№ 14164
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110125426 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
167605/22.05.2024 г. и с молба с вх. № 96965/19.03.2025 г./ на „.......“ ЕАД срещу А. П. Д., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., магазинно помещение, с абон. № ....6,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 68356/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 943.32 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия за стопански нужди през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., с чийто
размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 12.12.2023 г. до окончателното плащане; 185.10 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2021 г. до 04.12.2023 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът и М. Х. Д. са ползвали доставяната в процесния имот
през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не са сключили с него
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като са ползвали и
не са заплащали доставяната топлинна енергия, те са се обогатявали за сметка на
дружеството, поради което за тях е възникнало задължение да заплатят разделно на ищеца
стойността на ползваната топлинна енергия за исковия период, като всеки от тях дължи по
1/2 от нея. Излага, че те са били длъжни да я заплащат в 20-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, но са изпаднали в забава, както и че им е изпратена
покана за доброволно плащане, но такова не е извършено. Посочва, че дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е
извършвано от „....“ ЕАД, като са издавани изравнителни сметки въз основа на
1
действителния разход на уредите за дялово разпределение. Претендира целите задължения
от ответника в лично качество и в качеството на законен наследник на М. Х. Д..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. П. Д. е подал отговор на исковата молба и
допълнителен отговор, с които оспорва предявените искове. Признава правото си на
собственост върху процесния имот. Излага, че за имота не е подписан договор за доставка на
топлинна енергия, защото той не е топлофициран. Твърди, че имотът никога не е бил
включван в отоплителната инсталация на сградата, защото няма изградени съоръжения и
инсталации, които да позволяват това, респ. в него няма монтирани тръби и радиатори.
Твърди, че имотът няма общи части с останалите обекти в жилищната част на сградата,
защото се намира отстрани на сградата и е със самостоятелен вход. В тази връзка акцентира
на обстоятелството, че процесният имот и неговите собственици не фигурират в Списъка на
етажните собственици към Протокол от 30.09.2002 г. от проведено общо събрание на
етажната собственост, касаещ сключването на договор с топлинен счетоводител. Оспорва да
е бил уведомяван за претенциите на ищеца. Поради липсата на отоплителни уреди и
топломери в имота оспорва извършването на техен отчет, респ. оспорва реалната доставка
на топлинна енергия за имота. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „....“ АД твърди, че през период, обхващащ и исковия,
не е осигуряван достъп за проверка на актуалното състояние на вътрешната инсталация в
имота за отопление и топла вода, но според данните, с които то разполага, през процесния
период в имота не е имало присъединени отоплителни тела към разклоненията на общата
отоплителна инсталация, но е консумирана топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, а топла вода е консумирана без наличие на надлежно узаконен водомер за топла
вода.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68356/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок,
при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед. Извод за последното следва от
обстоятелството, че единият длъжник по заповедта – М. Х. Д., е починала в хода на
заповедното производство и е оставила като единствен наследник по закон другия длъжник,
който е конституиран като длъжник и за задълженията на починалата, като в исковото
производство от него се претендират целите задължения – предмет на издадената заповед.
Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при
твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той и М.
Х. Д., на която ответникът се явява единствен законен наследник, са имали качеството на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената от ищеца
2
покана не са подписали писмен договор, като са ползвали доставената в имота им топлинна
енергия, без да я заплащат, поради което е налице тяхно обогатяване и обедняване на ищеца,
а имущественото разместване е осъществено при липса на валидно основание за това.
Следователно искът за стойността на доставената топлинна енергия е с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или
обща група факти. В случая ищецът трябва да установи следните факти: че през исковия
период ответникът и неговият наследодател М. Х. Д. са били собственици на процесния
имот или са го ползвали; че в имота реално е доставяна топлинна енергия на претендираната
стойност, а ако се претендира и стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация – че имотът се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост.
При доказване на тези факти ответникът следва да установи наличието на валидно
основание за имущественото разместване.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а ДР ЗЕ
/ред. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
В случая с Определение № 20953/13.05.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесният имот представлява магазин. От
това следва, че той е предназначен за задоволяване на небитови нужди.
Страните не спорят, че през исковия период не е бил сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за магазина. Поради това, ако топлопреносното
предприятие е доставило топлинна енергия в него през този период, но липсва възможност
да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с
правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона. За да е налице имуществено разместване при неоснователното
обогатяване, е достатъчно ответникът обективно да се е възползвал от доставената от ищеца
топлинна енергия, без да е необходимо да е направил това съзнателно и целенасочено.
Субективното отношение на ответника към обогатяването е извън фактическия състав на чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
В случая с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
през исковия период ответникът и неговият наследодател М. Х. Д. са били собственици на
процесния имот при равни квоти. При това положение и доколкото не се твърди и не се
3
доказва друго, съдът приема, че през периода имотът фактически е бил ползван именно от
тях, поради което ответникът в лично качество и в качеството на единствен законен
наследник на М. Х. Д. е материалноправно легитимиран да отговаря за цялата стойност на
евентуално доставената и потребена в него топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че сградата – етажна
собственост, в която се намира магазинът на ответника, през процесния период е била
присъединена към топлопреносната мрежа, а остойностяването на потребената топлинна
енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за
дялово разпределение „....“ АД. Изяснява се, че по проект процесният имот представлява
магазин с отделен вход от улицата, а понастоящем е с друго предназначение. Вещото лице Т.
посочва, че не е открил проекта на сградата по част „Отопление и вентилация“, а само
архитектурно-строителните чертежи и техническата записка към тях, като при сравнението
им с приложената на л. 37 от делото извадка от чертеж по част „Отопление и вентилация“ е
установил, че касаят една и съща сграда и един и същ имот – процесният. Той сочи, че
магазинът по проект е предвидено да бъде включен в сградната инсталация, защото
представлява отопляемо помещение с предвидена температура 18 градуса по Целзий, която
се постига с 2 бр. отоплителни тела, които се захранват от щрангове № 15 и № 10, като
отопляемият обем на имота е част от отопляемия обем на сградата. При оглед в имота
вещото лице е констатирало, че в него са правени много строителни изменения и
преустройства, в резултат от които има изградена междинна площадка от стоманена
конструкция, свързана с вита стълба, а на местата на щранговете по проект има стоманени
подпорни колони, поради което понастоящем не може да се види дали зад тях има щрангове.
Сочи, че към датата на огледа в имота няма отоплителни и измервателни уреди, нито
видими тръби – части от сградната инсталация. В открито заседание вещото лице разяснява,
че ако в процесния магазин няма щрангове, имотите отгоре по вертикала не биха могли да се
топлоснабдяват. Изяснява се от заключението, че за периода редовно са отчислявани за
сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно
изчислени, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата
– етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция е бил
изправен, тъй като е преминал проверка, която макар и да е извършена след изтичане на
законовия срок, е приключила със заключение за съответствие. Установява се, че през
исковия период не е бил осигурен достъп до имота за отчет, въпреки което поради липсата
на отоплителни тела в него не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, но
поради липсата на достъп е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
служебно на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие/1 бр. потребител, като в
изравнителната сметка липсват необходимите данни за проверка на начислените количества
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и за имота е начислявана по
нормативно установена формула топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която
е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект, като за процесния имот тя е начислена върху пълен отопляем обем от
150 куб. м., а изчислението е правилно извършено. Вещото лице посочва, че нормативно
4
установеният начин на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, не държи сметка за наличието или не в имота на отоплителни тела и части от
сградната инсталация /тръби/.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с
разясненията на вещото лице Т. в открито заседание/, тъй като е изготвено въз основа на
всички относими и достъпни за вещото лице документи, които то е интерпретирало с
прилагане на специалните му знания от областта на топлотехниката, за да отговори на
поставените му задачи. Възражението на ответника, че извадката от чертеж на л. 37 от
делото, с която вещото лице обосновава част от изводите си, касае различен имот, е
неоснователно, тъй като след направено сравнение между нея и архитектурни-строителните
документи, с които е успяло да се снабди, и на база експертните си знания вещото лице е
достигнало до извод, че процесният магазин е имотът в долния десен край на чертежа –
магазин за риболовни принадлежности. Този извод намира опора и в представените от самия
ответник документи за преустройство на процесния имот, от които се изяснява, че след
първото му преустройство той е превърнат именно в магазин за риболовни принадлежности,
в който смисъл е и Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2010 г.
Въпреки горното съдът намира, че в случая ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът реално е ползвал през исковия период топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване в магазина. При положение че претенцията за
нейната стойност е основана на твърдения за неоснователно обогатяване на ответника,
разпоредбите на чл. 153, ал. 6 ЗЕ и на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването са неприложими, защото те касаят само хипотезите, в
които ищцовото дружество и абонатът са обвързани от договор за доставка на топлинна
енергия, какъвто настоящият случай не е. След като не е бил клиент на „.......“ ЕАД през
разглеждания период, ответникът не е имал задължението по чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването да осигурява достъп до отоплителните тела и
изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие
и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, респ.
не е съществувало основание за служебно начисляване на топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от
наредбата, защото всички уредени в посочената разпоредба хипотези касаят неизпълнение
на задължения на клиента на топлинна енергия, чиито пораждащ факт е правоотношението
по договор за доставка на топлинна енергия. Видно от чл. 57, ал. 1, т. 3 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „.......“ АД на потребители в град
София последицата от несключването или неподновяването на договора за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди е спиране на топлоподаването след предварително
писмено предупреждение. Ако въпреки това топлопреносното предприятие е продължило да
подава на ответника топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, той би могъл да
отговаря за спестените разходи за заплащането й само съобразно реално доставената и
5
отчетена енергия, а не съобразно нормата за потребление, приложима при договорно
неизпълнение на клиента. След като в случая е доказано, че топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване не е реално измерена, а е служебно начислена по посочения по-горе
ред, то ищецът не е доказал своето обедняване, респ. обогатяването на ответника с нейната
стойност.
По отношение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира
следното:
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на наредбата „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е
съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи,
включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите, а когато към една
абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните
топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата.
В мотивите към Решение № 5/22.04.2010 г. по конст. д. № 15/2009 г. на КС на РБ, е
прието следното: „Сградната инсталация в сграда – етажна собственост, топли ограждащите
стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези,
чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект… Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез
затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите
части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на
някои собственици и титуляри на вещни права… Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже,
и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти по проект.“.
Също така в § 86 от Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-
725/17, съдът приема следното: „Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, от
тези данни следва, че както поддържа ЕВН, може да е трудно и дори невъзможно да се
определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки
6
апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията,
отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната
инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през този апартамент, но и
топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл, както отбелязва
генералният адвокат в точка 85 от заключението си, отделните апартаменти в сградите в
режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира
между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.“.
Следователно, когато ползваният от ответника имот е разположен в топлоснабдена
сграда в режим на етажна собственост, в която съществува сградна инсталация, и при липса
на доказателства за противното, следва да се приеме, че ответникът обективно се възползва
от топлинната енергия, която се излъчва от инсталацията и топлообмена между
отопляваните и неотопляваните обекти в сградата /в този смисъл – Решение №
2443/17.04.2025 г. по в. гр. д. № 8944/2024 г. по описа на СГС/.
В случая по делото не е спорно, че в сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, е изградена отоплителна инсталация и сградата е
топлоснабдена, като това се установява и при съвкупната преценка на заключението на
съдебно-техническата експертиза, на представените от ищеца документи на л. 100 – 106,
касаещи изграждането и тестването на отоплителната инсталация и въвеждането на
абонатната станция в експлоатация, Протокол от 30.09.2002 г. от общо събрание на етажната
собственост за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, 2 бр. договори за
извършване на услугата дялово разпределение, както и на представената от третото лице –
помагач изравнителна сметка за исковия период, съдържаща и общи данни за сградата. Щом
процесният магазин е разположен в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост,
то ответникът в качеството си на негов собственик дължи стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация през исковия период.
Не следва нещо различно заради това, че по делото не е установено през периода в
имота да са били налични тръбопроводи, защото, както беше посочено вече, количеството
топлоенергия, отдадено от сградната инсталация, включва не само топлоенергията, отдавана
вътре в съответния имот от физическите компоненти на сградната инсталация като
топлопроводите и тръбите, които минават през този имот, но и топлообмена между
отопляваните и неотопляваните обекти, още повече че в случая е доказано въз основа на
заключението на съдебно-техническата експертиза, че имотът по проект е предвиден като
отопляем, т.е. като част от отоплителната инсталация на сградата.
Без значение е обстоятелството дали процесният магазин има отделен вход. Наличието
на такъв вход не изключва имота от броя на самостоятелните обекти в сградата в режим на
етажна собственост съобразно определението, дадено в § 1, т. 1 ДР ЗУЕС, нито от
ползването на общите части /арг. от чл. 51, ал. 6 ЗУЕС/, каквито има към процесния имот
съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2010 г., нито оказва
влияние върху отопляването на имота вследствие на топлинната енергия, която се излъчва от
общите части на сградата /елементи на сградната инсталация, плочи, стени, граничещи с
7
други топлоснабдени обекти, и др./.
Ето защо съдът намира, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
спестявайки разходите за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация на сградата,
в която е разположен имотът, които той би бил задължен да заплати, ако беше сключил
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди с ищцовото дружество.
Постановените решения по искове за предходни периоди нямат отношение към
основателността на предявения иск и не обвързват настоящия състав.
Съгласно цитираното по-горе решение на СЕС член 13, параграф 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Доколкото този способ се явява единственият приложим такъв за остойностяване на
отдадената топлинна енергия от сградната инсталация, съдът намира, че размерът на
обогатяването на ответника и на обедняването на ищеца следва да бъде определен по реда
на т. 7.2. от приложението към наредбата. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за исковия период стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, определена по посочения ред, за процесния имот е 139.16 лв.
Следователно главният иск е основателен за сумата от 139.16 лв., представляваща
стойност на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като върху нея ответникът дължи и законната
лихва за периода от 12.12.2023 г. до окончателното плащане, а за разликата над посочената
сума до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора.
В случая главното вземане на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, т.е. от
извъндоговорен източник, поради което общите условия на ищцовото дружество не се
прилагат, респ. задължението не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана от страна на кредитора.
От писмените доказателства на л. 42 и л. 43 е видно, че на ответника е връчена лично
на 31.07.2023 г. покана от ищеца от 07.07.2023 г. за плащане на задължения, включващи и
това за исковия период. Следователно той е изпаднал в забава на 01.08.2023 г. Размера на
8
дължимата мораторна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 04.12.2023 г. съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че
възлиза на сумата от 6.39 лв.
Следователно акцесорният иск е частично основателен – за сумата от 6.39 лв. и за
период на забава от 01.08.2023 г. до 04.12.2023 г., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер и за останалата част от периода е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски за заповедното и за
исковото производства съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
заповедното производство в общ размер на 9.75 лв. /3.25 лв. – държавна такса; 6.50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/; разноски за исковото производство в общ размер на 74.75
лв. /3.25 лв. – държавна такса; 58.50 лв. – депозит за вещо лице; 13 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/.
Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., но не е представил доказателства за извършването на такъв разход в исковото
производство, поради което разноски не следва да му се присъждат въпреки частичното
отхвърляне на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
А. П. Д. – М, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ........, дължи на „.......” ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 139.16
лв. – стойност на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. ..., магазинно
помещение, с абон. № ....6, през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., с чийто размер
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
12.12.2023 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6.39 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 04.12.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68356/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично, както следва: иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 139.16 лв. до пълния предявен размер от 943.32 лв.; иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 6.39 лв. до пълния предявен размер
от 185.10 лв. и за периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА А. П. Д. – М, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ........, да заплати на
„.......” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК сумата от 9.75 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 74.75 лв.
– разноски за исковото производство.
9
Решението е постановено при участието на „....” АД като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10