№ 183
гр. Русе , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20204520104061 по описа за 2020 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 от ГПК и
материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”ООД, гр.Русе твърди, че
доставял на ответницата питейна вода за имот, находящ се в гр.Русе, ул.“И.“
23, с аб.№ 508077. Е. И. И. не заплатила сумите, дължими за доставената й
питейна вода и такса канал по издадени 10 бр. фактури на обща стойност
1703,16 лв. за периода 06.06.2019 г. – 06.04.2020 г. Същата дължала и 18,80
лв. лихви за забава от 01.09.2019 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК
по образуваното от „ВиК“ ООД заповедно производство – гр.д.№ 3201/2020 г.
по описа на РС-Русе. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение ответницата подала възражение. Ето защо ищецът претендира да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответницата му дължи сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по приложеното заповедно производство. Претендира
и присъждане на деловодните разноски по двете дела.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва основателността на
претенциите. Заявява, че не е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.2,
ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги, тъй като придобила правото на
1
собственост върху процесния имот на 04.07.2019 г., но никога не го е
ползвала и на 12.06.2020 г. продала имота на трето лице. Прави възражение,
че от представените писмени доказателства не става ясно дали и кога е
извършван реален отчет на средството за измерване и дали при извършването,
ако е направен такъв, е спазена разпоредбата на чл. 23, ал.4 от Общите
условия и дали потребителят е присъствал при извършването на отчета или
това е станало в негово отсъствие. Моли исковете като неоснователни и
недоказани да бъдат отхвърлени, като й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 3201/2020 г. по описа на РС-Русе, с
която е разпоредено длъжникът Е. И. И. да заплати сумата 1703,16 лв. –
неплатена консумирана вода, ведно със законната лихва, считано от
31.07.2020 г. до окончателното й плащане, 18,80 лв. - лихва за периода от
01.09.2019 г. до 31.07.2020 г., и 49 лв. разноски по делото. В
законоустановения едномесечен срок длъжникът е подал възражение за
недължимост на сумите, поради което съдът е дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
Пълномощникът на ответницата оспорва последната да е потребител на
ВиК услуги през процесния период. По повод на това възражение
представителят на ищцовото дружество, в проведеното съдебно заседание на
16.12.2020 г. заявява, че няма подавана молба от Е.И. за промяна на
партидата, затова тя е променена служебно, на основание чл.64, ал.2 от ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл.2, т.1 от приложените по делото Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване
и канализация”ООД-Русе, одобрени от ДКЕВР и действащи през процесния
период, „потребители на ВиК услуги“ са физически лица-собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. При промяна на собствеността новият и/или
предишният собственик са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен
2
срок от датата на промяната заявление за промяна на партида /чл.61 от ОУ/.
Съгласно чл.60 от ОУ, ВиК операторът има право да открие, да промени или
да закрие партида на потребител служебно, след предоставяне на данни или
документ, удостоверяващ право по чл.2.
Представените писмени доказателства по делото установяват, че
предишният собственик на имота, находящ се на адрес: гр.Русе, ул.“И.“ 23 и
потребител на ВиК услуги в него, е бил А.С.Х.. Същият продава имота на
ответницата на 04.07.2019 г. и след като никой от двамата не е подал
заявление за промяна на партидата, това е извършено служебно от ВиК
оператора, като началната дата е 06.06.2019 г. /тъй като фактурите от
08.10.2018 г. до 06.06.2019 г. за дължимите суми към ищеца са издавани на
името на Айхан Хюснюев/. Следователно, за периода 06.06 – 03.07.2019 г.
ответницата не е имала качеството „потребител на ВиК услуги“ за имота,
находящ се на горепосочения адрес и не дължи сумата 18.41 лв.,
представляваща стойността на начислените й служебно 8 куб.м. питейна вода,
както и начислената върху нея лихва за забава за периода 01.09.2019 г. –
10.09.2020 г. в размер на 1.13 лв. Установителните претенции в тази част се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
За остатъка от процесния период Е.И. като потребител на ВиК услуги
дължи заплащане на доставената й в имота питейна вода и такси канал. По
приложените фактури начислените стойности на питейната вода са
съобразени с начислените служебно или чрез замерване куб.м. вода,
преминала през водомера, отчитащ консумацията в имота на ответницата.
Фактурите и представената справка от електронен карнет, отчитащ абонат
0508077 установяват, че до 05.09.2019 г. на ответницата служебно са
начислявани по 8 куб.м. вода месечно, които в отчетен период 05.09-
08.10.2019 г. са приспаднати след реално извършеното отчитане показанията
на водомера, който показва 455 куб.м. При следващото му реално отчитане
след зимния период новото показание на водомера вече е 1054 куб.м. или с
599 куб.м. повече от предходното.
Ангажираните гласни доказателствени средства установяват, че във
водомерната шахта, находяща се в имота на свид.М.К., на едно водопроводно
отклонение са монтирани двата водомера, отчитащи съответно потребеното
количество вода в имота на свид.К., както и в този на ответницата. По повод
3
подмяна водомера на свидетелката, инспектор услуги и водопроводчик на
ищцовото дружество посетили имота й на 10.06.2020 г. и в присъствието на
съпруга й – свид.К.К. установили, че водомерът, отчитащ консумацията на
вода от Е.И., се върти постоянно, макар в подземната шахта или на
повърхността на имота на последната да няма следи от теч. Поради това
водата е спряна, а водомерът е свален. Съставен е Констативен протокол за
извършена проверка № 309/10.06.2020 г., в който е отразено, че показанието
на водомер с фабр.№ 138810 е 1860 куб.м., макар на ответницата да са
начислени само 1054 куб.м. На 02.07.2020 г. е изготвен и Протокол № 092526
за демонтаж на водомера, съгласно който пломбата по БДС липсва. Ищецът
представя заверен препис на Протокол № 001339 за монтаж на процесния
водомер на 29.06.2015 г., в който е отразена наличната пломба БДС със срок
на годност 15 години и показание 0.
Съобразно изложеното, съдът намира, че водомерът, отчитащ
потребеното от ответницата количество питейна вода, е бил изправен към
датата 10.06.2020 г., преминал последваща периодична проверка през 2015 г.,
а следващият метрологичен контрол е бил след 15 години. Същият, към
датата на монтажа, е с пломба по БДС и обстоятелството, че тази пломба към
датата на демонтажа му не е налична не води до извода, че средството за
измерване не е в изправност.
Ето защо за периода 04.07.2019 г. – 06.04.2020 г. ответницата дължи
заплащане на реално преминалата след водопроводното отклонение за нейния
имот и отчетена от монтирания индивидуален водомер питейна вода и такса
канал. От справката от електронния карнет, Констативния протокол за
извършена проверка № 309/10.06.2020 г. и изготвените на тяхна база фактури
и справка за консумация на абонат се установява, че стойността на
количеството потребена питейна вода и такса канал за този период възлиза на
сумата 1684.75 лв. Същата се дължи със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда, както и с обезщетение за забава, начислено
след датата на падежа на паричното вземане за всеки отчетен период до
31.07.2020 г., възлизащо общо на 17.67 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените установителни
искове са доказани по основание и до посочените по-горе размери, до които
4
следва да се уважат, а над тях до претендираните 1703.16 лв. главница и 18.80
лв. лихви за забава претенциите като неоснователни подлежат на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от
предявените искове, ответницата следва да заплати на ищеца направените по
заповедното производство разноски, възлизащи на 48.43 лв. и по настоящото
дело в размер на 410.20 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в
полза на ответницата се дължат 3.40 лв. След компенсация на двете суми,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „ВиК“ ООД, гр.Русе
деловодни разноски в установителното производство в размер на 406.80 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. И., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”Кърджали”14, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, ул.”Добруджа”№6, представлявано от управителя Сава Иванов
Савов, сумите: 1684.75 лв., представляваща неплатена цена на доставена и
отчетена питейна вода и такса канал за периода 04.07.2019 г. - 06.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020 г. до изплащане на
вземането, както и 17.67 лв. лихва за забава за периода 01.10.2019 г. -
31.07.2020 г., които суми са предмет на Заповед № 1409/04.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
3201/2020 г. по описа на Районен съд-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителните
искове за главница над сумата 1684.75 лв. до претендираните 1703.16 лв. –
неплатена консумирана вода за периода 06.06.2019 г. – 03.07.2019 г. и за
лихва за забава над сумата 17.67 лв. до претендираните 18.80 лв. – лихва за
забава върху главница от 18.41 лв. за периода 01.09.2019 г. – 31.07.2020 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. И. И., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”Кърджали”14, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация”ООД, гр.Русе, ЕИК *********,
48.43 лв. разноски по ч.гр.д.№ 3201/2020 г. по описа на Районен съд-Русе и
406.80 лв. – деловодни разноски по компенсация в исковото производство.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6