Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 04.12.2023
г.
Административен съд – Кърджали, в
публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 340/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на Г.Х.А. от ***, срещу
Решение № 2153-08-180/ 28.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01381383/
20.06.2023 г. и Задължителни предписания
(ЗП) № ЗД-1-08-01381400/ 20.06.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в
ТП на НОИ – Кърджали. Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение, като
постановено в нарушение на материалния, несъответствие с неговата цел, както и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се като
необосновани и незаконосъобразни изводите на административния орган, че Г.А.
няма качество на „осигурено лице“ по смисъла на КСО, поради неупражняване на
трудова дейност като земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на
КСО. В тази връзка се посочва, че в качеството си на регистриран земеделски
стопанин, освен птици, жалбоподателката е отглеждала
и пчелни семейства, но това обстоятелство не било обсъдено в оспореното решение.
Излагат се съображения за реално
осъществяване на трудова дейност от страна на Г.А. като земеделски стопанин,
независимо, че според данните от ОДБХ – Кърджали, лицето няма регистриран
животновъден обект. Последното било основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност по реда на ЗМВД, но
в никакъв случай не означавало, че трудова дейност реално не е осъществявана.
Изразява се и несъгласие с приетото в
оспореното решение, че дейността на Г. А. е квалифицирана като лично
стопанство. Обстоятелството, че в личните стопанства на ФЛ могат да се
отглеждат за лични нужди до 50 бр. птици, не означавало, че не е възможно
отглежданите птици /под 50 бр./ да са предназначени с цел добив на суровини и
храна за предлагане на пазара.
Искането е да се отмени оспореното решение и
задължителните предписания. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Кърджали, чрез процесуалния си представител, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ТП на НОИ – Кърджали.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С
оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е отхвърлена жалбата на Г.Х.А. срещу ЗП № ЗД-1-08-01381383/ 20.06.2023
г. и ЗП № ЗД-1-08-01381400/ 20.06.2023 г. на старши инспектор по осигуряването
в ТП на НОИ – Кърджали.
I. Със
ЗП № ЗД-1-08-01381400/
20.06.2023 г. Г.А. е
била задължена да:
1.
3аличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО, за периода от 15.07.2019
г. до 31.12.2021, с вид осигурен 13, декларация образец № 1. Определен е срок
от 14 работни дни от получаване на ЗП.
2.
Коригира историята на осигуряването с дата на започване на дейност от
28.02.2022 г. Определен е срок 14 работни от получаване на ЗП.
II. Със
ЗП № ЗД-1-08-01381383/ 20.06.2023 г. Г.А.
е била задължена да:
1.
3аличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022, с вид осигурен 13, декларация
образец № 1. Определен е срок от 14 работни дни от получаване на ЗП.
2.
Подаде коригиращи данни с декларация обр. № 1, за Г.Х.А.,
ЕГН **********, както следва: за м. 02.2022 г. – 1 отработен ден с осигурителен
доход 32.50 лв., начало на осигуряване – 28.02.2022 г. и процент осигурителна
вноска за ДОО – 18,3 %; за м. 03.2022 г. – 22 отработено дни с осигурителен
доход 650 лв. с осигурителна вноска за ДОО – 18%.
В
Констативен протокол, № КВ-5-08-01381372/ 20.06.2023 г. (цитиран в ЗП), е
посочено, че той е съставен по сигнал, вх. № 1056-08-139 от 22.05.2023 г.
относно установяване качеството на Г.А. като регистриран земеделски стопанин по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО., считано от 15.07.2019 г. до момента
на проверката. Съгласно отразеното в КП, Г.Х.А. е регистрирана, на основание
чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо се
лице – земеделски стопанин с начало на дейност от 15.07.2019 г. и до момента на
проверката няма информация за прекъсване или прекратяване на дейността. На
основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, лицето декларира, че ще се осигурява за фонд
„Пенсии“ и фонд „ОЗМ“ на ДОО. За периода от 15.07.2019 г. до 30.04.2023 г.вкл.
има подадени данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице” за Г.Х.А. с код за вид осигурен
„13”.
От
предоставени справки от Областна дирекция „Земеделие“ - Кърджали е видно, че
лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 15.07.2019 г. с 15 бр. птици.
При извършена пререгистрация на 13.12.2019 г. лицето декларира отглеждане на 20
бр. кокошки, като същите обстоятелства са били заявени и при пререгистрацията
на 08.12.2020 г. На 28.02.2022 г. с пререгистрация лицето е декларирало, че
отглежда пчелни семейства – 22 бр. При извършена пререгистрация на 07.02.2023
г. лицето отново е декларирало отглеждането на пчелни семейства – 20 бр. В хода
на проверката е представена и информация от ОДБХ – Кърджали, съгласно която Г.Х.А.
е регистрирала по реда на чл. 137 от ЗВМД животновъден обект-пчелин с рег. №
***. От лицето са представени документи свързани със заявената от нея дейност
по отглеждане на пчели.
В
резултат на направения анализ, контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали е
приел, че жалбоподателката не отговаря на
изискванията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5
от ДР на КСО, за периода от 15.07.2019 г. до 27.02.2022 г., поради което и за
същия период не следва да се счита за осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3
от КСО. Прието е, че за периода от 28.02.2022 г. до момента на проверката,
лицето притежава качеството регистриран земеделски стопанин съгласно горецитираната разпоредба.
С
оспореното решение, предмет на настоящото производство, директора на ТП на НОИ
– Кърджали е приел, че издадените за Г.А. задължителни предписания са
законосъобразни. В акта е цитирана разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за
животновъдството (ЗЖ), която предвижда, че
производството обхваща дейностите, свързали с отглеждането, храненето и
възпроизвеждането на селскостопански животни и е производството па животински
продукти, предназначени за продажба. В ал. 2 на чл.13 от ЗЖ е предвидено, че
обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на
Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за
идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на
Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер.
Посочено
е също, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на
суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и
собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта
суровини и храни (чл. 13, ал. 4 от ЗЖ).
Животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се
предлагат на пазара, се определят като ферми (чл. 13, ал. 5 от ЗЖ). В § 1, т.
46 и 47 се дава легалното определение на понятието „ферма“ – животновъден
обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храна за
предлагане на пазара, както и „лично стопанство“ - животновъден обект, в който
се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.
По
делото са приети извлечения от Регистър на обекти с епизоотично
значение, видно от които Г.А. е собственик на животновъден обект, регистриран в
ОДБХ – Кърджали под № *** /Удостоверение за регистрация № ***/*** г./, в който
се отглеждат кокошки-носачки.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа
мотиви за издаването си. В жалбата срещу него са въведени бланкетни
твърдения за нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на акта, като след проверка не се констатираха допуснати
съществени такива. Същият е постановен и в съответствие с приложимите материалноправни норми.
Като
правно основание за постановяване на задължителните предписания е посочена
нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че контролните
органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си
задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, а в процесния случай няма
спор, че издалият Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган.
Спорният
въпрос е дали Г. Х. А. е имала качеството „регистриран земеделски стопанин“ през
периода: 15.07.2019 г. до 31.01.2022 г., за който се отнасят задължителните
предписания, жалбата, срещу които е отхвърлена с оспореното в настоящото
производство решене на директора на ТП на НОИ – Кърджали.
Понятието
"осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано
легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на кодекса, според
която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... ".
В
чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
В
чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл.
4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и
"регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно
чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Легално
понятието "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители"
по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби
на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред".
Освен
това в чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ
се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя
сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен
институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни
на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите
се лица периодично представят в Националната агенция за приходите.
В
чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)
е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите
се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване –
включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква
от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до
нейното прекъсване или прекратяване. Според ал.2, при започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото
се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП
до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото
се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО
определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от
изпълнителния директор на НАП.
По
делото няма спор, и е установено с писмени доказателства обстоятелството, че от
15.07.2019 г. жалбоподателката е била регистриран
като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по
реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани.
Съгласно
чл. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., Регистърът на земеделските стопани служи
за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1.
контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за
отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи,
както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и
развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат
юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години,
които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска
продукция.
Като
безспорни между страните по делото са установени и обстоятелствата, че за
периода от 15.07.2019 г. до 27.02.2022 г. жалбоподателката
е отглеждала посочените в анкетните й карти брой и вид домашни животни.
По
смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските
стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството "регистриран земеделски стопанин" и осигурено лице.
По
аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало животинска продукция,
предназначена за продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция, предназначена за продажба.
В
случая няма спор за регистрацията на жалбоподателката,
на основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо
се лице – земеделски стопанин, както и относно периодите, през които е била
регистрирана. Спорният въпрос се свежда до това дали осъществяваната от жалбоподателката продажба на продукция от земеделското й
стопанство е относима при преценката на качеството й
като осигурено лице.
Предвид
вида на извършваната от жалбоподателката дейност –
отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона
за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението
на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на
пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на
физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.
В
чл. 13, ал. 1 от ЗЖ е предвидено, че производството обхваща дейностите,
свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански
животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба.
Според ал. 3 на чл. 13 от ЗЖ, обектите за отглеждане на селскостопански животни
се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за
идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с
уникален номер.
В
чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се
отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се
определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на
пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се
предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл.
137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност..
Според
легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "ферма" е
животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден
обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична
консумация.
По
делото се установи, че считано от 09.12.2019 г. жалбоподателката
има животновъден обект, вписан/регистриран в БАБХ съгласно изискванията на чл.
137 от ЗВМД с рег. № ***. Според отразеното в представените по делото
извлечения от Регистър на обекти с епизоотично
значение, посочения ЖО е от категорията „лично стопанство“. Следователно, след
като животновъдния обект на жалбоподателката не представлява
"ферма" по смисъла на закона, то не може да се приеме за доказано, че
произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, т. е.
изпълнение на кумулативно изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие
– лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба.
Във
връзка с изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица
попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да
произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за
това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по
реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е
собственик/ползвател на животновъден обект и този обект е лично стопанство,
тоест не произвежда продукция за пазара, представлява "регистриран
земеделски стопанин" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В случая
е неотносимо обстоятелството дали продукцията от
личното стопанство в действителност е била продавана, в какъвто смисъл са
обясненията на разпитания по делото свидетел, доколкото законът поставя
изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, тоест
продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът
изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара.
Неоснователни
са доводите в жалбата, че в оспореното решение липсвали мотиви относно периода,
през който жалбоподателката като регистриран
земеделски стопанин е отглеждала и пчелни семейства. В случая, това е времето
след 28.02.2022 г. и подадените през този период данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО не са предмет на издадените задължителни предписания, поради което логично
е същите да не са били обсъждани в акта на горестоящия
административен орган при извършения от него административен контрол за законосъобразност.
В тази връзка следва да се посочи, че в констативния протокол, чиито
констатации са послужили за издаването на процесните
предписания, изрично е прието, че за периода от 28.02.2022 г. до момента на
проверката, Г.А. отговаря на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, т.е.
притежава статут на регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. Предвид тази констатация, жалбоподателката не е била задължавана да заличи подадените
за нея данни с декларация обр. 1, отнасящи се за периода,
през който е отглеждала пчели като земеделски стопанин.
Поради
изложеното АС – Кърджали приема, че жалбата срещу оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр.1-во
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
5-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на
Г.Х.А. от *** срещу Решение № 2153-08-180/ 28.07.2023 г. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-08-01381383/ 20.06.2023 г. и
Задължителни предписания № ЗД-1-08-01381400/ 20.06.2023 г. на старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда Г.Х.А. с ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: