№ 677
гр. Бургас, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500398 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АГВИКОН” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Хан
Аспарух” № 2,ет.6, ап. 16, представляван от управителя Мария Стоянова
Кръстанова- Брак, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител адв. Иво Спасов, против определение № 80 от 03.02.2023 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1017/2022 г. по описа на РС-Карнобат , с което
производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК
поради неотстраняване на нередовностите по чл. 128, т. 2 от ГПК, изразяващи
се в невнасяне на държавна такса в размер на 18.28 лв., дължима на
основание чл. 12, т. 1 от ТДТКССГПК в ЧАСТТА по отношение на искането
за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за вземането за главница от 3000 лв.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение,
в атакуваната му част. Жалбоподателят признава, в указания срок не е внесъл
дължимата държавна такса от 18.28 лв. по отношение на вземането за
претендираната лихва. Сочи, че тъй като е внесена дължимата държавна такса
по отношение на претендираната главница се навеждат съображения за
неправилност на изводите на районния съд, с които е отказано издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК за вземането за главница. Иска се отмяна на
определението в обжалваната част досежно главницата и постановяване на
ново, с което да бъде постановено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за
вземането за главница в размер на 3000 лв.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба
1
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на „АГВИКОН” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника
С. В. А. в качеството й на земеделски производител с код по
БУЛСТАТ180446460, с адрес: с. П., общ. С., ул. „К.“№ * за сумата от 3000
лв. - главница за изготвяне на технически проект, част технологична за проект
: „Основен ремонт, реконструкция и преработка на съществуваща яромелка в
цех за преработка на флейковани храни“ в УПИ II, в кв. 61 по плана на с.
Подвис, общ. Сунгурларе, както и за сумата от 914.16 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 17.11.2019г. до 17.11.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за
платена държавна такса в размер на 60 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
С разпореждане от 18.11.2022г. заповедният съд е оставил
производството без движение с указания до заявителя в едноседмичен срок от
съобщението /макар и в по-дълъг от предвидения в чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК
тридневен срок/ да представи доказателства за платена държавна такса в
размер на 60 лв. по сметка на КРС, както и надлежно пълномощно, тъй като
заявлението и е подписано от пълномощника адв. Спасов, с предупреждение
за последиците при неизпълнение.
В указания срок, с молба от 12.12.2022г. заявителят е изпълнил
указанията на съда като е представил доказателства за внесена по сметка на
КРС държавна такса от 60лв. и надлежно пълномощно.
С ново разпореждане от 30.12.2022г. първоинстанционният съд като
е установил, че не е внесена държавна такса от 18.28 лв., дължима по
претенцията за мораторна лихва е дал на заявителя отново едноседмичен срок
за представяне на доказателства за това, също с предупреждение за
последиците при неизпълнение. Разпореждането от 30.12.2022г. е редовно
връчено на заявителя на 05.01.2023г., като в предоставения срок, изтекъл на
16.01.2023г. указанията не са били изпълнени, което обстоятелство не се
оспорва от жалбоподателя.
С обжалваното определение от 03.02.2023г. първоинстанционният съд
като е приел, че заявителят не е отстранил нередовностите по чл. 128, т. 2 от
ГПК, тъй като не е изпълнил указанията му за представяне на доказателства
за внасяне на държавна такса в размер на 18.28 лв., дължима на основание чл.
12, т. 1 от ТДТКССГПК, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратил
2
цялото производство по делото.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция,
като счита, че частната жалба за основателна, по следните съображения:
В случая заповедният съд е дал на заявителя указания за плащане на
дължимата съгласно чл. 12, т. 1 от ТТКСГПК държавна такса по всяко от
претендираните в заявлението вземания. Видно е, че заявителят е изпълнил
само първото указание, дадено с разпореждане от 18.11.2022г., като е
представил платежно нареждане за внасяне на дължимата държавна такса от
60 лв. за вземането си за главницата от 3000 лв., както и изисканото му
пълномощно. Не се спори също, че заявителят не е изпълнил второто
указание за доплащане на дължима държавна такса от 18.28 лв. за вземането
си за мораторна лихва.
Следва да се отбележи, че при неизпълнение на указанията по чл. 410,
ал. 2 вр. с чл. 128, т. 2 от ГПК в заповедното производство не е предвидена
възможност, аналогична на тази по чл. 129, ал. 3 от ГПК за прекратяване на
делото и връщане на заявлението, както е направил районния съд в случая.
Този извод следва от съдържанието на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК
която сочи, че когато заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
указания срок, съдът следва с разпореждане по чл. 413, ал. 2 от ГПК да
откаже издаване на заповед, т.е. да е налице произнасяне по същество, а не
прекратяване на производството по аналогия на чл. 129, ал. 3 от ГПК, която
не е приложима в заповедното производство.
Това означава, че прекратявайки цялото производство заповедният съд
е постановил неправилен съдебен акт в противоречие с горепосочените
процесуални норми. Тъй като в случая прекратителното определение се
обжалва само в частта, с която производството е прекратено досежно
главницата от 3000 лв., при неправилност, с оглед обхвата на въззивния
контрол, очертан в жалбата, настоящата инстанция има правомощието да се
произнесе само в обжалваната част на атакувания съдебен акт.
В случая, че тъй като заявителят е отстранил нередовностите на
заявлението си досежно вземането си за главницата, неизпълнението на
указанията досежно вземането за мораторната лихва не влече като последица
нередовност на цялото заявление, а само на тази част, за която се отнася
неизпълнението. Това означава, че щом като указанията за плащане на
3
дължимата държавна такса за главницата са били редовно изпълнени
районният съд е следвало да издаде заповед по чл. 410 от ГПК за главното
вземане за сумата от 3000лв., в т.ч. и да присъди съразмерно с уважената част
разноските по делото, а в останалата част да откаже да издаде заповед по чл.
410 от ГПК.
Като е прекратил цялото заповедно производство,
първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което
следва да бъде отменено в обжалваната част досежно вземането на заявителя
за главницата, като делото следва да се върне на заповедния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
По отношение на разноските, съдът не следва да се произнася поради
липса на направено в частната жалба искане за присъждане на такива.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 80 от 03.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1017/2022 г. по описа на РС-Карнобат , с което производството по делото
е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК поради неотстраняване на
нередовностите по чл. 128, т. 2 от ГПК, изразяващи се в невнасяне на
държавна такса в размер на 18.28 лв., дължима на основание чл. 12, т. 1 от
ТДТКССГПК, в ЧАСТТА по отношение на искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземането за главница от
3000 лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Карнобат за продължаване на
съдопроизводствените действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4