Определение по дело №2744/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2631
Дата: 17 декември 2019 г.
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20195300502744
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2631

17.12.2019г.

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII- ми състав на Гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

                                                                                  Христо Иванов

                                                                                                                         

като разгледа докладваното от мл.съдия Христо Иванов в. ч. гр.д. № 2744 по описа на ПОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.423 ГПК.

         Производството пред настояща инстанция е образувано по повод на депозирано от  И.Д.Д., ЕГН *********** възражение по реда на чл. 423 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена в полза на„Алианц банк България”АД,ЕИК ********* по ч. гр. д. № 12563/ 2015г. по описа на РС- Пловдив, пети гр. с-в.

       Жалбоподателят излага подробни съображения в насока нередовното връчване на заповедта за изпълнение. Поддържа се, че на административния адрес: гр.**,**.”****”,бл.**,вх.*,ет*,ап.*, лицето И.Д.Д. не живее и не е пребивавало през 2015г.. Акцентира се върху обстоятелството, че същият има обичайно местопребиваване в периода от средата на 2014г  до днес  в Германия съответно не му е връчвана ПДИ и заповед за изпълнение лично . Моли се да бъде прието възражението по чл. 423 ГПК. Моли да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване момента на узнаване за издадената, както и че лицето И.Д.Д. пребивава в чужбина от края  на 2014г до днес. Моли съдът да задължи ЧСИ Д. М., рег.№ 828 с район на действие Окръжен съд Пловдив, да представи  в оригинал или в заверено копие изп.дело№ 20158280401166, както и да се приемат подробно изброените във възражението писмени доказателства.

       Получен е отговор на възражението, в който „Алианц банк България”АД,ЕИК ********* излага аргументи за редовното връчване на заповедта за изпълнение. Твърди, че е невъзможно И.Д.Д. да не е узнал за нея предвид на това, че близките му хора, с които той живее на един адрес в България са получавали множество съобщения по изпълнителното дело.

        Окръжен съд Пловдив при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е насочено срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред.

      Въззивният съд като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира молбата за неоснователна поради следните съображения:

        Съобразно разпоредбата на чл. 423 ГПК в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в изчерпателно изброени хипотези. За да бъде прието възражението следва да са налице две предпоставки: една обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е осъществено някое от основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е налице дори и една от двете предпоставки, същият не следва да приема възражението. За тяхното наличие съдът се произнася с крайния акт и по същество на искането /така Определение № 232/19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 2210/2015 г. на ВКС, I ГО/.

       В случая съдът намира, че не са налице и двете предпоставки, поради следните съображения:

       По делото не са представените доказателства за спазване на предвидения едномесечен срок по чл. 423 ГПК. Длъжникът посочва, че е узнал за ПДИ и издадената заповед за изпълнение едва на 11.09. 2019 г., но не ангажира каквито и да е било доказателства, установяващи, че именно това е първият момент, в който е узнал за същата. Дори напротив - от представените доказателства се установява, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158280401166 ЧСИ Д. М., рег.№ 828 с район на действие Окръжен съд Пловдив,  адресирана до И.Д., към която е записано като приложение Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, е връчена на 04.01.2016г.на Е. С.(майка на  длъжника И.Д. със задължение да предаде). Съгласно чл. 46 ГПК, съобщението може да бъде връчено на друго лице, когато е съгласно да го приеме, когато лицето е пълнолетен от домашните на адресата или живее на адреса, или е работник, служител, съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в призовката със задължение да предаде. Удостоверяването от страна на връчителя представлява официален свидетелстващ документ, поради което доказателствената тежест за установяване неверността на извършеното удостоверяване се носи от молителя /така Определение № 733/06.11.2013 г. по ч. т. д. № 3278/2013 г. на ВКС, II TO/. В тази връзка от страна на молителя не са ангажирани каквито и да е било доказателства относно оборване установеното от връчителя. Нещо повече, не са въведени дори твърдения, че лицето И.Д.  не е уведомено от домашните си през целия период от 2016г. до 2019г. , когато са връчвани множество книжа и документи по гореописаното изпълнително дело. Отделно от това, представените писмени доказателства не установяват , че обичайното пребиваване на И.Д. през периода 2016г.-2019г. е било в Федерална Република Германия, защото от тях не личи по никакъв начин длъжника да е имал трайни връзки с посочената държава през процесния  период.   В допълнение, доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение, защото  със свидетелски показания не може да се  установява отрицателен факт, а именно-незнанието на молителя за воденето срещу него изпълнително производство, което от своя страна е  ненужно да се  изисква от  ЧСИ Д. М., рег.№ 828 , тъй като обстоятелствата относно връчването са безспорни между страните.    

        От изложеното следва, че длъжникът не опровергава верността на извършеното връчване по реда на чл. 46 ал.2 ГПК, като ПДИ, заедно с приложените към тях заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове, следва да се считат за редовно връчени на И.Д..

        Следователно възражението не следва да бъде приемано, тъй като не са налице двете кумулативни предпоставки, предвидени в нормата на чл. 423 ГПК.

        С оглед изхода на спора на кредитора следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство на основание чл. 78 ал.8, вр. чл. 37 ЗПП, вр. 25а ал.2 Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 50 лева.

          Така мотивиран, съдът:

 

ОПРЕДЕЛИ:

        

         НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 50977/11.09.2017 г., подадено от И.Д.Д., ЕГН ***********, срещу Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 12563/ 2015г. по описа на РС- Пловдив, пети гр. с-в.           

         ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ***********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Алианц банк България”АД,ЕИК ********* , сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

          Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: