№ 17095
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110125611 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.124, вр. чл.310, ал.2 ГПК.
Б. К. Й. е предявил срещу „Булунг Логистикс ГМБХ и Ко“ КД искове по чл.344, ал.1,
т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно
уволнение, извършено със заповед № 00169/06.03.2024г., за сумата от 28433,34 лева -
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 06.03.2024г. до
06.09.2024г. и иск по чл.221, ал.1 КТ за сумата от 4738,89 лева - обезщетение за
прекратяване на трудовия договор без предизвестие от страна на ищеца на основание
чл.327, ал.1, т.3 КТ.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 21/16.10.2023г., по
силата на който ищецът е назначен при ответното дружество на длъжност „ръководител
транспорт“. Брутното трудово възнаграждение било уговорено в размер на 4738,89 лева
месечно. На 06.03.2024г. на ищеца била връчена заповед № 000169/06.03.2024г., с която на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото му правоотношение с ответника било прекратено.
Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била незаконосъобразна,
доколкото към момента на връчването й трудовото правоотношение вече било прекратено
едностранно от ищеца на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. В тази връзка сочи, че на
22.02.2024г. е изпратил до ответника съобщение по „вайбър“, че продължаване
съществуването на трудовото правоотношение е лишено от правен и фактически смисъл,
доколкото ищецът не изпълнявал същностните задължения за длъжността „ръководител
транспорт“ съобразно уговореното. Твърди, че при сключване на трудовия договор страните
са уговорили, че ищецът ще изпълнява ръководна длъжност при ответното дружество,
свързана с управление, организиране, контролиране и координиране на транспорта. На
ищеца не била връчена длъжностна характеристика съгласно изискването на чл.127, ал.1, т.4
КТ и не му била осигурена и възложена работата, определена при възникване на трудовото
правоотношение. На следващо място твърди, че не била спазена процедурата на чл.193, ал.1
КТ, доколкото работодателят не е изискал от ищеца обяснения за извършено нарушение.
Навежда довод, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение не е мотивирана и не
отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, доколкото посоченото в същата описание
„неявяване на работа от 13.02.2024 г.“ било неясно и неразбираемо. Същата не отговаряла и
1
на изискванията съгласно чл.189, ал.1 КТ, защото преди налагането на наказанието
ответникът не е преценил тежестта на нарушението. Твърди, че след прекратяване на
процесното трудово правоотношение в продължение на 6 месеца е останал без работа.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение
по трудов договор от 16.10.2023г., което е било прекратено със заповед № 169/06.03.2024г.,
както и размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца. Възразява, че в изпратеното
по „вайбър“ съобщение за прекратяване на процесния трудов договор не се съдържали
твърдения за неизпълнение от страна на работодателя на уговорени в трудовия договор
задължения за същия, като в съобщението било записано, че работникът прилага молба за
напускане и молба за отпуск за три дни. Приложената към съобщението молба била с правно
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, т. е. за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, като работодателят отказал трудовият договор да бъде прекратен на това
основание. Оспорва, че съобщението по „вайбър“ е изпратено от ищеца не твърдяната от
него дата 22.02.2024г., а на 12.02.2024г., от която дата била и приложената молба за ползване
на платен годишен отпуск. Възразява, че още с подписване на трудовия договор на ищеца
била връчена длъжностна характеристика. В тази връзка сочи, че в клаузата на чл.1, ал.1 от
трудовия договор било записано, че служителят ще изпълнява длъжността съобразно
изискванията на длъжностната си характеристика, с която предварително се е запознал и от
която му е предоставен екземпляр. Обобщава, че ищецът не е прекратил трудовото си
правоотношение по чл.327, ал.1, т.3 КТ, доколкото изпратеното по „вайбър“ съобщение не
представлява уведомление по чл.327 КТ, тъй като същото не е в изискуемата за това
писмена форма и не съдържа подпис, като допълва, че прикрепената към съобщението
молба е по чл.325, ал.1, т.1 КТ, т. е. за напускане по взаимно съгласие. Поддържа, че
оспорената заповед за дисциплинарно уволнение е законосъобразна, защото ищецът не се е
явил на работа за периода от 13.02.2024г. до 27.02.2024г., включително и към датата на
издаване на уволнителната заповед – 06.03.2024г., т.е. за период, по – дълъг от 2
последователни работни дни. Оспорва довода за неспазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ,
като излага, че с искане за обяснение с изх. № BUL 283/15.02.2024г. от ищеца е изискано да
даде обяснения относно факта на неявяването му на работа, считано от 13.02.2024г. до датата
на получаване на искането – 27.02.2024 г. (видно от известието за доставка). Оспорва и
останалите изложени в исковата молба основания за незаконосъобразност на процесната
заповед за уволнение, като поддържа, че същата е издадена при съобразяване на всички
законови изисквания за това.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ :
По делото не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че по трудов договор № 121/16.10.2023г. ищецът Б. К. Й. е назначен при
ответника „Булунг Логистикс ГмбХ и Ко“ КД на длъжността „ръководител транспорт“
(съгласно вътрешна класификация – директор транспортни процеси).
Не се спори и за това, че със заповед № 00169/06.03.2024г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Като причини за прекратяване на трудовия договор
е посочено „установено дисциплинарно нарушение и искане на писмени обяснения от
служителя за неявяването му на работа от 13.02.2024г.“.
Съдът намира за неоснователен доводът за неспазена процедура по чл.193 ГПК, която
предполага преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая по делото се
установява, че преди уволнението на ищеца е връчено писмено искане за обяснения по
чл.193 КТ изх. № ВСК – 283/15.02.2023г., получено на 27.02.2024г. по куриер, видно от
2
приетите писмени доказателства (л.51 – лице и гръб, л.52 и л.53). От ищеца са поискани
обяснения за това по какви причини не се е явил в офис на дружеството, намиращ се в гр.
София, р – н Лозенец, ж.к. „Индустриална зона Хладилника“, бул. „Черни връх“ № 57, ет.7,
сграда „Енерджи Тауър“ за изпълнение на трудовите функции за периода 13.02.2024г. до
момента. На ищеца е предоставена възможност до 2 дни да даде обяснения в офиса на
дружеството. При така събраните доказателства се установява, че преди връчване на
оспорената заповед за дисциплинарно уволнение от ищеца са поискани обяснения за
конкретно посочено дисциплинарно нарушение – неявяване на работа за изрично посочен
период – от 13.02.2024г. до датата на изискване на обясненията. Предоставен е и срок за
даване на обяснения от два дни, който е разумен предвид естеството на нарушението –
неявяване на работа. Видът на вмененото нарушение не изисква извършване на проверки
или запознаване с конкретна документация, нито пък се установяват обективни фактори,
поради които предоственият срок за даване на обяснения не е можело да бъде спазен. При
отхвърляне на възражението по чл.193 ГПК трудовият спор следва да се разгледа по
същество (арг. чл.193, ал.2 КТ).
Съгласно нормата на чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Дисциплинарните нарушения
могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение,
съдържанието на който е станало достояние на наказания работник, който да е връчен най –
късно заедно със заповедта за уволение и към който заповедта препраща – в този смисъл е
решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 460
от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 465/2009 г., III г. о., ГК, решение № 849 от 12.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 40/2010 г., IV г. о., ГК. В случая заповедта за уволнение препраща към
искането за даване на обяснение, в което, както се изложи по – горе, вмененото
дисциплинарно нарушение е ясно и конкретно посочено. Отделно от това в уволнителната
заповед се сочи, че вмененото нарушение е неявяване на работа от 13.02.2024г. до момента.
При това безспорно ясно е за какво нарушение е наложено наказанието – неявяване на
работа от 13.02.2024г., като липсата на посочена крайна дата на периода на неявяване на
работа се обяснява с това, че нарушението трае и към датата на връчване на уволнителната
заповед. С оглед изложеното е спазено изискването по чл.195, ал.1 КТ за мотивираност на
процесната уволнителна заповед.
Уволнителната заповед е оспорена и с довод, че към датата на връчването й -
06.03.2024г., трудовият договор вече е бил прекратен от ищеца на основание чл.327, ал.1, т.3
КТ, поради това, че работодателят не е осигурил на работника/служителя работата,
определена при възникване на трудовото правоотношение – неизпълнение на задължението
по чл.127, ал.1, т.1 КТ. Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че
преди налагане на оспореното дисциплинарно наказание „уволнение“ ищецът е изпратил
чрез мобилно приложение „вайбър“ до управителя на ответното дружество – Елица
Чешитева, съобщение със следния текст : „Здравей, Елица. За съжаление е очевидно, че не
оправдавам очакванията ти като служител, независимо от усилията ми. Три месеца са
достатъчни да прецения, че това няма как да се промени. В този смисъл бил искал да се
оттегля още днес. С оглед на твоята преценка за моята работа няма нещо, което бих могъл да
предам евентуално на колега като знания или умения. Следователно срок за предизвестие,
чиято цел е да се предаде работата, в моля случай е излишен. Прикрепям молба за напускане
и молба за отпуск за три дни, които имам да ползвам.“ (л.31 и л.32 от делото). Ищецът
претендира, че направеното от него и цитирано по - горе изявление има характер на
изявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ.
Ответникът възразява, като излага тезата, че към цитираното съобщение ищецът е приложил
молба – предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, с което
ответникът не се е съгласил. Като доказателство е приета молба от ищеца от 12.02.2024г.
3
(л.56), с която на основание чл.325, т.1 КТ моли за съгласие за прекратяване на трудовото му
правоотношение, считано от 16.02.2024г. Върху молбата е изписан ръкописен текст „Не съм
съгласна, 13.02.2024г.“. Приета като доказателство е и молба от ищеца от 12.02.2024г. (л.55)
за ползване на платен годишен отпуск за 3 работни дни, считано от 13.02.2024г. до
15.02.2024г.
От обсъдените по - горе доказателства не може да се приеме, че с цитираното
съобщение от ищеца, изпратено по мобилно приложение „вайбър“, е упражнено право за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. От текста на
изпратеното съобщение е видно, че ищецът прилага „молба за напускане и молба за отпуск“,
които по – късно в процеса бяха представени от ответника и приети като доказателства. В
представената писмена молба от ищеца изрично се сочи, че се иска съгласие от работодателя
трудовият договор да бъде прекратен на основние чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие,
а не както твърди от ищецът – че е направено изявление за прекратяване на трудовия
договор по чл.327, ал.1, т.3 КТ. В съобщението, изпратено по „вайбър“, също не личи воля
на ищеца да упражни право да прекрати трудовия договор поради неизпълнение на
задължения на работодателя. В съобщението се изразява разочарование относно липса на
положителна оценка за работата на ищеца от страна на управителя на ответното дружество
и не се съдържа оплакване, че естеството на реално възложената работа не съотвества на
уговореното при възникване на трудовото правоотношение. При това съдът приема за
недоказано твърдението на ищеца, че преди връчване на оспорената заповед е упражнил
правото да прекрати трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Ищецът е направил
изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, но поради неприемане
на предложението от работодателя трудовият договор не е било валидно прекратен на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Изявлението по чл.327, ал.1, т.3 КТ не се нуждае от приемане,
като трудовият договор се счита прекратен с получаването му от работодателя (чл.335, ал.2,
т.3 КТ), докато изявлението за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1,
т.1 КТ се нуждае от приемане. В случая изявление по чл.327, ал.1, т.3 КТ не се доказа, а се
установи само отправяне на предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, което поради неприемането му не е произвело прекратителен ефект. При това
ирелвантни са събраните свидетелски показания относно естеството на изпълняваните от
ищеца трудовия задължения и относно това дали валидно му е връчена длъжностната
характеристика.
По отношение на вмененото дисциплинарно нарушение не се спори, видно от
дадените от ищеца обяснения по реда на чл.176 ГПК в първото открито по делото съдебно
заседание, че работното място на ищеца е било на бул. „Черни връх“ № 57, както и че
ищецът не е бил на работа на посоченото място за периода 13.02.2024г. – 06.03.2024г. и през
просочения период не е полагал труд за ответника (л.71 – горе). При това съдът приема, че
вменено дисциплинарно нарушение действително е било извършено от ответника. Без
значение за изпълнение на състава на дисциплинарното нарушение „неявяване на работа“ –
чл.187, ал.1, т.1, пр.3 КТ, е дали неявяването на ищеца на работа е повлияло на трудовия
процес. Явяването на работа е елемент от основно задължение на работника/служителя по
трудовия договор – да предостави работната си сила, като неявяването е отказ от изпълнение
на основно трудово задължение на работника/служителя – да престира труда си. Дори дните,
в които ищецът не се е явил на работа, да не са били последователни съобразно конкретната
организация на работния процес, т.е. дори и да не се касае за нарушение по чл.190, ал.1, т.2
ГПК – неявяване в течение на два последователни работни дни, то самата продъжителност
на периода на неоправдано отсъствие от работа - 21 календарни дни, без значение какъв е
конкретният брой работни дни за ищеца в рамките на този период, обосновават извод за
значително по тежест дисциплинарно нарушение. През значителен период от време, който е
продължил и към датата на връчване на уволнителната заповед, работодателят не е могъл да
ползва работната сила на ищеца. При това съдът приема, че наложеното най – тежко
4
дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина.
Поради неоснователност на наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на
уволнението искът за отмяната му е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователен
и обусловеният от него иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, който също следва да се
отхвърли.
По иска по чл.221, ал.1 КТ:
По делото се установи, че трудовото правоотношение не е било прекратено на
твърдяното от ищеца основание по чл.327, ал.1, т.3 КТ, поради което за ищеца не е
възникнало право на обезщетение за неспазен срок за предизвестие по чл.221, ал.1 КТ. Искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответното дружество, на което
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева, плащането на което
е доказано посредством представената разписка за получаване на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. К. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
пл. „Македония“ № 1, ет.8 – адв. Н. С., срещу „Булунг Логистикс ГМБХ и Ко“ КД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Черни връх“ № 57, ет.7,
офис сграда „Енерджи Тауър“, искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед №
00169/06.03.2024г., за сумата от 28433,34 лева - обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 06.03.2024г. до 06.09.2024г., както и предявения иск по чл.221,
ал.1 КТ за сумата от 4738,89 лева - обезщетение за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие от страна на ищеца на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ.
ОСЪЖДА Б. К. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, пл. „Македония“
№ 1, ет.8 – адв. Н. С., да плати на „Булунг Логистикс ГМБХ и Ко“ КД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Черни връх“ № 57, ет.7, офис сграда
„Енерджи Тауър“, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1100 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5