РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Враца, 04.08. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 22.07.2021г. / двадесет и
втори юли две хиляди двадесет и първа година/
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №321 по описа
на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. АПК
вр. чл.46, ал.5 от Закона
за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба на М.Х.И. *** против ЗАПОВЕД №743/27.05.2021г.,
издадена от Кмета на Община Враца, с която е наредено прекратяването на
наемните правоотношения установени със Заповед за настаняване №561/03.04.2019г.
на Кмета на Община Враца и сключения въз основа на нея договор за наем от 03.04.2019г. с М.Х.И.,
изтекъл на 01.04.2021г. за общинско
жилище, находящо се в гр.Враца, жк.“Д.“ бл.***, вх.***, ап.***. С жалбата се изразява несъгласие с издадената
заповед, като се посочва, че жалбоподателката е социално слаба, с бастун, с
високо кръвно, получава пенсия от 250 лева, няма възможност да закупи жилище,
няма близки и роднини.
В с.з. М.И. се
явява лично. Иска да остане в жилището, няма друго жилище и няма къде да отиде.
Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът – Кметът на Община Враца в с. з. чрез процесуалния си
представител ю.к. В. излага подробни съображения за законосъобразност на
оспорената заповед и като такава моли да остане в сила. Претендират се
разноски, съгласно представен списък.
Съдът, след като
обсъди доказателствата по делото, становищата на страните,приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на акта и в предвидения от
закона срок, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед №561/03.04.2019г. на
Кмета на Община Враца, жалбоподателката М.И. е настанена в общинско жилище,
находящо се в гр.Враца, жк.„Д.“, бл.***, вх.***, ап.*** за срок до 01.04.2021г.
на основание чл. чл.45, ал.1, т.2 ЗОбС и
чл.33 вр. чл.32, ал.1, т.2 от НУРУРОЖ. За същото общинско жилище е бил сключен
и договор за наем на 03.04.2019г. между
Община Враца и М.И. за срок до 01.04.2021г. Жалбоподателката с молба до Кмета на Община Враца, вх.№
9400-0-3259/11.03.2021г. е поискала продължаване на срока по настаняването в
общинското жилище. Молбата е разгледана от комисия по чл.9 от НУРУРОЖ, която е
изразила отказ и да се започне процедура по извеждане от общинското жилище,
видно от протокол № 3/31.03.2021г. на
комисията. С писмо изх.№ 9400-0-3259/1/от 12.04.2021г. на Кмета на
Община Враца М.И. е уведомена за започване на производство и издаване на
заповед за прекратяване на наемните й правоотношения поради изтичане срока на настаняване.
Същата го е оспорило и е било предмет на адм.дело №250/2021г. на АдмС-Враца,
като жалбата е оставена без разглеждане с мотив, че не е ИАА и не подлежи на съдебен контрол.
Със Заповед № 743/27.05.2021г. на Кмета на Община Враца на основание
чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл. 46, ал.1,т.6 и ал.2 от ЗОбС вр. чл.37, ал.1,т.6 от Наредба за условията и реда за управление и
разпореждане с общински жилища/НУРУРОЖ/ е наредено прекратяване на наемните
правоотношения, установени със заповед №561/03.04.2019г.
на Кмета на Община Враца и сключения въз основа на нея договор за наем от 03.04.2019г. с М.Х.И., изтекъл на 01.04.2021г. за общинско жилище, находящо се в гр.Враца,
жк.“Д.“ бл.***, вх.***, ап.***. Като мотив в заповедта е посочено изтичане на
срока на договора, също така е посочено, че има и натрупани задължения към
20.05.2021г. за наем и ТБО. Така издадената заповед е оспорена в настоящото
производство и е предмет на делото.
По делото са представени и предходно сключени договори за наем и
настанителни заповеди за същото общинско жилище с М.И., като срокът на
настаняването е бил продължаван многократно през годините. От представен по
делото договор за наем от 1.10.1990г. е видно, че И. ползва общинско жилище от
1990г., който факт не е спорен по делото.
Представени са по делото и решение на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ “Хр.Ботев“
АД гр.Враца и от същото е видно, че И. е с 56% трайно намалена
работоспособност, удостоверение от ТП на НОИ-Враца, относно размера на
получаваната пенсия, удостоверение от АВ, в което е отразено, че няма вписвания
и отбелязвания за периода от 08.03.2011г. до 08.03.2021г., удостоверение от НБД,
от което е видно, че има близки, заповед на РДСП-Враца за отпусната целева
помощ/наем на общинско жилище/.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните по делото, съдът прави следните правни изводи:
По
силата на задължението, вменено му с разпоредбата на чл.168 АПК, съдът е длъжен
да извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл.146 АПК, както и да се произнесе по неговата валидност, дори да няма направено
искане за това. Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
изискуемата писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания за
издаването и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което се явява валиден административен акт и не е нищожна. Жалбоподателката е
уведомена за започналото производство за прекратяване на наемните й
правоотношения с писмо изх.№ 9400-0-3259/1/от 12.04.2021г. на Кмета на Община
Враца. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и целта на закона.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл.46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 37, ал.1, т.6
от НУРУРОЖ. От данните по делото е видно, че със заповед
№ 561/03.04.2019г. жалбоподателката е настанена в резервно
жилище, като изрично е посочено, че се настанява на основание чл.45, ал.1, т.2
ЗОбС и чл.33 вр. чл.32, ал.1, т.2 от НУРУРОЖ.същото е отразено и сключения
договор за наем от същата дата. Максимално допустимия срок, за който може да
бъде извършено настаняване на лица в резервно жилище е посочен в разпоредбата
на чл.45,
ал.1, т. 2 от ЗОбС "в резервните жилища се настаняват под наем за срок
не по-дълъг от две години лица: т.2. в семействата на които са налице остри
социални или здравословни проблеми. Именно на това основание е била настанена
жалбоподателката в общинското жилище по последната настанителна заповед.
Съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС и чл.32, ал.1, т.2
от Наредбата наемните правоотношения се прекратяват с изтичане срока за
настаняване. Съгласно чл.2, ал.2 от сключения договор за наем на 03.04.2019г. с
изтичането на договорения срок, наемните правоотношения се прекратяват и
наемателя е длъжен да освободи наетото жилище в срок до един месец. В случая И.
е била настанена в резервно жилище, като този срок е 2 години, съгласно чл.45,
ал.1 от ЗОбС и чл. 32, ал.1 от Наредбата. В настанителната заповед срокът изрично е
посочен, както и е посочен в договора за наем - 01.04.2021г., като същия е бил
в максимално предвидения срок от 2 години. Към датата на издаване на заповедта
срокът за настаняване е изтекъл, поради което са налице основания за прекратяване
на наемните правоотношения с жалбоподателката. В действителност в чл.46, ал.4
ЗОбС е предвидена възможността при изтичане на срока за настаняване, наемното
правоотношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Нормата дава право на оперативна
самостоятелност при вземане на решение за продължаване на срока на наемното
правоотношение, като упражняването му
следва да бъде законосъобразно, в съответствие с материалния закон и целта на
закона. Жалбоподателката е подала молба на 11.03.2021г. за продължаване на
срока на наемните й правоотношения, но същата е оставена без уважение, видно
от протокол №3/31.03.2021г. на комисията по чл.9 НУРУРОЖ.
Целта на
разпоредбата на чл.45
от ЗОбС за настаняване в резервно жилище е временно подпомагане на лица и
семейства, попаднали в нужда за определен период от време да им се предостави
възможност, дори и да не отговарят на условията за настаняване в общинско
жилище поради установени по реда на ЗОбС, съответно наредбата жилищни нужди, да
ползват такова, с цел да им се даде възможност да преодолеят създалите им се
затруднения, съответно да организират живота си. Тази подкрепа обаче по силата
на самия закон е само временна /с максимален срок до две години/, в рамките, на
който лицата или следва да бъдат картотекирани, съответно настанени в общинско
жилище по установения ред, при наличието на условия за това, или да намерят
друго решение на жилищния си проблем. Също така следва да се посочи и
обстоятелството, че И. ползва общинско жилище от 1990г., като наемното й
правоотношение многократно е подновявано през годините, тоест повече над 30
години, като са изчерпани всякакви видове срокове за предоставянето му,
регламентирани в ЗОбС и Наредбата. За това време същата не е предприела никакви
мерки за разрешаване на жилищните си нужди, а разчита на непрекъснато
подновяване на наемните правоотношения на предоставеното й общинско жилище. Тази
времена помощ не освобождава лицата от задължението да полагат усилия и
възможност да преодолеят така възникналите за тях проблеми и тази помощ не
означава постоянно доживотно ползване на предоставеното жилище.
Възраженията на жалбоподателката относно здравословното състояние, размера на получавана пенсия за
инвалидност, няма близки и т.н. дори да се възприемат са без значение, тъй като
същата вече не отговаря на основното условие за настаняване в жилището, тъй
като е изчерпан максималния срок, за който може да се извърши настаняване в резервно жилище. Нещо
повече от представеното удостоверение от НБД е видно, че И. има близки и роднини.
С оглед на изложеното и с оглед на
това, че срокът на последната настанителна заповед от 03.04.2019г. и сключения
договор за наем от същата дата е изтекъл
на 01.04.2021г., като същият е бил в максимално допустимия по закон двугодишен
срок за ползване на резервно жилище се приема, че е налице правно основание за
прекратяване на наемното правоотношение в условията на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл.32, ал.1, т.2
от Наредбата. Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените
правила, материално правните разпоредби, в съответствие с целта на закона, не
са налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146 АПК и следва да остане в
сила. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и
своевременно направено искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100/сто/лева, съгласно чл.78, ал.8 ГПК във
вр. чл.144 АПК във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ във вр. с чл. 24
от Наредба за заплащането на
правна помощ. Искането за разноски до пълния претендиран размер от 200 лева
следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.И. *** против
ЗАПОВЕД №743/27.05.2021г., издадена от Кмета на Община Враца, с която е
наредено прекратяването на наемните й правоотношения за общинско жилище,
находящо се в гр.Враца, жк.“Д.“ бл.***, вх.***, ап.***.
ОСЪЖДА М.Х.И. *** да заплати на Община Враца разноски по делото в размер
на 100/сто/ лева и отхвърля искането за разноски над тази сума.
Решението е окончателно и не подлежи
на оспорване, съгласно чл.46, ал.5, изр.2 ЗОбС.
АДМ. СЪДИЯ: