O П
Р Е Д Е Л Е Н И Е №2631
17.12.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII- ми състав на Гражданско отделение, в закрито
заседание на седемнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ:
Борис Илиев
Христо Иванов
като
разгледа докладваното от мл.съдия Христо Иванов в. ч. гр.д. № 2744 по описа на
ПОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.423 ГПК.
Производството
пред настояща инстанция е образувано по повод на депозирано от И.Д.Д., ЕГН *********** възражение по реда на
чл. 423 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена в полза на„Алианц банк България”АД,ЕИК *********
по ч. гр. д. № 12563/ 2015г. по описа на РС- Пловдив, пети гр. с-в.
Жалбоподателят излага подробни съображения в насока нередовното връчване
на заповедта за изпълнение. Поддържа се, че на административния адрес: гр.**,**.”****”,бл.**,вх.*,ет*,ап.*,
лицето И.Д.Д. не живее и не е пребивавало през 2015г.. Акцентира се върху
обстоятелството, че същият има обичайно местопребиваване в периода от средата
на 2014г до днес в Германия съответно не му е връчвана ПДИ и
заповед за изпълнение лично . Моли се да бъде прието възражението по чл. 423 ГПК. Моли да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване
момента на узнаване за издадената, както и че лицето И.Д.Д. пребивава в чужбина
от края на 2014г до днес. Моли съдът да
задължи ЧСИ Д. М., рег.№ 828 с район на действие Окръжен съд Пловдив, да
представи в оригинал или в заверено
копие изп.дело№ 20158280401166, както и да се приемат подробно изброените във
възражението писмени доказателства.
Получен е отговор на възражението, в който „Алианц банк България”АД,ЕИК
********* излага аргументи за редовното връчване на заповедта за изпълнение.
Твърди, че е невъзможно И.Д.Д. да не е узнал за нея предвид на това, че близките
му хора, с които той живее на един адрес в България са получавали множество
съобщения по изпълнителното дело.
Окръжен съд Пловдив при извършена служебна проверка за допустимостта на
производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран
субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е насочено срещу акт, който
подлежи на атакуване по този ред.
Въззивният съд като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност намира молбата за неоснователна поради следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в изчерпателно изброени
хипотези. За да бъде прието възражението следва да са налице две предпоставки:
една обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е
осъществено някое от основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери,
че не е налице дори и една от двете предпоставки, същият не следва да приема
възражението. За тяхното наличие съдът се произнася с крайния акт и по същество
на искането /така Определение № 232/19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 2210/2015 г. на
ВКС, I ГО/.
В случая съдът намира, че не са налице и двете предпоставки, поради
следните съображения:
По делото не са представените доказателства за спазване на предвидения
едномесечен срок по чл. 423 ГПК. Длъжникът посочва, че е узнал за ПДИ и
издадената заповед за изпълнение едва на 11.09. 2019 г., но не ангажира каквито
и да е било доказателства, установяващи, че именно това е първият момент, в
който е узнал за същата. Дори напротив - от представените доказателства се
установява, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20158280401166 ЧСИ Д. М., рег.№ 828 с район на действие Окръжен съд
Пловдив, адресирана до И.Д., към която е
записано като приложение Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, е връчена на 04.01.2016г.на Е. С.(майка на длъжника И.Д. със задължение да предаде). Съгласно чл. 46 ГПК,
съобщението може да бъде връчено на друго лице, когато е съгласно да го приеме,
когато лицето е пълнолетен от домашните на адресата или живее на адреса, или е
работник, служител, съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става
връчването, се подписва в призовката със задължение да предаде. Удостоверяването
от страна на връчителя представлява официален свидетелстващ документ, поради
което доказателствената тежест за установяване неверността на извършеното
удостоверяване се носи от молителя /така Определение № 733/06.11.2013 г. по ч.
т. д. № 3278/2013 г. на ВКС, II TO/. В тази връзка от страна на молителя не са
ангажирани каквито и да е било доказателства относно оборване установеното от
връчителя. Нещо повече, не са въведени дори твърдения, че лицето И.Д. не е уведомено от домашните си през целия
период от 2016г. до 2019г. , когато са връчвани множество книжа и документи по
гореописаното изпълнително дело. Отделно от това, представените писмени
доказателства не установяват , че обичайното пребиваване на И.Д. през периода
2016г.-2019г. е било в Федерална Република Германия, защото от тях не личи по
никакъв начин длъжника да е имал трайни връзки с посочената държава през
процесния период. В допълнение, доказателствените искания
следва да бъдат оставени без уважение, защото със свидетелски показания не може да се установява отрицателен факт, а именно-незнанието
на молителя за воденето срещу него изпълнително производство, което от своя
страна е ненужно да се изисква от ЧСИ Д. М., рег.№ 828 , тъй като
обстоятелствата относно връчването са безспорни между страните.
От изложеното следва, че длъжникът не опровергава верността на
извършеното връчване по реда на чл. 46 ал.2 ГПК, като ПДИ, заедно с приложените
към тях заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове,
следва да се считат за редовно връчени на И.Д..
Следователно възражението не следва да бъде приемано, тъй като не са
налице двете кумулативни предпоставки, предвидени в нормата на чл. 423 ГПК.
С оглед изхода на спора на кредитора следва да бъдат присъдени
разноските в настоящото производство на основание чл. 78 ал.8, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. 25а ал.2 Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 50 лева.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение вх. №
50977/11.09.2017 г., подадено от И.Д.Д., ЕГН ***********, срещу Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 12563/
2015г. по описа на РС- Пловдив, пети гр. с-в.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ***********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Алианц банк
България”АД,ЕИК ********* , сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: