Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.02.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11825 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2019
г. по гр.дело № 90361/2017 г., СРС, І ГО,
169 с-в е признал за установено на
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, че К.П. Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата
в общ размер на 284,53 лева - главница, от които цена
за доставена топлинна енергия за сградна инсталация периода 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г. в размер на 228,79 и 55,74
лв. - такса за дялово разпределение за 2014 и 2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.06.2017 г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 13,68 лв. - обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 01.08.2014 г. - 22.06.2017 г.,
като е отхвърлил предявения иск за
главница, за разликата до пълния предявен размер от 504,09 лв., както и иска за
обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 95,50 лв. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.П. Ц., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата в общ размер от
334,75 лв. - разноски за исковото и заповедното производство. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на К.П. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 99,14 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт С.Д.в отхвърлителната
част, а именно в частта, в която е отхвърлен частично искът за главница за
вземанията за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., в частта на мораторната лихва
и в частта на разноските. Твърди се, че СРС, 169 състав неправилно е приел, че
са погасени по давност дължимите суми по Обща фактура за период м.05.2013
г.-м.05.2014 г. Съдът не е съобразил обстоятелството, че сумите по тази Обща
фактура, издадена на 31.07.2014 г., става изискуема едва на 15.09.2014 г./съгласно
чл.33, ал.1, раздел ІХ от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задължението за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури и най-късно
до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ/. Давността е
прекъсната с депозиране на заявление за издаване на ЗИ на 29.06.2017 г., поради
което погасителната давност би настъпила на 15.09.2014 г.-3 години след
настъпване на изискуемост на Обща фактура за период м.05.2013 г.-м.04.2014 г.,
издадена на 31.07.2014 г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна К.Ц.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез
пълномощника си по делото адвокат И.Г. от АК-гр.Кюстендил, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.”
ЕАД срещу К.Ц.П., ЕГН ********* за признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи посочените в исковата молба суми,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 43296/2017г. на СРС, 50 с-в, срещу които
ответникът възразил. Претендира и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответникът
е изпаднал в забава.
Ответникът К.Ц.П., ЕГН ********** е оспорил предявените искове по
основание и размер, като е направил и възражение за изтекла погасителна давност за част от
процесния период.
Настоящата инстанция приема също, ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр.
54 от 2012 г. Исковият период обхваща времето от м.05.2013 г. до м.04.2015 г.,
като заявлението е подадено на 29.06.2017 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Както бе посочено по-горе, исковият период обхваща времето от м.05.2013 г.
до м.04.2015 г., като заявлението е подадено на 29.06.2017 г.
За периода след
м.05.2014 г. до м.04.2015 г. в сила са ОУ от 2014 г./ в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на
последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни
като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе
разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на
цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода
01.05.2013 г. до м.04.2014 г. в размер на 183,16 лв.- ТЕ за сградна инсталация
и 9,87 лв. за БГВ/, се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ЕПК е подадено на 29.06.2017 г. и
тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди тази дата като това обстоятелство не може да бъде
променено от последващо издаване на нова обща фактура от
31.07.2014 г. за период м.05.2013 г.-м.04.2014 г. Издаването на такава фактура
не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.
Във въззивната жалба не се съдържат доводи за цялостното отхвърляне на иска
по чл.86 ЗЗД, но понеже е извършено обжалване и в частта на мораторната лихва,
въззивният съд ще изложи доводи в тази насока.
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33, ал.4,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се
приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати въззиваемия адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер
на 240 лв., за който размер има приложено писмено доказателство- пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
Делото следва да бъде върнато на СРС за произнасяне по реда на чл.247 ГПК-ОФГ, досежно презимето и фамилията на въззиваемия /ответник, а именно К.Ц.П..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.02.2019 г. по гр.дело № 90361/2017
г. на СРС, І ГО, 169 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт С.Д.да заплати
на К.Ц.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си по делото адвокат И.Г. от АК-гр.Кюстендил, със
съдебен адрес:*** адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 240 лв.
ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по реда на чл.247 ГПК-ОФГ, досежно презимето и
фамилията на въззиваемия /ответник, а именно К.Ц.П..
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.