№ 6
гр. Благоевград, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Вера Коева
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500936 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №16001/08.07.2024г. и въззивна жалба с вх.
№16002/08.07.2024г. /наименувани съответно жалба и възражение/, подадени от Е. К. Т., с
адрес: *********, чрез адв.Иво Х., срещу Решение № 523/01.07.2024г., по гр.д.№ 1404/2023г.
по описа на РС-Благоевград.
Твърди се във въззивната жалба, че решението е постановено при неправилно анализиране
на събраните доказателства и направени въз основа на тях неверни правни изводи, относно
изграждането на процесната сграда до етап „груб строеж“ преди сключване на брака между
страните на 07.01.1991г. и в този смисъл че тази вещ не представлява СИО. Сочи се
кредитиране на показания на заинтересован от изхода на спора свидетел – тези на св.Б.,
докато показанията на посочените от ищеца свидетели са безспорни и изясняват спорните
обстоятелства.
Твърди се нанасяне на процесния имот в извадки от предходни планове много по-късно
от датата на сключване на гражданския брак между жалбоподателката и съпругът й. При
тези твърдения се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Не се сочат доказателства.
В допълнително представено в срока за обжалване възражение жалбоподателят сочи
допълнителни аргументи за незаконосъобразност. Определя показанията на св.Б. като
1
неверни и противоречиви. Изтъкват се факти, като направен на 06.04.1987г. от този свидетел
отказ от собственост, одобряване на строителна документация на 13.04.1988г., получено
разрешение за строеж № 105 от 10.05.1988г. и определяне на строителна линия на
18.05.1988г. Твърди се избиване на стени на основите и плоча над мазетата в края на есента
на 1988г., а през 1989г. е започнал строежа на пристройката на първи жилищен етаж,като
преди това бил премахнат покрива на старата къща и направена арматура за подсилване на
външните й колони и плочата на първия етаж. Сочи се, че през есента на същата година А.
се преместил да живее при жалбоподателката в кв.“*********“ до абитуриентския бал на
сина й през 2000г. Оспорват се показанията на св.Б., че е живяла в мазето заедно с баща си,
както и твърденията й, че е давала пари за строежа. Сочат се конкретни факти във връзка с
отношенията между свидетелката и брат й. Поддържа се, че строежът на втория етаж се
забавил поради липса на материали, които били осигурени от жалбоподателката, като двете
плочи били излети през 1990г., покривът поставен през 1991г., а проектът приет с издаване
на заповед № 18-3321/29.03.2022г., влязла в сила на 13.04.2022г. Описани са писмени
доказателства, които не са представени.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите страни, които в срока по чл. 263,
ал.1 ГПК чрез пълномощник са подали отговор. Въззивната жалба се определя като
неоснователна. Оспорва се твърдението, че съдът неправилно е кредитирал събраните
гласни доказателства и не е съобразил вероятната заинтересованост по реда на чл.172 ГПК
на показанията на св.Б.. сочат се аргументи, че съдът е извършил правилен анализ на
показанията на всеки свидетел и приел за установени фактите, за които се съдържат
безспорни и непротиворечиви твърдения подкрепени и с писмени доказателства. Сочи се за
ирелевантен фактът кога процесния имот е бил нанесен в плана.
Оспорва се възражението, подадено от самата жалбоподателка. На първо място се сочи, че
жалбата не отговаря на изискването за редовност – не е посочен акта, който се обжарва,
както и в какво се състои искането. Описани са доказателства, които не са представени,
както и не са посочени причините, поради което не са били представени пред първата
инстанция Твърди се, че за първи път се сочат и поддържат факти и обстоятелства – за
изтеглен от А. Ч. кредит, по който жалбоподателката е била поръчител и за заплащане на
дограма, които не са били изтъкнати пред първата инстанция, но които не са новооткрити
или новоузнати. Като неотносими за спора се определят твърденията относно процедурата
по нанасяне на имота в СГКК – Благоевград. Прави се искане за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски.
Доказателственото искане на жалбоподателя е оставено без уважение, като е прието, че не
са налице условията на чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник, който
поддържа въззивната жалба. Не представя нови доказателства и няма искане за събиране на
нови такива.
Ответните по жалбата страни, редовно и своевременно призовани, не се явяват.
2
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Е. К. Т., с
която срещу С. А. Ч. и В. А. Ч., е предявен иск за допускане съдебна делба на съсобствени
недвижими имоти – самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор №
04279.608.67.1.2, с предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - с площ от 114,73 кв.м.,
находящ се на посочен в Благоевград административен адрес, ведно с прилежащите на
апартамента мазе №2/две/, с площ от 10.00 кв.м. /десет квадратни метра/, мазе № 3/три/, с
площ от 11,03 кв.м./единадесет цяло и три стотни квадратни метра/, както и целия таван, и
съответните проценти идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж
върху мястото, както и да се допусне до делба като „прилежащи”, „припадащи се” към етажа
1/2/една втора/ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.608.67, с площ на имота
от 385 кв.м., при описани съседи и при квоти – за ищцата Е. К. Т.- Ч. - 4/6 ид.ч., а за
ответниците С. А. Ч. и В. А. Ч. - по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях.
върди се от ищеца в исковата молба, че с ответните страни са съсобственици на описаните
вещи на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател А. В.ов Ч.,
който е бил собственик на самостоятелния обект на основание отстъпено и реализирано
право на строеж, съгласно нот.акт за отстъпване право на строеж № 33, том 2, дело №
319/1988г., което право се поддържа в исковата молба, че е било реализирано по време на
брака на наследодателя с ищцата, а 1/2 ид.ч. от поземления имот наследодателя им е
придобил по наследство от своята майка С.С. Ч..
От ответните страни не се оспорва, че имотите са съсобствени, но се възразява по
твърдението на ищеца, че правото на строеж на самостоятелния обект – жилище е било
реализирано по време на брака на ищцата с наследодателя им А. Ч.. Ето защо се оспорва
искането за допускане на делбата при посочените от ищеца квоти.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява следното:
Страните са наследници по закон на А. В.ов Ч., починал на 08.12.2021г., като въззивника
Е. К. Т.- като преживяла съпруга, а въззиваемите страни С. и В. Ч.и – негови деца
/Удостоверение за наследници изх. № 4860/13.12.2021г., издадено от Община Благоевград/.
А. В.ов Ч. от своя страна е наследник на С.С. Ч., починала на 09.056.1980г., която е
оставила за свои наследници още и лицата - В. С. Ч.-съпруг /починал на *********г./, Й.
В.ова Б.- дъщеря /Удостоверение за наследници изх. № 1189/04.04.2023г., издадено от
Община Благоевград/.
Майката на наследодателя на страните – С. Ч., е била собственик, на основание покупко –
продажба на недвижим имот, представляващ парцел XIX, пл. № 2648, кв. 190 по плана на
Благоевград, одобрен със Заповед № 4244/30.07.1955г. /нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 114, том I, дело № 213 / 1958г. на PC – Благоевград/.
Описаният в този нотариален акт имот, като парцел XIX, пл. № 2648, кв. 190 по плана на
3
Благоевград, одобрен със Заповед № 4244/30.07.1955г. представлява УПИ XXIII-3939, кв.
187, а по действащия регулационен план на кв. ********* одобрен със Заповед №
231/04.05.1994г. на Кмета на Община Благоевград, а по кадастрална карта на Благоевград,
одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК е имот с
идентификатор 04279.608.67 /удостоверение изх. № 163/12.04.2023г., издадено от Община
Благоевград/.
От протокол за съдебна спогодба от 06.04.1987г. по гр.д. № 261/1987г. се установява, че
цялата жилищна сграда-едноетажна, построена в парцел III, пл. № 3939 в кв. 187 по
регулационния план на кв. Г. е възложена в дял на В. С. Ч., а парцела по ид.ч. за В. Ч. и А. Ч..
С нотариален акт за отстъпване право на строеж № 33, том II, дело № 319/1988г. по описа
на PC - Благоевград, В. С. Ч. и А. В.ов Ч., като съсобственици на парцел III, пл. № 3939, кв.
187, взаимно са си отстъпили и учредили право на строеж на пристройка и надстройка към
съществуващата едноетажна жилищна сграда, построена в парцела, като съобразно същото
В. Ч. ще построи и ще стане собственик на пристройката, която ще бъде изградена към
съществуващата сграда, а А. В.ов Ч. ще построи и ще стане собственик на втория жилищен
етаж, със застроена площ от 114 - сто и четиринадесет квадратни метра върху
съществуващата едноетажна жилищна сграда, построена в парцел III - трети, пл .№ 3939 -
три хиляди деветстотин тридесет и девети, кв. 187 - сто осемдесет и седми по плана на VI -
шест микрорайон на Благоевград, при съседи описани в НА : улица, К.Б. Б.И. и Б. Хр. В..
Отбелязано е, че строителството се отстъпва безвъзмездно и безсрочно.
С разделителен протокол от 20.04.1988г. преди нотариалния акт за отстъпване право на
строеж В. Ч. и А. Ч. като собственици на бъдещата жилищна сграда доброволно са
разпределили жилищата по етажи, мазетата и таваните, както следва-В. Ч. получава
жилището на първия етаж, мазе № 1 с квадратура 10, 62 кв.м., А. Ч. получава жилището във
втория етаж, мазе № 2 с квадратура 10, 00 кв.м., мазе № 3 с квадратура 11, 03 кв.м. и целия
таван.
С Разрешение за строеж № 105 - 2 от 18.05.1988г. на ОБНС - Благоевград и Протокол № 70
от 27.05.1988г. за строителна линия и ниво, издаден от отдел „Архитектура и
благоустройство" при ОбНС - Благоевград, на В. и А. Ч.и е разрешено да построят
учреденото право на строеж на пристройка и надстройка, като в цитираното разрешение за
строеж изрично е записано: Срок за завършване : май 1990г. В разрешението за строеж
първоначалния срок, който е даден за завършване на строителството е януари 1989г., като
срока за завършване на строежа е бил удължен до май 1990г., видно от нанесената в
разрешението за строеж поправка, за която е отбелязано, че е извършена от техническа
служба при ОбНС.
Въззивника и общия за страните наследодател А. В.ов Ч. са сключили граждански брак на
07.01.1991г. /Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № 7/07.01.1991г., издадено от община Благоевград/.
От приетото заверено копие на извадка от ЗРП на кв. Г., гр. Благоевград, одобрен със
4
Заповед № 681/05.06.1978г. е видно, че в парцел III, пл. № 3939, кв. 187 е заснета сграда,
отразена като МЖ. Извадката от ЗРП от 1955г. е неотносима.
От въззивника са доведени и разпитани като свидетели две лица, от показанията на които
се установява следното:
Св.Й.Н. сочи, че познава Е. Т. отдавна, както и съпругът й А.. Не помни години, но знае,
че имали имот в кв.Г., в които основното строителство било от бащата на А.. И двамата си
построили там къща, като Т. присъствала при строителството, както и на плочата. Помагала,
приготвяла салатки. Не помни кои години е построена сградата и кога е строен втория етаж.
По това време не е имало материали , като започвало да се строи едно, после спирало
строителството до набавяне на материали и затова бавно се строяло едно време. Къщата
основно си построили В. и А. и когато е имало нужда съседите помагали на плочата.
Свидетелят твърди, че доста години се е строила къщата и знае това, тъй като е съсед, и това
продължило с години, не знае да е разширяване самата сграда, но сочи, че има плоча на
втория етаж, над него не знае дали е плоча и дали има тавански помещения.
Св.С.С. също сочи, че познава въззивната страна и покойния й съпруг, знае, че имат къща,
като сочи, че е участвал епизодично в строежа й – качвал е материали, измазвал е една от
стаите, а по – късно е правил и бани. Сигурен е, че строежът е започнал 1987-1988г., но
много по - късно била завършена. Правена е била епизодично, като след 1990г. са били
правени дограми, мазилки. Около 1988г. имало стара къща, като били направени колони и
изграден още един етаж. Не знае дали когато е помагала А. е имал сключен брак с Т., но е
категоричен, че тя е идвала и участвала. Докато се строяла къщата А. е живеел при нея в
кв.*********, но не може да каже коя година са се пренесли да живеят в кв.Г..
Като свидетел е разпитана Й. Б. – сестра на починалия наследодател А. Б.. Сочи, че е
живяла в къщата до 11 клас, като е била едноетажна - малко холче, кухня, две спални, като
едната била на брат й А. Ч. с първата му съпруга, другата била спалнята на родителите й, а
тя в малкото холче. Твърди, че вторият етаж на сградата започнал да се строи 1988г., като
всички неща били движени от баща й. Бил направил в проектантската организация
архитектурния проект, водело се разширение с надстройка още един етаж и таван. Търди, че
първата копка била през 1988г., като сочи, че присъствали брат й, баща й, тя и съпругът й.
През 1988 г., когато започнал да се строи втория етаж, основно от баща й и майстор, а брат
й А. Ч. ходел на работа тогава във „*********“. Баща й теглил заем, а брат й събирал
приятели, които помагали за плочите. Сочи, че още през 1989 г. й се обадил баща й, че ще
купуват вътрешни врати за втория етаж, който бил изграден пред 1989г., а покривът – през
следващата 1990г. По – късно разбрали, че брат й и Т. се оженили през 1991 г., а цялата
сграда била завършена 1990 г., а след това баща й слагал дюшеме в цялата сграда.
Свидетелката потвърждава, че е виждала свидетеля С.С. там, когато измазвали, като след
това измазване, са правени дюшемета. Не знае кога А. е теглил кредит.
Така установените факти, сочат на следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в установения преклузивен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
5
легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на
поддържаните в жалбата основания.
Основния спор между страните е дали предмета на делба – самостоятелният обект, с
предназначение - жилище, апартамент, е придобит от въззивника, заедно с общия
наследодател А. Ч. в режим на съпружеска имуществена общност. Установяването на този
факт има пряко отношение за размера на квотите, при които следва да се допусне до делба
този имот.
Във връзка с това оспорване във въззивната жалба се твърди неправилен анализ на
събраните доказателства, кредитиране показанията на само на един заинтересован свидетел
и извеждане въз основа на тях на невярна фактическа обстановка. Оплакването е
неоснователно.
При иск за делба ищецът носи доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/ пълно и главно
да установи, че с останалите съделители са съсобственици на вещта на посоченото в
исковата молба придобивно основание. В случая ищецът и настоящ въззивник е поддържал,
че съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство от общия на
страните наследодател А. Ч., а поради производния характер на това основание поддържа,
че по време на брака с общия наследодател е изграден вторият жилищен етаж в резултат на
реализирано право на строеж, учредено в нотариална форма в полза на А. Ч. преди брака.
В случаите, когато в полза на едно лице е учредено право на строеж и то е реализирано, с
извършването на строежа правото, с което е учреденото се трансформира в право на
собственост върху построеното, като годен обект на право на собственост, следователно и
на делба.
Релевантен за спора е да се установи момента на изграждането на сградата до степен на
завършеност като самостоятелен обект на собственост, както се посочи по- горе до етап
„груб строеж“. Ако се установи, че това е станало преди сключване на брака между
въззивника и починалия наследодател, то не би могло да се счете, че придобитото е било по
време на брака, тъй като е оборена по реда на чл.21, ал.3 СК законовата презумпция за
общност на придобитото по време на брака имущество – чл.21, ал.1 СК.
В Тълкувателно решение № 1/2011 от 4.05.20012 г. по т.д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС, е
определил към кой момент правото на строеж за построяването на отделен самостоятелен
6
обект от страда следва да се счете за реализирано. Собственост върху сграда, построена въз
основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ ,
съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за може да бъде годен обект на вещни
права според изискванията на съответните строителни норми или това е сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен
на изпълнение на довършителните работи.
В тази връзка степента на изграденото в резултат на реализиране на учреден право на
строеж може да се установява с всякакви по вид доказателства, вкл. и гласни такива.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и предвид
последиците от доказателствената тежест , следва да се приеме за правилно установен от
първоинстанционния съд фактът, че процесният втори етаж е бил изграден и завършен до
етап „груб строеж“ /до степен на ограждащи външни стени и покрив/ през 1990г., преди
сключване на брака между ищцата и А. Ч., който е сключен през 1991г. и след реализиране
на учреденото право на строеж. При анализиране и кредитиране на доказателствата съдът не
е допуснал процесуално нарушение.
Писмените доказателства - Разрешение за строеж № 105 - 2 от 18.05.1988г. на ОБНС -
Благоевград и Протокол № 70 от 27.05.1988г. за строителна линия и ниво от отдел
„Архитектура и благоустройство" при ОбНС – Благоевград – са издадени преди сключването
на брака, а последно определеният в строителното разрешение срок за завършване на
строежа е продължен до май 1990г.
В показанията на посочените от ищеца, настоящ въззивник, свидетели Н. и С. се съдържат
ясни и категорични данни за годината, през която е започнал строежа на втория етаж, но не
и данни относно това кога са били изградени външните оградни стени, както и покрива на
сградата. За да се приеме, че правото на строеж е реализирано е без правно значение
извършването на други довършителни или СМР работи, като измазване на стени, поставяне
на дограми и др. Предявеният иск за делба съдържа във фактическия си състав твърдение за
придобиване на права в режим на съсобственост на поддържаното от ищеца основание,
което по правилата на доказателствената тежест изисква и включва установяване от тази
страна пълно и главно на положителните факти, които твърди и въз основа на които
обосновава иска си. Следователно, в тежест на въззивника е да докаже, че правото на строеж
е било реализирано по време на брака й с наследодателя А. Ч., а именно, че след 07.01.1990г.
са били изградени външните оградни стени и покривът на процесният втори жилищен етаж.
От посочените от този съделител доказателства този факт, не се установи. Нещо повече – в
показанията си св.Б. сочи, че вторият етаж е изграден през 1989г., а покривът - през 1990г.
Свидетелката установи, че цялата сграда е завършена през 1990г., а след това са правени
довършителни работи като измазване, поставяне на дюшеме и др. за възникване на обекта
на етап „груб строеж“, и в този смисъл годен обект на право на собственост, съответно и на
делба.
Показанията на свидетеля Б. няма основание да не се кредитират, независимо от
установената по реда на чл.172 ГПК роднинска връзка по съребрена линия на този свидетел
7
с ответните страни. Показанията на този свидетел се потвърждават отчасти от показанията
на св. Н. и С., относно вида на строежа, етажността, началото му. Показанията на св.Б. се
подкрепят и от представените и приети писмени доказателства - Разрешение за строеж №
105 - 2 от 18.05.1988г. на ОБНС - Благоевград и Протокол № 70 от 27.05.1988г. за строителна
линия и ниво, с отразен краен срок май 1990г. Показанията на свидетелите Й.Н. и С.С. не
опровергават казаното от свидетелката Б., тъй като и двамата свидетели не са конкретни в
описването на това кога са изградени външните стени и кога е бил изграден покрива на
процесния втори етаж.
Свидетелят Н. сочи, че не си спомня коя година е строена тази сграда и съответно втория
етаж, а св.С. сочи, че строежът започнал 1987-1988 г. Свидетелства, че дограми, мазилки се
правили много по-късно, след 1990 година, когато твърди, че е участвал. Тези показания не
опровергават данните от св.Б., а напротив сочат за факти, имащи отношение към
установяване извършване на т.нар.довършителни работи в делбения имот, което е обаче без
правно значение за извода кога е бил изграден до етап „груб строеж“ . За да е налице
изградено до етап „груб строеж“ е достатъчно да се установи изграждането на външните
стени и покривът, а без правно значение е кога са били извършени различните довършителни
работи.
Следователно съдът приема, че сградата, респ. втория етаж, е била завършена на етап
„груб строеж“ през 1990г., преди сключването на брака през 1991г. При този фактически
извод следва да се приеме, че вторият етаж не е придобит от въззивника в режим на СИО, на
основание законовата презумпция по чл.21, ал.1 СК, тъй като е бил лична собственост на
наследодателя А. Ч..
При датата на откриване на наследството на А. Ч. последният се установи, че имал двама
низходящи наследници от първи ред – чл.5, ал.1 ЗН – неговите деца – въззиваемите С. и В.
Ч.и, както и преживяла съпруга – Е. Т. – Ч.. Съгласно чл.9, ал.3 ЗН съпругът наследява
заедно с наследниците от първи, втори и трети ред, като според ал.1 при наследяване с
наследници от първи ред – низходящи – наследява част, равна на частта на всяко дете. Или в
случая наследството, останало от наследодателя А. Ч., следва да се подели поравно от
тримата му наследници, като спорният втори жилищен етаж следва да се допусне до делба
между тях от по 1/3 ид.ч.
Предвид съвпадане на правните изводи на двете инстанция първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
По разноските: от въззивамите страни са поискани разноски през настоящата инстанция,
които с оглед изхода от спора им се дължат от въззивника. До приключване на устните
състезания не са представени доказателства за реално направени такива по основание и
размер, поради което съдът не присъжда.
Води от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 523/01.07.2024г., по гр.д.№ 1404/2023 г. по описа на РС-
Благоевград.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба в 1- месечен срок от
връчването на препис пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9