Решение по дело №212/2020 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260027

 

гр. Тутракан, 29.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 212/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 109 от ЗС от ищеца „А.Г.“ ЕООД, упълномощил съгласно представено към исковата молба Договор за правна защита и съдействие № 082405 от 25.06.2020 г. адв. В.Х. *** (л. 18), за осъждането на ответника „А.“ ЕООД, представляван от адв. Т.В. *** (л. 30) да преустанови действията, с които пречи на ищеца да упражнява да упражнява правото си на преминаване през поземлен имот № 69078.150.53, както и правото на собственост върху имот № 69078.150.52 и № 69078.150.54, а именно да прекрати действия, изразяващи се в затваряне и заключване на портал в западната част на ПИ с идентификатор 69078.150.53 и възпрепятстването на ищеца да преминава през същия портал (чрез поставяне на лице, недопускащо преминаването през този портал – уточнено в с. з. – л. 56).

1.1. Ищецът твърди, че е собственик на:

1.1.1. Поземлен имот с площ 334 кв.м, в местността “До селото”, с трайно предназначение на територията - “Урбанизирана” и начин на трайно ползване - “За селскостопански, горски, ведомствден път”, представляващ реално обособен самостоятелен имот, обозначен с идентификатор 69078.150.54 (шест, девет, нула, седем, осем, точка, едно, пет, нула, точка, пет, четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Старо село, одобрени със Заповед № РД-18-637 от 07.03.2018г. на ИД на АГКК, (стар идентификатор: 69078.150.31 и номер по предходен план: 150031, 150021), при граници и съседи за имота по кадастрална скица - имоти с идентификатори: 69078.150.14, 69078.150.53, 69078.150.51, 69078.150.52 и 69078.150.13.

1.1.2. Поземлен имот с площ 6 305 кв.м, в местността “До селото”, с трайно предназначение на територията - “Урбанизирана” и начин на трайно ползване - “За машиностроителната и машинообработващата промишленост”, представляващ реално обособен самостоятелен имот, обозначен с идентификатор 69078.150.52 (шест, девет, нула, седем, осем, точка, едно, пет, нула, точка, пет, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Старо село, одобрени със Заповед № РД-18-637 от 07.03.2018г. на ИД на АГКК, (стар идентификатор: 69078.150.11 и номер по предходен план: 150011), ведно с построената в него:

1.2.  Сграда със застроена площ 720 кв.м (седемстотин и двадесет кв.м), с предназначение: „Складова база, склад“, обозначена с идентификатор 69078.150.52.1 (шест, девет, нула, седем, осем, точка, едно, пет, нула, точка, пет, две, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Старо село, (стар идентификатор: 69078.150.11.19), при граници и съседи за поземления имот по кадастрална скица - имоти с идентификатори: 69078.150.53, 69078.150.51, 69078.150.30, 69078.150.27, 69078.140.412, 69078.150.12 и 69078.150.54.

1.3. Твърди се, че правото на собственост върху имотите е придобито на 13.09.2019 г., по силата на договор за продажба, оформен в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 67, том V, общ рег. № 4355, дело № 605 от 2019 г. на нотариус Анелия Николова-Раева. В т. 3 на нотариалния акт било обективирано съгласието на „Агромикрон“ АД - „А.Г.“ ЕООД да преминава през съседния поземлен имот, собственост на дружеството - продавач с идентификатор № 69078.150.53, което право на преминаване купувачът може да упражнява безсрочно.

1.4. Твърди се, че на 19.03.2020 г., по силата на договор за продажба, оформен в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 150, том 1, рег. № 833, дело № 128 от 2020 г. на нотариус М. К., „Агромикрон“ АД прехвърлили на ответника в лицето на „А.“ ЕООД правото на собственост върху недвижими имоти, собственост на акционерното дружество, сред които имот с идентификатор № 69078.150.53.

1.5. Единствения път, по който „А.Г.“ ЕООД имало достъп до собствените му ПИ с идентификатори 69078.150.52 и 69078.150.54 минавал през имот с идентификатор № 69078.150.53. В западната част на ПИ с идентификатор 69078.150.53, на неговата граница с ПИ с идентификатор 69078.888.9901, имало портал, през който управителят, работниците и служителите на ищеца трябвало да преминат, за да стигнат до ПИ с идентификатори 69078.150.52 и 69078.150.54. Последното ставало безпрепятствено до 08.06.2020 г.

1.6. На конкретната дата порталът бил затворен и заключен. От управителя на ответника станало известно, че затварянето и заключването на портала е по негово решение. Управителят на ищеца се свързал със законния представител на „А.“ ЕООД, но вторият отказал да осигури преминаването на портала от управителя, работниците и служителите на „А.Г.“ ЕООД. В допълнение на портала било поставено лице, което не допускало преминаването на същия от управителя, работници и служители на „А.Г.“ ЕООД. С описаното бил окончателно преграден пътя на дружество ищец до собствените му ПИ с идентификатори 69078.150.52 и 69078.150.54.

2. Ответникът „А.“ ЕООД, представляван от адв. Т.В. ***, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва иска.

2.1. Твърди, че вещно право на преминаване не е учредено.

2.2. Оспорва се наличието и на втората предпоставка, че са извършени неоснователни действия, чрез които да се препятства ищеца да упражнява свое съществуващо вещно право на преминаване, както и не се пречи ищецът да упражнява правата си на собственик по отношение на имотите описани в исковата молба.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

3. По делото са изслушани показанията на свидетелите: М. Д. Д., М. В. К., З. В. Т., С. И. Т.(л. 58)

4. На 13.09.2019 г. е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в  Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 67, том V, общ рег. № 4355, дело № 605 от 2019 г. на Нотариус № ***- А.Н. – Р., съгласно който продава на ищеца „А.Г.” ЕООД имоти с идентификатори № 69078.150.54 и № 69078.150.52 по кадастралната карта на землището на с. Старо Село (л. 9). В т. III от договора е посочено, че„А.” АД  ЕООД дава своето съгласие „А.Г.” ЕООД да преминава през имот с идентификатор № 69078.150.53, което право на преминаване дружеството може да упражнява безсрочно.

5. На 19.03.2020 г. е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 150, том 1, рег. № 833, дело № 128 от 2020 г. на Нотариус № *** - М. К., съгласно който „А.” АД продава на ответника „А.” ЕООД имоти с идентификатори № 69078.150.1, № 69078.150.2, № 69078.150.3, № 69078.150.13, № 69078.150.14, № 69078.150.53 по кадастралната карта на землището на с. Старо Село, заедно с построени в имотите сгради (л. 34).

6. По делото е изслушана съдебна техническа експертиза (СТЕ - л. 138),

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

7. Установява, се че е налице правен интерес от воденето на производството, доколкото управителя на ответното дружество и в хода на самото производство отказва на ищеца да му осигури преминаване през спорния имот (л. 58). В тази връзка съдът намира, че не се налага коментирането на доказателствата, събрани по прок. преп. № 1977/2020 г. и № 2164/2020 г., касаещи спорове на страните във връзка с преминаването през проц. имот.

8. Съдът намира, че искът е процесуално допустим, което налага разглеждането му по същество.

 

II. По основателността

 

9. По делото не се спори, че на 13.09.2019 г. от „А.” АД на ищеца „А.Г.” ЕООД е прехвърлена собствеността върху имоти с идентификатори № 69078.150.54 и № 69078.150.52. Също така в т. III от нотариалният акт е обективирано волеизявление на прехвърлителя „А.” АД, с което се дава съгласие  „А.Г.” ЕООД да преминава през имот с идентификатор № 69078.150.53, което право може да се упражнява безсрочно.

10. Съдът намира, че това волеизявление не може да се тълкува по друг начин освен като намерение на прехвърлителя да учреди на приобретателя право на преминаване през имот с идентификатор № 69078.150.53 като сервитутно право.

11. В случая посочването на господстващия имот не съществен недостатък тъй като учредяването на сервитутното право е инкорпорирано в договора за продажба на имоти с идентификатори № 69078.150.54 и № 69078.150.52. В тази връзка следва да се  приеме, че волята на страните е била да се осигури възможността на купувача да ползва именно закупените имоти № 69078.150.54 и № 69078.150.52, като правото на преминаване през имот № 69078.150.543 ще обслужва тях. От заключението на СТЕ (л. 141) и разпита на свидетелите се установява, че имот № 69078.150.53 съставлява пътна мрежа (ведомствен път), чието предназначение било да осигурява достъп до имотите, обхванати от територията на бившия завод за резервни части в с. Старо село. Оттам е бил и стандартния подход към закупените от ищеца имоти, като се има предвид, че другата възможност за достъп до имот №  69078.150.52 е през път с идентификатор № 69078.150.413, между които два пътя според експертизата има общински пасище. Съответно алтернативната възможност за достъп имот с идентификатор № 69078.150.54 е през имот с идентификатор №  69078.150.52 (другия закупен имот от ищеца). Съобразявайки тези факти, съдът намира, че волята на  „А.” АД и „А.Г.” ЕООД е била да се учреди право на преминаване именно през ведомствения път - имот с идентификатор № 69078.150.53.

12. Учредяването на вещни права върху недвижими имоти съгл. чл. 18 от ЗЗД следва да бъде извършено под формата на нотариален акт, като формата в конкретния случай е спазена, тъй като учредяването на сервитутното право е било инкорпорирано в договора за продажба. Договорът за продажба е бил вписан. С тези действия съдът приема, че е завършен фактическия състав, пораждащ противопоставимостта на сервитутното правото на трети лица.

13. Относно възраженията на ответника, че учреденото сервитутно право не вписано по партидата на имота.

13.1. На първо място следва да се отбележи, че към момента поради липсата на въведен имотен регистър (вж. чл. 70 и сл. от ЗКИР), за съдебния район на ТнРС все още действа персоналаната система за вписване, поради което вписванията се извършват по партидите на лицата (чл. 33з и чл. 36 от Правилника за вписванията), като за самите имоти се откриват помощни партиди (чл. 33б от ПВ). Именно поради тази причина справките за вписванията относно конкретен недвижим имот се извършват посредством партидите на лицата, а справките по партидите на имотите имат само помощен характер (чл. 39 от ПВ).

13.2. С оглед изложеното, отразяването на подлежащите на вписване обстоятелства в помощните партиди на имотите представлява дейност от технически характер на служителите на Агенцията по вписванията, която има спомагателен характер. Тя не може да породи права и задължения за страните, а още по – малко да прегради оповестителното действие на вписването на нотариалния акт.

13.3. На следващо място, дори да беше въведен имотни регистър и вписването да не бъде извършено по партидата на имота, това може да доведе единствено до ангажиране на отговорността на Агенцията по вписванията, но не би имало значение за противопоставимостта на съответната сделка на трети лица. След като сделката веднъж е вписана, всички технически действия на служителите на АВ, осигуряващи визуализиранеото на съответната сделка по партидата на имота са извън контрола на страните и не мога да осуетят възможността сделката да се противопостави на трети лица.

14. След като сервитутното право е било надлежно учредено и е вписана сделката, с която то е учредено, то е противопоставимо и на последващите приобретатели на служещия имот – в случая на ответника, закупил имот с идентификатор № с идентификатор № 69078.150.53 към по – късен момент – на 19.03.2020 г.

15. Поради тази причина ирелевантни са доводите на ответника относно възможността на ищеца да бъде осигурен достъп през други имоти. Ищецът не е длъжен да достъпва имоти № 69078.150.54 и № 69078.150.52 нито през други пътища, нито през други свои имоти, при положение, че същия разполага с учреден сервитут. Доводите на ответника биха могли да бъдат разглеждани през призмата на злоупотребата с право. За целта обаче следваше да бъдат наведени твърдения и да бъдат събрани доказателства за наличие на много по – удобен за ищеца начин да достъпи имотите си, което в случая не е сторено (както вече бе посочено по – горе другата възможност на ищеца за достъп е през общинското пасище). 

16. От разпита на свидетелите, както и от становището на управителя на ответното дружество, изразено в с. з., се установява, че действително ответника препятства достъпа на ищеца през процесния имот като затваря и заключва (чрез свой служители) портал в западната част на ПИ с идентификатор 69078.150.53.  

17. С оглед гореизложеното съдът намира, че искът се явява основателен.

 

Разноски

 

18. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 380 лв.

19. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА ответника „А.” ЕООД, с ЕИК  ********, със седалище и адрес на управление:*** да преустанови действията, с които пречи на ищеца „А.Г.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да упражнява да упражнява правото си на преминаване през поземлен имот № 69078.150.53, както и правото си на собственост върху имот № 69078.150.52 и № 69078.150.54, а именно да прекрати действия, изразяващи се в затваряне и заключване на портал в западната част на ПИ с идентификатор 69078.150.53 (шестдесет и девет хиляди седемдесет и осем, точка, сто и петдесет, точка, петдесет и три) и възпрепятстването на ищеца да преминава през същия портал (вкл. чрез поставяне на лице, недопускащо преминаването през този портал).

 

ОСЪЖДА ответника „А.” ЕООД, с ЕИК  ********, да заплати на ищеца „А.Г.” ЕООД, с ЕИК ******** направените разноски по делото в размер на по 1 380 лв. (хиляда триста и осемдесет лева).

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: