№ 6264
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110166400 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 394, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 357560/07.11.2024
г. на Д. Ч. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 57,
вх. „Ж“, ет. 2, ап. 113, срещу ЖК „С-Е“ АД (ЖЗК „С-Е“ АД) , ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор
Александров“ № 117, представлявано от изпълнителните директори СДП и
СКП.
Ищцата твърди, че на 13.10.2014 г. между нея и Софийски градски съд
бил сключен трудов договор, по силата на който последната изпълнявала
длъжността „съдебен деловодител“.
Поддържа, че въз основа на проведена процедура по ЗОП Висшият
съдебен съвет е сключил договор за обществена поръчка № ВСС-
15855/28.12.2023 г. с ответното дружество, по силата на който бил застрахован
животът и трудоспособността на 15 486,5 действащи и предстоящи за
назначаване съдии прокурори и следователи, младши-съдии и младши-
прокурори, кандидати за младши-съдии и младши-прокурори, съдебни
помощници и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители,
съдии по вписванията, членове на ВСС, инспектори в Инспектората към ВСС,
служители на НИП и съдебни служители. Посочва, че договорът бил сключен
със срок на действие 28.12.2023 г. до 31.12.2026 г.
Твърди, че в срока на застрахователното покритие – на 09.01.2024 г.,
след проведена профилактична мамография на двете млечни жлези, е
установена плътна еластографска находка на границата между медиалните
квадранти вляво, представляваща формация с полилобулирани, на места
спикуловидни очертания, плътен хиперехогенен вал, без съдови сигнали във
вътрешността, като на 11.01.2024 г. на ищцата е проведен преглед от онколог –
1
мамолог, който също е констатирал образуванието в лявата й гърда.
Поддържа, че с оглед резултатите от проведените прегледи е насочена към
провеждане на хистологично изследване за верификация на находката, като за
провеждане на необходимите изследвания Д. Г. е хоспитализирана в УСБАЛО
„Проф. ИЧ“ ЕАД – гр. София, за периода 15.01.2024 г. до 26.01.2024 г. В
лечебното заведение са й проведени прегледи и изследвания, вследствие на
които е установено, че в случая е необходимо оперативно лечение, което е
извършено на 16.01.2024 г.
Сочи, че на 31.01.2024 г. с Решение на Обща клинична онкологична
комисия/Клинична комисия по хематология № 823/31.01.2024 г., след
проведени изследвания, на ищцата е поставена диагноза “carcinoma gl.
mammae sin” с хистология: „умерено диференциран (G2) инвазивен дуктален
карцином, NST на лява гърда, най-голям размер – 12 мм. Резекционни линии
без туморна инфилтрация.“
Твърди, че след извършената операция, на 13.02.2024 г. е насочена за
хоспитализация за следоперативно лечение в УСБАЛО „Проф. ИЧ“ ЕАД – гр.
София, където е хоспитализирана за периода 20.02.2024 г. до 01.04.2024 г. и е
проведено планирано лъчелечение с облъчвана област – лява млечна жлеза, с
честота пет пъти седмично.
Вследствие от претърпяната операция и необходимия период за
възстановяване ищцата била в болничен за период от 6 месеца от 12.01.2024 г.
до 12.07.2024 г., поради което с Искане за извършване на застрахователно
плащане с вх. № ВСС-355/16.05.2024 г. предявила застрахователна претенция
пред ответното дружество за плащане на обезщетение по застрахователен риск
„Медицински разходки в резултат на злополука или заболяване, вкл. акутно“ и
по застрахователен риск „Временна загуба на работоспособност вследствие на
заболяване, вкл. акутно“.
С Писмо с изх. № 858/05.06.2024 г. ответникът отказал изплащането на
обезщетение както за временната неработоспособност, така и за медицинските
разходи с мотивите, че неработоспособността е настъпила вследствие на
заболяване, настъпило преди датата на сключване на договора за
обществена поръчка – извън периода на застрахователното покритие.
Ищцата поддържа неоснователност на постановения отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение, тъй като меродавен за определяне на
момента на настъпване на застрахователното събитие и ангажиране на
отговорността на застрахователя бил моментът на откриване на
заболяването и следващата се от него временна неработоспособност.
Твърди, че застрахователното събитие е настъпило през януари 2024 г., поради
което попада в срока на покритие на сключения договор за обществена
поръчка.
Ищцата твърди, че видно от представената по делото Служебна бележка
с изх. № 770/17.07.2024 г., издадена от Софийски градски съд, брутното й
трудово възнаграждение за месец декември 2023 г. е в размер на 2 394 лв.,
поради което размерът на дължимото обезщетение за временна
неработоспособност възлиза на 3 288 лв., изчислено по реда на чл. 7, т. 7 от
Раздел II от договора за обществена поръчка.
Твърди, че дължимото обезщетение за сторените медицински разходи
2
възлиза в размер на 462,74 лв., съгласно предвидения в чл. 7, т. 8 от Раздел II
от договора начин за изчисляване.
Моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за временна
неработоспособност по сключена групова застраховка „Злополука“,
вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 12.01.2024 г., в размер
на 3 288 лв., ведно с лихва за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на
193,33 лв., считано от датата на постановения отказ – 05.06.2024 г., до датата
на предявяване на иска – 06.11.2024 г.
Моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение за сторени
медицински разходи в размер на 462,74 лв., ведно с лихва за забава от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва в размер на 27,21 лв., считано от датата на постановения
отказ – 05.06.2024 г., до датата на предявяване на иска – 06.11.2024 г.
Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на искова молба, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Ответникът оспорва, че изпадането на ищцата във временна
неработоспособност за периода от 12.01.2024 г. до 12.07. 2024 г. представлява
покрит по договора за обществена поръчка застрахователен риск, тъй като
застрахователното събитие не е настъпило в периода на застрахователно
покритие на договора, а именно – 00:00 ч. на 01.01.2024 г. – 00:00 ч. на
31.12.2026 г.
Поддържа, че меродавен за определяне на настъпване на
застрахователното събитие е моментът на разболяването, а не датата на
извършване на медицинските разходи или периодът на временната
неработоспособност. Счита, че в конкретния случай на 30.05.2023 г. при
извършен на ищцата преглед е установено образувание, което по BI-RADS
(система за отчитане и данни за изображения на гърдата) е определено като
BI-RADS 3, което на 09.01.2024 г. е определено като BI-RADS 4B. Вследствие
откриването на това образувание ищцата била насочена за „хистологична
верификация“, която да потвърди или отхвърли появилите се съмнения за
злокачествено образувание. Счита, че неговата първична диагноза обаче
датира от 30.05.2023 г., когато е започнало наблюдение и е установено
развитие на формация, т.е. преди сключване на застрахователния
договор.
В случай че съдът приеме, че застрахователното събитие е настъпило в
периода на застрахователно покритие на договора, ответното дружество
поддържа, че претендираният от ищеца размер на застрахователното
обезщетение за временна неработоспособност е по-висок от определената в
груповия застрахователен договор сума за този риск. Твърди, че същото
възлиза в размер на 2 366 лв., тъй като размерът на застрахователното
обезщетение не може да надхвърля размера на застрахователната сума, която
по смисъла на чл. 7 от договора възлиза на „брутния размер на месечното
трудово възнаграждение“.
Счита, че дори съдът да приеме, че застрахователното събитие е
3
настъпило в периода на застрахователно покритие, претендираното
обезщетение за медицински разходи представлява изключен риск по смисъла
на Общите условия за застраховка „Злополука и заболяване“. Позовава се на
чл. 8, ал. 2, т. 13 от Общите условия, който посочва, че застрахователят не
отговаря за разходи, извършени за лечение и последващо проследяване на
онкологични заболявания.
По реда на чл. 219 ГПК като трето лице – помагач на страната на
ответника, е конституирано ЗД „С-е“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 117, в
качеството му на страна по договор за съзастраховане между него и ответното
дружество, по силата на който двамата застрахователи разпределят
отговорността по застрахователните рискове, описани в груповия
застрахователен договор.
В качеството си на трето лице – помагач, ЗД „С-е“ АД подава отговор на
искова молба с вх. № 68932/26.02.2025 г., с който оспорва предявените искове
по основание и размер.
Твърди, че лекуваното от ищцата заболяване е първоначално
диагностицирано и установено с мамографско изследване в МДЛ „Спектър“
ООД през м. май 2023 г., т.е. преди началото на периода на застрахователното
покритие на сключената групова застраховка. Вследствие на това, счита за
основателен отказът на ЖЗК „С-е“ АД за извършване на застрахователно
плащане за извършените медицински разходи в общ размер 462,74 лв., както и
застрахователното плащане по риска „Временна неработоспособност
вследствие на заболяване, вкл. акутно“ в размер на 3 288 лв.
Оспорва акцесорния иск за присъждане на законна мораторна лихва
поради неоснователност на главните искове.
С определение в откритото съдебно заседание е изменен размерът на
предявените искове на основание чл. 214 ГПК по искане на ищцата, а именно:
1. Искът с правно основание чл. 349 КЗ относно изплащане на
застрахователно обезщетение за временна неработоспособност е намален
до сумата от 3 271,80 лв.
2. Акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изплащане на
законната мораторна лихва върху този размер е намален до сумата от
192,38 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Установено е за безспорно, че на 28.12.2023 г. е сключен договор за
обществена поръчка № ВСС-15855/28.12.2023 г. между Висшия съдебен
съвет и ответното дружество ЖЗК „С-е“ АД за застраховане чрез групова
застраховка „Злополука“ („Договорът“), по силата на който е застрахован
животът и трудоспособността на 15 486,5 действащи и предстоящи за
назначаване застраховани лица: съдии, прокурори и следователи, младши
съдии, младши прокурори и младши следователи, кандидати за младши
съдии, младши прокурори и младши следователи, съдебни помощници и
прокурорски помощници, членове на ВСС, инспектори в Инспектората към
ВСС, служители на Националния институт на правосъдието (НИП), държавни
4
съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, срещу
заплащане на застрахователната премия.
Съгласно чл. 6 от Договора застраховката е сключена без поименен
списък и покрива всяко застрахователно събитие, настъпило със
застрахования през застрахователния срок, което съобразно покритите
рискове по договора води до застрахователно плащане. Съгласно чл. 18 от
Договора, същият влиза в сила от датата на неговото сключване, а периодът на
застрахователно покритие, през който застрахователят покрива
застрахователните рискове е 36 месеца, с начало 00:00 ч. на 01.01.2024 г. и
край 24:00 ч. на 31.12.2026 г.
Не се спори, а и видно от Служебна бележка с изх. № 770/17.07.2024 г.
на Софийски градски съд, че по силата на сключен трудов договор от
13.10.2014 г. ищцата Д. Ч. Г. е изпълнявала длъжността „съдебен
деловодител“ в Софийски градски съд, и като такава представлява
застраховано лице по смисъла на сключения застрахователния договор.
Съгласно Раздел II „Покрити рискове, застрахователна сума и размер на
обезщетение“ от Договора, чл. 7, т. 7, а именно „Временна загуба на
работоспособност вследствие на заболяване, вкл. акутно“ – на
застрахованото лице се изплаща обезщетение в размер на 30 % от брутния
размер на дневното му трудово възнаграждение, изчислено на база брутно
месечно възнаграждение за месеца, предхождащ този, в който е възникнало
основанието за изплащане на обезщетението, за всеки ден в
неработоспособност над 8 – мия ден до 90 – тия ден.
Съгласно Раздел II „Покрити рискове, застрахователна сума и размер на
обезщетение“ от Договора, чл. 7, т. 8, а именно „Медицински разходи в
резултат на заболяване, вкл. акутно“ – на застрахованото лице се
възстановяват реално извършените медицински разходи в резултат на
злополука или заболяване, с които Изпълнителят има сключени договори за
здравно обслужване, така и при ползване на услуги при изпълнители, с които
Изпълнителят няма сключени договори, до 5 000 лева за срока на
застраховката за: медицински прегледи от лекар специалист, изследвания,
лечение и хирургическа намеса (малки, средни и големи операции),
хирургическо и болнично обслужване; лекарства, медикаменти, медицински
средства и материали (превързочни материали, спринцовки, игли, системи,
абокати), консумативи, импланти, помощни средства (патерици, бастуни,
катетри, колекторни торбички, уринатори, протези на крайниците, слухов
апарат, инвалидна количка и други), употреба на медицински уреди;
манипулации, проведени в амбулаторни или стационарни условия,
стационарно лечение, избор на екип; транспортиране на лицето по спешност
чрез специализиран автомобил за спешна медицинска помощ.
Съгласно чл. 3 от Договора изпълнителят ЖЗК „С-е“ АД се задължава
да предоставя услугата при условията на документацията за участие в
процедурата и съобразно неговите общи условия (Приложение № 2), които
представляват неразделна част от последния. При несъответствие между
застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора
и неразделните му части, вкл. техническата спецификация (Приложение № 1).
Безспорно е, че на 02.01.2024 г. между ЖЗК „С-е“ АД и ЗД „С-е“ АД е
5
сключен договор за съзастраховане по смисъла на чл. 376-377 КЗ, по силата
на който двамата застрахователи разпределят отговорността по
застрахователните рискове, описани в договора за обществена поръчка, като
съгласно чл. 4.2.1 от съзастрахователния договор ЗД „С-е“ АД покрива
риска „Медицински разноски в резултат на злополука или заболяване,
вкл. акутно“.
Видно от представената по делото Епикриза № 516/2024 г. от лекуващ
лекар проф. Г-в, на 16.01.2024 г. на ищцата в УСБАЛО „Проф. ИЧ“ ЕАД е
извършена оперативна интервенция – resectio sectoralis gl. mammae sin,
Quadrantectomia gl. mammae sin. cum disectionem axillae sin. В анамнезата е
посочено, че заболяването датира от 30.05.2023 г., когато е открита
деформация на лява млечна жлеза.
От представените по делото 6 бр. болнични листове съдът намира за
установено, че ищцата е била във временна нетрудоспособност за период от
181 дни, считано от 12.01.2024 г. до 12.07.2024 г.
Ищцата е представила и други медицински документи, които са взети
предвид при изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза,
поради което и съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания,
не ги обсъжда.
От представените по делото 6 бр. фактури се установява, че ищцата е
заплатила сумата от 462,74 лв., представляваща медицински разходи за
лечение на онкологично заболяване.
На 16.05.2024 г. ищцата е подала до ответното дружество Искане за
възстановяване на разходи с вх. № ВСС-355/16.05.2024 г. за заплащане на
обезщетение по застрахователен риск „Медицински разходки в резултат на
злополука или заболяване, вкл. акутно“ в размер на 462,74 лв. и по
застрахователен риск „Временна загуба на работоспособност вследствие на
заболяване, вкл. акутно“ в размер на 3 288 лв. С Писмо с изх. №
858/05.06.2024 г. ЖЗК „С-е“ АД е отказало да заплати застрахователно
обезщетение.
По делото е прието заключението на вещото лице д-р О. М. по
допуснатата и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-
медицинска експертиза.
От последното се установява, че временната неработоспособност на
лицата е настъпила в резултат на проведеното оперативно лечение –
квадрантектомия с дисекция на аксила по повод находката в лява млечна
жлеза. Вещото лице посочва, че диагнозата „Рак на млечната жлеза“ е
поставена интраоперативно въз основа на данните от Гефрир №
Г74/16.01.2024 г. – „ЛМЖ – Инвазивен дуктален карцином с най-голям размер
12 мм.“, поради което момента на неработоспособност е настъпил на
датата на проведената операция, а именно – 16.01.2024 г.
От заключението на вещото лице се установява още, че заболяването
„Карцином на лява млечна жлеза“ при ищцата е открито на 16.01.2024 г.
Вещото лице прави разграничение между установената в резултат от
извършената през м. май 2023 г. находка BI-RADS 3 и установената на
09.01.2024 г. находка BI-RADS 4, като посочва, че първата е вероятно
доброкачествена, не е рак и не е необходимо лечение, а втората е
6
подозрителна, притежава данни за вероятна злокачественост и трябва
задължително да се уточни хистопатологично чрез биопсия на находката.
Съгласно заключението, разходите, които се доказват с приложените
платежни документи в делото (6 бр. фактури), са пряко свързани с
извършеното лечение на онкологичното заболяване.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно изготвено от специалист в областта на онкологията.
По делото е прието и заключението на вещото лице В. С. по допуснатата
и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза.
От същата се установява, че последното брутно трудово възнаграждение
на ищцата преди настъпване на застрахователното събитие е за м. декември
2023 г. и е в общ размер на 2 394 лв., като размерът на средното дневно
брутно трудово възнаграждение при 18 работни дни за м. декември 2023 г.
възлиза на 133 лв.
Тъй като ищцата е ползвала 6 месеца отпуск по болест, считано от
12.01.2024 г. до 12.07.2024 г., т.е. била е неработоспособна над 180 дни, а
съгласно чл. 7, т. 7 от Договора обезщетение по риска „Временна
неработоспособност, вследствие на заболяване, вкл. акутно“ се дължи за
всеки ден в неработоспособност над 8 – тия ден до 90 – тия ден (82 работни
дни), вещото лице изчислява, че брутното трудово възнаграждение за 82
работни дни, изчислено на база дневното брутно трудово възнаграждение на
ищцата за м. декември възлиза на 10 906 лв.
С оглед на гореизложеното и тъй като дължимото от застрахователя
обезщетение се изчислява на база 30 % от брутния размер на дневното
трудово възнаграждение на застрахованото лице, изчислено на база брутно
месечно възнаграждение за месеца, предхождащ този, в който е възникнало
основанието за изплащане на обезщетението, вещото лице посочва, че
неговият размер възлиза на 3 271,80 лв.
Съдът кредитира заключението по допуснатата и назначена съдебно-
счетоводна експертиза като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 394 КЗ:
Съгласно чл. 394 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор.
Следователно, за уважаване на предявения иск за присъждане на
застрахователно плащане ищецът следва да докаже: 1) съществуването на
застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът има
задължението да изплати застрахователна сума; 2) настъпването в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие като последица от
покрит по застраховката риск (съгласно легалната дефиниция на понятието
„застрахователно събитие“, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителните
разпоредби на КЗ); 3) качеството на ищцовата страна на лице, което има право
да получи застрахователната сума (застрахован или трето ползващо се лице по
7
застрахователния договор).
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които черпи изгодни за
себе си правни последици, респективно погасяването на вземането чрез
плащане.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че между
Висшия съдебен съвет и ответното дружество ЖЗК „С-е“ АД е сключен
договор за обществена поръчка № ВСС-15855/28.12.2023 г. за групова
застраховка на 15 486,5 действащи и предстоящи за назначаване съдебни
служители, като периодът на застрахователно покритие, през който
застрахователят покрива застрахователните рискове, е 36 месеца, с начало
00:00 ч. на 01.01.2024 г. и край 24:00 ч. на 31.12.2026 г.
Ищцата има качеството на застраховано лице, тъй като по силата на
сключен трудов договор от 13.10.2014 г. е изпълнявала длъжността „съдебен
деловодител“ в Софийски градски съд.
Първият спорен въпрос е дали настъпилото застрахователно
събитие – изпадането на ищцата във временна неработоспособност за
периода от 12.01.2024 г. до 12.07.2024 г., представлява покрит
застрахователен риск по сключения групов застрахователен договор.
В тази връзка ответното дружество счита, че меродавният момент за
определяне дали по предявената застрахователна претенция се дължи плащане
на застрахователно обезщетение, е този на разболяването, т.е. дали
последното е настъпило в периода на застрахователното покритие, или не.
Според ответника първичната диагноза на заболяването датира от 30.05.2023
г., от когато е започнало наблюдение и е установено развитието на формация.
Съдът счита този довод за изцяло неоснователен и
некореспондиращ с доказателствените материали по делото.
Съгласно легалните дефиниции (пар. 1, т. 3 и т. 4 КЗ) „застрахователен
риск“ е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно
събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от
волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице, а
„застрахователно събитие“ е настъпването на покрит риск по застраховка в
периода на застрахователното покритие. От това следва, че застрахователното
събитие е осъщественият покрит от застраховката риск – увреждащото
събитие. Релевантно за това да се определи дали рискът е настъпил в периода
на застрахователното покритие е кога е настъпило увреждащото събитие.
В настоящия случай увреждащото събитие е заболяването “Карцином на
лява млечна жлеза” с хистология: „умерено диференциран (G2) инвазивен
дуктален карцином, NST на лява гърда.
От събраните по делото доказателства се установи, че за периода от
15.01.2024 г. до 26.01.2024 г. ищцата е постъпила в болница УСБАЛО „Проф.
ИЧ“ ЕАД, като установеното заболяване, диагностицирано от проф. Г-в, е
довело до извършването на оперативна интервенция на 16.01.2024 г.
Моментът на разболяването, който ответното дружество определя като
меродавен, не би могъл да се счете за релевантен при определяне дали
застрахователното събитие е настъпило в периода на застрахователно
покритие от съображения за правна сигурност. На практика, образуванието в
8
лявата млечна жлеза на ищцата би могло да е започнало своята формация
години преди неговото установяване и диагностициране от лекуващ лекар и
регистрирано в официален медицински документ, поради което този момент
не може да бъде определен с точност.
Още повече, такива образувания преминават през различни стадии на
развитие – те са прогресиращи и се влошават с времето, както потвърждава и
т. 6 от заключението по приетата СМЕ. В настоящия случай, при прегледа от
30.05.2023 г. е установено образувание, което по BI-RADS (система за
отчитане и данни за изображения на гърдата) е определено като BI-RADS 3, а
на 09.01.2024 г. същото е определено като BI-RADS 4B. Както вещото лице
пояснява, първата находка е вероятно доброкачествена, не е рак и не е
необходимо лечение, докато втората е подозрителна и трябва задължително да
се уточни хистопатологично чрез биопсия.
Именно от този момент за застрахователя настъпва застрахователният
риск, т.е. обективно съществуващата вероятност от настъпване на
вредоносното събитие, а именно временната неработоспособност на ищцата
вследствие на заболяването. Към месец май 2023 г. с откриването на
доброкачествената находка, която не поражда съмнения за последващо
развитие на злокачествено заболяване, не е била налице обективно
съществуваща вероятност от настъпване на съответното застрахователно
събитие.
Следователно, доводите на ответното дружество, че застрахователният
риск датира от 30.05.2023 г., не могат да бъдат възприети. Още повече, те
противоречат на самите Общи условия на ЖЗК „С-е“ АД, чл. 16 от които
посочва, че за да се квалифицира едно състояние като заболяване, същото
следва да е било диагностицирано в регистрирано медицинско заведение с
официален медицински документ и да води до смърт или ограничаване на
работоспособността на застрахованото лице. В настоящия случай, между
откриването на находката BI-RADS 3 и временната нетрудоспособност на
ищцата липсва пряка причинно-следствена връзка. Същата настъпва
вследствие на откриването и диагностицирането на находката BI-RADS 4B,
когато са се породили съмненията за злокачествено заболяване и ищцата е
насочена към хистологично изследване за нейната верификация.
В този смисъл, моментът, който според настоящия състав е релевантен
за определяне дали изпадането във временна неработоспособност на ищцата
представлява покрит по груповата застраховка риск, е моментът на
откриване на съответното заболяване от лекуващ лекар, лекар от център за
спешна медицинска помощ, ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК или от лечебно заведение, и
регистрирането му в официален медицински документ. Това тълкуване
съответства и на гореспоменатия чл. 16 от Общите условия на ЖЗК „С-е“ АД.
Както се установява от т. 2 от заключението по приетата СМЕ,
заболяването „карцином на лява млечна жлеза“ при ищцата е открито на
16.01.2024 г., а именно датата на провеждане на оперативната интервенция,
т.е. това е релевантният момент, към който следва да се прецени дали
застрахователното събитие, довело до настъпване на покрит по договора
застрахователен риск, попада в периода на застрахователното покритие.
Следователно, следва да се приеме, че покритият застрахователен риск,
9
а именно временната неработоспособност при ищцата, не е настъпила в
резултат от откриването на находката BI-RADS 3 през м. май 2023 г., а в
резултат на проведеното оперативно лечение – квадрантектомия с дисекция на
аксила по повод находката в лява млечна жлеза, установена през м. януари
2024 г., а именно – BI-RADS 4B. Тези изводи се потвърждават и от т. 1 от
заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ. Реално
неработоспособността на ищцата е настъпила на датата на проведената
операция – 16.01.2024 г.
Съдът приема, че изложените в анамнезата данни, че заболяването е
открито на 30.05.2023 г., не дават основание за заключение за проява на
симптоми на заболяванията и нужда от оперативни интервенции преди датата,
от която действа сключеният застрахователен договор. Липсват индикации и
медицински документи, обосноваващи нужда от извършване на операциите
преди 2024 г. В този смисъл е и становището на вещото лице д-р М., което той
дава в съдебното заседание при защитата на изготвената екпертиза, като сочи,
че с извършената на 09.01.2024 г. мамография възниква съмнението за
злокачествено заболяване.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че
застрахователното събитие, довело до осъществяването на покрития по чл. 7,
т. 7 от Договора застрахователен риск – „Временна неработоспособност
вследствие на заболяване, вкл. акутно“, е настъпило на 16.01.2024 г., т.е. в
периода на застрахователното покритие на груповата застраховка.
Видно от представените по делото документи, ищцата е изпълнила
задължението си да уведоми ответното дружество за настъпилите
застрахователни събития и е представила всички необходими документи
съгласно чл. 9 от Договора.
Следователно, съдът намира, че за ответното дружество е възникнало
посоченото в Раздел II „Покрити рискове, застрахователна сума и
застрахователно плащане“, по чл. 7, т. 7 от Договора задължение да
заплати на ищцата обезщетение в размер на 30 % от брутния размер на
дневното й трудово възнаграждение, изчислено на база брутното месечно
възнаграждение за месеца, предхождащ този, в който е възникнало
основанието за изплащане на обезщетението, за всеки ден в
неработоспособност над 8 – тия ден до 90 – тия ден.
Следващият спорен въпрос по делото се отнася до приложението на
изключените рискове, посочени в общите условия на застраховка
„Злополука и рискова застраховка „Живот““ на ЖЗК „С-е“ АД и в
Общите условия за застраховка „Злополука и заболяване“ на ЗД „С-е“
АД.
Според ответника ЖЗК „С-е“ АД и третото лице – помагач, ЗД „С-е“
АД, претендираните от ищцата медицински разходи представляват изключен
застрахователен риск по смисъла на чл. 8, ал. 2, т. 13 и чл. 8, ал. 2, т. 26 от
Общите условия за застраховка „Злополука и заболяване“ на ЗД „С-е“
АД.
Чл. 8, ал. 2, т. 13 от последните посочва, че застрахователят не
възстановява разходи за лечение и последващо проследяване на злокачествени
10
заболявания, химиотерапия, лъчетерапия и имунотерапия, генетични
изследвания, разходи за Пренатест, а т. 26 изключва отговорността на
застрахователя при извършване на медицински разходи за заболявания, които
застрахованият е имал преди сключване на застрахователния договор.
Настоящият състав счита направените възражения за изцяло
неоснователни.
Относно приложението на Общите условия за застраховка „Злополука и
заболяване“ на ЗД „С-е“ АД, настоящият състав счита, че последните не
обвързват възложителя по договора за обществена поръчка, респ. третите
ползващи се по договора лица.
Уреденото в чл. 376 и 377 КЗ съзастраховане представлява механизъм за
разпределяне на риска от настъпване на застрахователно събитие между
няколко застрахователи, като в този случай отговорността се разпределя
между тях в договореното съотношение. Това разпределение на отговорността
обаче е валидно само във вътрешните отношения между съзастрахователите и
като такова е непротивопоставимо на третите лица, вкл. насрещната страна по
застрахователния договор, както и третите ползващи се лица. Това е така, тъй
като по смисъла на чл. 21 ЗЗД договорите пораждат действие между страните,
а за третите лица – само в предвидените от закона случаи.
Как ще се уреждат вътрешните отношения между ЖЗК „С-е“ АД като
водещ застраховател и съзастрахователите във връзка с извършените от
първия плащания на застрахователни обезщетения, зависи от уговореното
съотношение (чл. 376, ал. 6, изр. 2 КЗ) и е напълно ирелевантно за
отношенията между ЖЗК „С-е“ АД и застраховащия, респ. третите ползващи
се лица.
Именно поради тази причина разпоредбата на чл. 376, ал. 5 КЗ посочва,
че отношенията със застраховащия, застрахования и третото ползващо се лице
по застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател освен
ако е уговорено друго в застрахователния договор. Лицето, имащо право на
обезщетение по застрахователния договор, има право да получи цялото
дължимо плащане именно от него (чл. 376, ал. 6, изр. 1 КЗ).
В процесния застрахователен договор, т.е. договорът за обществена
поръчка, друго не е уговорено – същият е сключен единствено с ответното
дружество, то получава цялата застрахователна премия и то дължи заплащане
на застрахователно обезщетение на третите ползващи се лица при
настъпването на покрит по застраховката риск. Не е видно от
застрахователния договор и от останалите представени по делото
доказателства възложителят да е бил уведомен за сключването на
съзастрахователния договор, респ. да се е с-л с предвидените в него уговорки,
нито с общите условия на съзастрахователя ЗД „С-е“ АД.
Този извод се подкрепя и от чл. 3 от договора за обществена поръчка,
според който изпълнителят ЖЗК „С-е“ АД се задължава да предоставя
услугата при условията на документацията за участие в процедурата и
съобразно неговите общи условия (Приложение № 2), които представляват
неразделна част от последния. Никъде в процесния договор за обществена
поръчка между ВСС и ЖЗК „С-е“ АД не са отразени общите условия на ЗД
„С-е“ АД, нито има препращане към разпоредбите на сключения между тези
11
дружества договор за съзастраховане.
Ответното дружество не е представило доказателства в обратния
смисъл, които да индицират, че Общите условия на ЗД „С-е“ АД са били
предоставени на възложителя и третите ползващи се лица, респ. че последните
са се с-ли с тях, поради което съдът намира, че техните клаузи не могат да им
бъдат противопоставени.
Следователно, ответното дружество ЖЗК „С-е“ АД би могло да откаже
изплащане на застрахователното обезщетение единствено ако
застрахователният риск, заради чието настъпване то се претендира, попада в
изключенията на собствените му общи условия, изброени в чл. 4 от
последните. Настоящият състав намира, че такива изключения не са налице –
настъпването на застрахователното събитие, а именно извършването на
медицинските разходи, е в резултат на покрит по договора за групова
застраховка риск, настъпил в срока на застрахователно покритие, а именно чл.
7, т. 8 от Раздел II – „Медицински разходи в резултат на заболяване, вкл.
акутно“.
С оглед на гореизложеното, за ответника е възникнало посоченото в
Раздел II „Покрити рискове, застрахователна сума и застрахователно
плащане“, по чл. 7, т. 8 от Договора задължение да заплати на ищеца
реално извършените медицински разходи в размер на 462,74 лв.
Дори да се приеме, че Общите условия на ЗД „С-е“ АД обвързват
възложителя и третите ползващи се лица по договора за обществена поръчка,
то съдът намира, че чл. 8, ал. 2, т. 13 от последните представлява
неравноправна клауза, съгласно чл. 143 и сл. от Закона за защита на
потребителите.
В случая ищцата, чието неимуществено благо е застраховано по
сключения договор за групова застраховка, безспорно притежава качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП
и се ползва със специалната потребителска защита, която той предоставя.
На следващо място, разпоредбата на чл. 143 ЗЗП сочи, че неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени тези, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, особено в случаите на договор при общи условия.
В настоящия случай няма съмнение, че клаузата не е била уговорена
индивидуално, доколкото същата се съдържа в общи условия, към които
договорът препраща, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е
индивидуално уговорена въпреки това, но доказателства в този смисъл не са
предоставени по делото.
В разпоредбите на чл. 143, т. 1 – т. 18 ЗЗП са изброени възможни
проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 19 на чл. 143
ЗЗП изброяването е примерно, а не изчерпателно. Общото между всички тях
е, че не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
12
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Терминът „злокачествени заболявания“ е легален, но в
законодателството липсва легална дефиниция и разяснения относно техния
обхват. Въпреки това, те обхващат широк кръг от заболявания, повечето от
които онкологични. В повечето случаи, когато се говори за „злокачествени
заболявания“, се има предвид рак и злокачествени тумори, като именно
карциномите са едни от най-често срещаните злокачествени заболявания.
Абсолютното изключване на разходи за лечение на едни от основните
рискови заболявания, каквито са онкологичните, значително ограничава
приложното поле на застраховката да осигури възможно най-всеобхватна
защита на третите ползващи се лица. Ракът е често срещан и сериозен
здравословен риск, поради което изключването му от обхвата на покритие
противоречи на смисъла на самия договор за групова застраховка, чиято цел
според чл. 1 от Техническата спецификация, представляваща неразделна част
от договора, е опазването на живота, здравето и телесната цялост на
съдебните служители.
Несъмнено такава клауза води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и на потребителя, особено с оглед на
факта, че възложителят по договора за обществена поръчка изплаща
значителни на стойност застрахователни премии, а въпреки това е изключено
покритието за медицинските разходи, направени във връзка с лечението и
проследяването на един значително широк кръг от заболявания, често
срещани сред населението.
Още повече, за да е налице валидна клауза, изключваща риска, тя
трябва да бъде ясно формулирана с дефиниран точен смисъл, вложен от
застрахователя, за да не въвежда в заблуждение или да не се ограничават
безпричинно правата на застрахованите лица, какъвто е настоящият случай.
В случая клаузата на изключения застрахователен риск има твърде
широк обхват, формулирана е общо и неясно, което значително ограничава
отговорността на застрахователя, тъй като последният се освобождава от
изплащането на големи суми за химиотерапия, лъчетерапия, операции и
медикаменти на значителна стойност.
Не е немислимо в общите условия на застрахователя да бъдат изключени
от застрахователното покритие определени злокачествени заболявания, но те
следва да бъдат конкретизирани по техния вид и изброяването им следва да
бъде изчерпателно и ясно.
В настоящия случай тези изисквания не са спазени – застрахователят
изцяло се освобождава от отговорност за заплащане на медицински разходи за
неопределен кръг от заболявания, които са високорискови и се характеризират
с относителна честота сред населението, което несъмнено води до нарушаване
на изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Поради гореизложеното, съдът счита, че клаузата на чл. 8, ал. 2, т. 13 от
Общите условия на ЗД „С-е“ АД е неравноправна и като такава е нищожна
по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Следователно, процесната клауза не следва
да бъде прилагана в отношенията между страните.
За пълнота трябва да се отбележи и че заболяването „Карцином на лява
13
млечна жлеза“ при ищцата е открито на 16.01.2024 г., т.е. в периода на
застрахователното покритие, поради което чл. 8, ал. 2, т. 26 от Общите условия
на ЗД „С-е“ АД също не би могла да бъде приложена.
В заключение следва да се посочи, че ищцата е спазила всички
необходими изисквания, за да й бъде изплатено застрахователно обезщетение
за извършените от нея медицински разходи.
На първо място, установи се настъпването на покрит застрахователен
риск в периода на застрахователното покритие на договора за обществена
поръчка, а именно – „Медицински разходи в резултат на заболяване, вкл.
акутно“.
На следващо място, както се установи от т. 7 от заключението на вещото
лице д-р М., медицинските разходи, които се доказват с приложените
платежни документи по делото (6 бр. фактури), в размер на 462,74 лв., са
пряко свързани с извършеното лечение на онкологичното заболяване.
На последно място, ищцата е уведомила застрахователя за настъпилите
застрахователни събития и е представила всички необходими документи
съгласно чл. 9 от Договора, вкл. доказателства за извършените медицински
разходи.
Следователно, съдът намира, че за ответното дружество е възникнало
посоченото в Раздел II „Покрити рискове, застрахователна сума и
застрахователно плащане“, по чл. 7, т. 8 от Договора задължение да
заплати на ищеца реално извършените медицински разходи в размер на
462,74 лв., тъй като съгласно уговореното в Договора – на застрахованото
лице се заплащат или възстановяват реално извършените медицински разходи
в резултат на злополука или заболяване, както при ползване на услуги при
изпълнители, с които Изпълнителят има сключени договори за здравно
обслужване, така и при ползване на услуги при изпълнители, с които
Изпълнителят няма сключени договори, до 5 000 лева за срока на
застраховката.
Относно размера на предявените искове:
В отговора на исковата си молба ЖЗК „С-е“ АД поддържа, че
претендираният от ищцата размер за застрахователното плащане по риска
„Временна неработоспособност вследствие на заболяване, вкл. акутно“ е по-
високо от определената в груповата застраховка застрахователна сума за този
риск.
Съгласно чл. 7, т. 7 от договора на застрахованото лице се изплаща
обезщетение в размер на 30 % от брутния размер на дневното му трудово
възнаграждение, изчислено на база брутно месечно възнаграждение за месеца,
предхождащ този, в който е възникнало основанието за изплащане на
обезщетението, за всеки ден в неработоспособност над 8 – тия ден до 90 – тия
ден. Размерът на застрахователното плащане обаче е ограничен до размера на
застрахователната сума, който се равнява на „брутния размер на месечното
трудово възнаграждение“.
Ответникът поддържа, че под размер на брутното трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 7, т. 7 следва да се разбира размерът за
14
месеца, предхождащ този, в който лицето е било в отпуск поради временна
неработоспособност, а именно месец декември 2023 г., който възлиза на 2 366
лв. Поради това, ответното дружество счита, че това е максималният размер
на обезщетението, който ищцата би могла да претендира.
Настоящият състав намира тези доводи за изцяло неоснователни.
На първо място, бе безспорно установено от Служебна бележка с изх. №
512/14.05.2024 г., както и от заключението по допуснатата и приета ССчЕ, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец декември
2023 г. възлиза на 2 394 лв., а не на 2 366 лв.
На следващо място, следва да бъде изяснено понятието „брутен размер
на месечното трудово възнаграждение“ по смисъла на чл. 7, т. 7, явяващо се
горна граница на отговорността на застрахователя.
При тълкуване волята на страните съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД
съдът намира, че общата, несъмнена тяхна воля е била, че предвиденият в
груповата застраховка лимит касае сбора от брутните трудови
възнаграждения за всеки отделен месец, в който застрахованото лице е
било в неработоспособност, от 8 – тия до 90 –тия ден, като този размер
следва да бъде изчислен на база дневното брутно възнаграждение на
застрахованото лице за месеца, предхождащ настъпването на
неработоспособността. Това е така, тъй като настъпването на
неработоспособността за всеки един месец представлява отделно
застрахователно събитие.
Тъй като застрахователят е ограничил отговорността си от 8 – мия до 90
– тия ден на неработоспособността, т.е. за 82 работни дни, застрахователната
сума следва да се определи според размера на брутното възнаграждение за 82
работни дни, изчислено на база дневното брутно възнаграждение на ищцата за
месеца, предхождащ настъпването на неработоспособността.
Този извод се подкрепя и след тълкуване на уговорката относно размера
на застрахователната сума във връзка с уговорката за начина на изчисляване
на самото застрахователно обезщетение, според който последното се определя
на база 30 % от брутния размер на дневното му трудово възнаграждение,
изчислено на база брутно месечно възнаграждение за месеца, предхождащ
този, в който е възникнало основанието за изплащане на обезщетението, за
всеки ден в неработоспособност над 8 – тия ден до 90 – тия ден.
Както бе установено от заключението на ССчЕ, в случая брутното
трудово възнаграждение на ищцата за м. декември 2023 г. е в размер на 2 394
лв., като последната е ползвала 6 м. отпуск по болест, т.е. над 180 дни, поради
което й се дължи обезщетение за временна загуба на работоспособност над 8-
мия до 90-тия ден, т.е. за 82 дни, като последното следва да бъде изчислено на
база 30 % от брутния размер на дневното трудово възнаграждение за
съответните 82 дни неработоспособност.
Брутният размер на дневното брутно трудово възнаграждение на
ищцата, изчислено по реда на чл. 7, т. 7 от договора, възлиза на 133 лв.,
следователно размерът на застрахователното обезщетение за 82 работни дни
възлиза на 3 271,80 лв. (т. 3 от заключението на ССчЕ).
В тази връзка следва да се посочи, че в настоящия случай
застрахователната сума, т.е. горната граница на отговорността на
15
застрахователя се явява в размер на 10 906 лв., съгласно т. 2 от заключението
на ССчЕ.
Следователно, съдът намира, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение за изпадане във временна неработоспособност
вследствие на заболяване, вкл. акутно, не надхвърля размера на
застрахователната сума, поради което размерът на дължимото обезщетение
възлиза на 3 271,80 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
С оглед това, че исковете подлежат на уважаване за главниците в размер
на 3 271,80 лв. и 462,64 лв., съдът приема, че са основателни и акцесорните
искове по чл. 86 от ЗЗД. Ищцата претендира обезщетение в размер на
законната мораторна лихва за периода от датата на отказа – 05.06.2024 г. до
06.11.2024 г.
Отчитайки обективирания писмен отказ на ЖЗК „С-е“ АД от 05.06.2024
г., съдът е съгласен, че считано от тази дата мораторна лихва е дължима, тъй
като към този момент застрахователят ответник е разгледал представената
застрахователна преписка и е отказал възстановяване на претендираното
обезщетение.
Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за забава за периода от
05.06.2024 г. до 06.11.2024 г. върху неизплатеното застрахователно
обезщетение за временна неработоспособност е в размер на 192,38 лв., поради
което искът следва да бъде уважен изцяло.
Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за забава за периода от
05.06.2024 г. до 06.11.2024 г. върху неизплатеното застрахователно
обезщетение за медицински разходи възлиза в размер на 27,21 лв., поради
което този иск също следва да бъде уважен изцяло.
Върху главниците от 3 271,80 лв. и 462,64 лв. следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
(06.11.2024 г.) до окончателното изплащане на вземанията.
По разноските:
Ищцата претендира разноски за исковото производство, като представя
списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, такива й се дължат от ответното дружество в размер на 2 141,52 лв., от
които: 281,52 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за СМЕ, 200 лв. депозит за
ССчЕ и 1 260 лв. адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53
състав,
РЕШИ:
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 349 КЗ ЖЗК „С-е“ АД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор
Александров“ № 117, представлявано от изпълнителните директори СДП и
СКП, да заплати на Д. Ч. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лев
Толстой“, бл. 57, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 113, сумата от 3 271,80 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за временна неработоспособност, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ЗАД ЖЗК „С-е“ АД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор
Александров“ № 117, представлявано от изпълнителните директори СДП и
СКП, да заплати на Д. Ч. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лев
Толстой“, бл. 57, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 113, сумата от 192,38 лева, представляваща
законната мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за временна
неработоспособност за периода от 05.06.2024 г. до 06.11.2024 г.
ОСЪЖДА ЖЗК „С-е“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 117,
представлявано от изпълнителните директори СДП и СКП, да заплати на Д. Ч.
Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лев Толстой“, бл. 57, вх. „Ж“,
ет. 2, ап. 113, сумата от 462,74 лв., представляваща сторени медицински
разходи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ЗАД ЖЗК „С-е“ АД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор
Александров“ № 117, представлявано от изпълнителните директори СДП и
СКП, да заплати на Д. Ч. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лев
Толстой“, бл. 57, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 113, сумата от 27,21 лв., представляваща
законната мораторна лихва върху дължимото обезщетение за медицински
разходи, за периода от 05.06.2024 г. до 06.11.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД ЖЗК „С-е“ АД, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул.
„Тодор Александров“ № 117, представлявано от изпълнителните директори
СДП и СКП, да заплати на Д. Ч. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Лев Толстой“, бл. 57, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 113, сумата от 2 141,52 лв.,
представляващи разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17