№ 855/14.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора |
Георги Кацаров |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
|
по к.н.а.х. дело № 816 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по касационна жалба на „Гранд Самурай – Д. К.“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Решение № 314 от 27.06.2022 г., постановено по анд № 20225220200566
по описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2100101 от
25.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с
което на „Гранд Самурай – Д. К.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление. По същество се твърди, че в правомощията на
контролните органи на инспекция по труда е да дават задължителни предписания за
сключване на трудов договор, при установено съответно нарушение, като в
настоящия случай това не било сторено. Прави разграничение между граждански и
трудов договор по българското законодателство, възприемайки, че в настоящия
случай завареното да полага труд лице имало сключен граждански договор.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С.. Счита
оспорения съдебен акт за неправилен поради нарушение на материалния закон. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по приложен списък по чл. 80 от
ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по касационната жалба – Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, не се явява и не се представлява. Постъпило
е становище с вх. № 8241/18.10.2022 г.,
съгласно което изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и се
иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Районен съд -
Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С
решението си Районен съд – Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление №
13-2100101 от 25.01.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик,
с което на „Гранд Самурай – Д. К.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
Въз
основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно, че дружеството
– жалбоподател е санкционирано за това, че на 08.10.2021 г., в качеството си на
работодател, не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна
сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с Г. С. М., а е сключил
граждански договор. Същият бил заварен да работи като общ работник в склад за
безалкохолни и алкохолни напитки, находящ се в град Пазарджик, улица „Мильо
Войвода“ № 10, стопанисван от жалбоподателя. Нарушението било установено на
25.10.2021 г., при преглед на фирмената документация на
дружеството-жалбоподател, когато за завареното да работи лице Г. С. М. бил
представен граждански договор № 2/04.10.2021 г. и след служебна справка в
регистър трудови договори било установено, че за него няма сключен трудов
договор в писмена форма. Всичко това съставлявало нарушение на чл. 1, ал. 2
във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ. За констатираното нарушение бил
съставен АУАН от св. С. А. – гл. инспектор в ДИТ – Пазарджик, въз основа на който
било издадено атакуваното наказателно постановление /НП/.
Районният съд е потвърдил процесното
наказателно постановление, като е приел, че между страните не се спори, че Г.
С. М. е заверен да полага труд при извършената от органите на ДИТ – Пазарджик
проверка. Съдът е приел е, че лицето престира труд без да има сключен трудов
договор, а представеният от жалбоподателя граждански договор е приет от съда за
неистински документ. Съдът е счел, че дружеството е законосъобразно
санкционирано за нарушение на чл. 414, ал. 3 от КТ.
В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление.
Първоинстанционният
съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е
привлечен към административно наказателна отговорност и правилно е приел, че в
преценката на актосъставителя и административнонаказващия орган е начинът, по
който ще обективира волята си в хода на производството по ЗАНН.
Не
биха могли да се споделят съображенията на касационния жалбоподател, че
проверяващите органи е следвало да дадат задължителни предписания на
санкционираното лице преди да бъде издадено наказателното постановление.
Задължителните предписания по чл. 404 от КТ съставляват принудителни административни мерки.
Трайно и безпротиворечиво е разбирането в съдебната практиката,
че издаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и
материалната законосъобразност на наложената административна принуда и
обратното. Налагането на принудителна административна мярка съответства
на чл. 22 ЗАНН - за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях. Независимо и отделно от това
оправомощените по закон органи налагат санкции – глоби или имуществени санкции
за нарушители – физически и юридически лица. Целите на принудителните
административна мерки и на налаганите ненаказания за извършени административни
нарушения са различни и намират различна
законова опора. Именно затова издаването на ПАМ – задължителни предписания за
сключване на трудов договор в случая няма да е предпоставка за издаването на
процесното наказателно постановление.
Безспорно
в случая лицето М. е заварено да полага труд при санкционираното лице без на
проверяващите да е представен трудов договор. От разпоредбите на чл. 61-71 от КТ стават ясни както формата, така и при какви обстоятелства, за какъв срок се
сключва трудов договор. Стават видни всички основни реквизити на трудовия
договор, при уреждане взаимоотношенията на служител/работник и работодател.
Отделно със Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ са разграничени
различните видове договори за изработка, услуга и др., които имат различен
съдържателен характер от трудовия и поради това лесно и ясно могат да бъдат
отграничени видовете договори. Поради това, настоящият състав не би могъл да
приеме и тези изложени доводи за незаконосъобразност в касационната жалба.
Нещо повече - чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично посочва, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ,
каквото (нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ) е визираното нарушение в оспореното
наказателно постановление. Законодателят е въздигнал несключването на трудов
договор в съществено нарушение винаги когато е констатирано, с оглед защитата
на особено важните трудови права на служителите и работниците.
При така изложените настоящият състав намира, че при разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд -
Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
С оглед изхода от спора, основателно е
искането на процесуалния представител на ответника по касацията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 4 във вр. с
ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 314 от 27.06.2022 г., постановено по анд № 20225220200566 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „Гранд Самурай – Д. К.“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.