№ 20
гр. гр. Д., 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Деница Кр. Петрова
М. Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора М. Ат. Л.
като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233200600536 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №33/03.10.2023г. по н.о.х.д.№836/2023г. Д.кият районен съд е
признал подсъдимия Й. Г. Д. за виновен в това, че на 18.03.2023г. в град Д.
причинил на С. Ж. С. от град Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка
черепно - мозъчна травма изразена с дифузна травма на главния
мозък,кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка около 150 мл, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, контузия на главен мозък – вътремозъчен
кръвоизлив с пробив в мозъчните стомахчета и частичен пневмоторакс в
дясно, което е довело до тежки промени на паметта и интелекта с пълна
загуба на способност за извършване на ежедневни битови дейности,
неадекватен, неконтактен, с пълна сензорна и частична моторна афазия,
дезориентиран за време, място и собствена личност, дълбоко увредени
когнитивни функции; невъзможна координация на движенията, тежка
десностранна централна хемипареза /невъзможност за движение на десни
крайници/; невъзможност да контролира тазовите резервоари, като всичко
това е довело до постоянно общо разстройство за здравето, опасно за живота;
тежките органични промени на главния мозък и неговите функции са довели
1
до пълна социална непригодност за достатъчно дълъг период от време,
поради което е налице продължително разстройство на съзнанието; пълна
сензорна и частична моторна афазия следствие на увреждане на централния
анализатор, довела до загуба на речта; невъзможност пострадалият да
координира движенията си, включително тежката десностранна централна
хемипареза, довели до осакатяване на дясна ръка и десен крак, поради което и
на основание чл.128 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 58а ал. 1 във вр. с чл. 54
ал. 1 от НК определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от шест години, което намалил с една трета и наложил на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален
общ режим.На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспаднал времето на
задържане на подсъдимия, считано от 19.03.2023г. до влизане в сила на
присъдата. С присъдата съдът се е произнесъл по сторените разноски и
досежно веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подсъдимия с твърдения за явна несправедливост на така
наложеното наказание и искане за изменение на присъдата и намаляване
размера на наказанието с приложението на чл.58а ал.4 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия,
като се изтъква, че при липсата на самопризнание и лично явяване на
подсъдимия пред органите на МВР, настоящото производство не би било
факт и то би следвало само по себе си да се приеме като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това деянието било
извършено под влияние на афект поради публикации в интернет от
пострадалия срещу семейството на подсъдимия, а при срещата им
пострадалия е предизвикал с псувни и нож подсъдимия. Пледира за прилагане
на чл.58а ал.4 от НК и намаляване на наказанието до минимума.
Представителят на Д.ка окръжна прокуратура пледира за потвърждаване
на присъдата като законосъобразна .
Повереникът на частния обвинител пледира за потвърждаване на
присъдата.
Подсъдимият заявява, че искрено съжалява за постъпката си, но се моли
за справедливост, защото всички знаели, че на пострадалия нищо му няма.
2
На дадената последна дума подсъдимия заяви, че няма какво да каже.
Д.кият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи,
доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно
заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок.
По същество съдът установи следното:
Производството пред Районния съд е протекло по реда на чл.371 т.2 във
вр. с чл.372 ал.4 от НПК. В съответствие с проведената процедура
подсъдимият е признал и съдът е приел следната фактическа обстановка,
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт:
На 18.03.2023г. сутринта подсъдимият Й. Г. Д. се обадил на свидетеля Д.
Г. Т. негов приятел и двамата се разбрали да се видят, като подсъдимия казал,
че се намира пред „жълтото барче“ в ЖК „Д.“. Свидетелят Т. пристигнал с лек
автомобил марка „Митцубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ********** , но
тъй като не видял подсъдимия, му се обадил по телефона и подс. Д. му казал,
че се намира пред „синята барака“ на ул. „Х.Б.“. Тогава свидетелят Д. Т.
отишъл там и подс. Й. Д. се качил в колата. Двамата със свидетеля Д. Т. се
отправили в посока ул.„Б.О.“, като около 10.00 часа подсъдимият Й. Д. и
свидетелят Д. Т. пристигнали с лекия автомобил пред автосервиз
„Автоекспрес 98“ ЕООД, находящ се на ул. „Б.О.“, собственост на свидетеля
М.Д.М.. Тогава подсъдимият видял, че пострадалият С. Ж. С. върви по
улицата, преминавайки покрай посочения автосервиз. Подсъдимият Й. Д.
слязъл от автомобила и се насочил към пострадалия С. С., като го настигнал.
Двамата застанали лице в лице и без видима причина, съвсем изненадващо
подсъдимият Й. Д. нанесъл удар с юмрук, с дясната си ръка в областта на
лявата страна на главата на С. С.. С. паднал на земята с цял ръст, като след
съприкосновение с земната повърхност левият му крак се отметнал
неконтролируемо и пострадалият останал да лежи неподвижно. Подсъдимият
Й. Д. се приближил до пострадалия С. С. и му нанесъл още един удар с десния
си крак в областта на дясна гръдна половина на тялото. Действията на
подсъдимия Й. Д. били възприети от свидетеля М.Д.М., който се приближил
до подсъдимия и се опитал да му потърси обяснения защо е ударил
пострадалия. Свидетелят Д. Т. се изплашил от видяното и потеглил с
3
автомобила в неустановена по делото посока. Подсъдимият Й. Д. останал на
място, като малко по – късно и той напуснал местопроизшествието. Двамата
със свидетеля Д. Т. се видели отново на една от пресечните улици на ул.
„Б.О.“ и подсъдимият се качил в автомобила на свидетеля Д. Т., като в района
на спортното училище, двамата се разделили.
Междувременно свидетелят М.М. и неустановено по делото лице се
опитали да окажат първа помощ на пострадалия С. С.. Последният
продължавал да лежи неподвижно на земята. Свидетелят М.М. се обадил на
ЕЕН 112 и подал сигнал за извършеното престъпление, сочейки, че С. С. е
пострадал тежко и се нуждае от спешна медицинска помощ. Дошъл екип на
Бърза помощ, който отвел пострадалия в МБАЛ Д., където С. С. бил настанен
в неврохирургичното отделение на болницата. Първоначалните изследвания
показвали, че пострадалият С. С. е получил тежка черепно - мозъчна травма,
която е несъвместима с живота, поради което била направена спешна
оперативна декомпресия на главния мозък /евакуиране на кръв под формата
на хематом в субдорално пространство около 150 мл/. Операцията преминала
успешно, като С. С. останал под лекарско наблюдение в продължение на 20
дни, след което бил изписан за домашно лечение, но без подобрение в общото
му здравословно състояние.
На местопроизшествието след подадения сигнал на ЕЕН 112, пристигнал
и екип на Първо РУ на МВР – гр. Д., който извършил оглед на
местопроизшествието, при който било фиксирано мястото на инцидента на
земната настилка.
Свидетелят М.М. бил разпитан и при извършено разпознаване на живо
лице, той разпознал подсъдимия Й. Д. като извършител на процесното деяние.
С протокол за доброволно предаване от 18.03.2023г. свидетелят М.М.
предоставил за нуждите на разследването записи от камери за
видеонаблюдение, монтирани на собствения му автосервиз. Назначена била
видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза, от заключението
на която се установява, че на 18.03.2023г., около 10:05:23 часа
пострадалият,който е облечен с черно горнище, черно долнище с бели
кантове, черен елек,черна шапка на главата, черни обувки с бяла подметка е
застигнат от подсъдимия, който е облечен с черно яке, с черен анцуг, обут с
черни маратонки, като последният нанася удар с дясната си ръка в областта
4
на лявата страна на главата на първия. Потърпевшият пада на земята
директно с цял ръст, като след съприкосновение със земната повърхност
левият му крак се отмята неконтролируемо и остава да лежи неподвижно.
Нанеслият удара, се приближава плътно до падналия и с десния си крак
посяга над торса му. От заключението на вещото лице се установява още, че
записите от камерите за видеонаблюдение не позволяват идентификация на
заснетите лица, поради невъзможност за определяне признаците им на
портретно описание.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно -
медицинска експертиза по писмени данни № 62/2023г. при възникналия на
18.03.2023г. инцидент пострадалият С. С. е получил следните травматични
увреждания: контузия на главния мозък, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, счупване на две ребра в дясна гръдна половина, частичен
пневноторакс в дясно и подкожен емфизем в дясна гръдна половина.
Установените травматични увреждания са в резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както
сочат данните по делото - от нанесен удар с юмрук в областта на главата, с
последващо падане и удар на главата в твърд, тъп предмет с широка плоскост
/за черепно - мозъчна травма/, както и нанесен удар с крак в дясна гръдна
половина /за гръдната травма/. Контузията на главата и кръвоизливът под
твърдата мозъчна обвивка са обусловили разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като тази опасност е била реална и преодоляна в резултат
на навременната и квалифицирана медицинска намеса. Останалите
травматични увреждания - счупване на две съседни ребрени дъги и частичен
пневмоторакс /наличие на въздух в дясна гръдна половина/ са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Извършените
оперативна интервенция и установената десностранна хемипареза
/затруднение движението на десните крайници/ и говорен дефицит са в
причинно - следствена връзка с причинената черепно -мозъчна травма, в
резултат на притискането на главния мозък и увреждане на централно
мозъчни структури.Съгласно заключението последните следва да се преценят
на по – късен етап след провеждане на физиотерапевтични процедури.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената допълнителна
тройна съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № 93/2023г.
5
вследствие на нанесения му побой на 18.03.2023г. пострадалият С. С. е
получил: тежка черепно мозъчна травма изразена с: дифузна травма на
главния мозък, кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка около 150 мл,
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, контузия на главен мозък -
вътремозъчен кръвоизлив с пробив в мозъчните стомахчета, гръдна травма
изразена със счупване на две ребра в дясна гръдна половина и частичен
пневмоторакс в дясно. Поради получените травми е извършена оперативна
интервенция-остеокластична трепанация на черепа, с отстраняване на
кръвоизлива под твърдата мозъчна обвивка. Вследствие на тежката черепно
мозъчна травма и увреждане на централно мозъчни структури в хода на
болестния процес към времето на изготвяне на експертизата /м.06.2023г./ С.
С. е с: тежки органични промени на паметта и интелекта с пълна загуба на
способност за извършване на ежедневни битови дейности, неадекватен,
неконтактен с пълна сензорна и частична моторна афазия, дезориентиран за
време, място и собствена личност, дълбоко увредени когнитивни функции;
невъзможна координация на движенията, тежка десностранна централна
хемипареза /невъзможност за движение на десни крайници/ и невъзможност
да контролира тазовите резервоари. Към момента на приемането му в лечебно
заведение налице е било като минимум разстройство на здравето, временно
опасно за живота. В процеса на развитие на последствията от травмата към
времето на изготвяне на експертизата тежката черепно мозъчна травма е
довела до състояние, което може да се квалифицира като постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота. Тежките органични промени на
главния мозък и неговите функции -дълбоко нарушаване на интелектуални и
волеви възможности са довели до пълна социална непригодност
/невъзможност за справяне с условията на обществена среда, да се грижи за
себе си/ за достатъчно дълъг период от време, поради което съгласно
заключението е налице продължително разстройство на съзнанието. Пълната
сензорна и частична моторна афазия /невъзможност да разбира говора, да
назовава познати предмети и да говори/ дават основание да се приеме, че
вследствие на увреждане на централния анализатор е налице и загуба на
речта. Невъзможността на пострадалия да координира движенията си
включително тежката десностранна централна хемипареза /невъзможност за
движение на дясната ръка и крак/ могат да се приемат като осакатяване на
десните ръка и десен крак. Налице е пряка причинно - следствена връзка
6
между получените травматични увреждания на главния мозък с увреждане на
централно мозъчни структури и нанесените удари от подсъдимия.
Съгласно медицинските заключение, като в съответствие със същите е и
повдигнатото обвинение на пострадалия С. С. е причинена тежка телесна
повреда - постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота;
продължително разстройство на съзнанието; загуба на речта; осакатяване на
десен крак и дясна ръка.
Квалификацията на телесната повреда е правилно определена съобразно
актуално и към момента тълкуване на Пленума на ВС- ППВС
№3/27.09.1979г.-т.17. В конкретния случай е било установено, че веднага след
инцидента са настъпили усложнения в здравословното състояние на
пострадалия. В първоначалната съдебно – медицинска експертиза № 62/2023г.
вещото лице е посочило, че извършените оперативна интервенция и
установената десностранна хемипареза /затруднение движението на десните
крайници/ и говорен дефицит са в причинно - следствена връзка с
причинената черепно - мозъчна травма, в резултат на притискането на главния
мозък и увреждане на централно мозъчни структури, като същите следва да се
преценят на по-късен етап след провеждане на физиотерапевтични
процедури. Такива физиотерапевтични процедури са били извършени, но
състоянието на пострадалия не се е подобрило,което е видно и от
заключението на допълнително назначената тройна съдебно – медицинска
експертиза № 93/2023г. по писмени данни , в което заключение е изтъкната и
пряката причинно следствена връзка между причинените увреждания на
пострадалия и нанесения му побой.
Така възприетата фактическа обстановка като факти е описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт и тези факти са признати изцяло
от подсъдимия по проведеното по реда на чл.371 т.2 от НПК съкратено
съдебно следствие. Въззивната инстанция не констатира да са допуснати
процесуални нарушения при провеждане на съкратеното съдебно следствие,
като на подсъдимия са били разяснени последиците от разглеждане на делото
по този ред, т.е. същото е проведено надлежно. Споделя се положителната
констатация на районният съд, че направеното от подсъдимия самопризнание
се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства .
С извършеното деяние подсъдимия е осъществил състава на чл.128 ал. 2
7
във вр. с ал.1 от НК, като от субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл.
Във връзка с твърденията на подсъдимия за подобрено здравословно
състояние на пострадалия /че нищо му няма на пострадалия/ следва да се
посочи допълнително представеното във въззивната инстанция решение за
поставяне на пострадалия под пълно запрещение /решение №254/25.09.2023г.
по гр.д.№372/2023г. на ДОС/, както и вече визираната по-горе тройна съдебно
- медицинска експертиза. Допълнително следва да се уточни, че и само едно
от визираните четири тежки увреждания изпълва състава на тежката телесна
повреда и е достатъчно за посочената правна квалификация.
Досежно наложеното наказание:
Основното искане за намаляване на наказанието на подсъдимия също е
неоснователно. Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.128 ал. 2 във вр. с ал.1 от НК е лишаване от свобода от
три до десет години. Определеното от районния съд наказание преди
редукцията в размер на шест години лишаване от свобода е малко под
средния размер и като такова не се явява явно несправедливо в смисъла,
претендиран от защитата. Подсъдимият е осъждан, с лоши характеристични
данни, касае се за престъпление с висока степен на обществена опасност,
изводима от начина на извършването му и причинените увреждания на
пострадалия. След задължителната редукция с 1/3, наказанието, което
подсъдимият следва да търпи е четири години лишаване от свобода. Липсват
каквито и да са основания за намаляване размера на наказанието. Не са
налице предпоставки за прилагане на чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58а ал.4 от НК, като
в тази насока е достатъчно да се спомене, че деянието е извършено от
подсъдимия при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Твърденията на защитата за провокационно поведение на пострадалия при
срещата му на инкриминираната дата с подсъдимия и за това, че пострадалия
бил извадил нож и псувал противоречат на направеното самопризнание по
чл.371 т.2 от НПК по фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
където такова поведение на пострадалия не е описано, а напротив посочено е,
че нападението от страна на подсъдимия върху пострадалия е извършено без
никаква видима причина. Така, че това възражение не държи сметка за
процедурата, по която се е развило производството. Що се касае до
8
твърдението на защитата, че престъплението не би било разкрито без
направеното самопризнание на подсъдимия, то съдът следва да посочи, че на
инцидента е имало свидетели, които са видели действията на подсъдимия /по
нанасяне ударите на пострадалия/ –св.Д. Т. и св.М.М., като показанията им са
в съответствие с кадрите от видеокамерите, видно от изготвената
видеотехническа експертиза. При служебната проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и с оглед
изложеното присъдата следва да потвърдена.
Досежно искането за присъждане на разноски за въззивна инстанция,
направено от повереника на частния обвинител, доколкото по подобно искане
за първа инстанция районният съд не се е произнесъл, то Окръжният съд
намира, че по така направените искания за присъждане на разноски в цялост
/за първа и въззивна инстанция/ следва да се произнесе първоинстанционния
съд по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, още повече и предвид обстоятелството,
че актът му би подлежал и на въззивен контрол.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №33/03.10.2023г. по н.о.х.д.№836/2023г. на
Д.кия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9