Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
19.07.2019 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ
СИМЕОНОВА
Секретар: Ивайло Цветков
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 474 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от Д.П.А. ***, подадена срещу определение № 182 от 21.12.2018 г., постановено по нчхд № 384/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Червен бряг.
С обжалваното определение съдията-докладчик е прекратил наказателното производство, тъй като описаното в тъжбата на частния тъжител деяние, не съставлява престъпление.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател Д.П.А. – адвокат M.A. .
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и тези, поддържани в съдебно заседание, становището на процесуалния представител на въззивния жалбоподател и след като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимна страна, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е основателна. Прекратяването на наказателното производство е
осъществено в нарушение на процесуалните правила и е довело до ограничаване на
процесуалните права на въззивния жалбоподател.
Макар и да не изрично посочено в обжалваното определение, е очевидно, че съдията-докладчик е прекратил наказателното производство на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2 НПК, във връзка с чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК. Това е така, тъй като той не е насрочил съдебно заседание по делото и не е изпратил препис от тъжбата на подсъдимата Й.Т.Р.. Извършеното прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно. Това е така, тъй като съобразно императивната разпоредба на чл. 250, ал. 1 НПК, съдът прекратява наказателното производство:
1. в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите на чл. 24, ал. 5;
2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно нарушение.
Внимателният прочит на разпоредбата на чл. 250, ал. 1 НПК сочи, че съдът няма право да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. След изменението на НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр. 31/1990 г./ вече не съществува възможност наказателното производство да бъде прекратено поради това че извършеното деяние не съставлява престъпление. Очевидно законодателят се е ръководил от идеята, че след като в съда е внесен обвинителен акт или тъжба, въпросът дали извършеното съставлява престъпление, или не, трябва да се реши от съда с присъда след разглеждане на делото, а не от съдията-докладчик след образуване на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение № 182
от 21.12.2018 г., постановено по нчхд № 384/2018 г. по описа на Районен съд-гр.
Червен бряг и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.