2 см, в
областта на дясната теменна изпъкналост, около която впоследствие се
образувал леко изразен отток с диаметър около 3,5 см; 2.кръвонасядане с
размери 1,5/2, 00 см в долната част на тила, около което впоследствие се
образувал леко изразен отток с диаметър около 2, 00 см; 3. рана с размери
1,5/0,5 см в областта на дясната буза; 4.кръвонасядане в областта на
окосмената част на лявото слепоочие, около което впоследствие се образувал
отток, който продължавал напред към окосмената част на лявото слепоочие и
лявата буза; 5. кръвонасядане с овална форма и размери около 3/4 см по
клепачите на лявото око; 6. кръвонасядане по предната повърхност на лявото
рамо, около който впоследствие се образувал отток, който не позволявал на
пострадалия да вдигне ръката си повече от 45-60 градуса в областта на
раменната става, три кръвонасядания на по 1 см. едно от друго, с размери по
около 1,5/1, 00 см, и две кръвонасядания на по 1 см едно от друго, с размери
по около 1,5/1, 00 см в горно външната част на гръдния кош; 7.две
кръвонасядания на по 1,5 см едно от друго с размери по около 1,5 см по
вътрешната страна в долната трета на дясната мишница; 8. охлузване, с
размери 1/0,5 см по дясната лакътна изпъкналост, 9. охлузване с кръгловата
форма с диаметър 1, 00 см в областта на дясното коляно под капачката,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 10.
мозъчно сътресение, без изпадане в коматозно състояние), довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди (безпричинна агресия спрямо
пострадалия/.
Със същото определение БлРС е оставил без разглеждане и предявения
от Р.Г. срещу М. граждански иск за претърпените от престъплението
неимуществени вреди, прекратявайки съдебното производство за неговото
разглеждане.
Пред въззивната инстанция е депозирана жалба от името на
гражданския ищец и частен обвинител Р.Г., с която се оспорват
разсъжденията в обстоятелствената част на атакувания съдебен акт, че
2
случилото се между подсъдим и пострадал е на плоскостта на създадените
лични взаимоотношения, които изключват съобразно нанесената телесна
повреда разглеждането на делото като престъпление от общ характер.
Пред въззивната инстанция ЧО и ГИ Р.Г. не се явява, редовно призован,
а неговият повереник поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
акцентирайки върху обстоятелството, че на инкриминираните дата и място
първоначално е възникнал конфликт между двете страни поради грешка в
субекта, която е била изяснена, а едва по-късно е осъществено
противоправното нападение от страна на М. срещу Г., без да е имало
основания за това.
Срещу определението на БлРС е депозиран протест и от страна на
Районна прокуратура – Благоевград, в който са изложени подробни
съображения за неговата незаконосъобразност. На първо място се излагат
твърдения по съществото на делото, свързани с достатъчното данни за
извършено престъпление от общ характер, тъй като нанесената от обвиненото
лице лека телесна повреда е била по хулигански подбуди. Даже и при
наличието на някакво желание за изясняване на възникналите преди това
отношения между подсъдим и пострадал, извършената публична
демонстрация на незачитане на общоприетите правила за поведение и
съобразяване с правата на останалите присъстващи в увеселителното
заведение, подчертават умисъла в М. за причиняване на телесна повреда по
хулигански подбуди. На второ място, прокурорът е изложил пространни
разсъждения за процесуалната недопустимост на действията на съда,
анализирайки правните основания, изтъкнати в атакуваното определение.
Избраният от първата съдебна инстанция подход не почива на изискванията
на НПК и практически лишава пострадал от престъпление да защити правата
си пред наказателен съд. БлРС би следвало с присъдата си да оправдае М. в
извършването на престъпление от общ характер, ако приеме, че са налице
основания за това и да го признае за виновен в извършването на престъпление
от частен характер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа
протеста и напълно се солидаризира с изложените в него съображения.
Въззиваемият М., редовно призован, не се явява пред БлОС, а неговият
защитник оспорва възраженията в жалбата и протеста срещу атакуваното
3
определение, което счита за правилно и законосъобразно. Според него
липсват процесуални пречки за избрания от първостепенния съд подход, тъй
като разпоредбата на чл.287, ал.5 от НПК изисква активност било от
прокурора, било от частния обвинител, а по делото същите са поддържали
първоначалното обвинение. А и изяснената фактическа обстановка се
различава от изложенията на прокурора, тъй като на М. не е бил ударен само
един шамар, а нанесени юмручни удари в лицето, от което му текло кръв от
носа. В този смисъл неговата последваща агресия срещу Г. е била да защити
себе си от неправомерното посегателство срещу телесната му
неприкосновеност. Затова се иска потвърждаване на определението на БлРС
от страна на проверяващата инстанция.
Въззивният съд, след цялостна проверка на правилността и
законосъобразността на атакуваното определение, намира за установено
следното:
Срещу А. К. М. е внесен обвинителен акт в деловодството на Районен
съд – Благоевград за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с
чл.130, ал.1 от НК. В разпоредително заседание, проведено на 19.03.2019 год.,
БлРС е конституирал пострадалия Р.Г. като частен обвинител и граждански
ищец, приемайки за разглеждане в наказателния процес предявения от него
срещу подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди от деянието. В
проведеното на 18.02.2021 год. открито съдебно заседание, първостепенният
съд е дал ход на съдебните прения, а след изслушване на страните е отменил
определението си е възобновил съдебното следствие, като на основание
чл.289, ал.1 във вр. с ал.4, във вр. с чл.24, ал.5, т.1 от НПК е прекратил
наказателното производство, водено срещу М., както и съдебното
производство по предявения граждански иск. Изтъкнатите в мотивите към
определението съображения са за наличието на личен мотив в действията на
М. срещу Г., подтикнали го да нанесе на пострадалия установените телесни
повреди. Това предопределя квалификация на извършеното от него като
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по частен ред.
Липсата на частна тъжба от пострадалото лице в сроковете по чл.81, ал.3 от
НПК и при наличието на предпоставките по чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.5,
т.1 са мотивирали Районният съд да прекрати наказателното производство.
4
Този подход е незаконосъобразен и свързан със съществено нарушаване
на съдопроизводствените правила от страна на проверяваната съдебна
инстанция, което предопределя и незаконосъобразността на атакуваното
определение. Съобразно чл.304 от НПК подсъдимият се признава за
невиновен по повдигнатото му обвинение, когато извършеното от него деяние
не съставлява престъпление /една от предвидените от законодателя хипотези/.
В тази връзка преобладаващата съдебна практика многократно е изтъквала, че
при наличието на данни за извършено по-леко престъпление, деецът се
оправдава по първоначалното обвинение и съответно осъжда за приетото за
извършено. В случая съдът е приел, че се касае за по-леко наказуемо
престъпление, което се преследва по частен ред. Конституирането на
пострадалия като частен обвинител, поддържащ наред с прокурора
повдигнатото обвинение, е следвало да подскаже на БлРС, че е налице ясно
изразена от пострадалия воля извършителят на престъпното деяние да бъде
санкциониран по наказателен ред. В разглежданата хипотеза съдът е следвало
само да си отговори дали е спазен срока по чл.81, ал.3 от НПК, изхождайки от
датата, на която е депозирана жалбата на Г. до Районна прокуратура –
Благоевград. След това и на база становището си, че се касае за престъпление
от частен характер, е следвало да оправдае подсъдимия по първоначалното
обвинение и съответно да го осъди по чл.130, ал.1 от НК. За последното не е
било необходимо изрично изявление от страна на прокурора или частния
обвинител на основание чл.287, ал.5 от НПК, доколкото се касае за преценка
на съда по приложението на правото /виж решение №253 от 21.12.2016 год. по
н.д. №927 за 2016 год. на III н.о. на ВКС/. С прекратяването на наказателното
производство, водено като такова не по волята на пострадалия, а съобразно
правомощията и възприетата от прокурора правна квалификация, се отнема
възможността Г. да защити правата си по частен ред. Напълно основателно в
случая е възражението на прокурора при Районна прокуратура, че при такъв
подход не се отчитат последиците от приложението на правилото „не бис ин
идем“.
Налагащият се правен извод по повод извършената проверка на
атакуваното определение е, че с прекратяване на наказателното производство
и с отказа си да се произнесе за това е ли налице по-леко наказуемо
престъпление, в случая от частен характер, съдът е нарушил процесуалните
5
права на частния обвинител, което обосновава неговата отмяна и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на БлРС.
Що се касае до изтъкнатите възражения от прокурора и частното
обвинение относно това дали деянието на М. представлява престъпление от
общ или частен характер, преценката е по същество и следва да се даде от
съдебните инстанции при постановяване на присъдата и евентуално при
нейната въззивна проверка.
По изложените съображения и на основание чл.3341, т.1 във вр. с чл.289,
ал.4 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 91435/18.02.2021 год., постановено по
н.о.х.д. № 268/2019 год. на Районен съд – Благоевград и връща делото за
разглеждането му от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6