№ 615
гр. Плевен, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТ***
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430101980 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от Д. В. Д., ЕГН **********, от гр.***, против К. Б. Б.,ЕГН **********,
от гр.***. В молбата се сочи, че страните са живели на съпружески начала, като имат родено
дето – ***. Сочи се, че от предходна връзка молителката има и друго дете – ***, ЕГН
**********. Твърди се, че проблемните отношения между страните датират от началото на
връзката им, като почти ежедневно молителката е подложена на вербална агресия от
ответника по молбата, включително заплахи за убийство, осъществени пред дъщеря й ***.
Твърди се, че последният акт на насилие се случил на 19,03,2022 г., когато ответникът се
нахвърлил върху нея, докато държала малкото дете, и започнал да я души и обижда.
Посочва се, че след инцидента молителката се установила при родителите си. Моли съда да
постанови заповед за незабавна защита - задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката и двете й деца, забрана на ответника
да приближава молителката, децата й и жилището, което обитава, местата им за социални
контакти и отдих, училището на детето ***, да се определи местоживеенето на децата при
майката. Представят се доказателства.
Със заповед за незабавна защита №20 от 12,04,2022 г. съдът е задължил К. Б. Б., ЕГН
**********, от гр.***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. В. Д.,
ЕГН **********, от гр.***; забранил е на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на К. Б. Б., ЕГН
**********, от гр.***, да приближава Д. В. Д., ЕГН **********, от гр.***, и жилището,
което обитава в гр.***, на по-малко от 100 /сто/ метра, за срок до влизане в сила на
съдебното решение по настоящото гражданско дело; определил е на основание чл.5, ал.1, т.4
от ЗЗДН временно местоживеене на детето ***, при майката Д. В. Д., ЕГН **********, от
гр.***, за срок до влизане в сила на съдебното решение по настоящото гражданско дело;
1
отхвърлена е молбата на Д. В. Д., ЕГН **********, от гр.***, за издаване на заповед за
незабавна защита спрямо децата ***, и ***, ЕГН **********.
В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от адв.Е.Р. – определена
за осъществяване на правна помощ. Моли съда да уважи молбата. Изрично се сочи, че
молбата е допустима и е основателна, като в случая е налице и физическото, и
емоционалното насилие, упражнявано над молителката, която в настоящия момент отглежда
малко дете, за което трябва да бъде спокойна, да има сигурност, да не бъде притеснявана в
грижите си по отглеждането и възпитанието. Посочва се, че поисканите мерки косвено ще
ползват и по-голямото дете от предишна връзка, до колкото те живеят в едно и също
домакинство и детето има характер също на страна, макар и да не е било свидетел на
конкретния акт на насилие.
Ответникът, редовно уведомен за подадената молба по ЗЗДН, не депозира писмен отговор. В
с.з. се явява лично и сочи, че е бил подлъган от молителката да не си наема адвокат.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство, и от което има дете.
Следователно молбата се явява допустима - подадена в съответствие с изискванията
досежно активната и пасивна процесуална легитимация и при спазване на установения в
закона едномесечен преклузивен срок, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността на депозираната молба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е /от представеното в с.з. копие от удостоверение за раждане на
Богдана Кирилова Б.а/, че молителката и ответника по молбата имат общо дете.
От приложената като доказателство декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято
доказателствена стойност не беше оборена от ответника, се установява, че на 19,03,2022 г.
около 12,00 ч. на обяд молителката е била подложена на домашно насилие, като бил
подложена на физическо насилие – стискане за врата, душене, и на психическо такова –
обиди.
От служебно изисканата справка за съдимост на ответника се установява, че същият е
осъждан двукратно.
От служебно изисканата справка за наложени мерки по ЗЗДН и по ЗЗ се установява, че
спрямо ответника по молбата няма налагани такива.
От изисканата справка от ***, ОДНБПЗ, е видно, че ответникът по молбата не се води на
диспансерно наблюдение и не е лекуван в психиатричните клиники към лечебното
заведение.
От показанията на св.*** се установява, че на 19 март 2022 г. не е присъствал, разбрал е от
2
дъщеря си за случилото се, като е видял следи от драскотини. Сочи се, че доста често
ответникът се държал грубо с дъщеря й, обвинявал я, че спи до късно, че не кърми детето.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Мерките за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи
една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който
съдът е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към
датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване
на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие. Социалното
предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които
действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да
служи за уреждане на междуличностни спорове.
Анализът на горните писмени и гласни доказателства обуславя извода, че са налице
условията за издаване на заповед за защита. Установи се, че на 19,03,2022 г., около 12,00 ч.
ответникът е упражнил домашно насилие върху молителката, стискайки я за врата.
При преценката на тежестта на извършените действия на насилие и подходящите мерки на
закрила, съдът счита, че подходящи мерки в случая са наложените със заповедта за
незабавна защита, като мерките по чл.5, т.3 от ЗЗДН следва да бъдат наложени за срок от 9
месеца.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят
прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30,00 л*** и глоба в
размер на 200,00 л***.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА К. Б. Б., ЕГН **********, от гр.***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д. В. Д., ЕГН **********, от гр.***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на К. Б. Б., ЕГН **********, от
гр.***, да приближава Д. В. Д., ЕГН **********, от гр.***, и жилището, което обитава в
гр.***, на по-малко от 100 /сто/ метра, ЗА СРОК от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН временно местоживеене на детето ***,
при майката Д. В. Д., ЕГН **********, от гр.***, ЗА СРОК от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН К. Б. Б., ЕГН **********, от
гр.***, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21,
ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН К. Б. Б., ЕГН **********, от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса в размер на 30,00 л***, както и глоба в
размер на 200,00 л***.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4