Р
Е Ш Е
Н И Е № 428
гр.Пловдив,23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при
участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА,като разгледа докладваното от съдията
търг. дело №597/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти
състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ и по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Пътинвест-Инженеринг“АД с
ЕИК ********* твърди,че е бил в трайни търговски взаимоотношения с ответната
Община Родопи-гр.Пловдив,като са били подписани помежду им двата описани в
исковата молба договори за строителен надзор на съответно описани там
обекти.Твърди,че за изпълнение на възложеното по първия договор №142/13.10.2008
г. било уговорено възнаграждение в размер на 31 163,67 лв. с включен ДДС и било
уговорено стойността по договора да се изплаща ежемесечно и пропроционално на
стойността на изпълнения и отчетен обем СМР,в срок до 28 дни след издаване на
фактура от надзорника /дружеството-ищец/ за съответния месец,като окончателното
разплащане съгласно чл.4.3. от договора е трябвало да се осъществи до 30 дни след
издаване на разрешението за ползване на обекта.Ищецът твърди,че работата по
този договор била приключена качествено,точно и в срок,като за дължимите
плащания по извършената работа били подписани между страните изброените в ИМ
пет броя протоколи,а също така били издадени и описаните в същата молба пет
броя данъчни фактури,всички с дата на издаване-11.10.2010 г.,на обща стойност
от 28 006,44 лв.,които били отразени в счетоводството на ищеца и включени от
него в дневника за продажби за м. октомври 2010 г.,а дължимия по тях ДДС бил
заплатен по надлежния ред от ищеца.По същите обаче не било извършено дължимото
плащане от ответника дори и след като на 29.06.2010 г. бил съставен констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа,с който същия бил окончателно
предаден,а също и след като на 05.07.2010 г. е бил съставен окончателен доклад
за установяване годността за ползване на строежа на основание чл.168,ал.6 от ЗУТ.
На
следващо място ищеът твърди,че договореното възнаграждение по втория договор за
строителен надзор с №67 от 09.10.2009 г. било в размер на 12 000 лв. с включен
ДДС,а плащането му било уговорено да се извършва по същия начин и в същите
срокове,както е описано по-горе за първия договор.Твърди се също така,че
работата и по втория договор е била приключена качествено,точно и в срок,а за
дължимите плащания по извършената работа са били съставени два протокола от
21.12.2009 г. и 15.05.2010 г.,както и двете посочени в ИМ данъчни
фактури-фактура №1542/18.10.2010 г. за сумата от 7 492,31 лв. и фактура №1543
от 18.10.2010 г. за сумата от 4385,49 лв.На 11.06.2010 г. бил съставен
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа,с който
окончателно бил предаден обекта,за който е бил сключен договора за строителен
надзор от 09.10.2009 г.,а на датата 05.07.2010 г. от ищеца бил съставен и
окончателен доклад за установяване годността за ползване на строежа на
основание чл.168,ал.6 от ЗУТ.Ответникът обаче не изплатил дължимите от него
суми по посочените две фактури,възлизащи общо на сумата от 11 877,80 лв.Това
вземане на ищеца също било осчетоводено в неговото счетоводство и включено в
дневника за продажби за м. октомври 2010 г.,а дължимия по фактурите ДДС бил
тчетен и заплатен от ищеца по съответния надлежен ред.
Ищецът
твърди още,че ответникът е изпаднал в забава относно погасяването на
задълженията си по двата договора след изтичането на уговорения падеж на
плащането по всеки от тях,а именно-28 дни след издаване на всяка фактура,като
във връзка с тази забава заявява и претенция за мораторни лихви върху
неплатената главница по всяка от описаните в ИМ фактури,но исковия период,за
който претендира начисляването на тези лихви е три години назад,считано от
27.09.2014 г. до датата на завеждане на процесната искова молба-27.09.2014
г.Ищецът сочи в ИМ отделният дължим размер на лихвата за забава върху
главницата по всяка фактура и заявява,че общия размер на дължимите лихви по
всички фактури възлиза на сумата от 12 163,95 лв. за заявения исков период.
Ищецът
още твърди,че в отговор на поредните му покани към ответника за плащане на
задълженията по процесните договори,ответната община с писмо от 07.02.2017 г.
отговорила,че при нея същите задължения били отписани като такива поради
изтекла погасителна давност.По същия начин общината отговорила с писмо от
07.08.2017 г. и на изпратена й от ищеца покана за доброволно изпълнение от
02.08.2017 г.Ищецът намира за неосноватени твърденията на ответната община за
погасяване по давност на задълженията й към него,тъй като с посочените
отговори-потвърждения,общината като длъжник неколкократно е потвърдила същите
задължения.
При тези
твърдения дружеството-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с което
ответната Община Родопи да бъде осъдена да му заплати следните суми:
1.Сумата
от 39 884,24 лв.,представляваща главници-сбор от сумите,дължими по договора за
строителен надзор от 13.10.2008 г. в размер на 28 006,44 лв. с ДДС и по договор
за строителен надзор от 09.10.2009 г. в размер на 11 887,80 лв. с ДДС,ведно със
законната лихва върху общата сума от датата на завеждане на ИМ до окончателното
изплащане;
2.Сумата
от 12 163,95 лв.-мораторна лихва върху дължимите суми по двата договора за
период за три години назад,считано от 27.09.2014 г. до датата на завеждане на
процесната искова молба.
Ищецът
претендира да му се заплатят и направените по делото разноски.
Ответникът
Община Родопи-Пловдив е подал в законния срок писмен отговор на исковата
молба,с който заявява,че оспорва исковете изцяло-по основание и
размер.Потвърждава изложените в исковата молба фактически обстоятелства относно
сключването и предмета на двата процесни договора,както и относно уговорения
начин и срок за плащане на паричните задължения по договорите,а също и
издаването на описаните в исковата молба фактури.Потвърждава и общия размер на
паричните задължения по тези фактури,съответно-размера от 28 006,44 лв. с ДДС
като сбор от стойността на издадените на основание договора от 13.10.2008 г.
фактури и размера от 11 877,80 лв. с ДДС като сбор от стойността на
фактурите,издадени на основание договора от 09.10.2009 г.Въпреки това ответната
община заявява,че претенциите на ищеца за заплащането на тези суми са
неоснователни,тъй като са погасени по давност.В тази връзка ответникът прави
изрично възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца главници и по двата процесни договора.Съображенията му в тази насока
са идентични касателно претендираните главници и по двата договора.Ответникът
счита,че съгласно уговорените в чл.4.1. от всеки договор начин и срок за
плащане и съобразно датите на издаване на фактурите,плащането по
фактурите,издадени на основание първия договор,е следвало да се извърши
най-късно до 08.11.2010 г.,а плащането по издадените на основание втория
договор фактури е следвало да се осъществи най-късно до 15.11.2010 г.С оглед на
това ответникът счита,че евентуалното вземане на ищеца към него по първия
договор е станало изискуемо на 09.11.2010 г.,а по втория-на датата 16.11.2010
г. и имайки предвид общите правила на ЗЗД относно погасителната давност,с
изтичането на която се погасяват парични вземания като процесните
такива,ответникът намира,че към момента на подаване на исковата молба е била
изтекла общата 5-годишна давност за претендираните главници и по двата процесни
договора и същите се явяват погасени по давност.Затова ответната община намира
за неоснователни исковете за тези главници.И като заявява,че с погасяването на
главното вземане се погасяват и акцесорните вземания,дори и давността за тях да
не е изтекла,то ответникът намира за неоснователни и исковете за заплащане на
претендираните от ищеца мораторни лихви.
Ответната
община оспорва и твърдението на ищеца за извършено от нейна страна
потвърждаване на задълженията по двата договора.Сочи в тази връзка,че кметът на
Община Родопи,явяващ се неин представител,не е извършвал подобно действие,като
не е издавал и подписвал никакъв документ за такова потвърждаване,нито е
упълномощавал други лица за извършване на действия по потвърждаване на такива
задължения.А представените от ищеца с исковата молба копия от т.нар. „молби за
потвърждение“,са били съставени и са необходими за нуждите на данъчното
облагане и именно от тази гледна точка са били подписани от главния
счетоводител на общината,но последният не разполага /според ответника/ с
правомощията да извършва действие по потвърждаване на задължения на
общината,защото кметът на общината е този,който я представлява.
Предвид
горните доводи ответната община е поискала поцесните искове да бъдат отхвърлени
изцяло.Претендира разноски.
От ищеца
не е подадена допълнителна искова молба в законния срок.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Не е
спорно,че страните са сключили двата процесни договора за строителен надзор на
съответно описаните в исковата молба обекти,а именно:договор №142 от 13.10.2008
г. и договор №67 от 09.10.2009 г.,по които ищецът има качеството на
„надзорник“,а ответната община-качеството на „възложител“.По силата на тези
договори,които са приложени към делото в заверени копия,ответната община е
възложила,а дружеството-ищец е приело да упражнява приобектов строителен
надзор,технически и инвеститорски контрол върху изпълнението на обекта,описан в
съответния договор.
Не е
спорно още,че за изпълнение на възложеното по първия договор е било уговорено
възнаграждение в размер на 31 163,67 лв. с включен ДДС,както и това стойността
по договора да се изплаща ежемесечно и пропроционално на стойността на
изпълнения и отчетен обем СМР,в срок до 28 дни след издаване на фактура от
надзорника /дружеството-ищец/ за съответния месец,като окончателното разплащане
съгласно чл.4.3. от договора е трябвало да се осъществи до 30 дни след издаване
на разрешението за ползване на обекта.Договореното възнаграждение по втория
договор за строителен надзор с №67 от 09.10.2009 г. е в размер на 12 000 лв. с
включен ДДС,а за плащането му е постигната уговорката да се извършва по същия
начин и в същите срокове,както е описано по-горе за първия договор.
На
следващо място е безспорно и твърдението на ищеца,че същият е приключил
качествено,точно и в срок работата по двата договора,като за дължимите плащания
относно извършената по първия договор работа са били подписани между страните
протоколи от 29.05.2009 г.,08.09.2009 г.,два от 21.12.2009 г. и един от
07.07.2010 г.,а за тези по втория договор-протоколи от 21.12.2009 г. и
15.05.2010 г.,всички те представени и приети като писмени доказателства по
делото.
Не е
спорно,а и се установява,че за свършената работа по първия договор са били
издадени от ищеца на ответната община следните фактури:фактура №1537/11.10.2010
г за сумата от 12 593,40 лв.;фактура №1538/11.10.2010 г. за сумата от 5051,62
лв.;фактура №1539/11.10.2010 г. за сумата от 5463,58 лв.;фактура №1540/11.10.2010
г. за сумата от 705,43 лв. и фактура №1541/11.10.2010 г. за сумата от 4 192,41
лв. /всички суми с начислен върху тях ДДС/.За свършената работа по втория
договор за строителен надзор ищецът е издал на ответника две фактури от
18.10.2010 г.,едната от които с №1542 и на стойност от 7 492,31 лв.,а другата с
№1543 на стойност от 4 385,49 лв. с ДДС.Или общият размер издадените фактури за
извършената от ищеца работа по първия договор възлиза на сумата от 28 006,44
лв. с ДДС,а на тези,издадени на основание втория договор,възлиза на сумата от
11 887,80 лв. с ДДС,колкото се сочи и от ищеца в исковата молба,а и се
потвърждава от самите фактури,приложени към делото в заверени копия,както и от
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от вещото
лице Д.К..*** е оспорила и твърденията на ищеца за настъпила изискуемост на
дължимите по фактурите суми с изтичането на уговорения 28-дневен срок за
плащане,считано от датата на издаване на съответната фактура.И най-накрая не се
спори по твърдяното в исковата молба обстоятелство,че ответната община не е
извършила никакво плащане по процесните фактури,както в договорения срок за
плащането им,така и след неговото изтичане.Общината-ответник обаче поддържа
едно правопогасяващо възражение,на което основно е базирана защитната й позиция по предявените
срещу нея главни искове и то е че не дължи плащането на претендираните от ищеца
главници по двата процесни договора,защото за тези вземания е изтекла предвидената
в закона петгодишна погасителна давност.А относно акцесорните претенции за
мораторни лихви в общ размер от 12 163,95 лв. ответната община поддържа
възражението,че те са неоснователни,защото с погасяването на главното вземане
се погасяват и акцесорните такива,дори и давността за тях да не е изтекла.В
конкретика ответната община заявява,че плащането по фактурите за свършената от
ищеца работа по първия договор,всички те издадени на датата 11.10.2010 г.,е
следвало да се извърши най-късно до 08.11.2010 г.,когато е изтекъл уговорения
28-дневен срок за погасяване на сумите по тях,при което положение вземането на
ищеца по тези фактури е станало изискуемо на датата 09.11.2010 г. /на следващия
ден след изтичане на посочения срок/ и оттогава е започнала да тече приложимата
в случая обща петгодишна давност по ЗЗД.А плащането по двете фактури от
18.10.2010 г.,издадени за свършената работа по втория договор,е следвало да се
осъществи най-късно до 15.11.2010 г. и затова от следващия ден-16.11.2010 г. е
започнал да тече петгодишния давностен срок за погасяване на вземанията по тези
фактури,като към момента на подаване на процесната искова молба същия
срок,според ответника,е бил вече изтекъл по отношения на вземанията по всички
процесни фактури.
Ищецът
от своя страна е изложил още в исковата си молба аргументи,че са неоснователни
твърденията на общината за погасяване по давност на задълженията й по
процесните договори,които твърдения общината заявила пред него още в писмо от
07.08.2017 г.,получено на 09.08.2017 г. в отговор на покана за доброволно изпълнение
с изх.№333 от 02.08.2017 г.,получена от ответната страна на 03.08.2017 г.Според
ищеца посочените твърдения на ответната община са неоснователни,защото същата
неколкократно е потвърждавала задълженията си към него,предмет на процесните
искове,и с това погасителната давност е била прекъсната.Общината-ответник в
отговора си на исковата молба е оспорила ищцовия довод за потвърждаване от
нейна страна на процесните задължения,като заявява,че кметът на същата
община,който я представлява по арг. от чл.38,ал.1 и чл.44,ал.1 от ЗМСМА,не е
извършвал подобно действие и не е издавал такъв документ,нито пък се е
подписвал под такъв документ,а и не е упълномощавал и друго лице за извършване
на действия по потвърждаване на такива задължения.В тази насока ответната община
поддържа,че представените от ищеца с исковата молба копия от т.нар. „молби за
потвърждение“,върху които фигурира подписа на главен счетоводител на
общината,са съставени и са необходими за нуждите на данъчното облагане и именно
от тази гледна точка същите са били подписани от главния счетоводител,но
последният не разполага с правомощия да извършва действия по потвърждаване на
задължения на общината,защото кметът е този,който я представлява.
Съдът
счита за основателно заявеното от ответната община възражение за изтекла
погасителна давност относно вземанията по двата договора за строителен
надзор.От фактическа страна споделя позицията на ответника,че вземанията по
договора от 13.10.2008 г. и издадените въз основа на него фактури от 11.10.2010
г.,изброени по-горе,са станали изискуеми от 09.11.2010 г.,тъй като уговореният
28-дневен срок за плащане,който се брои от датата на издаване на фактурите,е
изтекъл на предния ден-08.11.2010 г.,а вземанията по договора от 09.10.2009 г.
и издадените за свършена работа по него две фактури от 18.10.2010 г.,са станали
изискуеми от 16.11.2010 г.,защото плащането по тях съобразно уговорките между
страните е следвало да се осъществи в посочения 28-дневен срок,т.е. до
15.11.2010 г. включително.От посочения съответен момент на изискуемост на
процесните главни вземания-едното в общ размер от 28 006,44 лв. по първия
договор,а другото в общ размер от 11 887,80 лв. по втория договор,е започнала
да тече и приложимата спрямо тези вземания обща петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.Същата за вземанията по първия договор е изтекла на 08.11.2015 г.,а за тези
по втория договор-на датата 16.11.2015 г.Такъв извод,разбира се,се налага,ако
се приеме,че погасителната давност не е била прекъсната на основание
чл.116,б.“а“ от ЗЗД,т.е. с признаване на вземанията от длъжника.А след преценка
на събраните в тази насока доказателства по делото,съдът намира за неустановено
прекъсването на давността на посоченото основание,поддържано от
ищеца.Фактически се установя,че дружеството-ищец неколкократно е изпращало до
ответната община т.нар. „молби за потвърждение“,заверени копия от които са
представени по делото и са приети като писмени доказателства в настоящия исков
процес,както и че тези молби съдържат описание на задълженията в общ размер от
39 884,26 лв. по седемте фактури,издадени на основание двата процесни
договора,а също и че е налице потвърждение на същите задължения в този им общ
размер с подпис на главен счетоводител на ответната община.От всички
представени по делото „молби за потвърждение“,като относими към разглежданото
възражение за изтекла погасителна давност следва да се вземат предвид само тези
от тях,в които въпросното потвърждение е извършено през периода на петгодишния
давностен срок,т.е. по времето,когато този срок е започнал да тече,но все още
не е бил изтекъл,защото за прекъсване на погасителната давност поради извършено
от длъжника признание на вземанията може да става реч,ако признанието е
направено в рамките на посочения срок,не и след като той е вече изтекъл.Ето
защо съдът по повод на разглежданото възражение отчита приложената молба за
потвърждение с изх.№76 от 19.01.2012 г.,в която главният счетоводител на Община
Родопи на датата 30.01.2012 г. е потвърдил наличие на парично задължение към
дружеството-ищец в общ размер от 39 884,26 лв.,произтичащо от процесните седем
фактури /изброени в самата молба/,както и други две такива молби с вх.№№53-00-27
от 21.01.2014 г. и 53-00-38 от 23.01.2015 г.,във всяка от които главен
счетоводител на ответната община на съответните дати-05.02.104 г. и 28.01.2015
г. е потвърдил отново с подписа си наличието на същите парични задължения към
ищеца,в същия горепосочен общ размер.Налице е и още една „молба за
потвърждение“,изпратена до ответната община от ищеца в срока на приложимата
спрямо случая петгодишна погасителна давност и тази молба е с вх.№92-68 от
26.01.2011 г.,но тя се преценява от съда като неотносима към коментираното
възражение на ответника,тъй като в частта й,където е следвало да се съдържа
потвърждаване на описаните в молбата задължения от страна на адресата й не е
положен никакъв подпис и в тази част молбата е останала непопълнена.
А що се
касае до извършените в горните три молби потвърждения на задължения,то съдът
счита,че те не могат да бъдат третирани като признание на вземане от страна на
длъжника,чрез което по смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД да се прекъсва
погасителната давност.В това отношение съдът намира за правилна позицията на
ответника,че въпросните потвърждения не представляват волеизявление на законния
представител на общината,защото са извършени от главния й счетоводител,а същият
няма представителни функции функции спрямо нея.Органът,който представлява
общината съгласно чл.38,ал.1 и чл.44,ал.1,т.15 от ЗМСМА е кметът на същата и за
да се приемат коментираните потвърждения като признания на задължения по
смисъла на горната разпоредба от ЗЗД,те следва да са направени именно от този
орган или от лице,на което кметът е делегирал представителни права спрямо
общината с нарочно упълномощаване.В случая няма данни такива права да са
предоставени на главния счетоводител,извършил потвържденията и затова,както се
посочи,те не представляват признания на задължения от името на
общината-длъжник,прекъсващи погасителната давност.В конкретния случай е
неприложима и презумпцията по чл.301 от ТЗ,че когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт,се смята,че търговецът потвърждава
действията,ако не се противопостави веднага след узнаването.Тази презумпция би
могла да бъде съобразена и да намери приложение в ситуации,в които дадено лице
действа без представителна власт от името на търговец,но тук дори и сключените
между страните сделки да се квалифицират като търговски,то общината,от чието
име главният счетоводител е извършил потвържденията на задължения спрямо
ищеца,няма качеството на търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ,а такова качество не
й е придадено и от друг специален закон.Всъщност,както следва и от съдържанието
на самите „молби за потвърждение“,те са изготвени от ищеца и същият е изискал
от ответната община потвърждаване на задължения във връзка с одиторска проверка
на съответния му годишен финансов отчет,т.е. молбите са изготвени за счетовидни
цели и извършеното в тях потвърждение на задължения от главния счетоводител на
длъжника само по себе си не представлява изявление,с което се признава
вземането по смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД.
Предвид
горните съображения,крайният извод който се налага е,че е неоснователно
твърдението на ищеца за прекъсване на погасителната давност относно процесните
вземания,произтичащи от сключените между страните договори за строителен надзор
от 13.10.2008 г. и 09.10.2009 г. и възлизащи съответно на сумата от 28 006,44
лв. и на сумата от 11 887,80 лв.,или общо-на сумата от 39 884,24 лв.С оглед на
това и предвид обстоятелството,че към момента на подаване на процесната искова
молба-28.09.2017 г. е бил изтекъл приложимият петгодишен давностен срок по
чл.110 от ЗЗД относно тези вземания,възражението на ответника за погасяването
по давност на вземанията на ищеца по двата договора се явява основателно.Като погасени по
давност,същите вземания са недължими.Ето защо процесните искове за заплащане на
главниците в общ размер от 39 884,24 лв. следва да бъдат отхвърлени изцяло като
погасени по давност.
Съгласно
чл.119 от ЗЗД,с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания,макар давността за тях да не е
изтекла.Следователно,на основание тази разпоредба,поради погасяване по давност
на главницата,следва да се считат за погасени поради изтекла давност и
произтичащите от нея допълнителни вземания за мораторни лихви,претендирани от
ищеца в общ размер от 12 163,95 лв.Затова предявеният акцесорен иск в посочения
общ размер също следва да се отхвърли като погасен по давност.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответната община сумата от 2508 лв. съдебни разноски,представляваща изплатено в
брой от общината адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 29.03.2018 г.,приложен на л.93 по делото.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като
погасени по давност предявените от „ПЪТИНВЕСТ-ИНЖЕНЕРИНГ“АД-гр.София с ЕИК
********* против ОБЩИНА РОДОПИ с административен адрес:гр.Пловдив,ул.“Софроний
Врачански“№1А осъдителни искове за заплащане на сумата от 39 884,24
лв.,представляваща сбор от сумата 28 006,44 лв. с ДДС,дължима като неизплатено
възнаграждение по сключен между страните договор за строителен надзор №142 от
13.10.2008 г. и от сумата 11 887,80 лв. с ДДС,също дължима като неплатено
възнаграждение за извършена работа по сключен между страните договор за
строителен надзор №67 от 09.10.2009 г.,както и за заплащане на сумата от 12
163,95 лв.-мораторна лихва върху дължимите суми по двата договора за период за
три години назад,считано от 27.09.2014 г. до датата на завеждане на исковата
молба.
ОСЪЖДА „ПЪТИНВЕСТ-ИНЖЕНЕРИНГ“АД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,район Витоша,бул.“Цар
Борис III”№257 да заплати на ОБЩИНА РОДОПИ с административен адрес:гр.Пловдив,ул.“Софроний
Врачански“№1А сумата от 2508 лв. /две хиляди петстотин и осем лева/ съдебни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :