|
|
|
25.01.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №833 по описа на съда за 2022 г.
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 27а вр. чл. 30, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.
Образувано е по жалби от Г.Х.И.,***,
в качеството му на родител /баща/, представляван от процесуален
представител, назначен по реда на Закона за правната помощ адв. Д., против Заповед
№ 3Д/Д-СТ-136/31.10.2022 г. и Заповед №
ЗД/Д-СТ-135/31.10.2022г., издадени от Директор на Дирекция
"Социално подпомагане"
– Стара
Загора, с
които е постановено прекратяване
временното настаняване на малолетните Д. Г. Г., ЕГН ********** и Б. Г. И., ЕГН **********
в семейството на Р.Й.Й. и Й.С.Й. –баба и дядо на децата и връщането йм в семейството на тяхната майка Т.Й.С., ЕГН ********** до приключване
на производството по чл.28 и чл. 30 от Законът за детето.
В жалбата си Г.И. твърди,
че майката
на децата му щяла да повлияе негативно върху тях, защото била наркозависима и че те щели да се чувстват по – добре при
неговите родители Д. Д. Щ и Х. И. Р.
Жалбоподателят, редовно призован в с. з. се представлява
от назначена
по реда на ЗПП адв. Д., като
се поддържа
жалбата.
Ответникът – Директорът
на Дирекция "Социално подпомагане"
– Стара
Загора редовно призован,
се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбите. В хода по същество пледира за тяхното отхвърляне, като подробно мотивира
фактически и правни доводи за законосъобразността на процесните заповеди.
Заинтересованата страна Т.Й., оспорва жалбите. Моли Съда да остави
децата при нея, защото имала възможност и условия да ги отглежда.
Заинтересованите страни Р.Й. и Й.Й., не
изразяват становище по законосъобразността на заповедта и по основателността на
жалбите. Сочат, че щом Г. си искал децата, да ги вземал.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и твърденията
на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна /родител/,
в законовоустановения срок, поради
което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
тя е неоснователна, поради
следните за това съображения:
От съвместното съжителство между Т.Й. и Г.И.
били родени децата Б. Г. И., ЕГН ******… и Д. Г. Г., ЕГН ******….До
21.02.2020г. децата били отглеждани в семейна среда от майката Т.Й., след което
по отношение на тях била предприета мярка за закрила – настаняване в приемни
семейства на територията на общ. Чирпан, като майката писмено декларирала
невъзможност да полага грижи за тях, тъй като баща им бил в затвора, а
тогавашният й съжител не ги искал. След раздялата на майката с нейния съжител
през м. август 2020г., тя отново заживяла с бащата на децата Г.И. и подала
заявление за реинтеграция на децата им в семейството. С Решение от 09.09.2020г.
РС Чирпан не потвърдил предприетата мярка за закрила спрямо детето Д. Г. и то
било върнато в семейството на родителите си. Със Заповед на Директор на ДСП –
Чирпан от 27.11.2020г. детето Б. Г. било върнато в семейството на майка си.
От съвместното съжителство на родителите на
двете деца било родено и трето дете, което починало на двумесечна възраст, като
за смъртта му бил задържан жалбоподателят Г.И. ***/, а майката Т.Й. и непълнолетните
Д. и Б. Г.и били спешно били насочени за ползване на
услуги в ЗМБ/КСУДС- Стара Загора за периода 15.09.2021г.- до 15.03.2022г. През
този период било установено рисково поведение от страна на майката на децата Т.Й.
и употреба на психоактивни вещества и с оглед защитата на най-добрия интерес на
децата след приключване на ползването на услугата, майката заявила желание за
лечение, а родителите й писмено декларирали желание да полагат грижи за децата
през периода на това лечение. Майката писмено декларирала съгласие за
настаняване на децата в семейството на родителите й /заинтересованите страни Р.Й.
и Й.Й./. Със Заповед № ЗД/Д-СТ-030/16.03.2022г. на Директор дир. „СП“ Стара
Загора децата Д. и Б. Г.и били настанени за срок от
три месеца в семейството на бабата и дядото по майчина линия. Заповедта била
потвърдена с решение на РС Стара Загора за срок от три месеца, считано от
влизане в сила на съдебният акт или до настъпване на промяна в обстоятелствата,
които да водят до промяна или прекратяване на мярката за закрила. Решението на
РС влязло в сила на 30.07.2022г.
В хода на осъщественото планирано лечение,
майката Т.Й. подала заявление До Директора на Дир. СП Стара Загора за
реинтеграция на децата й /Д. и Б./ в семейството от 08.04.2022г. /л.16/, като
посочила, че разполагала с възможност и условия да ги отглежда. По делото се
прилагат няколко протокола от проведени срещи на служители от Дир. СП с
майката, бабата Р.Й. и трети лица /л. 17-27/, чрез които били установени факти
от значение за случая. Срещите били проведени в периода 09.05-08.07.2022г.
От протокола от първата среща от 09.05.2022г.
се установява, че такава била проведена с майката Т. и бабата Р.Й.. Последната
посочила, че децата Д. и Б. били добре, редовно ходили на градина. Предстояло
записване на Б. в първи клас. Подала документи за детски помощи. Съобщила, че
щяла да подпомага майката на децата /родната й дъщеря Т./ за общинското жилище,
което още не било дадено. Т. щяла да почва работа „ на розите“ и на „черешите“
от 15 /не се чете/.
От протокола от срещата на 18.05.2022г.,
проводена с майката Т. и с Пл. С, и Р. Цанева се осъществява посещение в
общинското жилище, кото било в ужасно състояние и с
нужда от основен ремонт. Т. казала, че щяла да получи подкрепа от КСУЛС/ЦОП за
ремонта. Апартаментът се състоял от баня, тоалетна, кухня и три стаи с две
тераси. Било посетено и жилището на бабата и дядото на децата /Р. и Й./, като
било установено, че същото е с добра
хигиена. Имало стая, в която спели децата, която била отделена от стоя, в която
живеел братът на Т. и съжителката му. В трета стая живеели бабата и дядото. Т.
казала, че планирала да запише децата на седмична градина, като Б. бил записан
първи клас в с. Хрищени, заради целодневната дейност. По време на посещението
на социалният работник същият установил, че децата се хранили заедно със
семейството на брата на майката Т., били в добър външен вид и добро здраве.
Регистрирани били в с. Дълбоки, предстояло им да сменят личен лекар. Т. щяла да
започва работа от 07.06.2022г. с работно време и със заплащане от 800 лева.
През деня роднини щели да гледат децата в къщи. По време на срещата детето не
се отделяло от майката Т..
От протокол от среща на 16.06.2022г. с
родителите на Г.И. се установява, че същите били информирани за желанието на
сина им /жалбоподателят/ те да отглеждат децата му, родени от съжителството с Т.,
като посочили, че обичали децата и желаели те да бъдат отгледани в добра среда
и да се чувстват добре. Знаели, че майката Т. искала да отглежда децата Д. и Б..
Говорили с Г. и той бил съгласен да помогнат на Т. в отглеждането на децата.
Описано е къде работят и колко получават като доходи родителите на Г., че
живеят със семейството на сина си И. Следва описание на взаимоотношенията в
семейството на родителите на Г., като се сочи, че сина й И употребявал алкохол.
Бил изготвен и социален доклад /л.30/.
От протокол от среща на 20.06.2022г.,
проведена с П.М. и Пл. С, се установява, че на срещата е обсъден случаят на Т.С.,
че била направена една среща с майстор за ремонт, но той дал висока цена.
Планирали друга среща с майстор и среща с г-жа Х.ва
за финансова подкрепа, и били обсъждали получаване на допълнителни средства от
различни фондове и кампании. Т. вече работела на „краставиците“. Децата били на
градина в Минерални бани, като Б. щял да бъде там до м. август, а вече бил
записан за ученик в първи клас в с. Хрищени. Планирани били дейности по
апартамента, за да можели да се нанесат.
Под изх. № 158/21.06.2022г. бил съставен
социален доклад относно издадено от дир. „СП“ Стара Загора направление с
посочени номера от 21.03.2022г. за ползване на услуги към КСУДС за Т.Й.С.
/майка/ и децата Б. Г. И. и Д. Г. Г. за периода 22.03-22.06.2022г. /л. 29/,
който бил изпратен с писмо до Директор на дир. „СП“ Стара Загора /л.28/.
От протокола от среща на 08.07.2022г. се
установява, че майката /Т./ редовно посещавала психодиспансера
и приемала медикаменти /не се разчита/. Спяла спокойно, не с будила, правили й
тест, който бил отрицателен, все още не била започнала работа. Все още очаквала
заповедта за настаняване в общинско жилище, имала подкрепата на родителите си,
като майка й /Р./ изтеглила заем от 500 лева за първоначалните разходи.
Посочила /Т./, че не контактувала с Б. Казала, че ще започне работа „на
краставиците“, че не употребява наркотици, оценяла случилото се като
грешка. Посочила, че децата й били
добре, ходели редовно на градина, не боледували, макар, че Д. малко накашляла,
но щяла да й купи сироп. Поддържала искането си да отглежда децата Б. и Д. в
семейството си и искала да бъде прекратено настаняването им при нейните
родители. Планирала да живее с децата в общинското жилище, подкрепяна от своите
родители, брат си и неговата съжителка. Т. посочила, че щяла да ремонтира
общинското жилище и ще започне работа, след приключване курса на лечението
й
На 25.07.2022г. била проведена поредна среща
с Т.С., за която бил съставен протокол /л.31/. От съдържанието на който се
установява, че към този момент Т. вече се била нанесла в общинското жилище, но
все още не била направила ремонт, поради липса на нужните средства. Т. ***,
като бере пъпеши за по 50 лева на ден. Поддържала контакти с децата, тъй като
били на седмична градина. Децата били добре и не боледували, искала да полагала
грижи за тях възможно най- скоро.
На 09 или на 19 /не се чете от документа/
септември 2022г. била проведена нова среща с майката Т.С., за която бил
съставен протокол /л.32-33/. От срещата станало ясно, че Т. била един месец на
море при Б с децата Д. и Б.. До Директора на дир. „СП“ Стара Загора бил
изпратен тримесечен социален доклад относно за ползване на услуги към КСУДС за Т.Й.С.
/майка/ и децата Б. Г. И. и Д. Г. Г. за периода 22.06-22.09.2022г. /л. 35/. От
същия се установяват данни, че Т.Й. имала намерение да живее в общинското
жилище с приятеля си Б. Децата щели да започнат да посещават редовно занятия, Б.
щял да е първи клас в с. Хрищени, до където щял да се придвижва с общински
транспорт, а Д. щяла да посещава седмично детско заведение в с.
Старозагорски бани.
На 05.10.2022г. били проведени срещи с
майката Т.С. и децата Б. и Д., за които били съставени протоколи /л.36-39/. От
срещата станало ясно, че Т. все още заявявала желание да отглежда децата Д. и Б.
и да бъде прекратено настаняването им при нейните родители. Имало осигурени
добри жилищни условия за децата. Не живеела вече с Б и не планирала такова
нещо. Плащала редовно разходите за жилището. Категорично отрекла употребата на
наркотици. При срещата с децата същите споделили, че майка им ги водела и
вземала, те ходили при нея и спели там. Ходели и при баба си и дядо си, искали
да живеят при майка си. Ходели на разходка с нея.
На
07.10.2022г. майката Т.Й. и нейните родители /заинтересованите страни Р. и Й.
Йорданови/, декларирали в подадена заявление /л.42/, че майката на децата Т.Й.С.
разполагала с възможност и условия да отглежда децата си и че това било в техен
интерес да бъдат върнати в семейството на майка им. На същата дата от Й.Й. и Р.Й.
*** било подадено заявление. На 17.10.2022г. било извършено посещение на адреса
на Т. ***, за което било съставен Протокол /л.46/.
На 28.10.2022г. от социален работни били
съставени планове за действие за децата Д. Г. Г. и Б. Г. И. относно
реинтеграцията им в семейна среда на семейството на майка им Т.С. и
прекратяване настаняването им в семейната среда на бабата и дядото на децата
/л.48-50/. От служители на дир. „СП“ Стара Загора на 31.10.2022г. били
съставени социални доклади за работа по случай на дете в риск относно Д. Г. Г.
и Б. Г. И., като с тях било направено предложение за реинтеграция на децата в
семейството на майка им Т.С., което било в техен интерес. На същата дата
Директор дир. „СП“ издал и процесните заповед № ЗД/Д-СТ-135 и 136 по отношение
на децата Д. Г. Г. и Б. Г. И., с които прекратил временно настаняването на
децата в семейството на Р. и Й. Йорданови, техни баба и дядо и постановил
връщане на децата в семейството на майката Т.С. до произнасяне на РС с решение по чл.28 от
Закона за закрила на детето. Няма безспорни данни за момента на съобщаване на
заповедите на жалбоподателя Г.И..
По делото се прилага още: докладна от М.Г,
директор на ДГ № 16 „Горски кът“ в с. Старозагорки бани /л.44-45/; протокол от
разговор с личен лека д-р Брадова /л.47/; писмо на РС
Стара Загора.
По искане на жалбоподателя, Съдът допусна
гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелят М.А. посочва, че
познавал Т. и Г. от с. Хрищени. Т. познавал от 20 години, знаели се от дена, но
не бил в приятелски връзки с нея. Знаял, че Т. и Г. имали две деца, но не знаел
след раждането им кой се грижел за тях. Последно се видял с Т. у тях, някъде
около шест месеца назад, лятото на 2022г. Били той, Т. и един неин братовчед К.
К., били в нейния апартамент в с. Дълбоки. Т. писала на братовчед си К., а
свидетелят бил с него и така отишли двамата в апартамента на Т.. Тя ги
почерпила едно безалкохолно, заради апартамента, който взела, правила му
ремонт. Тогава К. попитал свидетеля дали има „материал“ /в смисъл дрога/, а
свидетелят имал, изкарал и пушили тримата, след което се прибрал. Децата ги
нямало тогава в апартамента, само Т. била. Познавал Г. ***, където свидетеля
бил от 30.08.22г. не знаел адреса на жилището на Т., но било на първи етаж,
вътре нямало нищо, тъкмо правила ремонта и нямало мебели.
При така установеното от фактическа страна,
от правна Съдът намира следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално
допустима, като направена от лице с правен интерес от оспорването, в преклузивният срок за тяхното оспорване пред съда, против
годен за съдебен контрол административен акт. Не се установяват други
обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.
По същество на оспорването:
По валидността на процесните заповеди -
същите са постановени от материално
компетентен орган. Съгласно
чл. 30, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., временното
прекратяване на настаняването
и временното настаняване се извършва със
заповед на директора на ДСП, който е и конкретният
издател на жалените актове. Ето защо не е налице основание за обявяване на
заповедите за нищожни административни актове.
Съдът не установява нарушение на общите и
специалните производствени правила. Формално заповедите съдържат конкретни
фактически основания за издаването си, като на тях се дава определена правна
обосновка. Ето защо не е налице и основание по см. на чл.146, т.2-3 от АПК за
отмяната на процесните две заповеди като незаконосъобразни.
Относно съответствието им със закона, Съдът
приема следните изводи:
Няма спор по делото, че по отношение на двете
малолетни деца на жалбоподателя е била постановена временна мярка по чл.4,
ал.1, т.2 от закона със Заповед ЗД/Д-СТ-030 от 16.03.2022г. – настаняване в
семейството на техните баба и дядо по майчина линия за срок от три месеца,
считано от влизане в сила решението на РС, което в този случай е настъпило на
30.07.2022г. Макар в преписката да не се прилагат надлежни писмени
доказателства за тези обстоятелства, същите не се оспорват от жалбоподателя.
Конкретните две процесни заповеди от своя страна правно се обосновават с
хипотезата на чл.30, ал.1 от ЗЗдет, вр. с чл.29, т.2 и т.6 от същия, макар формално в тях да се
визират факти за приложение на чл.30, ал.2, вр. с
чл.29, т.2 и т.6, чл.3, т.2 от ЗЗдет. Следва да се
посочи, че административният съд дължи произнасяне само и единствено в случаите
на постановен акт от дирекция „СП“ по реда на чл.30, ал.2 от ЗЗДет., който е с период на действие до произнасяне с акт
на съда по чл.30, ал.1 от ЗЗДет., т.е. съотв. РС.
Съгласно чл. 30, ал.2 от ЗЗДет., прекратяване на
настаняването може да се извърши и по административен ред от дир. „Социално
подпомагане“, като този орган може
да вземе решение относно бъдещото отглеждане на детето или да предприеме друга временна мярка по отношение на него,
ако това е в интерес на детето. В конкретните случаи е постановено прекратяване
на временни мерки по отношение на двете
малолетни деца на Т.С., които са определени със заповедта от 16.03.2022г., а
именно прекратено е временното им настаняване в семейството на техните баба и
дядо /по майчина линия/, т.е. мярката по чл.4, ал.1, т.2 от закона и е взето
решение за временното връщане на децата Д. и Б. Г.и в
семейството на тяхната родна майка /заинтересованата страна Т.С./, като тази
мярка е с действие до влизане в сила на акт на съда по чл.30 от закона, какъвто
до приключване на съдебното дирене по това дело не е налице, предвид факта, че
първото с.з. пред РС е насрочено за 31.01.2023г. /вж.
писмо на л. 95/. Т.е., налице е решение относно бъдещото отглеждане на децата,
като органът приема по целесъобразност, че такова следва да се извърши от
тяхната майка, заинтересованата страна Т.С.. Именно в чл. 29 от ЗЗДет. изчерпателно са установени предпоставките, при наличието
на които настаняване извън семейството се прекратява. Конкретно визираните в процесните заповеди са
две от предвидените предпоставки в текста, тези по т.2 и т.6. Според първата, прекратяване
настаняване на дете извън семейството му се извършва при изтичане на срока на
мярката, а според т.6- при отпадане на основанията па чл.25, ал.1 от закона.
Фактическите основания в двете процесни
заповеди ясно сочат, че предприетата по отношение на двете деца мерки по чл.4,
ал.1, т.2 от закона са за срок от три месеца, считано от 30.07.2022г., който
срок към датата на двата жалени акт е вече изтекъл, което сочи, че се доказва
проявлението на факт, релевиран от посочената правна
норма и на тази плоскост заповедите са съответни на закона.
Не така стоят нещата по отношение на втората
визирана правна хипотеза на чл.29, т.6 от закона. Същата препраща към някоя от
хипотезите на чл.25, ал.1 от ЗЗдет., но в конкретният
случай, органът не визира правно коя от тях приема, че е проявена в обективната
действителност и налага прекратяване на временното настаняване. Фактически в
заповедта допълнително се визират като факти проведено планирано лечение на
майката на децата Т.С. и подадено от нея заявление за реинтеграция на децата й
в нейното семейство, тъй като получила общинско жилище, както и че имала
подкрепата на своите родители при отглеждането на децата, както и че интересът
на същите след изтичането на срока на мярката бил те да се върнат в семейната
среда на майка си. Формално обаче тези факти сами по себе си не дават ясен
отговор проявлението на коя точно хипотеза на чл.25, ал.1 от закона сочат, а
това прави заповедта не мотивирана в тази й част, съотв.
незаконосъобразна, защото обективно възпрепятства осъществяването на съдебния
контрол. В самата норма на чл.25, ал.1 законодателят установява цели шест
самостоятелни хипотези, но в заповедите не се конкретизира никоя от тях. Дори
обаче формално да се приеме, че липсата на конкретна правна обосновка по чл.25,
ал.1 от закона не засяга кардинално законосъобразността на процесната заповед
/какъвто извод в случая Съдът не приема/, тъй като заповедите съдържат някакви
факти, то същите сами по себе си и в своята съвкупност не обосновават промяна в
обстоятелствата, което да налага прекратяване на настаняването на децата в
семейството на техните баба и дядо по майчина линия дори и само поради
формалното изтичане на срока на определената с акта от 16.03.2022г. временна
мярка и тяхната реинтеграция в семейството на майката на децата.
Органът прави опит да обоснове наличие на
промяна в рисковото поведение на майката, като сочи на проведено лечение,
предоставено й за ползване общинско жилище, не прекратяване на емоционалната
връзка с двете малолетни деца, заявено желание на децата да бъдат реинтегрирани в семейството на тяхната родна майка. Данните
от преписката потвърждават факта на проведено лечение на Т.С., като видно от
данните от социалните доклади за двете деца /т.5/, те сочат, че майката има
установени психични нарушения, отговарящи на разстройство в адаптацията със
смесена /леко изразена/ тревожно- хиподепресивна
реакция и само епизодична употреба на канабиноиди.
Посочено е, че тези дефекти леко
затрудняват личностовото и социално функциониране на
лицето и възможността му за достатъчна ефективна социална адаптация, като
статусът при изписването е – с подобрение. От подробният социален доклад също
се установява, че предоставеното общинско жилище е било в напълно непригодно за
ползване състояние, още по-малко и пригодено за ползване от малолетни деца,
като дори и направените дарения и помощи не са способствали изцяло за
обособяването на жилището за адекватно ползване от децата. Удостоверява се, че Т.
е успяла да обособи за ползване само една от стаите, в която да се помещават тя
и децата, докато по отношение жилището на нейните родители е установено, че то
представлява масивна жилищна сграда с обособени две крила и достатъчно добро
техническо и хигиенно състояние.
Социалният доклад още установява, че майката
е родител на още две деца, едното родено през 2006г. и друго, родено през
2018г., за които същата е отказала да полага грижи и по отношение на тях също
са предприети мерки за закрила по ЗЗДет. Доходите на Т.
към релевантният момент са само от сезонна работа и са в рамките на 30-50 лева
на ден, като няма данни колко работни дни е имала през периода от три месеца.
Доходите на нейните родители се сочат да са в рамките на 2000 лева и то от постоянна
работа. Най – същественото, което се извлича от социалните доклади за двете
деца е какво е тяхното отношение към Т.С., съотв. към
бабата и дядото, където са настанени. По време на настаняването им в
семейството на бабата и дядото данните от преписката сочат, че същите са
полагали необходимите грижи за децата, като последните са били в контакт с
майката, като се сочи, че и тя също се е включвала в грижите за тях. Данните
обаче еднопосочно сочат, че двете деца по това време са посещавали седмично детско заведение в с.
Старозагорски бани /ДГ № 16, *****/. Т.е., грижите са били
осъществявани основно в тази обществена институция. Дори и да се приеме за
удостоверен фактът, че Т.С. единствена е водела и вземала децата от детската
градина, това не изключва изводът, че де факто децата са присъствали значително
време в общественото заведение и че там са били полагани грижи за тяхното
здраве и живот.
Ето защо, при така
установените в хода на производството
факти, този съдебен състав приема извод, че решението на органа да
прекрати постановената временна мярка по чл.4, ал.1, т.2 по отношение двете
деца и да ги реинтегрира в семейството на тяхната
майка е извършена при непълна и неправилна преценка на установените факти,
които не удостоверяват реално да е налице отпадане на обстоятелство по чл.25,
ал.1 от закона, което да обосновава и процесния акт. Двете заповеди, според
съда не са постановени и в съответствие
с принципите на закрила на детето, посочени в чл. 3 ЗЗДет. –да се осигури най-добрия интерес на детето, да
се осигури специална закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето.
Децата са привързани в еднаква
степен както към баба си и дядо си по майчина линия, като продължават да имат изградена
емоционална връзка с тях, както
и с майка си. Същевременно обаче бабата и дядото
имат реални възможности да полагат
адекватни грижи за тях, за разлика от дъщеря им,
която не доказва да разполага с адекватни и необходими за нуждите на двете
малолетни деца жилищни условия, няма постоянна работа, налични са данни, че
поддържа връзка с друг мъж, който не е баща на децата. Не без значение е и
фактът на определени психични проблеми, за които Т.С. е била лекувана, макар и
да се сочи, че е била изписана с подобрение, но в тази насока органът се е
задоволил само с тази констатация без да е проследил в продължение психичното
състоянието на майката.
Все пак за произнасянето на органа водещ
трябва да е преди всичко най-добрият интерес на децата, за да се съхрани физическото и психично здраве на същите. С оглед
данните по преписка, Съдът приема, че
пред него се установява една невъзможност майката да се справи в пълна степен с техните нужди и очаквания, поради което
все още тя е в невъзможност да полага адекватните и необходими грижи за Д. и Б.. Т.е., органът не доказва и
не удостоверява по несъмнен начин, че към датата
на издаване на заповедите са налице обстоятелства, които
да обуславят реинтеграцията
на децата Д. и Г. в семейството
на тяхната
майка, което да налага прекратяване на мярката – настаняване в семейството на
техните баба и дядо по майчина линия. Едва в производството по чл. 28 ЗЗДет., съотв.
по чл.30, ал.1, което е в правомощията на компетентния районен съд, ще бъде извършена и преценка налице
ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка.
В рамките на настоящото бързо производство по чл. 30, ал.2 от ЗЗДет. този съдебен
състав приема, че не се доказа от страната носеща
доказателствената тежест – ответникът, че е налице проявление на визираните предпоставки за прекратяване на
постановената мярка – настаняване настаняване в
семейството на роднини на двете деца/, т.е. тази по чл.4, ал.1, т.2 от закона,
нито са налице безспорни доказателства
за необходимостта от това, освен формалният факт на изтекъл срок, съгласно решението на РС по повод заповедта от 16.0.2022г.
Постановените прекратявания на
временното настаняване на двете деца в семейството на техните баба и дядо по майчина линия не съответства в пълна
степен на интересите на децата, нито по този начин ще
бъде постигна преследваната легитимна цел – защита на техните интереси,
физическо и психическо здраве, поради което неправилна и нецелесъобразна е конкретната
преценка на ответния административен орган, че към датата на постановяване на обжалваните заповеди са били налице основанията по чл.29 от закона, вр. с чл. 25, ал. 1, т.
2 и т.6 от ЗЗДет.
По гореизложеното,
настоящият съдебен състав приема жалбите за основателни, макар и не по изложените в
нея доводи. Заповедите, като издадени в нарушение на приложения
материален закон и неговата цел, следва да бъдат отменени.
Доколкото не се удостоверява жалбоподателят
да е внесъл по сметка на този съд дължимата от него ДТ, която в този случай се
равнява общо на 20 лева, предвид обжалването на два отделни административни
акта, то следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на този съд
сумата от 20 лева, доколкото и няма направено искане за освобождаване от
заплащане на дължимата се ДТ.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Х.И.,***, в качеството
му на родител /баща/, Заповед
№ 3Д/Д-СТ-136/31.10.2022 г. и Заповед № ЗД/Д-СТ-135/31.10.2022г., издадени от Директор на Дирекция
"Социално подпомагане"
– Стара
Загора, с
които е постановено прекратяване
временното настаняване на малолетните Д. Г. Г., ЕГН ********** и Б. Г. И., ЕГН **********
в семейството на Р.Й.Й. и Й.С.Й. –баба и дядо на децата и връщането йм в семейството на тяхната майка Т.Й.С., ЕГН ********** до приключване
на производството по чл.28 и чл. 30 от Законът за детето.
ОСЪЖДА Г.Х.И., ЕГН ********** да заплати в
полза на Административен съд Стара Загора сумата от 20 лева, представляваща
дължимата от него ДТ за образуване на съдебното производство по оспорване на Заповед № 3Д/Д-СТ-136/31.10.2022 г. и Заповед № ЗД/Д-СТ-135/31.10.2022г. на Директор на Дирекция
"Социално подпомагане"
– Стара
Загора.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕ
СЪДИЯ: