Решение по дело №9/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 март 2019 г. (в сила от 7 май 2019 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20194430200009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

25.03.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на 26 февруари

Тринадесети наказателен състав

година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело № 9 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на И.К.В., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 18-0940-000741 от 08.11.2018 г. на Началник РУП - Пордим при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т 1, предл. 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП; чл. 185, от ЗДвП; чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложил на И.К.В. административно наказание – глоба в размер на 10 лв.; глоба в размер на 10 лв.;, глоба в размер на 10 лв.; глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; чл. 70, ал. 3 от ЗдвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за обстоятелството, че не е изписано каквото и да е възражение, което е направено още при съставянето на АУАН-а.

В съдебно заседание, жалбоподателят И.К.В. се явява лично и излага становище, за допуснати процесуални нарушения и нарушено право на защита.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 18-0940-000741 от 08.11.2018 г. е издадено от Началник РУП-Пордим към ОД на МВР - гр. Плевен.

Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение с бланков № 164296 от 27.10.2018 г., съставен от Е.к.М. на длъжност мл. авто-контрольор  при РУ на МВР - Пордим, в присъствието на Г.М.Г., свидетел при установяване на административното нарушение и при съставяне на АУАН.

В АУАН е отразено, че на 27.10.2018 г. около 09:05 часа, в *** посока кметство ***управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***, като нарушава:

1.Не носи свидетелство и контролен талон;

2.Не носи свидетелство за регистрация част II.

3.Без включени светлини за движение през деня.

4.не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС.

Водачът е сам в автомобила.

При така установените факти и обстоятелства, актосъставителят е приел, че е извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; чл. 70, ал. 3 от ЗдвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Актът е връчен лично на жалбоподателя, като същият в графа възражения е отразил – „Бях спрян на кръстовище, създавайки опасност за настъпване на ПТП…/останалото не се чете/”.

След запознаване с материалите по административно – наказателната преписка, административно наказващият орган е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушени и е издал сега атакуваното наказателно постановление.

От формална страна, съдът намира, че както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и сега атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът не споделя изложената в АУАН-а и в последствие в издаденото наказателното постановление фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, които установяват фактическа обстановка, различна от отразената в акта и в крайна сметка даваща на съда основание да приеме, че жалбоподателят не е извършил посоченото в акта нарушение или поне това нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а никой не може да носи никаква отговорност по предположения или по презумпция, защото точно обратното, той е невинен по презумпция до влизане в сила на наказателното постановление.

При проведеното съдебно следствие актосъставителят Е.К.М. дава показания, че спрял жалбоподателя на ул. „***” в посока кметството на с. ***.

В показанията си свидетелят Г.Г. също потвърждава, че жалбоподателят е спрян и е извършил нарушенията в с. ***, на ул. „***”.

Жалбоподателят в съдебно заседание възразява относно мястото на извършеното нарушение и твърди, че не е спиран на посочената в акта дата и на посочения час на ул. „***” в с. ***. В тази връзка моли съда да бъде изискана официална писмена справка от кметството на с. ***.

Съдът е допуснал така направеното искане и е изискал справка от кметството на с. ***, от която е видно, че главната улица водеща от центъра на с. ***към изхода на селото в посока с. ***, не е  „***”, а е улица „***, следователно изложените доводи на жалбоподателя се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Непосочването на местоизвършване на нарушението е процесуално нарушение осъществено от служителите на административно наказващия орган, като тяхно задължение е по ясен и категоричен начин винаги да посочват населеното място, улиците, респективно номерата на улиците пред които е извършено нарушението.

В конкретния случай това явно не е така, като по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво е обвинен като нарушител и срещу какво следва да се защитава.

Съдът счита, че след като съставеният АУАН е на база сгрешена фактическа обстановка, няма как наказателното постановление да е издадено правилно и законосъобразно, поради което счита, че НП е опорочено и като такова следва да бъде отменено.

         Водим от горното,  Съдът


 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление  № 18-0940-000741 от 08.11.2018 г. на Началник РУП - Пордим при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т 1, предл. 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП; чл. 185, от ЗДвП; чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложил на И.К.В., с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 10 лв.; глоба в размер на 10 лв.;, глоба в размер на 10 лв.; глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; чл. 70, ал. 3 от ЗдвП и чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: