Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи март, през
октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря В.Р.,
като изслуша докладваното от
съдията гр.д. № 5780 по описа на състава
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът С.Н.Т. поддържа твърдение, че понесъл
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства, търпени в процеса на лечение на травматичните увреждания, които му
били причинени в резултат от пътно- транспортно произшествие. При описаната в
исковата молба фактическа обстановка на 08.09.2015г. по междуселищния път
Лагадарс – Асирос, в Република Гърция, ищецът пострадал в качеството му на
пътник, разположен на задната седалка в лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******.
Твърди се, че споменатото ПТП и произтичащите от него вреди за ищеца били
резултат от реализираното виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил- Г.Т.М., който изгубил контрол върху управлението на автомобила.
Конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на ПТП били установени в
рамките на досъдебното наказателно производство по преписка № 2514/9/47-Н по
описа на полицейския участък в с. Лити, обл. Солун, в р. Гърция. Тъй като
отговорността на водача, който причинил вредите, била покрита със задължителна
застраховка, „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество - ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
40 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение, считано от датата на причиняването на деликта – на
08.09.2015г. - до деня на окончателното плащане. С оглед благоприятния изход от
процеса, който ищецът очаква, той моли за осъждане на ответника да му заплати и
направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадените отговор и допълнителен
отговор на исковата молба. Становището на ответника сочи, че той не оспорва,
нито отрича наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което да покрива
отговорността на посочения в исковата молба водач на МПС, но оспорва иска,
поддържайки становището, че предизвиканото от този водач ПТП не осъществявало
покрития застрахователен риск, понеже действителния причинител на ПТП било
трето неустановено лице (водач на трактор). Ответникът отрича тезата на ищеца,
че настъпилото ПТП е последица от незаконосъобразно поведение на водача на
лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******
и поради функционалната свързаност между противоправното поведение и
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение – отрича твърдението,
че е длъжен да изплати такова обезщетение. Оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение, като поддържа становището за неговата
прекомерност, спрямо действително причинените вреди. При условията на
евентуалност, релевира доводи за значителна степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, който пътувал без поставен предпазен колан
и така способствал за да му бъдат причинени най- тежките травматични
увреждания, като последица от удара на главата в интериора на купето. С оглед
очаквания благоприятен за него изход от процеса – ответникът моли за отхвърляне
на предявените претенции и на свой ред претендира за осъждане на ищеца да му
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят по отношение на твърдението на
ищеца, че на
08.09.2015г. в Република Гърция, по междуселищния път Лагадарс– Асирос,
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на управлявания от водача Г.Т.М.
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, който по време на движения
напуснал очертанията на пътното платно. Не се спори по твърдението на ищеца, че
по време на пътния инцидент, той е бил пътник разположен на задната седалка на
лекия автомобил, а самият автомобил напуснал пътното платно и се ударил в
бетонната стена на крайпътна къща.
Не се спори
също, че по повод на споменатото ПТП е било образувано досъдебното наказателно
производство по преписка № 2514/9/47-Н, по описа на полицейския участък в
с.Лити, обл. Солун, в Р. Гърция..
Преки и
косвени данни за факта на настъпването на споменатото ПТП, включително за
поведението на водача и за разположение на обектите на самото место на
настъпване на инцидента, по време на проведения оглед, се съдържат в приетите
като доказателства документи на гръцки език (с превод), които са част от
преписка № 2514/9/47-Н (стр.122-158 от делото). Тези данни са обект на анализ
от допуснатата специализирана съдебна
авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебна авто-техническа експертиза /вещо лице Х.И./ обосновава следните изводи,
относно подлежащите на установяване факти:
·
Анализът на
данните от огледа на процесното местопроизшествие, обосновава следните изводи
за механизма на настъпване на процесното ПТП - на
08.09.2015г. около 10, 35 часа, лекият автомобил „Опел Астра“ с peг. № ******* се е движил по междуселищен път Лагадас - Асирос в Р. Гърция, следвайки посока на
движение към гр. Асирос. Водачът на автомобила Г.М.го управлява в светлата част
на денонощието, при добра видимост и на мокра асфалтова настилка. В лекия
автомобил пътуват също С. П.С.и С.Н.Т.. При втория километър от посочения пътен участък, по
неустановена причина, водачът на автомобила загубва контрол над управлението, а автомобилът се
удря в бетонна ограда, намираща се вдясно на платното за движение, считано по
посоката на движение на лекия автомобил. В резултат на настъпилия удар върху
корпуса на автомобила се появяват описаните дълбоки деформации. Ударът причинява травми на пътниците и водача.
·
При съпоставяне на
констатираната дълбочина на деформациите - с помощта на научно- технически метод може да бъде определена с приблизителна точност скоростта на движение на
автомобила в момента на удара, а според вещото лице, тази скорост е била около 75-80
км/ч.
·
Опасната зона за спиране
представлява пътят, който превозното средство изминава от момента, в който
неговият водач възприеме възникването на препятствие пред себе си до
окончателното спиране на автомобила. Извършените изчисления от вещото лице,
мотивират извода, че опасната зона на спиране на процесния лек автомобил „Опел
Астра" с peг. № ******* при скорост на движение от 75 км/ч е равна на
около 66,04 метра.
·
Експертизата не може да даде
категоричен отговор относно евентуалното наличие на друг участник в движението по времето и на мястото
на процесния пътен инцидент, защото
няма обективни данни за такъв участник. Но ако хипотетично се допусне, че такъв обект (ППС трактор) е бил наличен - то при установения механизъм на
настъпване на произшествието, предполагаемото му поведение би могло да бъде
еднозначно- би следвало да се допусне, че
този хипотетичен трактор се е движил по черен път без име и
евентуално от там е навлязъл в зоната на образуваното кръстовище от пресичането на черния път с междуселищен път
Лагадас – Асирос, като след това е излязъл вдясно, считано по посоката на движение на лекия автомобил
„Опел Астра". Данните от
огледа на местопроизшествието със сигурност обосновават само следните факти: непосредствено преди настъпването на удара, лекият автомобил се е движил по
междуселищен път Лагадас - Асирос, с посока на движение към гр.
Асирос. Ширината на пътното платно на конкретния пътен участък е 6,40 метра, а то е било разделено
на две ленти за движение с непрекъсната бяла линия по средата. На втория
километър от пътния участък, по неустановена причина, водачът на лекия автомобил
губи контрол върху управлението на автомобила, а самият автомобил се отклонява
вдясно по посока на първоначалното си движение, катастрофирайки в крайпътна
бетонна ограда.
·
Вещото лице
сочи, че процесният лек автомобил е фабрично произведен
с триточкови предпазни колани на предните седалки. Коланите на задните седалки
са в съответствие с Директива на ЕИО - 81/576/ от 20.07.1981. Според
становището на вещото лице - причините за настъпване на
процесното ПТП е управлението на автомобила с превишена и несъобразена с конкретните пътни
условия скорост, довели последователно
до загубата на контрол върху управлението на лек автомобил „Опел
Астра" от страна на водача Г.М.и удар на корпуса на автомобила в крайпътната стена.
·
Според
становището на вещото лице, пряката техническа причина за настъпване на пътния
инцидент е загуба на контрол върху движението на автомобила от страна на водача
Г.М..
Заключението
на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебна авто-техническа и
съдебно- медицинска експертиза /вещи лица Х.И. и д-р П.П./ обосновава следните
изводи, относно подлежащите на установяване факти:
·
Събраните
доказателства по делото мотивират извода, че пострадалият е пътувал в процесния
лек автомобил „Опел Астра", разположен
на задната седалка;
·
Поради специфичната функция на предпазния
колан и механизма му на действие, вещите лица считат, че при настъпването на
удара пострадалият не е използвал предпазен колан, с какъвто лекият автомобил е
бил оборудван, дори на задната седалка;
·
Хипотетичното
използване на предпазен колан със сигурност би запазило тялото на пострадалия и
при удара на автомобила - той би понесъл значително по- малки по обем травми в
областта на главата;
Заключението
на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза в областта на
неврологията /вещо лице д-р П./ обосновава следните изводи, относно подлежащите
на установяване факти:
·
В резултат на процесното ПТП,
ищецът С.Т. е получил: Черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: тежка по
степен на тежест мозъчна контузия/Дифузна аксонална травма/; множество
малки разпръснати контузионно- кръвоизливни огнища в мозъка/няма описание на
локализацията на лезиите/по данни от магнитно- резонансна томография от Гърция;
контузионно-кръвоизливно огнище в десния челен мозъчен дял /данни от
мултидетекторна компютърна томография/ от 17.02.2016г.; травматични подкожни
кръвоизливи слепоочно/няма уточняване на страната/,двустранно теменно и челно в
ляво; Продължително коматозно състояние и контузия на левия лакът; При ищеца
няма други травматични увреди от други органи и системи, извън описаните.
·
Претърпените телесни
увреждания са в причинно- следствена връзка с механизма на настъпването на процесното ПТП и като се отчита факта, че
пострадалия не е използвал предпазен колан;
·
По своят вид и тежест, получените от ищеца травматични увреждания имат
следната медико-биологична характеристика: черепно-мозъчната травма е
реализирала медико-биологичния критерий разстройство на здравето временно
опасно за живота. Травматичните подкожни кръвоизливи слепоочно, двустранно теменно и в ляво челно, както и контузията на левия лакът са
причинили на ищеца болки и страдания.
·
Възстановителният период при
тежка черепно-мозъчна травма (дифузна аксонална травма) каквато е при ищеца продължава в рамките на две години при
липса на усложнения. След травмата пострадалия Т. е бил приет в състояние на
кома/безсъзнателно състояние/ в интензивно отделение на солунската
многопрофилна болница „Ипократио”, където му е приложено комплексно болнично лечение включващо и
реанимационни мероприятия. Проведеното високотехнологично невроизобразително
изследване /магнитно-резонансна томография на главен мозък/ установява
описаните травматични наранявания в мозъчната тъкан. От медицинската
документация от Гърция няма яснота за продължителността на безсъзнателното
състояние при ищеца.Изведен е от интензивното отделение на 22.09.2015г. Изписан
е на 27.10.2015г.
·
Посредством електроенцефалограма/ЕЕГ/, датираща от
януари 2016г. е установена генерализирана пароксизмална активност на главен
мозък и са открити данни за посттравматична енцефаломалация /огнище на мозъчно размекчениие/
в дясно фронтално. При проведеня преглед от д-р Блага Георгиева /22.02.2016г.
т.е. пет месеца след травмата е открита левостранна латентна хемипареза,
дизкоординационен синдром, положителен симптом на Ромберг. Това води до локална
мозъчна атрофия поради намаляване обема на мозъка. Увредените зони могат да
генерират епилетиформени разряди поради което пациентите се проследяват през
периоди от шест месеца в първите две години с електрофизиологично изследване
/ЕЕГ/.Зоната на енцефаломалация в десния челен дял при ищеца е трайна последица
от претърпяната черепно-мозъчна травма при ПТП. Пълно оздравявяване в смисъл
възстановяване на здравословното състояние на ищеца до това от преди травматичния инцидент е невъзможно при наличната локална мозъчна атрофия и
мозъчната зона на размекчение в дясно челно.
В дадените
пред съда показания, свидетелят Д.Т.Е.заявява, че имала преки впечатления от
здравословното и емоционалното състояние на пострадалия преди и след
настъпването на процесния пътен инцидент, понеже била роднина по съребрена
линия на ищеца и поддържала близки и трайни социални контакти с него.
Свидетелката възприела факта, че след като бил транспортиран от Р. Гърция в гр.
Казанлък, в жилище на брат си, ищецът бил в много увредено общо състоение, бил
видимо отстлабнал, /цит./ „като много
възрастен дядо, съсухрен, скелет“. В този период, ищецът се нуждаел от
постоянни грижи, дори в най- елементарно битово отношение. В последствие,
ищецът бил преместен в Елхово, в жилището на родителите си, но и там
състоянието му не се подобрило. Свидетелката възприела, че ищецът се отнасял
много грубо към роднините си, бил „много
изнервен“ /цит./, а според жена му „в
някой моменти направо изключва“ /цит./. В момента състоянието на ищеца било
по- добро, той вече не буйствал, но също и не работел, а при това нямало кой да
го гледа. Спял при брат си или при сестра си.
Извършената справка в ИЦ на Г.Ф.установява наличието
на покритие по издадена от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД застрахователна
полица, на гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния
лек автомобил към датата на настъпване
на процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се основава на твърдението,
че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ - ответникът бил
задължен да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно обезщетение за причинените
от застрахования при него водач неимуществени вреди.
След внимателен анализ на
събраните в хода на делото доказателства, настоящият състав на съда намира за
установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължение
за ответното дружество в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил - да
изплати на ищеца застрахователно обезщетение, за описаните в исковата молба травматични увреди.
Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателствени средства в областта на автомобилната
техника, мотивират извода, че настъпилото пътно- транспортно произшествие е причинено в резултат от
субективните неправомерни действия на водача на процесния
лек автомобил „Опел Астра" с peг. № *******. С помощта на съдебно - техническата експертиза на
вещо лице И. бе установено, че от техническа гледна точка, пътният инцидент е
бил осъществен поради отклонение в
движението на автомобила и при това
положение, доколкото няма обективни данни за друга причина за това отклонение –
ще трябва да се приеме, че то се дължи на нарушение на задължението на водача
на автомобила да избере съобразена с пътните условия скорост, която да му позволи
да контролира траекторията на движението. Следователно, нарушени са
разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Според
заключението на вещите лица, под въздействието на мощните инерционните сили,
породени от сблъсъка - тялото на пострадалия, което очевидно е било свободно
движещо се в купето на автомобила т.е. не е било фиксирано към седалката с
предпазен колан е политнало и главата на пострадалия се е ударила силно в
твърди тъпи предмети от интериора на купето на автомобила.
Според
заключението на съдебно- медицинската експертиза са причинени телесни
увреждания, осъществяващи черепно- мозъчна травма, които са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, а внимателният анализ на събраните в
хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателствени средства, мотивира
извода, че претърпените от ищеца травми
се изчерпват с посочените от съдебно медицинската експертиза на д-р П.
травматични увреждания, които са се проявили в описаните в този медицински
документ обем и форма.
Събраните доказателства мотивират
извод, че получените в следствие на процесното ПТП травматични увреждания на
ищеца са довели
до болки, страдания и неудобства за пострадалия в периода от около две години.
Съдът кредитира изводите на вещото лице д-р П.П. относно естетството, тежестта
на травмите и пряката причинно- следствена връзка с механизма на пътния
инцидент, както и заключението на комплексната съдебно- медицинска и
автотехническа експертиза, с участието на вещите лица И. и д-р П..
В случая, обемът
на съпричиняването на вредоносния резултат никак не е малозначителен,
поради факта, че по- голямата част от уврежданията, за които се дължи
застрахователно обезщетение, са именно в областта на главата (черепно- мозъчна
травма) и според вещото лице биха били избегнати или биха били в значително по-
малък обем, при хипотеза на използването на предпазен колан с какъвто
автомобилът е бил оборудван. В този смисъл, съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат възлиза
на не по- малко от една четвърт от обема на причинно- следствената връзка.
Този именно обем на съпричиняването на вредоносния резултат следва да бъде
приложен в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне на крайния размер
на обезщетението, което застрахователят е длъжен да заплати.
При изложените по- горе изводи,
разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да бъде
определен по справедливост, след анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
Отчитайки съвкупността от всички
изложени в мотивите на настоящото решение обстоятелства, свързани с естеството
на травмите, с възрастта на детето, с продължителността на оздравителния период
за срок от около 3 -4 месеца и от друга страна - социално икономическите
условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл. и данните за
жизнения стандарт в страната, определен от размера на средната работна заплата
за страната по данни на НСИ за 2015г.
когато са понесени вредите), съдът приема че компенсирането на вредните
последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното
проявление е справедливо оценимо на
сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева т.е. толкова, колкото се
претендира от ищеца.
Справедливият размер на
обезщетението е определен от тяхната относително висока тежест, като се има
предвид от една страна обема на понесените травми: тежка мозъчна контузия; множество малки разпръснати контузионно- кръвоизливни огнища в мозъка;
контузионно-кръвоизливно огнище в десния челен мозъчен дял; травматични
подкожни кръвоизливи слепоочно; продължително коматозно
състояние и контузия на левия лакът; както и относително по- голямата продължителност на
лечебно- възстановителния период.
Споменатото обезщетение от
40 000 лева, което бе определено адекватно за претърпените през далечната
2010г. неимуществени вреди, ще трябва да бъде редуцирано с 1/4 част, съобразно
немаловажния принос на пострадалия за настъпването на този резултат и на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, искът следва да бъде приет за
основателен до размер на сумата от 30 000 лева.
За разликата – над посочената
крайна сума от 30 000 лева и до пълния размер на претендираното
обезщетение за 40 000 лева - претенцията следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ
/отм./, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода - считано
от датата на причиняването на вредите до окончателното изплащане на сумата.
По
предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски,
вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е представил списък на разноските /на стр. 319 от делото/ и след преглед
на документите, които удостоверяват извършените разходи съдът приема, че общия
размер на тези разноски възлиза на 3680 лева. Следователно, съобразно с
уважената част от иска, ищецът е легитимиран да получи сумата от 2760 лева за
съдебни разноски.
Ответното дружество също имат право да получи
претендираните съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК /на стр. 361/ и съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските възлиза общо
на 1060 лева, включително юрисконсулство възнаграждение в размер на 300 лева,
което се дължи на основание чл. 78, ал.8 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право да получи
сумата от 265 лева, която ищецът следва да бъде осъден да му заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК ********
и адрес - гр. София, бул „********,
да заплати на С.Н.Т. с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. Б.К.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, понесени в следствие на телесни увреждания при ПТП от 08.09.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2015г. до деня
на окончателното плащане, като отхвърля
иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата над
присъдената сума от 30 000 лева до пълния размер на претенцията от 40 000
лева и иска за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, да заплати
на С.Н.Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 2760 (две хиляди седемстотин и шестдесет лева) лева, представляваща съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.Н.Т., да
заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 265 лева (двеста шестдесет и пет лева) за
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: