Р Е Ш Е Н И Е
86/30.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На четиринадесети
януари
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1715 по описа на ШРС за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
два субективно обединени осъдителни иска с правна квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод депозирана искова молба от М. Г.Г. с ЕГН ********** и Х.Я.Я. с ЕГН **********
***, чрез адв. С.С. от АК-София, съдебен адрес *** срещу П.К.В. с ЕГН **********
с адрес ***.
В исковата
молба се сочи, че ответника бил признат за виновен и осъден по НОХД №
310/2019г. на ШРС, за престъпление по чл.325, ал.4 от НК, във връзка с чл.325,
ал.1 от НК, във връзка с чл.26 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК и за
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК за деяние
извършено от него на 22.04.2018г. Вследствие деянието ищците претърпели уплаха,
стрес, психическо страдание и дискомфорт. Излагат се твърдения, че ответника
след употреба на алкохол става опасен и конфликтен, а ищците изпитват
основателен страх от него, тъй като им бил съсед. Инцидента, за който бил осъден
се случил на рождения ден на ищцата, която празнувала юбилея си – 30 години, но
не могла да го отпразнува и съхранили неприятни спомени за това. Излагат се и
доводи досежно размера на претендираните обезщетения, обосновавайки ги с
възрастта на пострадалите, икономическата обстановка в страната и други. В
заключение се моли за осъждане на ответника да заплати на ищците сума в размер
на по 10 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди, вследствие
на престъпно посегателство извършено спрямо тях от ответника на 22.04.2018г.,
ведно с дължимата законна лихва, считано от 11.06.2019г. до окончателното
ѝ изплащане.
Исковата
молба, ведно с приложените към нея доказателства е връчена надлежно на
ответника, който в срока за писмен отговор депозира такъв. В него твърди, че
исковете са допустими, но неоснователни. В конкретния случай се сочи, че
ответникът е осъден за едро хулиганство, което има за обект посегателство срещу
обществения ред и спокойствието на гражданите. Поради това и съдът не е
обвързан със задължителната сила на наказателния съд. Твърди се още, че деликта
е бил извършен в условията на повторност само срещу ищцата. В заключение се
моли ако съдът прецени, че исковете са основателни, то да ги уважи, но
частично. Излага се предистория на инцидента от 22.04.2018г., с която се
разказват събития от гледна точка на ответника и доказват, че именно той е
преживял стрес, а не ищците.
В съдебно
заседание за ищеците се явява адв. С.С. от АК – София, като поддържа исковата
молба и в съдебните прения излага доводи за основателността на исковете, като
моли за тяхното уважаване. Претендират се разноските в настоящото производство
и тези, направени в хода на обезпечителното такова.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично, заедно с упълномощения си адвокат – адв. К.Д.
от ШАК. Поддържа се писмения отговор, като се сочи, че размерите на исковете са
прекомерно завишени.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
Определение от 06.02.2019г. състав на ШРС одобрил постигнато между страните
споразумение, с което на П.К.В. било наложено общо наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 10 месеца, изтърпяването на което било отложено за срок от
три години за престъпление по чл.325, ал.4 от НК, във вр. с чл.325, ал.2 от НК,
във вр. с чл.325, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.28,
ал.1 от НК и за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК, извършени на 22.04.2018г. в гр.Шумен. Пострадали от деянията били М.Г.Г. и Х.Я.Я..
В съдебното производство
бяха събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свид. М.Ж.С.– майка на ищеца Х.Я., свид. М.М.В.– приятел на ищеца,
свид. К.Д.К.– живееща на семейни начала с ответника и свид.М.М.Ч.- съседка на страните. Свид. Сотирова разказва,
че синът ѝ и неговата приятелка М.Г. след случилото се били видимо
притеснени, като синът ѝ се оплаквал от стомашни болки, вследствие
случилото се. Страхували се да се прибират в тях, като и преди това имали
проблеми с ответника. Свид. Василев разказва, че ищците отглеждат много кучета,
някои от които на двора на къщата. В деня на инцидента М. имала рожден ден и
ставала на тридесет години, но не успели да празнуват, защото тя не дошла на
организираното събиране. След случката М. се страхувала да остава сама в къщата
и оставали все по- често при майката на Х.. Разказва, че преди това страните
били в добри съседски отношения, даже се събирали заедно, като и той присъствал
понякога. Свид. К. описва обстоятелствата около инцидента, случил се на 22
април 2019г., като излага факти относно липсата на виновност за случилото се на
ответника. Твърди, че многократно са помагали на ищците, включително и с
парични средства. Предполага, че влошаването в отношенията им било причинено от
отказа им да дадат паричен заем на М.. Свид. Ч. обяснява впечатленията си от
характера и поведението на ищцата, като я описва като неконтактен и конфликтен
човек. Свидетелства, че са събирали подписка против отглеждането на толкова
кучета, защото „…то всъщност не е къща за живеене, а нещо като кучкарник…“.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, съобразявайки обстоятелството,
че са разделени на две групи – за всяка от страните, които са заинтересовани от
изхода на делото, доколкото са в родствена или друга зависимост със всяка от
страните. По отношение на показанията на свид. Ч. и свид. К., в частта им
касаеща инцидента, съдът не кредитира показанията, предвид влязлата в сила
присъда, с което въпросът за виновността на ответника окончателно е решен.
Представена
е характеристика на ответника от работодателя му – „ЕРП Север“ , изготвена на
05.09.2019г. относно трудовите качества и липсата на налагани наказания по Кодекса
на труда на работника.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена
съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните и се кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено.
Вещото лице в заключението и при изслушване му в съдебно заседание, заключава,
че преживяната конфликтна ситуация е предизвикала състояние на субективен
дистрес у ищците, което се изразявало в дисконфорт, болка и общи неприятни чувства. При М. се
наблюдавала остра стресова реакция, като и при двамата имало „разстройство в
адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението“, а при Х.Я. било
съпроводено и с „стоматоформна вегитативна дисфункция“. Периода от време необходим за пълното
възстановяване на психиката бил от шест месеца до две години, но само при
отсъствие на нови негативни стимули. На
въпроса дали могат да останат трайни психически травми върху психиката на
ищците не би могло да се отговори еднозначно.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че е провел само една среща с
М. и не би могъл да каже дали констатираната от него „еритема“ (повишено
напрежение, промяна в цвета на лицето) е нейна личностова черта и реакция при
всяка стресова ситуация или е вследствие преживяното. На този въпрос може да
отговори при по-подробно психологично изследване на лицето. Обикновено
недостатъчната комуникативност на лицето може да допринесе до по-забавеното разрешаване и отминаване на
едно адаптиционно разстройство причинено от стрес. Сочи, че при изследването на
лицата не му е представена медицинска документация и повече не е бил посещаван
от тях. Отзвучаването на тези симптоми и при двамата може да стане и в
по-кратък срок от посоченото в експертизата, ако липсват травматични ситуации,
сходни със случилата и ако има добро вътрешно разбирателство в семейството.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
отношение на допустимостта на исковете: При извършената проверка
относно допустимостта им, съдът е установил,
че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване
правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това.
Поради което е приел, че исковата молба е допустима.
По
отношение на основателността на исковете по чл.45 от ЗЗД: За да е основателен предявения иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД следва да са налице всички кумулативно дадени елементи на нормата, а именно противоправно деяние, вина, вреда
и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от
изброените предпоставки води до неоснователността на иска. Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно при наличие на влязлото в законна сила
Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 310/2019г. по описа на ШРС,
приложено към настоящото дело, съдът приема, че по делото са доказани
извършването на престъпленията от ответника, осъществяването им виновно, при
форма на вина – пряк умисъл.
При това положение отговорността на ответника
да обезщети ищците за понесените вреди е ангажирана. В настоящото производство
предмет на изследване е размера на вредите, претърпени от ищците, вследствие
противоправното поведение на ответника. Съгласно ППВС № 4/68г. на обезщетение подлежат
всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена
последица от
непозволеното увреждане. Размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определянето размера на обезщетението съдът не
изследва личността на извършителя,
неговите мотиви, цели и други психически състояния, които са предмет на
наказателния процес при изследване на въпроса за вината му. Поради това съдът не кредитира като доказателство по
делото представената трудова характеристика на ответника, доколкото същата е
ирелевантна за настоящото производство. В конкретния случай видно от
заключението по назначената експертиза на лицето М.Г. е развила „Остра стресова реакция“, последвана от „Разстройство на адаптацията със смесено нарушение
в емоциите и поведението“. При Х.Я. случилото се довело до „Разстройство на адаптацията със смесено
нарушение в емоциите и поведението“ и „Соматоформна
вегетативна дисфункция.“ Или от събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че уврежданията в психичното здраве на ищците
са пряка последица от събитията от 22.04.2018г., с оглед заключението на вещото
лице и обстоятелството, че няма данни за минали травми у ищците. Вземайки
предвид характера и тежестта на уврежданията на всеки от ищците, тяхната млада
възраст (ищеца е на 38 години, а ищцата на 31 години) и с оглед принципите на
чл.51 от ЗЗД съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, които е
претърпяла М.Г. за нарушенията в емоциите и поведението си, парично се равнява в размер на 2000 лв. Съдът
преценява, че инцидента е бил точно на рождения ден на ищцата и е оставил
негативен отпечатък върху преживяванията ѝ през този ден. По отношение на ищеца Х.Я., съдът намира, че
размера на обезщетението следва да е в размер на 1200 лв. При определяне на
тези размери, съдът отчита, че към момента е изтекъл период от почти две години
от събитието, като вещото лице е посочило в експертизата, че това е максималния
срок, в който психиката на пострадалите лица е възстановена. Вещото лице
отбелязва, че периода е възможно да
продължи, но само ако има травмиращи ситуации наподобяващи инцидента, каквито обаче данни по делото липсват. По
делото не се ангажираха доказателства за налични към момента конфликти или
срещи между страните по делото. Налице е заключение и на вещото лице, че не
може да се установи с категоричност към момента да са останали някакви трайни
последици за М. и Я. от получените психически травми.
Поради това
предявения иск се явява частично основателен до размера на 2000 лв. по
отношение на М.Г. и 1200лв. за Х.Я., като следва да се отхвърли до пълния му
предявен размер от по 10 000 лв., като недоказан.
Постановения
правен резултат, обуславя и основателност на искането на ищците за присъждане
на разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника
до размера на уважената част на исковете. Разноските направени в
производството от ищците са за заплатено адвокатско възнаграждение, което в
съответствие с уважената част на иска следва да им бъде присъдено общо в размер
на 265.60 лв. Ответникът следва да заплати и разноските сторени в
обезпечителното производство по образуваното гр.д. № 1442/2019г. в размер на 45
лв. за държавна такса за образуването му и издаване на обезпечителна заповед. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените от него
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 672 лв. съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Предвид
характера на настоящото производство (при което съгласно чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК ищеца е освободен от такси и разноски), то
въпреки че предявеният от него иск е уважен частично не дължи заплащане
на държавна такса и разноски по делото. На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, то ответника следва да бъде осъден да заплати съразмерно на уважената част
на иска направени разноски общо в размер на 198 лв., включващи 128 лв. държавна такса,
както и 70 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД П.К.В. с ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на М.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, сума в размер на 2000лв. (две хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, причинено от ответника
на 22.04.2018г. в гр.Шумен, за което ответника П.К.В. е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл.325, ал.4 от НК, във вр. с чл.325, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 и по чл.144, ал.3 от НК,
във вр. с чл.144, ал.1 от НК с Определение № 36/06.02.2019г. по НОХД № 310/2019г.
по описа на ШРС, влязло в законна сила на същата дата, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на завеждане на исковата молба – 11.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния му предявен размер общо от 10 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД П.К.В. с ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на Х.Я.Я. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.45
от ЗЗД сума в размер на 1200 лв. (хиляда
и двеста лева), представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие
непозволено увреждане, причинено от ответника на 22.04.2018г. в гр.Шумен, за
което ответника П.К.В. е признат за виновен в извършването на престъпления по
чл.325, ал.4 от НК, във вр. с чл.325, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
във вр. с чл.28, ал.1 и по чл.144, ал.3 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК с
Определение № 36/06.02.2019г. по НОХД № 310/2019г. по описа на ШРС, влязло в
законна сила на същата дата, ведно със
законната лихва върху главницата считано от деня на завеждане на
исковата молба в съда - 11.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния му предявен размер общо от 10 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК П.К.В. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС, сумата от 198 лв.( сто деветдесет и осем лева),
включваща държавна такса за предявените искове и възнаграждение на вещото лице,
съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.К.В. с ЕГН ********** да
заплати на М.Г.Г. с ЕГН ********** и на Х.Я.Я. с ЕГН ********** направените по делото разноски за
защита и съдействие от един адвокат, съразмерно с уважената част на исковете, а
именно общо 265.60лв. (двеста шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Г.Г. с ЕГН ********** и Х.Я.Я. с ЕГН ********** да заплатят на П.К.В. с ЕГН **********
направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
672 лв. (шестстотин седемдесет и два
лева), съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: