Решение по дело №738/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20197160700738
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№17

 

Гр. Перник, 05.02.2020 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

        Съдия: И.И.

 

при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия И.И. административно дело № 738 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на И.П.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. ***, офис № 6 против Заповед № 313з-1814 от 04.11.2019 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „***“ за срок от 3 месеца.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на предвидената от закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че липсват фактически и правни основания за издаването на оспорения акт, както и че обективираните в него изводи са неподкрепени със съответни доказателства. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година жалбоподателя редовно призован не се явява, се представлява от адвокат В.Б. ***, който поддържа жалбата, допълва доводите в нея и пледира за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година ответникът – директорът на ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която счита жалбата за неоснователна, а оспорената с нея заповед за съобразена с всички изисквания на закона.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВРЗаповед № 313з-1814/04.11.2019 година е връчена на наказания служител на 07.11.2019 година, което е видно от саморъчно направеното отбелязване и подписа му на последната страница от документа, а жалбата е подадена чрез деловодството на ОДМВР Перник на 20.11.2019 година, от адресат на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

От фактическа страна:

В ОДМВР – Перник постъпило Писмо рег. № 7855р-6485/09.07.2019 година по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР, в което се съдържали данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от служители на ОДМВР Перник – манипулиране на системата за осъществяване на видео заснемане при контрол на пътното движение по време на наряд – от дневната смяна на 06.07.2019 година, изпълняваща задълженията си със служебен автомобил „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № СВ 4816 КК. Във връзка с това директорът на ОДМВР Перник комисар Д. П. издал Заповед № 313з-1433/30.08.2019 година /лист 10 от делото/, с която възложил извършване на проверка на изнесените в писмото данни, определил състава на комисията и 30-дневен срок, в който тя трябвало да изготви писмена справка за резултата. Впоследствие, по предложение на председателя на комисията /лист 11/ срокът е бил продължен с още 30 дни.

В хода на административното производство комисията установила, че съгласно Ежедневна ведомост № 328р-6659/2019 година, на 06.07.2019 година, в наряд АП-447 с автомобил „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № СВ 4816 КК, дневна смяна застъпили И.П.И. – настоящ жалбоподател и С. С. С. ***, като водач на автомобила бил жалбоподателя.

С писмо рег. № 1158р-5953/26.07.2019 година /лист 24/ комисията изискала от дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР файловете с информация от АИС – ВПК за датата и автомобила, посочени в Писмо рег. № 7855р-6485/09.07.2019 година. В отговор било изпратено Писмо рег. № 7855р-7939/16.08.2019 година на ДВС – МВР /лист 25/, с което била предоставена папка с номер /1158р-5953/26.07.2019 година/, съдържаща общо 33 броя файлове от камери 01, 02, 03 с видеоинформация от АИС – ВПК, монтирани в служебен автомобил с рег. № СВ 4816 КК за дата 07.06.2019 година, числящ се на ОДМВР – Перник.

Комисията прегледала файловете с предоставената информация и от тях установила, че водачът на автомобила младши автоконтрольор И.П.И. – настоящ жалбоподател многократно посяга с ръка към контактния ключ докато колата е в движение и системата АИС-ВПК преустановява записите за около две до три минути, след което отново възпроизвежда записи. В тази връзка тя събрала и писмени сведения от И.П.И. – настоящ жалбоподател – Сведение рег. № 1158р-7520/25.09.2019 година /лист 37/, в което те категорично отрекъл да е извършвал действия, водещи до повреждане или нарушаване работоспособността на системите. Относно рестартирането на двигателя по време на движение, И.П.И. посочил, че на таблото на автомобила светвала чек лампа, сигнализираща грешка в компютъра, и чрез изключването на двигателя грешката се изчиствала.

След проверка на служебната документация комисията установила, че младши автоконтрольор И.П.И. не е изготвял докладна записка във връзка със случая, а освен това и че не е спирал да изясни причината за светването на светлинен индикатор на таблото на автомобила.

Като констатирала всички гореизложени обстоятелства, комисията изготвила Справка рег. № 1158р-7668/01.10.2019 година /лист 12 – 15/, в която обективирала същите и направила извод, че с поведението си, изразяващо се в недокладване по надлежния ред за неизправност в компютъра на автомобила, сигнализирана му чрез светлинен индикатор на таблото, жалбоподателят И.П.И. е извършил нарушение по чл. 233, т. 3 от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално – техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателната техника на МВР, утвърдени със Заповед на министъра на вътрешните работи № Із-305/21.02.2014 година, изм. и доп. със Заповед № 8121з-1061/29.12.2014 година, Заповед № 8121з-1043/2018 година и по този начин е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР /небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед/, за което предложила, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, във връзка чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.

На 04.10.2019 година, в 09:00 часа, жалбоподателят И.П.И. бил поканен да се яви в 10:00 часа на същия ден, в сградата на ОД на МВР Перник, за да се запознае с обобщена справка рег. № 1158р-7668/01.10.2019 година и всички материали от проведеното дисциплинарно производство, образувано със Заповед рег. № 313з-1433/30.08.2019 година на директора на ОДМВР – Перник. С поканата /лист 16/ той бил уведомен за правото си да даде допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок след запознаването.

И.П.И. се запознал със съдържанието на Справка № 1158р-7668/01.10.2019 година на 04.10.2019 година, в 10:30 часа, и удостоверил това с подписа и саморъчното изписване на името си.

На 18.10.2019 година дисциплинарнонаказващият орган – директорът на ОДМВР Перник, изпратил до жалбоподателя Покана рег. № 313р-12496 от 16.10.2019 година /лист 40/ и го уведомил, че в срок до 23.10.2019 година може да даде писмени обяснения като посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства и посочи относимите такива във връзка с посоченото нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – „небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения съгласно разпоредбата на чл. 233, т. 3 от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално – техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателната техника на МВР. В дадения срок И.П.И. не представил такива.

На 04.11.2019 година комисар Д. П. – директор на ОДМВР Перник, издал процесната Заповед № 3133-1814/04.11.2019 година /лист 7 – 9/, с която приел, че жалбоподателят И.П.И. – младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Радомир при ОДМВР Перник, е извършил нарушение на служебната дисциплина, тъй като на 06.07.2019 година, в гр. Радомир, по време на изпълнение на служебните си задължения на работа като наряд, дневна смяна по график съвместно със С.С.С. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Радомир при ОДМВР Перник, като автопатрул, в качеството му на водач на служебен патрулен автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № СВ 4816 КК, неколкократно – между 09:17 часа и 13:02 часа, по време на движение е установил наличието на светлинен сигнал за неизправност на поверения му служебен автомобил – светещ сигнал на контролното табло, като е рестартирал в движение двигателя на превозното средство без да докладва за констатираната неизправност на своя началник и да предприеме мерки за възстановяване изправността на техниката. ДНО приел, че с деянието си И.П.И. виновно е извършил нарушение на възложените му в Раздел ІІ на утвърдената с рег. № 3286р-19539/11.11.2015 година типова длъжностна характеристика за длъжността младши автоконтрольор ІІ – І степен служебни задължения, а именно: „Да работи само с изправни МПС, съоръжения, машини, уредби, апарати, инструменти и др. При констатиране на неизправност да сигнализира на прекия ръководител“, като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 233, т. 3 от Вътрешните правила за организацията на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателната техника на МВР, утвърдени със Заповед на министъра на вътрешните работи № Із-305/21.02.2014 година, изм. и доп. със Заповед № 8121з-1061/29.12.2014 година, Заповед № 8121з-1043/2018 година на министъра на вътрешните работи: „По време на движение водачът е длъжен: … 3. да докладва на своя началник и да вземе мерки за възстановяване изправността на техниката“. Това било оценено като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР – „небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което му наложил дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

При определяне вида и срока на дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че извършеното от И.П.И. деяние не е предприето умишлено с цел повреждане на служебния автомобил или умишлено укриване на повреда с манипулативна или користна цел, а се дължи на подценяване на ситуацията и очакване проблемът да се разреши от само себе си, без да се наложи диагностика и ремонт на превозното средство, поради което и не е докладвал по съответния ред на прекия си началник. С оглед на тези данни, дисциплинарнонаказващият орган е счел, че по отношение на И.П.И. не би следвало да се налага нито най – лекото, нито най – тежкото по вид наказание, а като адекватно на тежестта на нарушението е избрал да наложи „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 07.11.2019 година, видно от саморъчно направеното отбелязване в нея и положения подпис.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:

Редът и условията за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавните служители в МВР са уредени в Глава осма, чл. 194чл. 215а от ЗМВР.

Наказанията се налагат със заповеди на лицата, определени в нормата на чл.204 от ЗМВР. В случая жалбоподателят е младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ Радомир при ОДМВР Перник, т.е. младши изпълнителска длъжност, а наказанието, което му е наложено с процесния административен акт е „Писмено предупреждение“ по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. От това следва, че според чл. 204, т. 3 от ЗМВР компетентен да издаде заповедта за налагане на дисциплинарно наказание спрямо него е ръководителят на структурата по чл. 37, който в случая е директорът на ОДМВР Перник, част от която е отдел „Охранителна полиция“, в който работи жалбоподателят.

Процесната заповед е издадена от компетентния за това орган – директорът на ОДМВР Перник, в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и в този смисъл не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната заповед е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, поради което са спазени изискванията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по – късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В разглеждания случай е установено, че към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, т.е. спазени са законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите.

Заповедта е издадена въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от нея, а наказаният служител е запознат с констатациите.

Дисциплинарнонаказващият орган, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е връчил на жалбоподателя Покана рег. № 313р-12496 от 16.10.2019 година за даване на писмени обяснения. С нея го уведомил за възможността да се запознае с обобщена справка рег. № 1158р-7668/01.10.2019 година и всички материали от проведеното дисциплинарно производство, както и за правото му да даде допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок след запознаването. Това обаче не освобождава ДНО от задължението, произтичащо от същата разпоредба /чл. 206, ал. 1 от ЗМВР/, а именно: преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител. В случая ДНО е пренебрегнал това си задължение и не е предприел мерки за провеждане на изслушване, а от доказателствата по делото дори не се установява И.П.И. да е бил уведомен за тази възможност.

Изслушването на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел гарантиране на всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Предоставянето на възможност да изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са в прерогативите единствено на наказващия орган. Служителят може да упражни или не това си право, т.е. за него това е правна възможност да защити правата и интересите си, за наказващият орган обаче е правно задължение да осигури възможност за реализирането на това право, както и да събере доказателствата, посочени от държавния служител. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 206,             ал. 1 – ал. 4 от ЗМВР са пределно ясни и точни и не предполагат друго тълкуване. Успоредно с това те са детайлизирани и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 година за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на вътрешните работи –  чл. 18, чл. 21, чл. 23, чл. 30, издадена по законовата делегация на чл. 215а от ЗМВР и следва да бъдат спазвани. С оглед на това се приема, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а това е рефлектирало върху задължението по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да събере всички доказателства, в т.ч. и посочените такива от служителя, което от една страна се оценява като съществено административнопроцесуално нарушение, а от друга е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. С оглед на това заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществени процесуални нарушения и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за нейната отмяна като незаконосъобразна, както и че с оглед на този извод съдът не следва да се произнася относно наличието или не на отменителните основания по                чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Относно разноските:

Предвид гореизложените съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде уважено като основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 10,00 /десет/ лева, за което е представил разписка. Отделно, в съдебното производство той се е представлявал от пълномощник, комуто е платил адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 19844 от 13.11.2019 година, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 313з-1814 от 04.11.2019 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на И.П.И. с ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 /три/ месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия:/п/