О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../…...01.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
П. АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №245 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен
път“ №260, представлявано от Д Ш и
П Д, действащи чрез адв.Д.М., със съдебен адрес:***, оф.*,
против А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***,
чрез адв.В.Ж., с която e предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта
от ответницата на сумите, за които по ч.гр.д.№14972/2017г. по описа на
Районен съд Варна е
издадена Заповед №8232 от 05.10.2017г. за изпълнение парично задължени въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно за вземанията по Договор за
потребителски кредит №HL40565 от 09.07.2008г., ведно с Приложение №1 от
09.07.2008г., Допълнително споразумение от 23.03.2009г. и Допълнително
споразумение от 14.06.2010г., в общ размер на 31588.44 швейцарски франка, от
които 25250.38 швейцарски франка-главница за периода от 23.04.2014г. до
27.09.2017г.; 3359.57 швейцарски франка-договорна възнаградителна лихва за
периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г.; 2591.36 швейцарски
франка-наказателната лихва за просрочие /обезщетение за забава за просрочени
плащания/ за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. и 387.13 швейцарски
франка-банкови такси за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-28.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира се за
осъждането на ответницата да заплатят сторените в заповедното и настоящото
производства разноски.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговорна исковата молба, с
който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на претенцията.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани с отговора на ответницата.
В срока по чл.373 от ГПК ответницата е депозирала допълнителен отговор, с
който оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, а възраженията на
ответницата за неоснователни, тъй като процесуалната легитимация на ищеца,
която е от значение за определяне на допустимостта на претенцията, се извежда
от фактическите му твърдения за наличие на накърнено право. В този смисъл
наведените от ответницата доводи, че ищеца не е носител на процесните вземания
касаят основателността на спора, а не неговата допустимост. Доводите относно
специалното качество на кредитора позволяващи му да се ползва от облекчената
процедура по чл.417 от ГПК, са ирелевантни за настоящото производство, тъй като
имат значение за възможността за реализиране на предварително принудително
изпълнение на спорните задължения, което е извън предмета на настоящото дело.
Ето защо делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
Въпроса за реда за разглеждане на спора, а имено по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“, е разрешен с Определение №3481/4.10.2018г., като понастоящем не са налице основания за
преразглеждането му.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват допустими, относими
и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените съображения следва
да се допусне и исканата от страните съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на формулираните от тях въпроси.
Следва да се уважи искането на ответницата за задължаване на ищеца да
представи кредитно досие, включително и преддоговорната информация по Договор
за кредит HL40565/9.07.2008г. и погасителен
план към договор за потребителски кредит, както и от решения за едностранна промяна на БЛП за
ипотечни кредити на банката взети по време на срока на действие на процесния
договор.
Искането на ответницата за задължаване
на ищеца да представи пълномощни за лицата, действали от името на банката при
подписване на процесния договор за кредит, ведно с допълнителните споразумение
към него, следва да се остави без уважение, тъй като не е обяснено значението
им за спора и не се установява относимостта на доказателственото искане към
предмета на спора.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК :
Постъпила е искова
молба от “Юробанк България“ АД, против А.П.Х., с която e предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта от ответницата на сумите, за
които по ч.гр.д.№14972/2017г. по описа на Районен съд Варна е издадена Заповед
№8232 от 05.10.2017г. за изпълнение парично задължени въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, а именно за вземанията по Договор за потребителски кредит
№HL40565 от 09.07.2008г., ведно с Приложение №1 от 09.07.2008г., Допълнително
споразумение от 23.03.2009г. и Допълнително споразумение от 14.06.2010г., в общ
размер на 31588.44 швейцарски франка, от които 25250.38 швейцарски
франка-главница за периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г.; 3359.57 швейцарски
франка-договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до
17.08.2016г.; 2591.36 швейцарски франка-наказателната лихва за просрочие
/обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от 28.09.2014г. до
27.09.2017г. и 387.13 швейцарски франка-банкови такси за периода от 28.09.2014г.
до 27.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението-28.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира се за осъждането на ответницата да заплатят сторените в заповедното
и настоящото производства разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 09.07.2008г. между ищеца, като кредитодател и ответницата, като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит
№HL40565/09.07.2008г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 15000 евро, която втория се задължил да върне заедно с дължими
лихви, в при сроковете и при условията определени с договора. Сочи се, че съгласно
чл.3, ал.1 от договора кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски
франкове /БЛП/, действащ за съответния период, плюс договорна лихвена надбавка
от 1.5 пункта. Сочи се, че към момента на сключване на договора БЛП за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 %, като дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояването на кредита. Твърди се, че при просрочие на
дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Поддържа се, че съгласно чл.4
от договора кредитополучателят дължи еднократно платима годишна такса за
управление в размер на 1.5 % процента от сумата на разрешения кредит,
ежемесечно платима на датата на падежа на съответната погасителна вноска,
комисионна за управление на кредита кредита, в размер на 0.04 % върху сумата на
непогасената главница и еднократно дължима при подаване на документите за кредит,
административна такса в размер на 70лв. Сочи се, че срока за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви, е 300 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита-23.07.2008г. Твърди се, че кредита се погасява
на равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като погасяването
се извършава, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен. Сочи се, че при
частично или пълно предсрочно погасяване, се дължи такса в размер на 4 % върху
размера на предсрочно погасената главница. Поддържа се, че на основание чл.18,
ал.1 от договора при непогасяване, на която и да е вноска, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е др.задължение, банката
има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Твърди
се, че съгласно чл.18, ал.2 от договора, при пълно или частично неиздължаване
на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Поддържа се, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните. Твърди се, че според чл.19 от договора в случаите на
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.18, ал.1 или
чл.18, ал.2, банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи
към принудителни събиране на вземането си по установения от закона ред. Твърди
се, че с Приложение от 09.07.2008г. страните констатират, че заемната сметка по
Договора е открита на 23.07.2008г. Сочи се, че към датата на усвояване на
кредита, курса “купува“ за швейцарски франкове на банката към евро е 1.1785,
съобразно който курс размера на усвоения от кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове е в размер на 24940.60 шв.фр. Твърди се, че с Допълнително
споразумение от 23.03.2009г. страните са установили, че общите задълженията на
кредитополучателя към датата на споразумението са, в размер на 25064.05
швейцарски франка, от които: 29.50 шв.фр.-просрочена главница; 151.48 шв.фр.-просрочена
лихва; 24728.52 шв.фр.-редовна главница; 154.55 шв.фр.-редовна лихва. Твърди
се, че със споразумението страните са постигнали съгласие за въвеждане на
облекчен ред за погасяване на съществуващи вземания на кредитора при определени
в същото ред и условия, като кредитополучателят следва да внесе 67 швейцарски
франка, а сумата, представляваща разликата между погасената сума и общия сбор
на просрочията, се преоформя, чрез натрупване към редовната главница.
Постигнато е още съгласие, че кредиторът ще ползва 12-месечен период на
облекчено погасяване на дълга. Сочи се, че с Допълнително споразумение от
14.06.2010г. страните са установили, че към датата на споразумението,
просрочени са, както следва: главница в размер на 25.80 шв.фр.; лихва в размер
на 0.31 шв.фр., такси в размер на 3.68 шв.фр., като размера на непогасената редовна главница е 25970.36 шв.фр. Със
споразумение страните са постигнали съгласие всички плащания по кредита да се
преоформят служебно, чрез натрупване към главница по първоначално предоставения
кредит. Постигнато е и съгласие, че кредитополучателят ще ползва 12 месечен
период на облекчено погасяване на кредита, чрез намалени месечни вноски в
размер на по 99 шв.фр., като след неговото изтичане върху дълга ще се натрупа
начислената, но непогасена през този период лихва. След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на дълга, се начислява годишна лихва в
размера предвиден в договора за кредит и/или последващи допълнителни
споразумения. Сочи се, че кредитополучателят дължи на банката месечна такса за
администриране на просрочения кредит, в размер, определен съгласно действащата
към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката. Поддържа се, че с Договор
за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008г. между
“Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и “Българска Пощенска Банка“ АД /със сегашно
наименование “Юробанк България“ АД/, вземанията на банката по процесния договор
за кредит, ведно със споразумения са прехвърлени на “Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД. Поддържа се, че с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
от 25.02.2015г. между “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и “Юробанк България“ АД, гореописаните
вземания са прехвърлени обратно на банката. Поддържа се, че с Нот.покана с
рег.№3994/01.07.2016г, том 2, акт №137 на Нотариус с рег.№195 в РНК, връчена на
17.08.2016г., длъжникът е уведомен за договора за цесия от 25.02.2015г. Твърди
се, че с Нот.покана с рег.№3993/01.07.2016г., том 2, акт №136 на Нотариус с
рег.№195 в РНК, връчена на 17.08.2016г., банката е уведомила длъжника, че
поради забава в плащанията, обявява договора за кредит за изцяло и предсрочно
изискуем. Сочи се, че понастоящем непогасени са 42 вноски за главница и лихва,
считано от 23.04.2014г. Твърди се, че след датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, не са постъпили никакви плащания по процесния договор, поради
което банката е инициирала заповедно производство срещу длъжника, като с
образувано ч.гр.д.№14972/2017г. на Районен съд Варна. Поддържа се, че към
момента на подаване на заявлението общото задължение е възлизало на 32629.78 шв.фр.,
от които 25250.38 шв.фр.-главница за периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г.,
4270.31 шв.фр.-договорна възнаградителна лихва за периода от 23.04.2014г. до
17.08.2016г., 2603.02 шв.фр.-наказателна лихва за просрочие за периода от
23.04.2014г. до 27.09.2017г. и 506.07 шв.фр.-банкови такси за периода от
23.04.2014г. до 27.09.2017г. Поддържа се, че предявените със заявлението
размери на задълженията по кредита, са формирани след приспадане на погасените
по давност суми в размер на 31588.44 шв.фр., от които 250.38 шв.фр.-главница за
периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г., 3359.57 шв.фр.-договорна
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г., 2591.36 шв.фра.-наказателната
лихва за просрочие, за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. и 387.13
шв.фр.-банкови такси за периода от от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. Твърди се, че кредитопуличателя е
подал възражение срещу заповедта, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на настоящия иск.
С постъпилия в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се сочи, че сключените договори за цесия
между банката и “Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са абсолютно симулативни,
респективно нищожни, което води до недействителност и на сключените две
допълнителни споразумения. Сочи се, че въпросните две дружества са свързани лица,
като основния предмет на дейност на “БРС“ АД е събиране на неизплатени дългове
на длъжници, като това дружество няма право да се занимава с банкова дейност. Твърди
се, че кредитополучателката е анексирала основния си договор на два пъти с допълнителни
споразумения от 23.03.2009г. и 14.06.2010г. с фирма, която няма лиценз за
извършване на банкова дейност. Поддържа се, че видно от извлеченията от
сметката на ответницата е, че кредиторът е продължил да води счетоводните
записвания по задължението, като същевременно липсват доказателства, че
цесионерът-“БРС“ АД, е завел счетоводно прехвърленото му вземане. Сочи се, че ищецът
е получавал плащания през цялото време на договора, като липсват доказателства,
че средствата са прехвърляни на новия кредитор. Сочи се, че липсват доказателства
за изпълнение на процедурата по чл.6 от договор за прехвърляне на вземания от
05.09.2008г. вр. с чл.171 от ЗЗД, с оглед на факта, че процесният потребителски
кредит е обезпечен с ипотека, както и че вторият договор за цесия, не е сключен
в предвидената от закона форма и не е вписан в имотния регистър. Поддържа се,
че обратната цесия е доказателство за симулативност, както и че не е налице
писмено потвърждение за цесията от страна на стария кредитор “БРС“ АД по аргумент
от чл.99, ал.4 от ЗЗД. Сочи се, че лицата Р Г и
Р Г са подписали договорът от името на банката, като
същите две лица са подписали и второто допълнително споразумение от името на “БРС“
АД. Сочи се, че доп.споразумение от 23.03.2009г. е подписано отново от Р Г, от
името на “БРС“ АД. Поддържа се, че предвид гореизложеното двете допълнителни
споразумения към договора за кредит, са недействителни и не са породили
правните си последици. Поддържа се още, че второто доп.споразумение е нищожно
по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, защото е сключено при липса на законово
основание. Твърди се, че със сключването на подобни споразумения, финансовото
положение на кредитополучателя само се утежнява, като в преамбюла на въпросното
споразумение е записано, че се сключва, тъй като ответницата изпитва временни
затруднения във връзка с редовното погасяване на кредита, като целта е банката
да помага на своите затруднени клиенти. Същевременно от чл.2 от споразумението е
видно, че към момента на сключването му ответницата няма просрочена главница,
договорна лихва, такси или застраховки. Поддържа се, че споразумението съдържа
неравноправна клауза, която е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй
като предвиденият в чл.6 от същото анатоцизъм, е допустим само в отношенията
между търговци, каквато ответницата не е. Твърди се, че недействителността на
клаузата се изразява в това, че по време на облекчения период на плащане кредитополучателят
заплаща само част от дължимата лихва, посочена в погасителния план, но след
изтичане на срока остатъкът от начислената, но непогасена част от лихвата
автоматично се натрупва върху главницата, или като редовния дълг и така
размерът на главницата се увеличава с натрупаните лихви, които започват да се
олихвяват отново като част от главницата. Поддържа се, че в резултат от клаузите,
с които се капитализират суми по двете споразумение, главницата се е увеличила
общо с 2123.06 шв.фр., т.е. предметът на договора е изменен спрямо първоначално
договорения с посочената сума и вместо облекчение на погасяването, се е
стигнало до утежняване на финансовото положения на потребителя, за който
неоснователно възниква задължение да погасява дълг, като редовен, който обаче
никога не е бил усвояван. Ето защо се поддържа, че капитализираната сума от
2123.06 евро не е част от основния предмет по договора, като тя не представлява
и цена на финансовата услуга. Твърди се, че изложеното води до недействителност
на двете споразумения в хипотезата на чл.22 от ЗПК, съответно потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК. На
следващо място се поддържа недействителност на клаузите на процесния договор за
кредит пораждащи задължение за ответницата да го погасява в левовата
равностойност на шв.франкове по курса към дата на съответната погасителна
вноска. Поддържа се, че посочените клаузи прехвърлят целият валутен риск от устойчивото
повишаване на швейцарският франк в периода 2008г.-2017г. върху кредитополучателя,
с което равновесието между правата и задълженията на търговеца и потребителя значително
се нарушава във вреда на последния, което обуславя неравноправност на клаузите по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно нищожност на основание чл.146 от ЗЗП.
Развити са подробни съображения в подкрепа на становището за недействителност
на въпросните клаузи на договора, поради неравноправния им характер, като е
цитирана и относима съдебна практика. Поддържа се, че в резултат на нищожните
клаузи уреждащи превалутиране на кредита, през периода от първата погасителна
вноска до преустановяване на плащанията, неоснователно са събирани по-високи по
размер суми, което води до невъзникване фактическия състав на предсрочната
изискуемост, респективно до неоснователност на предявения установителен иск. Твърди
се, че не е било налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, тъй като неоснователно платена част от
погасителните вноски, би послужила за заплащането на последващи редовни
погасителни вноски. Поддържа се, че длъжникът е преустановил редовното издължаване
на кредита, защото не дължи така събираните суми и е заплащал години наред в
повече, като с тези суми кредиторът се е обогатил неоснователно и ако вноските
не се основаваха на неравноправни клаузи, нямаше да се стигне до неплащане през
април 2014г. На следващо място се поддържа становище за нищожност, поради неравноправност
на чл.3, ал.1 вр. с ал.5 и с чл.6, ал.3 от договора, както и на чл.3, ал.3 от
договора, с оглед противоречието с максималния размер на обезщетението за
забава по аргумент от чл.33 от ЗПК в размер на законната лихва. Твърди се, че
уговорката по чл.3, ал.1 от договора е недействителна е, защото предвижда да се
прилага като ГЛП базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в шв.франкове
+ надбавка от 1.5 пункта, тъй като процесния договор е потребителски и нищо не
налага прилагането на БЛП за жилищни кредити. Поддържа се, че чл.3, ал.5 вр. с
чл.7, ал.2 от договора са нищожни на основание чл.144, т.10 от ЗЗП вр. с чл.146
от ЗЗП. Твърди се, че предвиденото в чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП изключение от
общото правило, е неприложимо в конкретния случай, понеже не е налице
основателна причина, която да изключва неравноправния характер на цитираната
клауза. Сочи се, че по правило от чл.147, ал.1 от ЗЗП “основателната причина“ за
едностранно изменение на лихвения процент следва да бъде ясно и конкретно
посочена в договора. Сочи се, че понятията “свободния банков пазар“ и “външни,
независещи от банката фактори“, са твърде общи, поради което длъжникът се
поставя в неизвестност, като са налице всички предпоставки той да бъде заблуден
по всяко време. Сочи се, че в случая не е налице индивидуално договаряне на
оспорените клаузи, тъй като ноторен факт е, че тези клаузи са част от типови
договори и се прилагат масово при сключване на договори за кредит с всички
потребители. Твърди се, че израза “промени в пазарните условия“ е в противоречие
с изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП, според който търговците следва да
съставят клаузите по договорите си предлагани на потребителите по ясен и
недвусмислен начин. Относно фактическият състав на предсрочната изискуемост, се
поддържа, че кредиторът не се е възползвал от правото си да обяви за предсрочно
изискуемо цялото вземане в периода от 23.04.2014г.-23.06.2014г. на основание
чл.18, ал.1 от договора за потребителски кредит. По отношение на формулираната
в чл.18, ал.2 от договора предсрочна
изискуемост при настъпване на обективния факт на неплащането на три последователни
вноски по кредита на 23.06.2014г., се поддържа, че бездействието на кредитора в
продължение на 26 месеца, води до непосилно утежняване на финансовото положение на длъжника, тъй като
освен целия остатък от главницата по време на бездействието си банката е
продължила да начислява редовна лихва, едновременно с наказателната. Твърди се,
че момента на настъпване предсрочната изискуемост не се дължат договорна и
наказателна лихви, като релевантният момент за спиране на начисляването на
договорна лихва е 23.06.2014г. Поддържа се, че от този момент договорът за
кредит се счита за прекратен на основанието предвидено в чл.18 , ал.2 от същия. Твърди се, че за
разлика от ал.1 на посочената клауза, която съдържа възможност за избор от
кредитора дали и кога точно да се възползва от възможността да отнеме
преимуществото на срока за погасяване, то хипотезата на ал.2 не предвижда
такава възможност. Твърди се, че Търговски закон, в изключение от общото
правило по ЗЗД, предвижда възможност на договорно основание, при неизпълнение
от страна на длъжника на договорните му задължения за погасяване в срок на
анюитетните вноски, за едностранно и автоматично прекратяване на облигационното
правоотношение. Твърди се, че след този момент отношенията по договора вече не
следват своя нормален ход, следователно не се дължат договорни и наказателни
лихви, и таксите, защото основанието, на което се дължат престава да съществува
в правния мир. Поддържа се, че е несправедливо да се изиска изпълнение на
цялото вземане, преди крайния срок на договора и същевременно да продължава да
се начислява възнаграждение за ползване на отпуснатия паричен заем и то
едновременно с наказателната лихва. На следващо място се сочи, че след
настъпване на обективния елемент на предсрочната изискуемост договорна лихва не
се дължи, тъй като същата е възнаградителна и се дължи до датата, на която
длъжникът изпълнява задълженията си по договора за банков кредит. Сочи се, че датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е моментът, от който е настъпило
пълно неизпълнение, респективно се иска връщане на цялата сума и от този момент
банката може да претендира цялата главницата, ведно с обезщетение за забава,
което обезщетение не е договорената лихва. Сочи се, че института на
предсрочната изискуемост е санкцията за длъжниковото неизпълнение, в която не
би могла да бъде включена и възнаградителната лихва, тъй като сгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид изложеното се
поддържа, че дължими в полза на банката са възнаградителната лихва по вноски 70,
71 и 72 и наказателна лихва върху непогасената в срок част от главницата, в
размер на законната лихва, считано от 23.04.2014г. На последно място се
поддържа, че при обявяване на предсрочна изискуемост договорът за банков кредит
е прекратен и действието не може да продължи. Твърди се, че неплащането на три
броя анюитетни вноски, води автоматично до прилагането на чл.18, ал.2 от
договора, за което е без значение дали и в кой момент кредиторът ще уведоми
длъжника с нарочно волеизявление за предсрочната изискуемост Поддържа се, че
последното е необходима предпоставка, за да може кредитора да се ползва от
правото си да се снабди с изпълнителен титул. Твърди се, че изпълнението на
заложено в чл.59, ал.2 от ЗКИ изискване за уведомяването на длъжника има
отношение единствено за реализиране на защитата на кредитора по принудителен
ред, но не касае момента, в който чл.18, ал.2 от договора проявява своето
действие, така както е уговорено с договора между страните. Сочи се, че в
случая прекратителното основание е уговорено в самия договор и то противоречи
на закона, но не може да бъде поставено в зависимост от уведомяването на
длъжника, защото периода от настъпването на обективните предпоставки визирани в
договора до реализиране на субективния елемент по чл.59, ал.2 от ЗКИ, може да
се проточи с години. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и
доводите, изложени в отговора на исковата молба. Доразвити са подробни
съображения в подкрепа на исковата претенция, както и за неоснователност на
възраженията на ответницата за недействителност на сключените между страните
допълнителни споразумения, за наличието на неравноправни клаузи в договора за
кредит и относно размера на дълга, и по конкретно на валутата на
усвояване/погасяване на същия, и момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на задължението.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите за
неравноправност на клаузите на договора за кредит, допускащи прилагането на плаващ
размер на договорната лихва, като се цитира приложима съдебна практика. Излагат
се твърдения, че страните не са подписали погасителен план към Договор за
кредит HL40565/9.07.2008г., което води до празнота в правоотношението, тъй като
са пропуснали да уговорят съществени условия по кредита, в писмената форма за
валидност предвидена в чл.430 от ТЗ.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 от ГПК
във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават,
нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за
потребителски кредит, предвиждащ сочените права и задължения, по който договор
ответницата да има качеството на длъжник. Следва да ангажира и доказателства за
размера на претенциите си, в това число за настъпване на предсрочна изискуемост
на вземането. Ответницата следва да установи, че е налице погасяване на задължението
по договора за кредит или на част от него, или обстоятелства изключващи
дължимостта на претендираните суми, включително възраженията си за
недействителност на допълнителните споразумения и на отделни клаузи на
договора, основаващи потребителска закрила.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА
Съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на задачите формулирани от страните в исковата и
допълнителната молби, и в отговорите на същата.
Определя депозит за възнаграждението на в.л. и
разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 600лв., вносими по равно /по 300лв./ от страните, в
едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се
представят доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице Радослав Станчев, който да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с
копия за всяка страна.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца до първото по делото
с.з. да
представи заверени преписи от Кредитно досие по Договор за кредит HL40565/9.07.2008г.,
включително преддоговорната информация и Погасителен план към договора, и от Решения за едностранна промяна на БЛП за
ипотечни кредити на банката взети по време на срока на действие на процесния,
като го предупреждава, че непредставянето на документа ще доведе до приложение
на чл.161 от ГПК, т.е. че съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответницата за задължаване на ищеца да представи пълномощни за
лицата, действали от името на банката при подписване на процесния договор
за кредит и допълнителните споразумение към него.
НАСРОЧВА производството по т.д.№245/2018г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2019. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: