Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр.Русе, 19.ІV.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 22 март през две хиляди и седемнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:
При секретаря Е.Д. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Г. гр.д.№ 22 по описа за 2015 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 49 ЗЗД.
Ищецът като родител и законен
представител на малолетната М. М.Г., твърди,че на 27.ІV.2010 год.съпругата му А.М.
била приета в АГ отделение на МБАЛ-Русе/сега УМБАЛ-Русе/с родилни болки и
изтекли околоплодни води.След извършване на
необходимите прегледи и изследвания дежурният лекарски екип назначил поддържаща
терапия,съобразявайки начина на протичане на бременността и преждевременната
проява на родилна дейност.Постепенно контракциите се засилили,сърдечните тонове
на детето,проследявани чрез специална апаратура,започнали да спадат.Вместо да
се пристъпи към незабавно секцио,каквато била
преценката на един от дежурните лекари ,била продължена поддържащата терапия с
извършване на допълнителни вливания.На 28.ІV.сутринта ,след като се запознал
със състоянието на родилката и плода,завеждащият отделението разпоредил да се
извърши спешно секция.Така около 10 часа сутринта се родило детето М. М.Г.,чието
състояние в момента на раждането не било добро-детето изплакало със слаб глас
след механична стимулация,а пъпната му връв била увита около шията.Състоянието
му се влошило на следващия ден и това наложило изследвания на мозъчната
дейност,при които се установило увреждане на мозъка поради липса на кислород и
поставена диагноза „хипоксично-исхемична
енцефалопатия“ /ХИЕ/.Състоянието на детето продължило да бъде тежко и след
изписването от болницата,както и към настоящия момент.Водещата диагноза ХИЕ на
практика означава разрушаване на почти 70% от главния мозък,поради което
физическото и психическото му развитие не отговаря на това на здраво дете на
същата възраст.Нещо повече,състоянието му е рядък случай в медицинската
практика,тъй като деца с подобни увреждания рядко оживяват или животът им е
твърде кратък.Въпреки че показва известно стабилизиране и развитие ,състоянието
му продължава да бъде много тежко и развитието му не отговаря на физическата му
възраст.То се нуждае от непрекъснати ,ежедневни грижи,провеждане на
специализирана терапия и лечение,каквито в рамките на страната не могат да
бъдат осигурени.Ищецът счита,че отговорност за състоянието на детето носи
дежурният екип на АГ отделение при УМБАЛ-Русе,които не са предприели,въпреки
наличните данни за започнало раждане,своевременни действия по изваждане на
плода,а вместо това приложили задържаща терапия,която била абсолютно
противопоказна с оглед състоянието на родилката и плода и довела до нарушаване
на кръвооросяването и снабдяването на мозъка с
кислород и в крайна сметка до разрушаването му,каквото представлява поставената
на детето медицинска диагноза.Като възложител на дейността по адекватно лечение
на пациенти по см.на чл.49 ЗЗД е ангажирана отговорността на ответната УМБАЛ,от
която ищецът претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди,болки и
страдания на малолетната М. Г.,в качеството на неин родител и законен
представител,обезщетение в размер на 1 000 000 лева.Иска от съда да
постанови решение в този смисъл ведно със законните последици.
Ответникът по иска УМБАЛ-Русе
оспорва иска по основание и размер.В писмен отговор,постъпил в срока по чл.131 ГПК оспорва наличието на предпоставките на непозволеното увреждане,които да
ангажират отговорността й като възложител на работата в хипотезата на чл.49 ЗЗД.Твърди,че
от постъпването в АГ отделение на майката до раждането на детето не са извършени
противоправни действия и/или бездействия на нейни
служители и че проведените процедури са в съответствие с медицинските стандарти,добрата
медицинска практика и предписаните диагностични и терапевтични процедури по
клинична пътека № 141 „раждане независимо от срока на бременността,предлежанието на плода и начина на родоразрешение“
от НРД от 2010 год.Оспорва се и наличието на причинна връзка между действията
и/или бездействието на болнични служители и получените от детето М. Г. мозъчни
увреждания.Ответникът не оспорва наличието на увреждане ,диагностицирано
като ХИЕ,но счита,че се касае за аномалия,възникнала в определен момент от
вътреутробното развитие на плода,най-вероятно под влияние на външни фактори.На
следващо място,оспорва иска и по размер, който счита за несъответен на
претърпените от детето болки и страдания,поради което и несправедлив по смисъла
на чл.52 ЗЗД.Пледира за отхвърляне на иска,като не претендира разноски в
производството.
По искане на ответната страна в
производството е конституирано ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,правоприемник на ЗК“Български имоти“,с
когото ответникът сключил договор по застраховка “Професионална отговорност на
лекари и медицински персонал“ към 2010 год.В писмено становище третото лице
оспорва иска както по наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответната УМБАЛ,така също и по размер.Прави се и възражение,че
отговорността на застрахователя е лимитирана на 20000
лева за 2010 год.за всички събития в рамките на застрахования период.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните,и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
След установяване на бременността на
свид.М.,майка на ищцата,през есента на 2009 год.състоянието
й налагало на няколко пъти престой за болнично лечение,продължило и в домашни
условия,поради появили се симптоми за проблеми в протичане на бременността.В
четвъртия месец на бременността бил направен серклаж,по
нейни обяснения поради скъсяване на шийката на матката.В 34-та гестационна седмица отново била приета в болница,където
престояла около седмица.На 27 април 2010 год.около полунощ била приета в АГ
отделение със започнали да изтичат околоплодни води от
дежурния лекар свид.д-р А.,на когото било обяснено
,че след консултация с наблюдаващия състоянието и бременността й д-р Х. М.
трябва да се насочи към Гинекологично отделение.Съгласно вътрешното
разпределение за дежурството на 27/28 април
свид.А. отговарял за родилно отделение и патологична бременност,а дежурен лекар в
гинекология бил свид.д-р В..Свид.А.
извършил преглед с видеозон и включил апарат за
проследяване на сърдечните тонове на плода.След около 45 минути прегледал записа
,при което установил,че след 30-та минута на записа се проявява нехарактерна децелерация- краткотрайно понижение на сърдечната честота.Записът
регистрирал също единична контракция.Според свидетеля състоянието на М. не
налагало да се предприемат някакви спешни действия,а само преглед и интензивно
наблюдение.При извършения преглед той констатирал,че серклажният
конец е напрегнат от притискането на главичката на плода,което било и
най-вероятната причина за регистрираното понижение на сърдечната честота ,и го
отстранил.Приложил и терапия с магнезий за успокояване на мускулатурата и
спиране на контракциите.Поради започналото изтичане на околоплодните
води било назначено и лечение с
антибиотици срещу възможни ,застрашаващи състоянието на плода инфекции. Около 2
часа на 28 април М. била преведена в Изолационния /ИЗО/ сектор.От този момент
наблюдението се осъществявало от свид.д-р В..Според
него пациентката нямала признаци на родова дейност,имала много редки контракции
и без разкритие.Назначената от д-р А. терапия продължила, като наред с това
започнало вливане на кортикостероиди, ускоряващи
узряването на белия дроб с цел да дадат по-добър шанс на плода при
преждевременно раждане,които са приложени трикратно през 2 часа в доза по 12
мг.През целия период от постъпване на свид.М. в
отделението за патологична бременност до извършване на секцио
са записвани сърдечните тонове на плода.Според свидетеля д-р В. на три или
четири пъти записът показвал намаляване на сърдечните тонове,които след това се
възстановявали.В първите два случая регистрираният спад на сърдечната честота
съвпадал с контракции,което сочело като причина притискане на главичката на
плода в родовия канал,които свидетелят дефинира като „ранни децелерации“.Записът
регистрирал и „променливи децелерации“-намаляване на
сърдечната дейност поради притискане на пъпната връв до тялото на плода,дължащи
се на изтеклите околоплодни води.И в двата случая
според свидетеля тези промени не изисквали спешна намеса,т.е.да се пристъпи незабавно
към раждане.Свидетелят обяснява също,че при изтекли околоплодни
води решението за раждане не може да се отлага неограничено във времето,но на
първо място усилията трябва да са насочени към запазване здравето и
жизнеспособността на плода,който в случай на преждевременно раждане е застрашен
от сериозни усложнения,а такава защита и по-добър шанс давала именно терапията
с кортикостероиди и антибиотици.На рапорта в отделението в 7 часа на 28.ІV.д-р В.
докладвал случая и било взето решение за спешно секцио,извършено
около час по-късно .Секциото с участието на свид.В. и свид.Л.Т.,неонатолог в Неонатологично
отделение при УМБАЛ-Русе ,преминало успешно.При раждането детето било с
АПГАР/оценка за състоянието му по скала от 0 до 10/точно 7,което според свид.Т. сочело на умерено тежка асфиксия.То
било поставено в кувьоз ,а жизнените и лабораторните
показатели били под непрекъснат мониторинг –грижи,полагани за всяко преждевременно родено дете.До края на
дежурството на свид.Т. в 19,30 часа нямало симптоми
за влошено състояние.След 24-тия час от раждането се проявила тежка
неврологична симптоматика.След извършени изследвания –трансфонтанелна
ехография,скенер и ЯМР била поставена диагноза хипоксична
исхемична енцефалопатия ХИЕ.Според свид.М. детето има непрекъснати проблеми,често получава
гърчове,има сериозни проблеми със зъбите,които налагат лечение в специализирана
клиника в София, имало рани на стомаха.Положителен момент в състоянието й е
запазване на малкия мозък,чрез който се командва вестибуларния апарат и това
дава възможност да бъдат развити известни функции след усилена и непрекъсната
физиотерапия.При проучване на възможностите за лечение в различни клиника в
Европа и Израел родителите получили отказ заради тежкото му състояние и
необратимост на процесите.Единствено клиника в Полша се отзовала положително с
предложение за серия от рехабилитационни
процедури,които биха му дали повече шанс,без да се ангажират с продължителността
и срока на лечението,но финансовите условия били непосилни за родителите.
В приетото заключение на вещите лица
доц.д-р Н.Ж.,специалист по педиатрия и неонатология и
д-р А.Ч.,специалист по АГ в СБАЛАГ“Майчин дом“ София ,което съдът възприема
изцяло като компетентно,обективно и пълно,даващо отговор на всички поставени
въпроси,подробно се проследяват проведените изследвания,приложени терапии и
данни от проследяване състоянието на свид.М. от
постъпването й в АГ отделението на 27.ІV.2010 год.до раждането на детето М. Г.,както
и проведените изследвания и назначени терапевтични процедури по отношение на
детето.Съгласно заключението детето е родено в 34,5 гестационна
седмица/термин 2.VІ.10 г./с тегло 2000г /ниско тегло за срока на бременността
по неизяснена причина /с клинична оценка по АПГАР 7,т.е.в умерена асфиксия.През първите 24 часа детето не проявява неврологична
симптоматика,нито клинични признаци на функционална недостатъчност на други
органи и системи,в норма са и лабораторните изследвания на кръвта.След този
период детето развива неврологична симптоматика,изразяваща се в гърчов синдром с нарушено съзнание,които се овладяват
медикаментозно. Направените изобразителни изследвания на главния мозък :КАТ на
29.ІV. установяват наличие на субарахноидален
кръвоизлив и мозъчен оток;ЯМР на 30.ІV.показва дифузен оток на двете голямомозъчни хемисфери/ГМХ/ в резултат на съдови инциденти
вследствие на тромбоза и обширна зона на исхемичен
мозъчен инсулт в тилната област и идентични лезии в
малкия мозък.Направената на 11.V.2010 год.КТ на главния мозък с ангиография доказва липса на лява мозъчна артерия в
черепната кухина и артерио-венозно шънтиране в лявата мозъчна хемисфера;изразен мозъчен оток и
кистични лезии в двете ГМХ и
хеморагично пропиване в кората на двете ГМХ.Според
заключението на експертите детето М. Г. има вродена тромбоза на лявата мозъчна
артерия и артерио-венозна анастомоза
в лявата мозъчна хемисфера,която е довела до мозъчна исхемия и субарахноидален хематом,които са причина за ХИЕ и тежката
мозъчна симптоматика ,развила се след първите 24 часа от раждането.Съдовата
тромбоза на мозъчната артерия на плода е настъпила най-вероятно в резултат на тромбофилия при майката.Според вещите лица всички диагностични
терапевтични процедури са изпълнени в съответствие с медицинските
стандарти,отговарят на данните за състоянието на майката и плода.Заболяването
ХИЕ не е причинено от приложената задържаща терапия.
Изложените фактически обстоятелства
съдът приема за установени след обсъждане на събраните по делото
доказателства-писмени и гласни,и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза.Те налагат следните правни изводи:
Отговорността по чл.49 ЗЗД е за
чужди виновни противоправни действия и има гаранционно –обезпечителна функция. За
да бъде ангажирана е необходимо да се докаже ,че при или по повод на
възложената от него работа лицата,на които е възложена виновно и противоправно
са причинили вреди на увреденото лице.
Установено
е,че на 27/28.ІV.2010 год.К. М. е постъпила в АГ отделение на УМБАЛ-Русе,където
е била приета от дежурните лекари в този ден първоначално в отделение за
патологична бременност ,а след това в Изолационен сектор на АГ отделение.Не се
спори,че двамата лекари,извършили преглед на пациентката,предприели изследвания
за състоянието на плода и назначили съответно терапевтично лечение,са в трудовоправни отношения с ответната болница и в този смисъл
тя се явява възложител на работа,а те –лица на които е възложена работа в
аспекта на разпоредбата на чл.49 ЗЗД.Исковата претенция според наведените
твърдения има своето основание в несвоевременно пристъпване към родоразрешение от страна на дежурните в АГ отделение лекари,а вместо това
приложена задържаща терапия,довели до нарушаване на сърдечната дейност и
притока на кислород на детето М. Г.,в резултат на което му е причинено тежко
мозъчно увреждане хипоксично-исхемична енцефалопатия.Събраните
по делото доказателства не дават основание да се приеме,че от страна на
дежурните лекари и медицинския персонал като цяло в АГ отделение при УМБАЛ Русе,е
налице виновно противоправно поведение,изразяващо се
в бездействие или несвоевременно предприемане на необходимите с оглед
състоянието на майката и плода терапевтични и лечебни процедури,които да са
довели до констатираното около 24 часа след раждането на детето М. тежко
мозъчно увреждане.Установените по делото обстоятелства,подробно изложени
по-горе сочат,че при постъпването в АГ отделение на 27.ІV.2010 год.вечерта състоянието
на майката не е налагало спешно родоразрешение,нито е
имало индикации за състоянието на плода,които да налагат незабавно пристъпване
към секцио. Предприетите в изложената по-горе
последователност терапевтични и лечебни процедури,непрекъснатото наблюдение на
състоянието на майката и жизнените показатели на плода са действия,изцяло
съответни на медицинските стандарти и добрата медицинска практика.Всички усилия
на дежурния медицински екип са били насочени към подобряване състоянието на
плода , предотвратяване на евентуални инфекции и усложнения поради недоносеност/при термин 2.VІ.2010 год./и са целели да
подобрят компенсаторни му възможности с оглед предстоящо преждевременно
раждане.Самото раждане,извършено чрез секцио,е
протекло нормално,а в първите 24 часа след раждането в състоянието на детето не
са забелязани патологични отклонения.Както са посочили и вещите лица в
писменото заключение и устните обяснения пред съда ,клиничната оценка при
раждането и клиничната картина през
първите 24 часа не дават основание да се приеме,че диагнозата ХИЕ е резултат на
перинатална асфиксия. За
съжаление около денонощие по-късно детето е проявило тежка неврологична
симптоматика,причините за която са установени след провеждане на редица образни
изследвания на главния мозък. КАТ на 29.ІV. установяват наличие на субарахноидален кръвоизлив и мозъчен оток;ЯМР на
30.ІV.показва дифузен оток на двете голямомозъчни
хемисфери/ГМХ/ в резултат на съдови инциденти вследствие на тромбоза и обширна
зона на исхемичен мозъчен инсулт в тилната област и
идентични лезии в малкия мозък.Направената на
11.V.2010 год.КТ на главния мозък с ангиография
доказва липса на лява мозъчна артерия в черепната кухина и артерио-венозно
шънтиране в лявата мозъчна хемисфера;изразен мозъчен
оток и кистични лезии в
двете ГМХ и хеморагично пропиване в кората на двете
ГМХ.Според заключението на експертите детето М. Г. има вродена тромбоза на
лявата мозъчна артерия и артерио-венозна анастомоза в лявата мозъчна хемисфера,която е довела до
мозъчна исхемия и субарахноидален хематом,които са
причина за ХИЕ и тежката мозъчна симптоматика ,развила се след първите 24 часа
от раждането.Съдовата тромбоза на мозъчната артерия на плода е настъпила
най-вероятно в резултат на тромбофилия при
майката.Според вещите лица всички диагностични терапевтични процедури са
изпълнени в съответствие с медицинските стандарти и отговарят на данните за
състоянието на майката и плода.Всичко това води до извода,че заболяването ХИЕ
не е причинено от приложената задържаща терапия,нито е можело да бъде
предотвратено ако е извършено незабавно секцио.
Изложените съображения водят до
извода за неоснователност на предявения
иск. След като не е налице виновно поведение от страна на дежурния на
27/28.ІV.10 год.медицински екип като изпълнител на възложена работа,то липсва
основание за ангажиране отговорността на възложителя в лицето на ответника
УМБАЛ-Русе.Поради това предявеният иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран така окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Г.М. като баща и законен представител на малолетната М. М. ***
против УМБАЛ-Русе иск за сумата 1 000 000 лева,обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВТАС.
Решението
е постановено при участие на трето лице-помагач ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД със
седалище гр.София.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: