Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 39
16 .06.2021 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На деветнадесети май две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Даринка Д.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№787/2020 г.
Предявени са искове с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и чл. 79, ал.1, чл.138
и чл.86, ал.1от ЗЗД.
Депозирана е искова молба
от „Първа инвестиционна банка“АД със
седалище гр.София, с която са предявени обективно и субективно съединени искове
срещу ЕТ „КИБ-Константин Белобрадов“, М.Б.Д., М.В.Б. и Ц.П. С. – Б. /срещу
последната с отделна искова молба, която е съединена за разглеждане с
първоначалната/ за установяване, че ответниците
дължат на ищеца първият /ЕТ/като длъжник, а останалите – като поръчители,
сумите 21 165,80 лева просрочена главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 15 152,22 лв.
просрочена договорна лихва за периода 27.12.2013 г. – 27.05.2019 г., сумата 15
646,28 наказателна лихва за периода 27.11.2013 г. – 15.10.2019 г., сумата
958,30 лв. комисионна за управление за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 години по
т.5 от Договора. Претендира и за разноските в настоящото, както и по
заповедното производство. Твърди, че за тези суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение в полза на „Първа инвестиционна банка“АД по
ч.гр.д.№2005/2019 г. по описа на РС Разград, срещу която първите трима от
ответниците са депозирали възражение, а по отношение на четвъртата е
установено, че същата не живее на постоянния и настоящия адрес и не работи по
трудово правоотношение, поради което заповедта за незабавно изпълнение е
връчена при условията на чл.47 от ГПК. Сочи, че на 29.05.2009 г. между ЕТ
„КИБ-Константин Белобрадов“ и ищеца е сключен договор за кредит по програмата за микрокредитиране за
сумата 26 000 лв., че крайният срок за погасяване на този кредит е 27.05.2019
г., че задължението е обезпечено с
договор за поръчителство с М.Б.Д. и М.В.Б. и Ц.П. С. – Б. и С.Д.Д., който не е
страна по настоящото дело, че поръчителите са се задължили да отговарят солидарно за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя, както и за всички последици
от неизпълнението, че кредитополучателят не е погасявал задълженията си по
договора, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
депозирано след изтичане на срока на договора и в срока по чл.147 от ЗЗД.
Твърди, че неизпълнението на договора за кредит се установява от извлечението
от счетоводните книги, както и че в хода на образуваното изпълнително
производство не са постъпили суми за удовлетворяване на вземането.
Ответникът ЕТ „КИБ-Константин
Белобрадов“ прави възражение за подсъдност на делото, като сочи, че общият сбор
на сумите от всички искове е 52 922,60 лв., което определя родовата подсъдност
на Окръжен съд. Прави възражение за погасяване по давност на всички вземания с
падеж преди 15.10.2016 г. Твърди, че преди подписването на договора за кредит
не му е предоставен проект на такъв, че не е уведомен за съществуването на Общи
условия, както и че няколкократно след сключването на договора ищецът е
променял едностранно лихвения процент по договора и респ. размера на месечните
вноски по погасителния план, както и таксите и комисионните за управление на
кредита. Конкретно сочи, че клаузите на чл.5,6, чл.12 и чл.15 и други от договора са неравноправни и
противоречат на разпоредбите на чл.143, т.5,т.10, т.11, т.13, т.14 и т.19 от
Закона за защита на потребителите.
Счита, че целият договор и общите условия са нищожни , неравноправни,
поради противоречие и нарушаване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Конкретно сочи, че начина на определяне и начисляване, началния момент
и крайния момент на наказателните лихви са регламентирани в противоречие с
изискванията на ЗЗП, че уговорката за годишен лихвен процент на разходите
противоречи на добрите нрави, , че в нарушение на чл.11, ал.1 т.9 от Закона за
потребителския кредит в договора не са
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, че в нарушение
на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК не е посочен начинът на изчисляване на годишния
процент на разходите. Счита, че законът е забранил заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, че в договора не е отразена информацията по
чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК и не е определен краен момент или горна граница при начисляването на неустойките. Заявява, че
оспорва съдържанието - на представеното
от ищеца извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“АД.
Ответницата М.В.Б. също прави
възражение за неподсъдност на делото на районен съд, възражение за погасителна
давност относно вземанията с падеж преди 15.10.2016 г. Счита, че искът спрямо нея е неоснователен и
поради това, че не е предявен в 6-месечния преклузивен срок по смисъла на
чл.147 от ГПК. Твърди, че не е подписала и не е запозната с договора за кредит,
че след сключването на договора ответникът едностранно е променял лихвения
процент и погасителните вноски. Сочи неравноправност на горепосочените клаузи
поради противоречие със ЗЗП, противоречието със Закона за потребителския кредит, както и с добрите нрави.
Ответницата М. Б. Б. счита, че
договорът за поръчителство е прекратен поради изтичането на преклузивния срок
по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Сочи, че този срок тече за всяка погасителна вноска по
кредита и че не е необходимо да настъпи падежът и на последната вноска, за да
започне да тече този срок. Твърди, че
документът, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, не е редовен
от външна страна и не отразява конкретно съществуващото правоотношение между
банката и кредитополучателя по договора за кредит. Сочи, че договорът за
поръчителство не съдържа данни за това кой е кредитополучателя, че в този
договор не е посочено, че поръчителят се е задължил за задълженията на
кредитополучателя, които произтичат от общите условия и погасителния план, че
извлечението не съдържа данни как и формиран дълга по пера. Твърди, че договорът
се основава на неравноправни клаузи, като конкретно сочи възможността за
едностранна промяна на лихвения процент,
чл.19, чл.31,чл.6, чл.13 и чл.14 от ОУ на договора. Иска съдът да отхвърли исковете със всички законови
последици.
Ответникът Ц.П. С. – Б. е
получила книжата по делото по реда на чл.47 от ГПК. Назначения на същата за
особен представител счита, че съдът следва да спре настоящото производство до
решаване на т.д.№5/2019 г. на ВКС, поради това, че спорът по същото се явява
преюдициален. Прави възражение за погасяване на исковете по давност. Счита, че
поръчителят не носи отговорност за просрочената договорена лихва и за
просрочената наказателна лихва, тъй като те произтичат от Общите условия, а в
договора за поръчителство липсва текст, че поръчителят е запознат със същите.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
29.05.2009 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка”АД и ответника ЕТ „КИБ-Константин Белобрадов“ е сключен
договор за банков кредит за кредит по
програмата за микрокредитиране №076LD-M-000034 /л.13/ за
сумата 26 000 лв. с краен срок за погасяване – 27.05.2019 г., като е посочено,
че погасяването става по погасителен план в приложение №1, неразделна част от
договора. В т.4 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 9,1593 пункта, като конкретно е посочено, че към
датата на сключване на договора този базов лихвен процент е в размер на 7,7907
% годишно. Кредитът е предоставен на
търговеца за погасяване на съществуващи задължения по договор за издаване на
корпоративна кредитна карта и по договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка. В т.5 от договора
е уговорено и задължение на кредитополучателя да събира 1% комисиона за управление
на кредита в деня на подписване на договора и по 1% в началото на всяка година
от срока на кредита.
В т.7 от този договор е
посочено, че за обезпечение на срочното погасяване на предоставения кредит
банката приема поръчителство от ответниците М.Б.Д. и М.В.Б. и Ц.П. С. – Б. и С.Д.Д..
В договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и се задължава да спазва Общите условия на банката по договорите за кредит по програмата на микрокредитиране и
Тарифата на банката за таксите и комисионите, както и всички изменения и
допълнения към тях, както и че тези общи условия са неразделна част от
договора. Приложение №1 с погасителния план е приложено към делото /л.22/. В
него е посочен размера на всяка вноска, както и каква част от лихвата и
съответно от главницата погасява тя. Също така е посочено, че посочените
месечни погасителни вноски са изчислени на база действащия към датата на
подписване базов лихвен процент и са ориентировъчни. Същото е посочено и в чл.5
от Общи условия по договорите за кредит по програмата за микрокредитиране. В
този текст е посочено по какъв начин се определя БЛП, както и това, че при
промяна се променя и лихвения процент по договора, считано от датата на
промяната на БЛП, без да е необходимо предоговаряне. В т.12 от същите общи
условия е посочено, че дължимите и неизвършени в срок плащания се отнасят в
просрочие и се олихвяват и с наказателна от 20 пункта.
