№ 4151
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110141171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 28 от КМЧП
При служебната проверка на международната компетентност на
българския съд настоящият състав приема следното:
С постъпила от А.В. П. искова молба с вх. № 26817/14.07.2021 г. е
предявен иск с правно основание чл. 127а от СК, вр. с чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД,
срещу ХР. Г. П., за заместване на липсващото съгласие на последния за
пътуване на общите му с ищцата деца - Й.П., Е.П. и С.П., извън пределите на
България до САЩ, неограничено, до навършване на пълнолетие, както и до
страните – членки на ЕС за период от месец юни до месец септември,
включително, на всяка календарна година, придружавани от тяхната майка.
В молбата се твърди, че родителите на децата са сключили граждански
брак в САЩ на 31.10.2001 г., като същият е бил прекратен с влязло в сила на
05.06.2019 г. решение, постановено по дело № D561566 – „П. с/у П.“, от
Висшия съд на щат Калифорния, окръг Сан Диего. С последното, освен по
прекратяването на брака, съдът се е произнесъл и по въпросите, свързани с
упражняването на родителските права и издръжката на родените от брака три
деца – Й.П., Е.П. и С.П., и е определен режим на лични контакти на
последните с бащата. Сочи се, че както страните, така и техните деца са с
двойно гражданство – българско и американско, като изрично се заявява, че
към момента на подава на разглежданата в настоящото производство искова
молба майката и трите й деца трайно са се установили на територията на
САЩ, където последните живеят и учат и не са се връща в България от 2019
година.
Съдебните книжа по делото са разменени, като в срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника ХР. Г. П., в който последният счита
така предявените искове за недопустими, като излага подробни съображения
в тази насока.
За своята международна компетентност българският граждански съд
следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от
регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от
международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП. За
споровете по искове за упражняване на родителски права и режима на лични
1
отношения с детето, към които спадат и предявения в настоящото
производство иск за заместване съгласието на единия родител за пътуване на
детето в чужбина като част от родителската отговорност /в каквато насока е и
практиката на СЕС/, при наличие на международен елемент в
правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в
страна, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенция за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.
/Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от 40–то Народно събрание на
18.01.2006 г. от Р България/ - по аргумент от чл. 61 от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.
Ищцата е предявила настоящия иск при условие, че родителите и
децата са с двойно гражданство /българско и американско/, като децата и
майката имат обичайно местопребиваване в САЩ. Поради което, настоящият
съдебен състав счита, че българският съд не е компетентен да разгледа иска
по чл.127а от СК - за заместване съгласието на бащата за пътуване на общите
му с ищцата деца извън страната и за издаване на необходимите за това
документи, въпреки че последните са и български граждани по произход,
предвид липсата на обичайно местопребиваване на децата в България към
момента на сезиране на съда.
От данните по делото безспорно се установява, че е налице
международен елемент по възникналия между страните спор по въпросите,
свързани с родителската отговорност, по отношение на общите им деца, в
обхваната на които попада и предметът на иска по чл.127а СК, поради което и
допустимостта на образуваното производството пред българския съд следва
да бъде преценена съобразно правилата на Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца
(Конвенцията), тъй като и България, и САЩ са страни по цитираната
конвенция, като приоритет има Конвенцията, доколкото същата се прилага с
предимство пред Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.,
когато детето няма обичайно местопребиваване на територията на държава-
членка. Съдът намира, че в случая е налице именно тази хипотеза. Децата
имат обичайно местопребиваване в САЩ, където същите трайно са се
установили и не са се прибирали в България от 2019 година – твърдения,
изложени още в исковата молба, като не е налице изключението по чл. 7 от
Конвенцията. Отделно от това, при определяне на международната
компетентност съдът на първо място следва да изхожда от „най-добрия
интерес на детето“, с оглед възможността то да бъде изслушано. Настоящият
съдебен състав приема, че „най-добрият интерес на детето“ е във
функционална зависимост от критерия на близостта - най-тясната връзка;
близостта на съда с детето, а не с гражданството на страните, при определяне
на международната компетентност. В тази връзка, съдът намира, че същото
следва да се тълкува като мястото, в което се наблюдава интеграция на детето
в социална и семейна среда от съда, който е в най-тясна връзка с него - а
именно съдът, в района, в който то живее. Този съд може да прецени най-
добре интересите на детето, тъй като има пряка връзка със социалните служби
и познава стандартите на средата, в която детето живее. Релевантни трябва да
са продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и
преместване на цялото семейство там, мястото и условията, при които е
организирано образованието му, семейните и социални връзки на детето с
2
тази държава. Такова тълкуване на същото понятие е дал и Съда на ЕО
относно чл. 8, ал.1 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември
2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност. Предвид изложеното съдът намира, че органите на САЩ, където
децата имат обичайно местопребиваване, са компетентни да решат настоящия
спор. Българският съд не е международно компетентен да се произнесе по
иска.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответната
страна има право на разноски, като същата е претендирала присъждането на
такива и е доказала реалното им извършване в размер на сумата от 500 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, която следва да бъде възложена в
тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че съдилищата на Република България не притежават
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ по предявения от А.В. П. срещу
ХР. Г. П. иск с правно основание чл. 127а от СК, вр. с чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 41171/2021 г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 80-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК А.В. П., ЕГН **********,
да заплати на ХР. Г. П., ЕГН **********, сумата от 500 лева – разноски по
делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3