№ 35
гр. Кюстендил, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора Вл. Ив. М.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600644 по описа за 2021 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ на Районна прокуратура – гр.Кюстендил срещу
Присъда № 6/02.11.2021 г. на КнРС, постановена по НОХД №
20211520200832/2021 г. по описа на съда, с която подсъдимият С. Л. /Samuele
Llanaj/ - роден на **********г. в Р.Албания, Л.К. № *********, гражданин на
Р.Италия, за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.355, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал
по обвинението. В протеста се сочи, че постановената присъда е неправилна и
некореспондираща със събраните по делото доказателства. Моли се
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова
такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение.
В о.с.з. протестът се поддържа от прокурора, който изрази становище за
уважаването му по изложените в него съображения. Смята, че с оглед
събраните по делото доказателства първоинстанционната присъда е
необоснована, неправилна и постановена в нарушение на закона.
Вместо подсъдимия се яви служебният му защитник – адв. Д., който
споделя становището на КнРС, че липсва престъпление и моли да бъде
постановено решение, с което присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
1
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери протеста за допустим като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователен, и прие
от фактическа и правна страна следното:
С протестираната присъда подсъдимият С. Л. /Samuele Llanaj/ - роден на
**********г. в Р.Албания, Л.К. № *********, гражданин на Р.Италия, живущ
във Федерална Република Германия, ********************** е признат за
невиновен за това, че на 19.07.2021г. на трасе вход на ГКПП – Гюешево,
общ.Кюстендил, е нарушил мерки, издадени против разпространяването на
заразна болест сред хората – Заповед РД-01-597/16.07.2021г за въвеждане на
временни противоепидемични мерки относно влизане на лица, пристигащи от
други държави, на територията на Република България, считано от
19.07.2021г. до 31.07.2021г. на министъра на здравеопазването, а именно:
т.4.2, с която са въведени временни противоепидемични мерки за пристигащи
лица от оранжева зона, а именно: „Оранжева зона – допускат се на
територията на страната само при представяне на валиден цифров COVID
сертификат на ЕС за ваксинация, за преболедуване или за проведено
изследване или на аналогичен документ, съдържащ същите данни, като
цифровия COVID сертификат на ЕС“, като съгласно приложение №1 към т. I,
3 на заповедта Репубика Северна Македония, откъдето е влязъл в Република
България, попада в оранжевата зона, като влязъл в Република България без
представен документ от изброените и е заявил, че ще премине транзит през
територията на Република България (съгласно т.5.7. от Заповедта: „лица,
които преминават транзитно през територията на Република България, в
случаите, когато може да се гарантира незабавно напускане на територията на
Република България), като, след като на 19.07.2021г. е влязъл на територията
на Република България, не напуснал незабавно територията, а се върнал на
ГКПП Гюешево на изход на 21.07.2021г. след двудневен престой в страната и
деянието е извършено по време на пандемия от Ковид 19, обявена от СЗО,
свързана със смъртни случаи – престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК.
Районният съд е установил правилно и законосъобразно фактическата
обстановка по делото, като е приел, че подсъдимият С. Л. е роден на
**********г. в Република Албания, гражданин е на Р Италия и живее
постоянно във Федерална Република Германия, женен е и не е осъждан.
На 11.03.2020г. СЗО обявила текуща пандемия от коронавирусна
инфекция „Ковид – 19“, която по естеството си представлява остро
респираторно заболяване, възникнало в края на 2019г, което може да причини
сериозно увреждане на белите дробове с възможен летален изход.
Решението на СЗО за обявяване на пандемия и навлизането на вирусната
инфекция на територията на Р България (първите случаи на болни лица са
регистрирани на 08.03.2020г.) дали основание на Народното събрание на Р
България с Решение от 13.03.2020г. /обн. в ДВ бр. 22/13.03.2020г./ да обяви
извънредно положение в страната, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г./. С
Решение №325/14.05.2020г. на Министерския съвет в страната е обявена
извънредна епидемична обстановка, срокът на която е продължаван
2
многократно с последващи Решения на МС, последното /спрямо датата на
извършване на деянието/ такова с № 395/28.04.2021г.
Във връзка с динамично усложняващата се заболеваемост от вирусната
инфекция по предложение на Главния държавен здравен инспектор и
съобразно правомощията си, министърът на здравеопазването /чл.63,
ал.1,3,5,6,7 от ЗЗ/ издал редица заповеди, с които въвел различни
противоепидемични мерки, действащи на територията на страната за времето
на извънредна епидемична обстановка, част от които определят режима на
влизане на територията на страната от други държави. С такава Заповед №
РД-01-597 от 16.07.2021г. е въведена мярка, според която „определени групи
от пристигащите в страната ни лица се считат за пристигащи от оранжеви
зони, като е въведено изискването за представяне на границите на определени
документи, а именно: т.4.2: „Оранжева зона – допускат се на територията на
страната само при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС
за ваксинация, за преболедуване или за проведено изследване или на
аналогичен документ, съдържащ същите данни, като цифровия COVID
сертификат на ЕС“. Съгласно приложение №1 към т. I, 3 на заповедта
Репубика Северна Македония, попада в оранжевата зона, регламентирана в т.
4.2. на същата заповед.
С тази заповед са въведени и изключения за лица, преминаващи транзит
през територията на страната. Тези лица не са длъжни да представят
документите, описани в т.4.2 съгласно т.5.7. от Заповедта: „лица, които
преминават транзитно през територията на Република България, в случаите,
когато може да се гарантира незабавно напускане на територията на
Република България“.
Транзитното преминаване е уредено със Заповед №РД-01-
183/06.04.2020г. на министъра на здравеопазването. На тези лица е разрешено
да преминат транзитно през територията на Република България, да се
намират в кабината на автомобила си, да управляват автомобила, да
извършват товаро-разтоварителни дейности и да напуснат територията на
страната, преди да е изтекъл карантинният период (т. III – 3 от Заповедта).
Подсъдимият С. Л. е италиански гражданин, роден в Р Албания, който
на 19.07.2021г. около 21.03ч. пристигнал от Р Северна Македония на ГКПП-
Гюешево, за влизане в страната ни в лек автомобил „Ауди“ а албанска рег.
№*******. При извършена проверка от св.И.Б., служител на ГПУ-Гюешево,
подсъдимият не е представил сертификат за ваксинация или ПСР –тест. Не е
попълнил декларация, в която да декларира, че преминава транзит през
територията на страната. Не владеел български нито писмено, нито говоримо.
Пропуснат е от св. Б. да премине през ГКПП, като според него лицето е
заявило, че ще премине през територията на страната транзит.
На 21.07.2021г. в 18:00 ч. С. Л. се явил на ГКПП-Гюешево с цел –
напускане на територията на Р България. Пътувал като пътник в лекия
автомобил, с който влязъл на територията на страната.
На ГКПП С. Л. бил проверен от св. Г.П. – служител на ГКПП –
Гюешево. В хода на проверката свидетелят установил, че лицето е влязло на
3
територията на страната, без да представи нито един от изискуемите от
здравното министерство документи, което означавало според св. Пирков, че
лицето е заявило транзитно преминаване на страната, а реално не е напускало
страната от датата на влизането му – 19.07.2021г. до 21.07.2021г.
Районният съд е посочил доказателствата, от които е установил горната
фактическа обстановка – показанията на свидетелките Г.П. и К.М.
/приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 НПК/,
както и показанията на св. И.Б.. Показанията на свидетелите са
последователни и непротиворечиви, но анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, те са недостатъчни да обосноват извършването на
престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК нито от обективна, нито от
субективна страна.
Според настоящия състав първоинстанционният съд некоректно е приел,
че държавното обвинение твърди, че престъплението е извършено на
21.07.2021г. Видно от обвинителният акт по делото, обвинението е за
извършено престъпление на 19.07.2021г. Точно към този момент, в такъв
случай, трябва да се докаже, че подсъдимият е нарушил установените в
страната противоепидемични мерки. Релевантните за случая
противоемидемични мерки, които е въвела държавата към този момент, се
съдържат в Заповед РД-01-597/16.07.2021 г. за определяне на правилата и
условията за влизане на територията на Република България. Посочените по-
горе правила, уредени в т.4.2. във връзка с Приложение № 1 към т. I, 3 от
същата заповед задължават влизащите в Р България лица от т.нар. Оранжева
зона да предоставят валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация,
за преболедуване или за проведено изследване или на аналогичен документ,
съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС. Допуснато
е обаче изключение от правилото в т 5.7 от Заповедта, според която лица,
които преминават транзитно през територията на Република България, в
случаите, когато може да се гарантира незабавното напускане на територията
на Република България се допускат на територията на страната, без да е
необходимо да представят документи за COVID-19. Анализът на посочената
разпоредба показва, че държавата чрез своите публични органи и
администрация трябва да гарантира незабавното напускане на страната от
допуснатото лице. От друга страна, в о.с.з. на 12.10.2021г. по време на
разпита на свидетеля Б., който работи като младши инспектор на ГКПП-
Гюешево, той дава следните показания – „Никак не гарантират това, че
преминават транзит.“ Следователно към 19.07.2021г. подсъдимият С. Л. не е
осъществил неправомерно поведение – той не е представил документи за
COVID-19, защото е заявил, че ще преминава транзитно – негово право
според посочената заповед. Задължението за гарантиране незабавното
напускане на страната обаче е вменено на държавата, ерго неизпълнението на
това задължение не може да се вмени във вина на подсъдимия.
Правилно според настоящия състав първоинстанционният съд е приел,
че липсват категорични доказателства за това, че Л. е останал на територията
на Р България за времето от 19.07.2021г. до 21.07.2021г, тъй като съществува
неопровергана възможност през този период подсъдимият да е напуснал
4
страната през друго ГКПП и отново да е влязъл в страната.
Престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 може да бъде извършено
единствено при форма на вината – пряк умисъл. Т.е. деецът трябва да
осъзнава, че нарушава наредба, правила или мерки, издадени против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората и че
деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, както и да иска или допуска
нарушаването им. Макар прокурорът в обвинителната си теза да твърди, че
лицето от самото начало е излъгало граничните органи, че има намерение да
премине транзитно, но всъщност такова намерение не е било налице, това
твърдение не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал.
Напротив, според показанията на св. Милушев подсъдимият е трябвало да
пътува за Р Турция с цел да гостува на свои познати, но по време на
пътуването си в Р България получил телефонно обаждане от близките си в Р
Албания, че трябва да се върне обратно. Това обстоятелство нито се
опровергава, нито се потвърждава от анализа на събрания по делото
доказателствен материал. Ако то е истина, тогава тезата на обвинението, че
лицето умишлено е нарушило противоепидемични мерки, като е излъгало за
истинските си намерения, не може да бъде кредитирана. Налице е
неопровергано от доказателствената сувкупност съмнение в обвинителната
теза, което с оглед чл.303, ал.1 НПК е пречка за постановяване на осъдителна
присъда.
Съдът подкрепя аргумента на районния съд, че липсва основание за
прилагане на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, тъй като по същите причини, излагани по-
горе за престъплението, не приема да е налице и състав на административно
нарушение.
При служебната проверка на обжалваната присъда съдът не намери
други основания, различни от сочените в протеста, за отмяна на присъдата и
постановяване на друг правен резултат. Тя е правилна и законосъобразна,
постановена при спазване на материалния и процесуалния закони и като
такава следва да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/02.11.2021 г. на КнРС, постановена по
НОХД № 20211520200832/2021 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6