На същата дата – 29.05.2009 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка”АД и ответниците
М.Б.Д. и М.В.Б. и Ц.П. С. – Б. и С.Д.Д. са сключени договори за поръчителство,
с които същите са се задължили да
отговарят за изпълнението на задълженията за главница, лихви и разноски по
Договор №076LD-M-000034/29.05.2009 г. В т.2 от договора за поръчителство изрично
е записано, че поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на
главното задължение, вкл. за лихвите и разноските. В договора е записан и
начина, по който всеки от поръчителите следва да заплати задължението при
неизпълнение от главното задължено лице, вкл. и даването на съгласие за
служебно и незабавно инкасо в полза на банката.
Към кредитното досие са
приложени копия от личните документи на длъжника и поръчителите.
Със заявление, депозирано на 16.10.2019 г.
„Първа инвестиционна банка”АД е поискала издаване на заповед за незабавно
изпълнение и по ч.гр.д.№2005/2019 г.
Районен съд - Разград е допуснал незабавно изпълнение и е
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответниците
да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД сумата 21 165q80 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 г., сумата 15
152,22 лв. договорна лихва за периода 27.12.2013 г. – 27.05.2019 г. и сумата 15
646,28 наказателна лихва за периода 27.11.2013 г. – 15.10.2019 г., сумата
958,30 лв. /деветстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/, както и
сумата 1058,45 лв. разноски по делото и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу тази заповед длъжниците ЕТ
„КИБ-Константин Белобрадов“, М.В.Б., М.Б.Д., са подали възражение по чл.414 от ГПК, а по отношение на Ц.П. С. – Б. заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.6
от ГПК.
По делото е назначена и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на вещото лице е
отразено, че размерът на предоставения кредит е 26 000 лв. сумата е усвоена по
банкова сметка. ***цент е бил 16,95%, а от 01.05.2010 г. същият е 17,95%, като
промяната е за сметка на Базовия лихвен процент /от 7,7907 на 8,7907/.
Съответно дължимите и неплатени суми по договора, съобразени с промяната на
лихвения процент са 21 165,80 лв. главница, 15 152,22 лв. договорна лихва, 15
646,28 лв. наказателна лихва и 958,30 лв. комисионни, като съответно са
платени 4 834,20 лв. главница, 19 576,99
лв. договорна лихва, 131,60 лв. наказателна лихва и 1 206,19 лв. комисионни.
Според приложения към договора погасителен план, респ. при същият лихвен
процент дължимите суми биха били 19
289,15 лв. главница, 10 422,80 лв.
договорна лихва, 14 358,85 лв. наказателна лихва и 926,93 лв. комисионни, като
съответно в тази ситуация плащанията би трябвало да бъдат отнесени към главница – 6 710,85 лв., договорна лихва – 17 831,94 лв., наказателна
лихва – 0 лв. и 1 206,19 лв. комисионни. Съответно тези суми са били такива към
16.10.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Кредитът е в просрочие от 27.11.2013 г., той не е обявяван за
предсрочно изискуем и не е отразяван в системата на ответната банка като такъв.
Крайният срок за погасяване на същия е настъпил на 27.05.2019 г., респ.
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.10.2019 г. По
отношение на наказателната лихва, същата е изчислена съгласно т.12 от Общите условия при лихвен процент от
27,79% и 28,79% и за периода 27.12.2013 г. – 15.10.2019 г. е в размер на 15
646,28 лв. При първоначалния лихвен
процент тази наказателна лихва би била в размер на 14 358,85 лв. След датата на
подаване на заявлението – 16.10.2019 г. не са извършени плащания по кредита. По
изпълнителното дело в резултат на
принудително изпълнение са постъпили 1 419,92 лв., като с тези суми са
погасени 563,14 лв. съдебни разноски и 856,78 лв. комисионна управление. В
о.с.з. вещото лице е уточнила, че последното плащане по договора е от
24.01.2014 г.
В отговор за задължението на
ищеца да представи уведомлението до ответниците за промяна на лихвения процент,
същият е заявил, че такова уведомление не е правено, тъй като банката не се е
възползвала от правото да увеличи размера
на посочените в погасителния план равни месечни погасителни вноски. Счита, че
т.5 от Общите условия регламентира това. Сочи, че банката е обявила стойността
на действащия към всеки един момент базов лихвен процент в раздел „Публичност и
оповестяване на информацията за БЛП“. Също така сочи, че е публикувала
референтния лихвен процент на Интернет
страницата на банката, с което изпълнила задължението си по чл.33А от ЗПК.
Анализът на установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените установителни
искове са за задължението за заплащане на главница, договорна лихва и наказателна лихва по
кредит. Тези искове са предявени както
срещу кредитополучателя, така и срещу поръчителя. Същите са допустими, тъй като
за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която и
кредитополучателя и поръчителя са депозирали възражения и в срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните искове.
По отношение на длъжника процесният
кредит не е потребителски, тъй като е свързан с търговската дейност на
търговеца. По отношение на поръчителите следва да се прилагат разпоредбите на
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, в случая в
сила от 01.10.2006 г.
Договорът за кредит, въз основа
който се претенидрат вземанията срещу първия ответник е сключен между страните
в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Непосредствено
след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ да отпусне паричната
сума. По силата на договора за ответника е възникнало задължението да върне
тази парична сума след изтичане на срока на договора, ведно с лихвата по
кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. със ЗПК/.
Към датата на предявяване на
иска – 26.06.2020 г., както и към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение – 16.10.2019 г. този срок е изтекъл и по отношение на
последната вноска – тази на 27.05.2019 г.
С оглед поетите задължения по
договора и изпълнението на задължението на банката да предостави уговорената
сума, ответникът ЕТ „КИБ-Константин
Белобрадов“ дължи връщане на тази сума. В случая неплатената главница е в размер на 21
165,80 лв.
По отношение на иска за
установяване на задължението за заплащане на сумата 15 152,22 лв. просрочена
договорна лихва за периода 27.12.2013 г. – 27.05.2019 г. , съдът намира, че в
договора ясно е посочено по какъв начин е формирана същата. В договора, както и
в погасителния план към него, изрично е записано, че записаната като договорна
лихва сума не е окончателна /т.е. това не е договор при фиксиран лихвен
процент/, както и начина на формиране на същата – базовия лихвен процент с
надбавка от 9,1593%. Ето защо искът за установяване на задължението в размера,
посочен в заповедта за изпълнение, е основателен и доказан.
Дори и разпоредбата на чл.11,
т.9 от Закона за потребителския кредит /който предвижда по-висока степен на
защита при този вид кредити в сравнение с кредитите, теглени от търговци/
изрично предвижда възможността в договора за потребителски кредит да е предвидена възможност за промяна на
лихвения процент едностранно от страна на кредитора, като в този случай в
договора следва да е посочен референтния лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент. Именно по този начин е определен лихвения процент
по договора, като в случая такъв референтен лихвен процент е базовият лихвен процент на банката. Ето защо съдът намира, че искът е основателен
в размера, в който е предявен.
Неоснователно е възражението за
погасяване по давност на вземането за главница и за договорна лихва по
кредита. ВКС в трайната си практика/
вкл. и в решение №38/26.03.2019 г. на ВКС по т.д.№1157/2018 г., 2 т.о.,
ТК/ приема, че уговореното между
страните връщане на предоставената в
заем /кредит / сума на погасителни вноски, не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. В случая задължението за заплащане на погасителните вноски е породено от договора за банков
кредит и по своята същност представлява изпълнение на основното задължение на
длъжника на части, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.66 от Закона
за задълженията и договорите. Ето защо, както изрично е посочено в
горепосоченото съдебно решение, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Предявеният иск за заплащане на
15 646,29 лв. просрочена наказателна лихва за периода 27.11.2013 г. –
15.10.2019 г. е частично основателен и доказан по отношение на първия ответник ЕТ „КИБ-Константин Белобрадов“. Същият е
изпаднал в забава по отношение на вноските, които дължи, начиъта на определяне
на обезщетението за забава е уговорен в договора, а конкретният му размер е
определен със заключението на назначената експертиза. Както бе посочено
по-горе, по отношение на договора, сключен от едноличния търговец не намират
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и Закона за
защита на потребителите, тъй като търговците не са потребители по смисъла на
пар.13, т.1 от ДР към ЗЗП. С оглед направеното възражение за погасяване на
вземанията по давност по отношение на тези вземания следва да се приложи разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, която предвижда, че вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Ето защо искът следва да
бъде уважен само по отношение на лихвите за периода 16.10.2016 г. – 15.10.2019
г., а именно до размера 11 640, 27 лв. тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 16.10.2019 г. В останалата част - до размера на 15 646,29 лв. и за периода
27.11.2013 г. – 15.10.2016 г. вкл. искът е погасен по давност, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Предявените искове за заплащане
на сумата 21 165,80 лв. главница и 15 152,22 лв. просрочена договорна лихва за
периода 27.12.2013 г. – 27.05.2019 г. са основателни и доказани и по отношение
на ответниците М.Б.Д., М.В.Б. и Ц.П. С. – Б., които са поръчители по договора.
Тяхното задължение произтича както от договора за поръчителство, така и от
разпоредбите на чл.141 от Закона за задълженията и договорите. В представения
договор ясно е индивидуализирано задължението, за чието изпълнение поръчителят
се задължава да отговаря чрез посочване на номера и датата на договора, както и
размера на кредита. Разпоредбата на чл.147 от с.з. ограничава задължението на
поръчителя само до случаите,в които кредиторът е предявил иск срещу
длъжника в течение на шест месеца. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в
този срок, а разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуване
на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
По отношение на направеното от
ответниците възражение, че е изтекъл срокът по чл.147 от ЗЗД по отношение на
част от вноските, след като задължението за заплащане на погасителните вноски е породено от договора за банков
кредит и по своята същност представлява изпълнение на основното задължение на
длъжника на части, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.66 от Закона
за задълженията и договорите, то и преклузивният срок по чл.147 от ЗЗД тече от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Третият
от обективно съединените искове – за заплащане на сумата 15 646,29 лв.
просрочена наказателна лихва за периода 27.11.2013 г. – 15.10.2019 г. по
отношение на ответниците М.Б.Д., М.В.Б. и Ц.П. С. – Б. е частично основателен. Както
бе посочено и по-горе, по отношение на тези ответници се прилагат разпоредбите
на ЗПК от 01.10.2006 г. Същият в чл.12
предвижда прилагане по отношение на потребителските кредити на
разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, която
предвижда, че е неравноправна клауза тази, която задължава потребителят при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. При преценка на необосноваността, съдът счита, че следва да
вземе предвид разпоредбата на чл.33,
ал.2 от ЗПК от 2010 г., според която когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Тази разпоредба е приета година след сключването на процесния
договор за кредит и съдът намира, че би могла да бъде ползвана при тълкуване и
прилагане на нормата на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП. Следователно в случая въпреки
противната уговорка, кредитополучателят дължи единствено и само законната лихва
по отношение на тези вземания. По отношение на тези вземания следва да се
приложи и разпоредбата на чл.111 от
ЗЗД, която предвижда, че вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Така към 16.10.2019 г., на която дата е депозирано
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са погасени обезщетенията за
забава, чиято изискуемост е настъпила преди 16.10.2016 г. За периода от
16.10.2016 г. до 16.10.2019 г. обезщетението за забава, изчислено по начина,
посочен в договора е 11 640,27 лв.. Това
обезщетение е изчислено при лихвен процент от 27,79%. Същото при лихвен процент
от 10% следва съответно да бъде в размер на 4 188 лв. В останалата част, до
първоначално предявения размер от 15 646,29 лв., искът за заплащане на
обезщетение за забава предявен срещу
втория, третия и четвъртия ответници се явява неоснователен и недоказан.
Съответно
ответниците дължат и сумата 958,30 лв. неплатени кfмисионни за
управление на кредита за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 г. по т.5 от Договора за
кредит.На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците дължат заплащане на направените от ищеца разноски исковете съразмерно
на уважената част от установителните искове, които са в общ размер на 41 464,32
лв. за всички ответници и 48 916,59 лв. за първия ответник.
Тези разноски са в размер на 1554 лв. по настоящото дело. По същият начин
дължат и разноските по заповедното производство в
размер на 1058,45 лв. Съответно ответниците следва да заплатят солидарно от тях
сумата 1217,54 лв. , както и 250 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските по заповедното производство в размер на 829,28 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съответно разноските, които следва да
бъдат заплатени само от първия ответник са 218,83 лв. по настоящото производство и
149,05 лв. по заповедното.
Разноските, направени от ищеца за
заплащане на особен представител на ответницата Ц.П. С. – Б.
се дължат от същата съразмерно на уважената срещу нея част от исковете, а именно в размер на 861,94 лв.
Ответниците също имат право на
разноски по делото, но съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В случая такива разноски е направила само
ответницата М.Б. Б. Съответно ищецът й дължи заплащане на същите съразмерно на
отхвърлената част от иска, която е 11
458,28 лв., респ. 649,54 лв.
По гореизложените съображения,
Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „КИБ-Константин
Белобрадов“, ЕИК *********, със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.“Венелин“, №9, Ц.П. С. – Б., ЕГН ********** ***, М.Б. Б., ЕГН ********** ***
и М.В.Б., ЕГН ********** ***, че всички те дължат солидарно на „Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.”Драган Цанков”, №37, първият като кредитополучател, а следващите
като поръчители,
сумата 21 165,80 лв. / двадесет и една хиляди сто
шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ главница по договор за банков кредит
от 29.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2019
г. до окончателното й изплащане,
сумата 15 152,22
лв. / петнадесет хиляди сто петдесет
и два лева и двадесет и две стотинки/
договорна лихва за периода 27.12.2013 г. – 27.05.2019 г.,
сумата 958,30 лв. /деветстотин петдесет и осем
лева и тридесет стотинки/ годишни комисиони за управление за периода 2014 –
2018 г. и
4
188 лв. /четири хиляди сто осемдесет и осем лева/ наказателна лихва за
периода 16.10.2016 г. – 15.10.2019 г.,
А съответно ЕТ „КИБ-Константин Белобрадов“, ЕИК
*********, със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Венелин“, №9 и
сумата 7 452,27 лв. /седем хиляди четиристотин петдесет и два
лева и двадесет и седем стотинки/ като наказателна лихва за същия период,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №4203/18.10.2019 г. по ч.гр.д.№2005/2019 г.
по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на наказателна лихва до първоначално предявения размер от 15
646,28 лв., респ. за периода 27.11.2013 г. – 16.10.2016 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „КИБ-Константин Белобрадов“, ЕИК *********, със
седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Венелин“, №9, Ц.П. С. – Б., ЕГН **********
***, М.Б. Б., ЕГН ********** *** и М.В.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със седалище гр.София
и адрес на управление бул.”Драган Цанков”, №37 сумата 1217,54 лв. /хиляда двеста и седемнадесет лева и петдесет и четири
стотинки/ за направените разноски съразмерно на уважената част от иска, както и
сумата 250 лв. /двеста и петдесет
лева/ юрисконсултско възнаграждение/ по настоящото дело и сумата 829,28 лв.
/ осемстотин двадесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ разноски и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№2005/2019 г. по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА ЕТ „КИБ-Константин Белобрадов“, ЕИК *********, със
седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Венелин“, №9 ДА ЗАПЛАТИ на „Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.”Драган Цанков”, №37 сумата 218,83 лв. /двеста и осемнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ за
направените разноски по настоящото дело съразмерно на уважената част от иска и
сумата 149,05 лв. /сто четиридесет и
девет лева и пет стотинки/ разноски по
ч.гр.д.№2005/2019 г. по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА Ц.П. С. – Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.”Драган Цанков”, №37 сумата 861,84
лв. / осемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/ за
направените разноски за възнаграждение на особен представител съразмерно на уважената част от иска
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление бул.”Драган Цанков”, №37 ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.
Б., ЕГН ********** *** сумата 649,54 лв.
/шестстотин четиридесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването на страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на
решението, същото да бъде докладвано на съдията-докладчик по ч.гр.д.№2005/2019
г. по описа на Районен съд - Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: