РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. гр. Добрич, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. ПЕ.
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500323 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№260088//24.03.2023г. от „***“ АД, ЕИК ***, с адрес гр.К.,
представлявано от В. И. П., чрез адв.М. К., срещу решение
№260002/09.03.2023г. по гр.д.№40/2021г.на РС-Каварна, с което е признато за
установено, че дружеството дължи на Ц. Б. Е. с ЕГН ********** от гр.К.,
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГГК
№260030, както следва: сумата от 12 623,04 лева - брутни възнаграждения за
периода м.ноември 2018г. - м.декември 2019г.и сумата от 1536.70лева
обезщетение за забава плащането на трудовите възнараждения; сумата от
5472,00 лева обезщетение за придобито право на пенсия по чл.222, ал.З от
КТ и сумата от 337.44лева обезщетение за забава плащането на главното
задължение : сумата от 912,00 лева обезщетение по чл.221, ал.1 във вр.с чл.
327, ал.1, т.2 от КТ и сумата от 56.24лева обезщетение за забава плащането
на главното задължение; сумата от 2208 лева обезщетение по чл.224, ал.1 от
КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018г.и 2019г. и сумата от
136.16лева обезщетение за забава плащането на главното задължение.
1
Въззивника счита обжалваното решение за неправилно, немотивирано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се
аргументира с твърдения, свеждащи се до необсъждане на възраженията му
по исковете, необсъждане на събрани във връзка с тях доказателства,
неоснователен отказ за събиране на доказателства. Конкретно излага
твърдение, че последно подписано допълнително споразумение между
страните е от 01.01.2017г. с основно месечно възнаграждение от 460лева, че
съдът отказал да уважи искането му за съдебно-графологическа експертиза по
отношение подписа на работодателя в допълнително споразумение от
01.01.2018г., че за същото по прокурорска преписка на РПДобрич
№188/2022г. имало признание на Е., че тя го е подписала вместо
представляващия работодателя П.. Неотчетен бил факта, че като счетоводител
ищцата имала пълен достъп до документи и чрез ел.подпис подава
благоприятни за нея документи в НАП и НОИ, именно заради справки от
които съдът приел първи вариант на експертизата. Никъде в решението не
били обсъдени представените 13бр.касови ордери от процесния период за
сумата от общо 8200лева. Ищцата не оспорила ордерите, а на зададени по
реда на чл.176 от ГПК въпроси признала и за други суми. Необсъден останал
и въпроса, че са посочени две основания за прекратяване на трудовия договор
и се претендирали обезщетения и за прекратяване при пенсиониране и за
прекратяване без предизвестие. Иска отмяна на решението и отхвърляне на
исковете.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК с доводи за неоснователност на жалбата и правилност на
решението. Доводите се свеждат до постановяването му съобразно
установените по делото факти и обстоятелства по спорните въпроси, вкл. че
последното подписано между страните споразумение е от 01.01.2018г., при
липса на процесуални нарушения от страна на съда, който правилно възприел
първия вариант на експертизата, тъй като от касовите ордери не можело да
бъде установено дали действително посочените в тях суми за платени за
погасяване на претендираните от нея възнаграждения. Иска потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
10.03.2023г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 24.03.2023г.,
от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
2
първоинстанционно решение, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Предмет на разглеждане по гр.д.№40/2021г.на Каварненски районен съд
са предявените с искова молба вх.№260254/26.01.2021г. от Ц. Б. Е. с ЕГН
********** от гр.К., срещу ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.К., представлявано от В. И. П., установителни искове по чл.422
вр. чл.415 от ГПК вр. чл.128 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на парични
вземания на ищцата, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №260030 по ч.гр.д.№402/2020г.на РС-Каварна, както следва:
-за сумата от общо 12736.50лева, сбор от неплатени трудови
възнаграждения от по 907.50лева за всеки един месец от периода м.ноември
2018г. - м.май 2019г.вкл. и от по 912.00лева за всеки един месец от периода
м.юни 2019г. - м.декември 2019г.вкл., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението - 13.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането /иск по
чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.128 от КТ/;
-за сумата от общо 1542.49лева, представляваща сбор от обезщетенията
за забава плащането на трудовите възнаграждения, съизмерими със законната
лихва, от които: 318.15лева обезщетение за забава плащането на
възнагражденията за м.ноември и декември 2018г. в размер на законната
лихва за периода 11.01.2019г. - 13.10.2020г.; 409.16лева обезщетение за
забава плащането на възнагражденията за м.януари, февруари и март 2019 г. в
размер на законната лихва за периода 11.04.2019г. -13.10.2020г. ; 340.90лева
обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.април, май и юни
2019г. в размер на законната лихва за периода 11.07.2019г.- 13.10.2020г.;
272.10лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м. юли,
август и септември 2019г., в размер на законната лихва за периода
11.10.2019г. - 13.10.2020г.; 202.18лева обезщетение за забава плащането на
възнагражденията за м. октомври, ноември и декември 2019г. в размер на
3
законната лихва за периода 11.01.2020г. - 13.10.2020г./иск по чл.422 вр.
чл.415 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД/;
- за сумата от 912.00лева, представляваща неизплатено обезщетение за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ,
дължимо в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 13.10.2020г., до окончателно
изплащане на вземането /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.221, ал.1 от
КТ/;
- за сумата от 54.72лева, представляваща обезщетение за забава
плащането на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ в размер на законната
лихва за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г. /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК
вр.чл.86 от ЗЗД/;
- за сумата от 5 472.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 13.10.2020г., до окончателно
изплащане на вземането /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.222, ал.3 от
КТ/;
- за сумата от 328.35лева, представляваща обезщетение за забава
плащането на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на законната
лихва за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г. /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК
вр.чл.86 от ЗЗД/;
- за сумата от 2 208.00лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода 2018-2019г.вкл., от
която: 1 104.00лева обезщетение за 23р.дни неизползван отпуск за 2018г. и 1
104.00лева обезщетение за 23р.дни неизползван отпуск за 2019г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 13.10.2020г., до окончателно
изплащане на вземането /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.224, ал.1 от
КТ/;
-за сумата от 132.50лева, представляваща обезщетение за забава
плащането на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на законната
лихва за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г., от която по 66.25лева начислена
законна лихва върху всяка от сумите от 1 104.00лева /иск по чл.422 вр. чл.415
4
от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД/;
Обосноваващи възникването на паричните вземания обстоятелства се
свеждат, до твърдения за инициирано заповедно производство, приключило с
издаване в полза на заявителя-ищцата, на заповед за изпълнение на парични
задължения по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№402/2020г.на РС-Каварна,
произтичащи от трудово правоотношение, прекратено на 02.01.2020г. на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ-поради неизплащане на дължимите и
трудови възнаграждения за заеманата длъжност „счетоводител“. Излага, че
ответникът-работодател не и изплатил дължимите трудови възнаграждения за
периода м.ноември 2018г.-м.декември 2019г.вкл, като за периода м.ноември
2018г.-м.май 2019г. и дължал месечно брутно трудово възнаграждение от
907.50лева, а за периода м.юни-м.декември 2019г. - от 912.00лева. Поради
прекратяване на договора на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и дължал
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ от едно брутно трудово възнаграждение.
През последните 10 години ищцата работила при ответника и на основание
чл.222, ал.3 от КТ и се дължало обезщетение за 6 месеца. Към датата на
прекратяване на трудовия договор имала неползван платен годишен отпуск от
23работни дни за всяка от календарните 2018г. и 2019г., за които и дължал
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Съгласно сключения трудов договор
възнагражденията се изплащали в първата десетдневка, следваща всяко
тримесечие, а обезщетенията се явявали изискуеми от 01.03.2020г., тъй като
съгласно КТ следвало да бъдат платени до края на месеца, следващ
прекратяването на трудовия договор, който в случая бил прекратен на
02.01.2020г.
Ответникът оспорва размера на вземанията, с твърдения представеният
от ищцата трудов договор от преди 12 години да не е действащ с това си
съдържание. Според последното допълнително споразумение към трудовия
договор от 01.01.2017г. основното трудово възнаграждение на ищцата било в
размер на 460лева и с допълнителното трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит от 0.6% за всяка година трудов стаж, брутното и
трудово възнаграждение за месеците от 2018г. възлизало в размер на 510лева,
а за 2019г на 560лева. Нетното възнаграждение което трябвало да получи
ищцата за процесния период ведно с обезщетението при пенсиониране
възлизало на сумата от общо 10 456.38лева. През месеците май, август,
септември, октомври, ноември и декември на 2019г. ищцата не била на
5
работа, нямала попълнена присъствена форма 76, и за тези шест месеца
възнаграждение в нетен размер от общо 2588.94лева не и се дължало. Не
отговаряло на истината, че за процесните месеци ищцата не била получавала
трудово възнаграждение. Поради запориране на сметки на дружеството-
работодател плащанията на заплати се извършвало с разходни касови ордери.
Платени и били с 13бр.РКО и на ръка/700лева през м.януари 2020г.,
предадени на ищцата и 800лева през периода м.март-м.юни 2020г., предадени
на съпруга на ищцата/ общо 8 200лева . Оспорва по размер вземанията за
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ, тъй като договореното
между страните месечно възнаграждение като база за изчисляването им не е в
размера, посочено от ищцата при определяне на претенцията и. Не дължал
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, тъй като въпреки подаденото от ищцата
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, постъпил коректно
и прекратил трудовия договор по най-изгодния за нея начин като поел
задължение да и изплати шест трудови възнаграждения. Вземанията за
мораторни лихви оспорва като изчислени при заплата, която не е договорена
между страните.
От събраните по делото доказателства се установява, че от ищцата Ц. Е.
е подадено заявление с вх. рег.№260436/13.10.2020г. до РС-Каварна за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане от
общо 21 328.50лева лева, включващо вземания, произтичащи от трудово
правоотношение, а именно: 6352.50лева трудови възнаграждения от по
907.50лева за месеците от периода м.ноември 2018г.-м.май 2019г.; 6384лева
трудови възнаграждения от по 912лева за всеки месец от пеиода м.юни
2019г.-м.декември 2019г.; 912лева обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ във
вр.чл.327, ал.1, т.2 от КТ; 5 472лева обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за срок
от шест месеца; 1104лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2018г.от 23р.д.; 1104лева обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2019г. от 23 р.д.; за
парично вземане от общо 2058.06лева обезщетение за забава плащането на
главните парични задължения, от които: 318.15лева обезщетение за забава
плащането на възнагражденията за м.ноември и декември 2018г. в размер на
законната лихва за периода 11.01.2019г. - 13.10.2020г.; 409.16лева
обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.януари, февруари
и март 2019 г. в размер на законната лихва за периода 11.04.2019г. -
6
13.10.2020г. ; 340.90лева обезщетение за забава плащането на
възнагражденията за м.април, май и юни 2019г. в размер на законната лихва
за периода 11.07.2019г.- 13.10.2020г.; 272.10лева обезщетение за забава
плащането на възнагражденията за м. юли, август и септември 2019г., в
размер на законната лихва за периода 11.10.2019г. - 13.10.2020г.; 202.18лева
обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м. октомври,
ноември и декември 2019г. в размер на законната лихва за периода
11.01.2020г. - 13.10.2020г.; 54.72лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неизплатеното обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за
периода 01.03.2020г.-13.10.2020г.; 328.35лева обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху неизплатеното обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ
за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г.; по 66.25лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху върху всяка от сумите от 1 104.00лева
неизплатеното обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, за периода 01.03.2020г.-
13.10.2020г.
Заявлението е уважено изцяло като за посочените вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
№260030/15.10.2020г. по ч.гр.дело №402/2020г. на РС-Каварна, с която е
разпоредено длъжникът „***“АД да плати на кредитора Ц. Е. описаните по-
горе суми, както и сторените съдебно-деловодни разноски: 996лева
адвокатско възнаграждение..
Заповедта е била връчена на длъжника на 21.10.2020г., който на
датата 18.11.2020г.,т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение.
При това положение на 22.12.2020г. заповедният съд е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение. В едномесечен срок с начало 22.12.2021г. и край
22.01.2021г. заявителя е подал искова молба вх.№260254/26.01.2021г.,
изпратена по пощата на 22.01.2021г..
Установителните искови претенции са допустими. Заявени са в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят
в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането
си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
7
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Не се спори, установява се и от представените писмени доказателства
/документи приложени към трудовото досие на ищцата- трудов договор №10
от 09.07.2008г. и последващи допълнителни споразумения по чл.119 от КТ/,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, което датира от
2008г., възникнало като такова за неопределено и пълно работно време, като
от 08.07.2008г., ищцата заема при „***“АД длъжността „счетоводител“, а от
01.09.2008г. „главен счетоводител“. Възникналото през 2008г. и
съществувало до 02.01.2020г. трудово правоотношение е няколкократно
изменяно в частта на договореното възнаграждение със сключване на
споразумения по чл.119 от КТ като с оглед предмета на спора от значение са
и следва да бъдат обсъдени споразуменията, касаещи процесните вземания за
заплати и обезщетения, т.е.относимите към периода м.ноември 2018г.-
м.декември 2019г.. Така с допълнително споразумение от 01.01.2016г. е било
уговорено основно трудово възнаграждение от 420лева и допълнително за
продължителна работа 0.6%. С допълнително споразумение от 01.01.2017г. е
внесена промяна в трудовия договор в частта на основното трудово
възнаграждение, за което е постигнато съгласие, считано от 01.01.2017г., да е
в размер на 460лева, както и за допълнително възнаграждение за
продължителна работа 0.6%. Към трудовото досие е приложено последващо
допълнително споразумение от 01.04.207г. за поредна промяна на трудовото
възнаграждение/от 460лева на 740лева/, което не носи подписи на страните по
трудовото правоотношение работодател-служител /подписано е само за
„изготвил“споразумението/. Налично е и подписано последващо
допълнително споразумение от 01.01.2018г., с което е уговорено основно
трудово възнаграждение от 740лева и допълнително за продължителна работа
0.6% и това е последното допълнително споразумение до датата на
прекратяване на трудовия договор.
Работодателят оспорва да е подписал допълнителното споразумение от
01.01.2018г. За проверка подписа на работодателя е допусната съдебно-
графологична експетиза, вещото лице по която е дало заключение, не
оспорено от страните, че подписът в графа „работодател“ в допълнително
споразумение от 01.01.2018г. не е изпълнен от В. И. П., за който няма спор, че
8
е представляващ дружеството-работодател и към този момент. При така
установеното и като се има предвид, съобразно нормите на чл.118 и чл.119 от
КТ, че промяна в съдържанието на трудовото правоотношение е допустима
само по взаимно съгласие на страните по трудовия договор, изразено в
писмена форма /с изключение едностранно увеличение от работодателя на
трудовото възнаграждение-чл.118, ал.3 от КТ/, а липсата на подпис означава
липса на съгласие, следва да се приеме, че след сключване на споразумението
по чл. 119 КТ от 01.01.2017г. не е осъществено последващо надлежно
изменение на съдържанието на трудовият договор в частта на уговореното
трудово правоотношение. След като реално на 01.01.2018г. не е постигнато
съгласие между страните за изменение на трудовия договор в частта на
възнаграждението и не е настъпила промяна в размера му, за времето от
01.01.2017г. до прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. и за
процесния период м.ноември 2018г.-м.декември 2019г., брутното трудово
възнаграждение на ищцата се формира от уговореното със споразумението от
01.01.2017г. основно трудово възнаграждение от 460лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6%
върху основната работна заплата.
За установяване на спорните между страните факти относно
претендираните от ищцата парични вземания са привлечени вещи лица.
Заключението по съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Г.Н. не дава
отговор на поставените задачи съобразно установеното съдържанието на
трудовият договор в частта на уговореното трудово възнаграждение със
сключване на споразумението по чл. 119 КТ от 01.01.2017г.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице
П.Г. за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата при
договорено основно трудово възнаграждение от 460 лева и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6%
върху основната работна заплата, за процесния период м.ноември 2018г.-
м.декември 2019г., дължимото брутно трудово възнаграждение на ищцата е в
общ размер от 7809.60лева, като по месеци е както следва: за месеците от
м.ноември 2018г. до м.юни 2019г.вкл. - по 556.60лева месечно /460лева
основно възнаграждение и 96.60лева допълнително за трудов стаж и
професионален опит/; за месеците от.м.юли 2019г. до м.декември 2019г.вкл. –
по 559.36лева месечно/460лева основно възнаграждение и 99.36лева
9
допълнително за трудов стаж и професионален опит/, изключая м.октомври
2019г., за който брутното трудово възнаграждение съобразно отработено
време от 23р.д. възлиза на 560лева. В този смисъл са и данните от
представените от ответника платежни фишове- извлечение от ведомостите за
заплати. При проверка на ведомостите вещото лице е констатирало, че в
процесния период са били наети и други лица по трудов договор, като за
всеки месец са налице подписи срещу имената по ведомостта за получавани
заплати. Не е установило срещу името на ищцата да е налице подпис за
изплатени заплати както за процесния период, така и за предходен период.
Няма данни трудовите възнаграждения да са изплащани по банков път.
Вещото лице е констатирало налични за периода м.октомври 2018г.-м.юли
2019г. РКО за плащането в брой на общо 6 700лева на посоченото в тях лице
Ц. Е. с вписано основание „аванс“, но не ги е зачело като плащания на заплата
за процесния период. Същите РКО са представени по делото от ответника с
отговора на исковата молба. Автентичността на подписа на вписаната във
всички РКО като получател ищца Ц. Е. не се оспорва от нея. По данни от
експертното заключение, видно и от представените от ответника 13бр. РКО, с
РКО от 15.10.2018г. на Ц. Е. е броена сумата от 700лева; с РКО от
15.11.2018г. и е броена сумата от 500лева; с РКО от 26.11.2018г. и е броена
сумата от 700лева; с РКО от 27.11.2018г. и е броена сумата от 200лева; с РКО
от 21.12.2018г. и е броена сумата от 500лева; с РКО от 01.02.2019г. и е броена
сумата от 400лева; с РКО от 27.02.2019г. и е броена сумата от 700лева; с РКО
от 26.03.2019г. и е броена сумата от 200лева; с РКО от 28.03.2019г. и е броена
сумата от 500лева; с РКО от 22.04.2019г. и е броена сумата от 200лева; с РКО
от 22.05.2019г. и е броена сумата от 700лева; с РКО от 10.06.2019г. и е броена
сумата от 700лева и с РКО от 09.07.2019г. –сумата от 700лева. Като
основание за плащането във всички е посочено „аванс“. На плоскостта на
процесните трудови отношения, авансът е част от заплата, която се изплаща
преди срока на получаване на заплатата, включително за дни, които все още
не са отработени. Принципно авансът винаги се извлича от нетната заплата.
Според показанията на св.П.А. , технически сътрудник и секретар при същия
работодател, работните заплати през процесния период се изплащали с РКО,
тъй като банковите сметки на работодателя били запорирани, тя работела и
като касиер, тя пишела ордерите, тя давала парите срещу подпис на
съответното лице. С ордери получавали само заплатите си. По обясненията на
10
ищцата пред разследващ орган -по преписка №188/2021г. на РП-Добрич, ТО
Каварна, с характер и значение за настоящия спор на извън съдебно
признание на факти, за периода от 01.01.2017г.до 01.01.2020г. с касови
ордери е получавала заплатата си. Според изявленията на процесуалния и
представител в открито съдебно заседание, проведено пред въззивната
инстанция на 30.06.2023г., освен вземания по трудово правоотношение, други
правоотношения, с произтичащи от тях парични вземания, между ищцата и
ответника-работодател е нямало.
Разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на
предприятието до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена
сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Този първичен
счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на
предприятието и се използва във възприетата от съответното предприятие
/търговец/търговско дружество/ вътрешната организация на дейността по
отчитане на паричните средства. Липсата на определени реквизити в РКО
като платежен документ/в случая липсва посочване на платеца със съответен
Булстат, номер на ордера, непълнота на основанието/, при установяването, че
се касае за плащане от работодателя-ответник на заплата в полза на
служителя-ищец, не е основание да се приеме, че плащане на трудово
възнаграждение не е извършено, още повече, че по силата на чл. 270, ал. 3 от
КТ получаването на трудовото възнаграждение от работника се доказва с
подписа му във ведомостта, както и с разписка. За да бъде доказано с
разходен касов ордер извършено плащане, е необходимо от него да се
установява лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за
плащането. В случая няма спор относно лицето, на което са платени сумите
по представените РКО, и се установява, че целта на плащането е изпълнение
от страна на работодателя на задължение за трудово възнаграждение, при
което извършените плащания с РКО не може да не бъдат зачетени.
Съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че с плащането на
общата сума от 6700лева с 13-те РКО, първият от 15.10.2018г., последният от
09.07.2019г., авансово са платени дължимите за процесния период месечни
възнаграждения. Това е така, защото удръжките, които работодателят следва
да направи за данъци и осигурителни вноски, не са дължими като трудово
възнаграждение на работника, а са публичноправни задължения към
държавата и при плащане на възнаграждението на работника/служителя
11
размерът им се приспада от брутното трудово възнаграждение. Удръжките за
данъци и осигурителни вноски, установими за всеки от процесните месеци от
представените от ответника и неоспорени от ищцата платежни
фишове/извлечение от ведомости/ възлизат в общ размер от 1753.28лева Ето
защо, след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки от общо
дължимата за процесния период сума от 7 809.60лева брутни трудови
възнаграждения, дължимото за процесните месеци нетно възнаграждение в
общ размер възлиза на сумата от 6 057.16лева /по 431.91лева за м.ноември и
декември на 2018г., по 431.49лева за месеците от м.януари до м.юни 2019г.,
по 433.97лева за месеците от м.юли до м.декември 2019г., изключая
м.октомври 2019г. за който нетния размер на възнаграждението е 434.55лева/
и с авансовото плащане на суми с РКО, възлизащи в общ размер на 6 700лева,
са погасени напълно вземанията на ищцата за трудово възнаграждение за
всеки от месеците за периода м.ноември 2018г. –м.декември 2019г.
При така установеното ищцата няма вземания за неплатени заплати за
периода м.ноември 2018г-м.декември 2019г., за които вземания се е снабдила
със заповед за изпълнение, респ. установителната и претенцията в частта на
тези вземания е неоснователна. При липсата на данни за забава на
работодателя, извод за което следва при последователно приспадане и
пренасяне на отделните авансови плащания до изчерпването им, лишена от
основание се явява и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД. Исковете за
сумата от 12736,50 лева, сбор от неплатени трудови възнаграждения за
периода м.юни 2019г. - м.декември 2019г.вкл., и обусловения от него иск за
сумата от общо 1542.49лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава
плащането на трудовите възнаграждения, съизмерими със законната лихва,
следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното в тази част решението следва да
бъде отменено.
Страните не спорят, че трудовото правоотношение помежду им е
прекратено, считано от 02.01.2020г., като според ищцата то е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ,т.е. поради забава плащането на трудовите
възнаграждения, според ответника-на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, т.е.
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпросът
се свежда до това, волеизявлението на коя от двете страни е достигнало първо
до насрещната и е произвело действие за прекратяване на правоотношението.
12
Действително извършеното от работодателя волеизявление за
прекратяване на трудовия договор е по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, т.е. поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обективирано в
заповед №01 от 02.01.2020г., издадена от работодателя, който сам твърди, че
е прекратил на това основание трудовото правоотношение, въпреки
депозираното от нея заявление, защото е счел да е по-благоприятно за нея.
Със същата заповед е наредено да и се изплатят обезщетения по чл. 222, ал. 3
КТ-брутно трудово възнаграждение за срок от 6месеца и по чл.224, ал.1 от
КТ-за неизползван платен годишен отпуск от 23р.д.за 2018г. и 23р.д.за 2019г.
Не е спорно и, че заповедта е връчена на ищцата на 02.01.2020г., както и, че
връчването следва по време подаването от нея на заявление с вх.№РД-03-
04/02.01.2020г за едностранно и без предизвестие прекратяване на трудовото
правоотношение помежду им поради неизплащане на трудовото
възнаграждение. След като това е така –заявлението на ищцата е достигнало
до знанието на работодателя преди да и бъде връчена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ, то изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание не е породило целения правен ефект, ако и
да е било налице условието за прекратяване/придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст/, тъй като трудовото правоотношение е вече
прекратено с едностранното изявление на ищцата. Прекратяването е
настъпило от момента на получаването на изявлението от работодателя, а
това е станало преди неговото изявление да достигне до нея с връчването на
заповедта. Прекратяването на трудовото правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ дава право на работника да бъде обезщетен, ако
предпоставките за прекратяване са били налице. В случая, след като не се
установява да е налице неизпълнение от страна на работодателя на
задължението за плащане на трудовото възнаграждение, извършеното от нея
едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие е породило
своя ефект, но същото е било лишено от материалното основание за това,
визирано в чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ., т.е. не са били налице неплатени трудови
възнаграждения, при което тя няма право на обезщетение по чл.221, ал.1 от
КТ.
Установителната претенция за обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в
размер на 912лева и обусловената от нея за обезщетение по чл.86 от ЗЗД за
13
периода 01.03.2020г.-13.10.2020г. в размер на 56.24лева следва да се
отхвърлят, респ. обжалваното решение в тези части следва да се отмени.
Няма спор между страните, че към датата на прекратяване на трудовия
договор 02.01.2020г. ищцата отговаря на условията за пенсиониране,
респ.придобила е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Според разпоредбата на чл. 222, ал. 3 о т КТ, в редакцията и към датата
на прекратяване на трудовия договор, при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил
при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. "Същият работодател" се явява работодателя, при който е възникнало
правото на обезщетение. В случая ответникът не оспорва, че към датата на
прекратяване на трудовия договор 02.01.2020г. са били налице условията на
чл.222, ал.3 от КТ за възникването на правото на ищцата на обезщетението в
увеличения размер от 6 брутни трудови възнаграждение. В издадената от него
заповед №1 изрично е и разпоредено плащането на обезщетение в увеличен
размер. Няма спор и, че такова не е платено. Спорен е размерът на
обезщетението не с оглед продължителността на стажа/ищцата работи в
ответното дружество от 2008г./, а с оглед размера на брутното трудово
възнаграждение като база, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, за изчисляване на
обезщетението.
За база при определяне размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ
следва да послужи съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ размера на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението, което
в случая е установено да е за м.декември 2019г. в размер на 559.36лева. На
тази база размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се равнява на
сумата от 3 356.16 лева. При така установеното, налице са условията за
уважаване на иска по чл.222, ал.3 от КТ до този размер , в която част
обжалваното решение следва да се потвърди, и за отхвърянето му за
разликата от 3 356.16лева до претендираните 5 472лева, в която част
обжалваното решение следва да бъде отменено, а претенцията отхвърлена.
14
Частичната основателността на главния иск обуславя необходимостта от
произнасяне и по акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3
от КТ, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, като след изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва, или задължението за заплащане на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е срочно, поради което и длъжникът
изпада в забава с изтичането на срока за изпълнение, без да е нужна покана от
кредитора. В случая трудовото правоотношение на ищцата е прекратено,
считано от 02.01.2020 г., поради което обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е
следвало да бъде заплатено на ищцата в срок най-късно до края на м.февруари
2020г. След като това не е сторено, работодателят е изпаднал в забава,
считано от 01.03.2020 г. и за периода от тази дата до подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-13.10.2020г. дължи законната лихва, размерът на която е
изчислен от вещото лице П.Г. и възлиза на сумата от 206.96лева.
Искът е основателен до този размер, до който следва да се уважи,
респ.обжалваното решение в тази част следва да се потвърди, а за разликата
от 206.96лева до претендираните 337.44лева следва да се отхвърли, респ.
решението в тази част следва да се отмени..
При безспорните между страните факти, че ищцата има право на платен
годишен отпуск за 2018г. от 23р.д. и за 2019г. от 23 р.дни, и че полагащия и
се и за двете години платен годишен отпуск реално не е използван, данни за
което няма и в трудовото досие/последно ползвания отпуск е бил полагащият
се от 23р.дни за 2017г./, на база брутното трудово възнаграждение от
559.36лева, получено през м. декември 2019 г., което следва да послужи
съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ за база при определяне размера на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, последното се равнява на сумата от
1355.78лева -съгласно заключението на вещото лице П.Г. дължи ми са
677.89лева за неизползвани 23р.дни отпуск за 2018г. и 677.89лева за
неизползваните 23р.дни отпуск за 2019г.
Искът на Ц. Е. по чл.224 ал.2 от КТ се явява основателен и доказан до
този размер, в който следва да бъде уважен, респ.обжалваното решение в тази
част следва да се потвърди, и неоснователен за разликата от 1355.78лева до
15
претендирания размер от 2208лева, в който част следва да се отхвърли, респ.
решението в същата част следва да се отмени.
Акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава плащането на обезщетението по чл.224, ал.2 от КТ в размер на
законната лихва за времето на забава от 01.03.2020 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-13.10.2020г. е основателна по съображенията
изложени по-горе относно забавата на работодателя при плащането на
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от
КТ е приложима и относно обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ. Следващото
се на ищцата обезщетение за забава плащането на обезщетението по чл.224,
ал.2 от КТ за периода на забавата 01.03.2020г.-13.10.2020г. възлиза в размер
на 83.60лева /според изчисленията за вещото лице П.Г. - 41.80лева
обезщетение за забава плащането на обезщетение от 677.89лева за
неизползвани 23р.дни отпуск за 2018г.; 41.80лева обезщетение за забава
плащането на обезщетение от 677.89лева за неизползваните 23р.дни отпуск за
2019г./.
Предявеният иск е основателен до размера на сумата от 83.60лева лева,
до който следва да се уважи, респ.в тази част обжалваното решение следва да
се потвърди, а за разликата от 83.60лева до 136.16лева. следва да се отхвърли,
респ. обжалваното решение в тази част следва да се отмени.
С оглед резултата от спора, право на съдебно-деловодни разноски имат
и двете страни. Производството по трудови дела е безплатно за
работниците/служителите независимо от тяхното процесуално качество
/чл.359 КТ/. Безплатността обаче се отнася за всички държавни такси и други
разноски по производството /за свидетели,вещи лица и пр./ като задължение
към съда. Работникът/служителят не е освободен от отговорност за заплащане
на разноските по делото, направени от работодателя, при положителен/изцяло
или частично/ за него резултат от спора.
В заповедното производство ищцата-заявител е сторила разноски само
за адвокатско възнаграждение от 996лева. Съобразно отхвърлянето изцяло на
четири от общо осемте и претенции за парични вземания/касае се за четири
различни по основание главни вземания, всяко предмет на самостоятелен иск,
и четири акцесорни вземания за лихви/ и частичното уважаване на другите
четири, съразмерно на уважените вземания, от сторените в заповедното
16
производство по ч.гр.д.№402/2020г. на РС-Каварна разходи за адвокатско
възнаграждение на ищцата се следва сумата от 213.27лева.
В исковото производство ищцата не е сторила никакви разходи- не
дължи държавна такса и разноски за привлечените вещи лица, в
производството е представлявана от адвокат М. Г., безплатно по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, което обстоятелство е изрично
отразено в сключения между ищцата и адвоката договор за правна защита и
съдействие от 19.12.22г./л.194 от делото на КРС/, при което разноски на
ищцата не се дължат. На адвоката, оказал безплатната правна помощ се
дължи адвокатско възнаграждение, определено по размер от съда и съобразно
постигнатия по делото резултат, при съобразяване на правилото на чл.2, ал.5
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата
на съединяване на исковете. При предявени осем оценяеми иска, от които
четири отхвърлени изцяло, на адвоката следва да се определи възнаграждение
за уважените останали четири иска и съразмерно на уважената част. Така, на
основание чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер
на адвокатското възнаграждение за парично вземане от 5472лева е 847.20лева
и за уважената част от 3356.16лева съдът определя възнаграждение от
519.75лева; минималния размер на адвокатското възнаграждение за парично
вземане от 337.44лева е 400лева и за уважената част от 206.96лева съдът
определя възнаграждение от 245.40лева; минималния размер на адвокатското
възнаграждение за парично вземане от 1355.78лева е 520.80лева и за
уважената част от 1355.78лева съдът определя възнаграждение от 319.51лева;
минималния размер на адвокатското възнаграждение за парично вземане от
136.16лева е 400лева и за уважената част от 83.60лева съдът определя
възнаграждение от 245.40лева. Следователно в полза на адвоката съдът
определя възнаграждение за безплатната правна защита на ищцата Ц. Е. в
първоинстанционното производство от 1330.06лева.
И във въззивното производство ищцата Ц. Е., заелата позицията на
въззиваема страна, не е сторила разходи. Представлявана е от същия адвокат
безплатно, при което, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
полза на адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение, искане в
17
който смисъл е заявено, определено по размер на 1330.06лева по
съображенията изложени по-горе за минимално дължимото съразмерно
уважената част от исковете.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
М. Г. адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Наредбата, във
връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1330.06лева за
предоставената на ищцата Ц. Е. безплатна правна помощ по гр.д.№40/2021г.
на КРС и адвокатско възнаграждение от 1330.06лева за предоставената на
същата безплатна правна помощ по в.гр. д. № 323/2023 г. на ДОС.
Съобразно резултата от спора ищцата следва да понесе съразмерна на
отхвърлената част от исковете част от разноските, сторени от ответника.
С представянето на договор за правна защита и съдействие от
25.02.2021г./л.19 от делото на КРС/ ответникът „***“АД е удостоверил
извършването на разходи в първоинстанционното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 800лева. Съобразно отхвърлянето
изцяло на четири от общо осемте претенции за парични вземания и
частичното отхвърляне на другите четири, съразмерно на постигнатия
резултат, измерим с отхвърлената част от вземанията, от разноските в
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение на
ответника се следват сумата от 629.92лева. Сторил е и разходи за свидетел от
10лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете му се следват
7.87лева. Следователно в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за първоинстанционното производство от общо 637.79лева /629.92лева
адвокатско възнаграждение и 7.87лева разноски за свидетел/.
Във въззивното производство ответникът е сторил разходи за държавна
такса от 536.80лева, от които съразмерно на постигнатия резултат/на
отхвърлената част от исковете/ му се следва частта от 422.68лева. Сторил е и
разходи за възнаграждение за вещо лице- 300лева и за съдебно удостоверение
за снабдяване с документи-5лева, от които съразмерно на постигнатия
резултат му се следват съответно 236.22лева и 3.94лева. Платеното
адвокатско възнаграждение от ответника за въззивната инстанция е в размер
на 1200лева, от които разходи, съразмерно на постигнатия резултат му се
следват 944.88лева. Следователно, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, в негова полза следва да се присъди сумата от общо 1607.72лева
18
/422.68лева държавна такса, 236.22лева възнаграждение за вещо лице,
3.94лева такса за удостоверение и 944.88лева адвокатско възнаграждение/.
Поради отхвърляне на една част от исковете изцяло и частично
уважаване на друга част, присъдените в тежест на ответника на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета държавни такси и разноски за
първоинстанционното решение се явяват несъразмерни на уважена част от
исковете. Работодателят – ответник дължи държавни такси съразмерно с
уважената част от искове или общо от 248.48лева. Съразмерно с уважената
част от исковете дължи и част от разноските за две вещи лица, привлечени за
установяване на факти, относими към всички искове, или сумата от
344.07лева.
В тази връзка решението в частта на таксите и разноските, допълнено в
тази част с определение №260013/18.04.2023г., следва да се отмени изцяло и
да се постанови ново съобразно приетото във връзка с отговорността за
разноските.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260002/09.03.2023г. по гр.д.№40/2021г.на РС-
Каварна, в частите, в която е признато за установено, че „***“ АД, ЕИК ***, с
адрес гр.К., представлявано от В. И. П., дължи на Ц. Б. Е. с ЕГН **********
от гр.К., сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГГК
№260030, а именно : в частта за сумата от 12 623.04 лева - брутни
възнаграждения за периода м.ноември 2018г. - м.декември 2019г.и в частта за
сумата от 1536.70лева обезщетение за забава плащането на трудовите
възнаграждения; в частта за сумата от 912,00 лева обезщетение по чл.221,
ал.1 във вр.с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ и в частта за сумата от 56.24лева
обезщетение за забава плащането на главното задължение ; в частта за
разликата от 3356.16лева до 5472.00лева обезщетение по чл.222, ал.З от КТ за
придобито право на пенсия и в частта за разликата от 206.96лева до
337.44лева обезщетение за забава плащането на главното задължение; в
частта за разликата от 1355.78лева до 2208лева обезщетение по чл.224, ал.1 от
КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018г.и 2019г. и в частта за
19
разликата от 83.60лева до 136.16лева обезщетение за забава плащането на
главното задължение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Б. Е. с ЕГН ********** от гр.К., срещу
„***“ АД, ЕИК ***, с адрес гр.К., представлявано от В. И. П., установителни
искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.128 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.
222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за установяване
съществуването на парични вземания на ищцата, за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №260030 по ч.гр.д.№402/2020г.на РС-
Каварна, както следва:
- за сумата от общо от 12736,50 лева, сбор от неплатени трудови
възнаграждения от по 907.50лева за всеки един месец от периода м.ноември
2018г. - м.май 2019г.вкл. и от по 912.00лева за всеки един месец от периода
м.юни 2019г. - м.декември 2019г.вкл., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението - 13.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането;
- за сумата от общо 1542.49лева, представляваща сбор от обезщетенията
за забава плащането на трудовите възнаграждения, съизмерими със законната
лихва, от които: 318.15лева обезщетение за забава плащането на
възнагражденията за м.ноември и декември 2018г. в размер на законната
лихва за периода 11.01.2019г. - 13.10.2020г.; 409.16лева обезщетение за забава
плащането на възнагражденията за м.януари, февруари и март 2019 г. в
размер на законната лихва за периода 11.04.2019г. -13.10.2020г. ; 340.90лева
обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.април, май и юни
2019г. в размер на законната лихва за периода 11.07.2019г.- 13.10.2020г.;
272.10лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м. юли,
август и септември 2019г., в размер на законната лихва за периода
11.10.2019г. - 13.10.2020г.; 202.18лева обезщетение за забава плащането на
възнагражденията за м. октомври, ноември и декември 2019г. в размер на
законната лихва за периода 11.01.2020г. - 13.10.2020г;
- за сумата от 912.00лева, представляваща неизплатено обезщетение за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ,
дължимо в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 13.10.2020г., до окончателно
изплащане на вземането ;
- за сумата от 54.72лева, представляваща обезщетение за забава в размер
20
на законната лихва върху неизплатеното обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ
за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г.;
- за разликата от 3356.16лева до претендираните 5 472.00 лева,
представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 13.10.2020г., до окончателно изплащане на
вземането;
- за разликата от 206.96лева до претендираните 337.44лева,
представляваща обезщетение за забава плащането на обезщетението по
чл.222, ал.3 от КТ, определено по размер на законната лихва за периода
01.03.2020г.-13.10.2020г.;
- за разликата от 1355.78лева до претендираните 2 208.00лева,
представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от
23р.д.за 2018г и от 23р.д. за 2019г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 13.10.2020г., до окончателно изплащане на вземането;
- за разликата от 83.60лева до претендираните 132.50лева,
представляващи обезщетение за забава плащането на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ, определено по размер на законната лихва върху
главницата за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част /до размера на признатите
вземания от 3356.16лева обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ; от 206.96лева
обезщетение за забава плащането на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ; от
1355.78лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ; от 83.60лева обезщетение за
забава плащането на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ/.
ОТМЕНЯ изцяло решение №260002/09.03.2023г. по гр.д.№40/2021г.на
РС-Каварна, допълнено с определение №260013/18.04.2023г. по същото дело
в частта на разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК ***, с адрес гр.К., представлявано от В. И. П. на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Каварна
държавна такса в размер на 248.48лева и разноски за вещи лица в размер на
344.07лева.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК ***, с адрес гр.К., представлявано от В. И. П.,
да заплати на Ц. Б. Е. с ЕГН ********** от гр.К., съдебно- деловодни
21
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№402/2020г. на РС-Каварна в
размер на 213.27лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК ***, с адрес гр.К., представлявано от В. И. П.,
да заплати на адвокат М. Г. с място на упражнявана дейност гр.Д., адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.2 от Наредбата, във връзка с чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата в размер на 1330.06лева за предоставената на
ищцата Ц. Е. безплатна правна помощ по гр.д.№40/2021г. на РС-Каварна, и
адвокатско възнаграждение от 1330.06лева за предоставената на същата
безплатна правна помощ по в.гр. д. № 323/2023 г. на ДОС.
ОСЪЖДА Ц. Б. Е. с ЕГН ********** от гр.К., да заплати на ***“ АД,
ЕИК ***, с адрес гр.К., представлявано от В. И. П., съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство от общо 637.79лева
/629.92лева адвокатско възнаграждение и 7.87лева разноски за свидетел/ и
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство от общо
1607.72лева /422.68лева държавна такса, 236.22лева възнаграждение за вещо
лице, 3.94лева такса за удостоверение и 944.88лева адвокатско
възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му само в
частта на исковете за сумата от 12 623,04 лева и за сумата от 5472лева, в
останалата част не подлежи на обжалване с оглед на чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22