Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 29.11.2016г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав на двадесет и шести октомври две хиляди
и шестнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Д.М.
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ
КАРАДЖОВА гражданско дело № 1807 по описа за 2015г.
и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.59, ал.9 от СК.
Ищецът Р.С. твърди, че гражданският му
брак с ответницата Ф.К. е прекратен през 2011г. с развод по взаимно съгласие,
като със съдебното решение, с което е одобрено постигнатото споразумение,
упражняването на родителските права върху детето Елиз са били предоставени на майката,
при която е определено и неговото местоживеене. Впоследствие те отново заживели
заедно, първоначално в гр. Асеновград, в периода 2011г. - 2013г. – в Германия,
а след завръщането си – отново в гр. Асеновград. През месец октомври 2015г.
ответницата заминала сама за чужбина, като заявила на ищеца, че му предоставя
изцяло грижите за Елиз, без да уточни къде точно отива и за какъв период. От
раждането на детето, то живее в дома на баща си, който е с адрес гр. Асеновград,
ул.“Васил Петлешков“ №18, и в който са осигурени всички необходими условия за
неговото отглеждане и развитие. В този квартал са нейните съученици и приятели.
Ищецът твърди, че получава добри доходи
от работата си, поради което разполага и с финансови средства, с които да
посрещне нуждите на детето. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което
упражняването на родителските права да бъде променено и предоставено на него,
като местоживеенето на Елиз бъде определено при него, а ответницата да бъде
осъдена да заплаща издръжка в размер на 120 лева, считано от датата на подаване
на молбата до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като
твърди, че проблемът между страните, който винаги е съществувал, е че
безотговорното отношение на ищеца към семейството и по-конкретно към
осигуряване на финансови средства, необходими за издръжката му, включително и
такива за детето. Същият не работел и не получавал доходи, като постоянно
вземал пари на заем. Това наложило ответницата да замине и да работи в чужбина.
Именно това е причината, поради която тя направила това и през месец януари
2016г. При заминаването си тя оставила детето на родителите си поради пълната
дезинтересираност на неговия баща. В същото време от раждането на детето именно
нейната майка е помагала за отглеждането и възпитанието му. Твърди също така,
че действителната причина за предявяване на настоящия иск е да бъдат създадени
трудности на ответницата, тъй като отношенията между страните са силно влошени.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно от
представеното удостоверение за раждане страните са родители на Елиз Р.С.,
родена на 29,06,2006г. Гражданският брак между тях е прекратен с решение №493
от 21,12,2011г. по гр.д.№1297/2011г. по описа на Районен съд Асеновград по
взаимно съгласие. С него е утвърдено и постигнатото между тях споразумение, по силата
на което упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката,
при която е определено и местоживеенето му, а за бащата е определен режим на
лични отношения, като същият се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер
на 80 лева. Не е спорно между страните, че въпреки прекратяването на брака, те
отново заживели заедно, първоначално в гр. Асеновград, а след това - в
Германия. От показанията на свидетелите Небихи, Саидходжа и Мехмед се
установява, че след като се върнали в България се скарали и пак се разделили,
като това станало през месец септември 2015г. Малко след това – през месец
октомври Ф. заминала за Англия. Тя се връщала всеки втори месец за 15 дни, за
да се вижда с детето. При заминаването си тя оставила Елиз на грижите на
свидетелката Небихи – нейна майка, но Р., казал, че щом майката не е в
страната, той ще отглежда детето и го взел при себе си. Той се грижил за Елиз с
помощта на майка си Ремзие, водил я и я взимал от училище. Бащата е много добър
и отговорен родител, както и Ф.. Никой от тях не ограничавал контактите на
другия с детето. Когато живеели заедно се разбирали много добре и двамата се
грижили за Елиз.
От заключението по съдебно-психологичната
експертиза се установява, че детето има изградена емоционална връзка с двамата
родители, която е силна и функционална. За нея те са равнопоставени и не отдава
приоритет на никого. Когато е с единия от тях, другият й липсва. Няма основание
да се твърди наличието на синдром на родителско отчуждение. При изслушването на
страните по реда на чл. 59, ал.6 от СК и двамата ясно и категорично заявяват
желанието си да полагат грижи за Елиз. От изслушването на социалния работник
става ясно, че към настоящия момент и двамата имат жилище, което е подходящо за
отглеждане на дете. В това, в което живее бащата, обаче, битовите условия са
много по-добри – извършен е основен ремонт, има обособена детска стая. При
посещението си установил, че детето живее там, макар към момента да било извън дома.
От събраните доказателства се установи, че родителят, на когото е възложено
упражняването на родителските права е отсъствал
от страната за период от време от около девет месеца, поради полагане на труд в друга държава. При
заминаването си е предоставил отглеждането на детето на майка
си. Това не
представлява само по себе си основание за изменение на определения режим за
упражняването на родителските права върху детето. За да се допусне такова
изменение е необходимо да се установи и втората предпоставка, а именно, че това
обстоятелство се отразява на положението на детето като води до влошаването му
при родителя, който упражнява родителските права или че то би се подобрило, ако
родителските права се предоставят на другия родител. Установи се, че честотата и продължителността на
отсъствието на майката не
влошават положението на детето. В тази връзка, обаче, следва да се съобрази, че през
това време грижите за Елиз са били поети от нейния баща, както и че той е
осигурил всичко необходимо за отглеждането й. Безспорно е, че детето се чувства
много добре в неговия дом, в който е свикнало да живее, тъй като е бил и
семейното жилище на страните. Така установеното фактическо положение също представлява
изменение на обстоятелствата, при които са определени мерките по чл. 59 от СК. С
оглед на категорично изразеното несъгласие на бащата детето да живее в друга
държава, това изменение подобрява положението на детето, тъй като трайната
установеност му създава чувство на сигурност. В същото време се установи, че бащата притежава необходимите
възпитателски качества и е полагал и полага всички необходими грижи за детето
си. Със събраните гласни доказателства категорично се установи, че той е
отговорен и добър родител, който познава нуждите на дъщеря се и се съобразява с
желанията й. Отношението му към нея е адекватно, работното му време е съобразено
с дневния й режим. Освен това, упражняването на родителските права от родителят,
който трайно пребивава на територията на страната, ще позволи безпроблемно да се
извършват всички административни действия, които неминуемо съпътстват отглеждането
на едно дете. Всичко изложено до тук налага изводът, че изменените
обстоятелства съществено засягат интересите на детето, в какъвто смисъл е
изискването на т. V от
ППВС № 1/12.11.1974 година, за да е налице
основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските
права.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че след
предявяване на иска, ответницата се е върнала в България, като видно от
представените от нея трудови договор и допълнително споразумение, е започнала
да работи. Въпреки това при изслушването на ответницата в съдебно заседание тя
заявява, че според нея детето има по-добра възможност за развитие и образование
в чужбина, като недвусмислено заявява желанието си да живее и работи в Англия.
Самото дете, при провеждане на психологическото интервю с вещото лице Д., мисли
че неговата майка ще живее в чужбина, като е наясно, че баща му не е съгласен тя
също да напусне България постоянно.
Следва да се има предвид също така, че основанието на
предявения иск е не промяната на местоживеенето на майката, а последвалата от
това промяна на местоживеенето на детето. Безпротиворечиво се установи, че то
живее в дома на баща си, където има всички необходими условия за отглеждането
му, както и че ответникът притежава необходимите качества да осигури правилното
физическо и психическо развитие на детето, както и да възпитава същото. Събраните
по делото доказателства не подкрепиха изложените в отговора твърдения, че
ищецът е безотговорен родител, както и че същият не работи. Установи се точно
обратното. Голямо значение има също така, обстоятелството, че той получава помощ за отглеждането на Елиз от неговата
майка, която е правила това и преди раздялата на страните. Всички това налага
изводът, че в интерес
на детето е да се постанови неговото местоживеене да бъде при бащата,
който да упражнява родителските права. Поради това предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
заключението на вещото лице Д. за ответницата следва да се определи максимално
разширен режим на лични отношения. Тъй като страните не са посочили такъв,
който максимално да съответства на тяхната ангажираност и тази на детето, съдът
приема (като има предвид определения режим със споразумението между страните,
одобрено с решението за прекратяване на брака), че на тези условия отговоря
режим, при който майката има право да взема детето всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 20,00 часа в неделя, както
и всяка сряда и петък от 16,00 часа до 20,00 часа, както и един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ответникът дължи
издръжка на детето си безусловно, с оглед на това, че то не е навършило
пълнолетие. Не се нуждаят от доказване фактите, че то има нужда от храна,
дрехи, учебни пособия и помагала, както има и други ежедневни разходи, свързани
с посещение на училище други, характерни за неговата възраст. С оглед характера
на предявения иск установяването на точния размер на изразходените средства е
невъзможно, а и не е необходимо, тъй като няма как същия да е еднакъв с този за
бъдещ период от време. Ето защо и на основание чл. 162 от ГПК същият следва да
бъде определен от съда, като се съобрази и възрастта на детето. За издръжката
му – храна, дрехи, учебници и учебни помагала, са необходими около 200 лева
месечно. При определяне на това каква сума следва да се осигури от майката
следва да се вземе предвид от една страна, че непосредствените грижи по
отглеждането се осигуряват от бащата, а от друга - възможностите на ответницата
(трудовото й възнаграждение е 420 лева). Предвид горното съдът намира, че тя има възможност да
осигурява 120 лева месечно за издръжка на Елиз. Още повече, че размерът на
претендираната такава е много близък до минималния такъв, определен със закона.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 80 лева, държавна такса и 300 лева, адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 225 лева за назначения му особен представител
(тъй като същият е изготвил и подал отговор преди да бъде освободен като такъв).
Останалата част от 75 лева следва да бъде върната на ищеца по посочена от него
банкова сметка, ***.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 127, ал.
2, вр. чл. 59, ал. 9
СК мерките
относно това при кого от
родителите да живее Елиз Р.С., на
кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, относно режима
на личните отношения и издръжката на детето, определени със споразумение , одобрено с решение № 493 от 21,12,2011г. по гр.д. №1297/2011г. по описа на АРС, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Елиз Р.С., ЕГН ********** при
нейния баща Р.Р.С., ЕГН ********** ***, и ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху Елиз Р.С., ЕГН ********** на нейния баща Р.Р.С., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между майката Ф.Ю.К., ЕГН ********** *** и детето Елиз Р.С.,
ЕГН ********** всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 09,00 часа в събота до 20,00 часа в неделя, както и всяка сряда и
петък от 16,00 часа до 20,00 часа, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Ф.Ю.К., ЕГН ********** *** да заплаща на Елиз Р.С., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител
Р.Р.С., ЕГН ********** *** месечна издръжка в
размер на 120 (сто и двадесет) лева, считано от датата на подаване на исковата
молба 09,11,2015г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА Ф.Ю.К., ЕГН ********** *** да заплати на Р.Р.С., ЕГН ********** *** сумата от 680 (шестстотин и осемдесет)
лева, направени по производството разноски.
ОСВОБОЖДАВА сумата от 75
(седемдесет и пет) лева, представляваща внесен депозит за възнаграждение за
особен представител на ответника, която да се върне на ищеца, като указва на
последния да посочи банкова сметка, ***.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: