№ 2409
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20253110102819 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Т. И. Н., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Х. Д. Н., ЕГН **********,
срещу И. И. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 СК за
изменение на определения с Решение №**/19.03.** г., постановено по гр. д.
№16011/** г. по описа на PC - Варна, размер на месечната издръжка, която И.
И. Н. е осъден да заплаща в полза на детето Т. И. Н., като същият бъде
увеличен от 233,25 лв. на 600 лв.
В исковата молба ищцата Т. И. Н., действаща със съгласието на своята
майка и законен представител Х. Д. Н., излага, чрез адв. Д., че нейни родители
са Х. Д. Н. и И. И. Н.. С решение по гр. д. №16011/** г. по описа на PC – Варна
в нейна полза била присъдена издръжка в размер на 233,25 лв., дължима от
баща й. След постановяване на съдебния акт настъпили промени в социално-
икономическата обстановка в страната, които обуславяли необходимост от
определяне на издръжка в по-висок размер, а именно: 600 лв. Наред с това
сочи, че изучаваната от нея специалност предполагала посещения в различни
държави за практически обучения. Наложило се майка й да изтегли ипотечен
кредит, за да закупи имот, в който да живеят. Била с натоварен график и се
налагало майка й да шофира и да реализира разходи във връзка с автомобила.
По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника И. И. Н.. Поддържа, че плащал издръжка на дъщеря си Т. в брой.
Изтъква, че тя получавала пари и от баба си и дядо си по бащина линия.
Посочва, че е издържан от родителите си и от жената, с която живеел.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
1
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Обявено е за безспорно между страните, че Х. Д. Н. и И. И. Н. са родители
на Т. И. Н., род. на 21.01.2010 г., което се установява и от представеното по
делото удостоверение за раждане на детето.
С влязло в сила Решение №**/19.03.** г. по гр. д. №16011/** г. по описа
на PC - Варна, е постановено бащата да заплаща на детето чрез неговата майка
месечна издръжка в размер на 233,25 лв., което не е спорно между страните по
делото.
От удостоверение №540/22.01.2025 г. и удостоверение №681/25.02.2025 г.,
издадени от Професионална гимназия по **-** – Варна, се установява, че Т. И.
Н. е записана като ученичка в осми клас за учебната **/2025 г., както и че
участва в отбор по волейбол по Национална програма „**“.
Приобщени по делото са предварителен договор за покупко-продажба на
жилище от 23.12.** г. и договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице №9/302/Р2025 от 10.02.2025 г., от които се
установява, че Х. Д. Х. е изтеглила ипотечен кредит за покупка на апартамент
в гр. **.
Представени са касови бонове, платежни нареждания и фактури за битови
разходи, както и за покупка на електроуреди и мебелно обзавеждане.
От изискваните справки от ТД на НАП – Варна се установяват
регистрираните трудови договори на Х. Д. Н. и И. И. Н. и декларираните от
тях доходи. Към 31.12.** г. Н. е в трудово правоотношение и за м. 10, 11 и
12.** г. е декларирала трудов доход в размер на 933 лв. Към 31.12.** г. Н. не е
в трудово правоотношение. През м. 07.** г. е отработил 5 дни, през м. 08. ** г.
– 8 дни, през м. 09.** г. – 6 дни, след което в базата няма данни да е
трудовоангажиран.
Представен е трудов договор от 02.09.** г., видно от който Х. Д. Х. е
назначена на длъжност „търговски представител“ в дружество с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв. и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6% за
всяка година трудов стаж по специалността, като в договора не е попълнен
стажа на Х. по специалността.
С трудов договор №170/01.04.2025 г. И. И. Н. е назначен на длъжност
„общ работник, промишлеността“ за срок до 02.10.2025 г. с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1077 лв.
От уведомление от ТП на НОИ – Варна се установява, че към 21.05.2025
г. Х. Д. Н. и И. И. Н. не са получавали парични обезщетения за временна
неработоспособност, помощи от Държавното обществено осигуряване и
пенсии от ТП на НОИ - Варна за последните две календарни години. Н. не е
получавала парични обезщетения за безработица, докато И. И. Н. е - за
периода от 04.01.** г. до 25.07.** г. вкл. и за периода от 19.10.** г. до 18.02.**
г.
Приобщена към доказателствата е и постъпилата по делото служебно
изискана справка от БНБ, Дирекция „Регистри“, управление „Банково“
относно наличните банкови сметки на Х. Д. Н. и И. И. Н.. Х. Д. Н. разполага с
открити две разплащателни сметки и една спестовна, а И. И. Н. – с една
разплащателна сметка, запорът по отношение на вземанията в която са
понастоящем вдигнати.
2
Изискана е справка и от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна,
от която се установява, че Х. Д. Н. и И. И. Н. не са декларирали собственост
върху движими и недвижими вещи.
От справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна относно
регистрирани МПС-та на името на Х. Д. Н. се установяват регистрирани две
моторни превозни средства – лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“, дата на първа регистрация: ** г., закупен на ** г., и лек
автомобил с марка „Мазда“, модел „3“, дата на първа регистрация: ** г.,
закупен на 31.01.** г. На името на И. И. Н. се установява регистрирано едно
моторно превозно средство – лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „ЦПК
270 ЦДИ“, дата на първа регистрация: ** г., закупен на 18.03.** г.
Според справки от Агенция по вписванията за вписванията,
отбелязванията и заличаванията относно И. И. Н. и относно Х. Д. Н., Н. не
притежава право на собственост върху недвижим имот, а Н. притежава
съвместно с дъщеря им В. Н. право на собственост върху самостоятелен обект
в сграда, находяща се в гр. **.
По делото е постъпило становище на Дирекция „Социално подпомагане“
– Варна, в което се сочи, че е в интерес на детето с оглед пълноценната и
законосъобразна защита на правата и интересите му и предвид възрастта му
да се актуализира размера на издръжката, дължима от бащата, съобразно
потребностите на детето и събраните по делото доказателства за финансовите
възможности на двамата родители.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
воден от ищцата свидетел.
Свидетелят С.С.С., вуйчо на ищцата излага, че Т. учела за първа година в
** гр. Варна, специалност „туризъм“. След първата им година училището
предлагало специализация в чужбина на отличниците, като разходите се
поделяли между учебното заведение и родителите. Т. посещавала уроци по
математика и английски в гр. ** и спортувала волейбол. До училище ходела с
автобус, а когато била на уроци не й се налагало да използва транспорт.
Бащата не Т. не плащал издръжка и не й купувал нищо. Той работел като
автомонтьор, по някое време - като шофьор на камион. Живеел със своите
родители.
Съдът кредитира свидетелските показания относно правнорелевантните
факти като достоверни, доколкото изложеното от свидетеля е
вътрешнонепротиворечиво и обективно.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 150
СК.
За успешното провеждане на така предявения иск следва да бъде
установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие
дете на ответника, наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при
които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от
родителите да заплащат издръжка.
Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С ПМС №359/23.10.** г. последната
3
е определена на 1077 лв., считано от 01.01.2025 г., затова издръжката на
детето следва да бъде не по-малко от 269,25 лв.
По делото не е спорно между страните, че с решение от 19.03.** г. в полза
на детето Т. е определена издръжка в размер на 233,25 лв. От тогава до
настоящия момент е изминала една година, през която се е променила
икономическата обстановка в страна, размера на минималната работна
заплата, както и нуждите на детето от облекло и храна, учебни пособия,
извънкласни занимания и забавления, поради което размерът на дължимата от
ответника издръжка следва да бъде актуализиран.
При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че детето се нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди
от храна, облекло и консумативи (ток, вода и т.н.).
Като ученик детето се нуждае от закупуване на учебни пособия,
униформа и канцеларски консумативи.
Освен за задоволяване на битовите потребности на детето, издръжката
служи и за задоволяване на неемоционалните му, физически и социални
потребности от извънсемейни забавления и занимания. С оглед
петнадесетгодишната възраст на детето разходите за задоволяване на
потребностите на детето, извън битовите такива, се увеличават значително в
сравнение с предходни години. Следва да се подчертае, че минималната
издръжка е за деца на много ниска възраст, чийто нужди не надхвърлят
обичайните за възрастта им, докато Т. е в пубертета и дефинитивно нуждите й
са значително повишени от тогава.
Детето посещава уроци по математика и английски, което се установява
от свидетелските показания. Данни за стойността на същите липсват.
От приобщеното по делото удостоверение от 22.01.2025 г. и показанията
на свидетеля се установява, че Т. спортува волейбол по национална програма.
Доказателства за сторени във връзка със заниманията разходи не са
ангажирани.
Съдът взе предвид и данните на НСИ относно общия разход на член от
домакинство за третото тримесечие на ** г., според които същият е средно в
размер на 3153,13 лв. След изключване на групите разходи, които не са
необходими за малолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци,
социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и други
разходи) размерът на средния разход за тримесечие възлиза в размер на
2493,31 лв. или месечно по 831,10 лв. За четвъртото тримесечие на ** г. -
2310,97 лв. или месечно по 770,32 лв.
Следва да се отбележи и че с ПМС №328/30.09.** г. от 01.01.2025 г.
размерът на линията на бедност за страната е определен на 638 лв.
Общият размер на необходимата издръжка, определен с оглед на
възрастта и нуждите на детето, на обществено-икономическата обстановка в
страната и на презумптивното увеличение на нуждите в следващите месеци до
година, следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно
критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно: техните възможности и
материално състояние.
Според представения по делото трудов договор бащата е трудово зает и
получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната. Той е в трудоспособна възраст и не са установени обективни пречки
4
да реализира доходи. Същият не страда от заболяване, което да му пречи да
упражнява труд, доколкото не е представено решение на ТЕЛК, което да
удостовери нетрудоспособност. Няма данни да се лекува, още по-малко
продължително или трайно. Дори ставата му да е износена, доказателства за
което не са ангажирани, бидейки автомонтьор (според свидетеля), бащата
може да реализира допълнителни доходи. Четиридесет и пет годишният баща
твърди, че се отглежда от родителите си в дома им и от жена, които покриват
разходите му за ток, вода, храна, телефон, кабелна, поддръжка на автомобила.
Ответникът не притежава недвижимо имущество. Живее в къщата на
родителите си и не заплаща наем. През ** г. е закупил осемнадесет годишен
автомобил. Не се установяват други негови алиментни задължения.
Задължения на ответника по договори за кредит не следва да бъдат взимани
предвид при определяне на размера на издръжката.
Дарени от ответника или от неговите родители парични средства в полза
на детето са неотносими към задължението на неотглеждащия родител за
издръжка.
Безспорно е между страните по делото, че майката на детето полага
непосредствени грижи за него. От свидетелските показания се установява, че
бащата не полага грижи на него и не му купува нищо. Ето защо бащата следва
да заплаща 3/4 от общата издръжка на детето или сума в размер на 450 лв.,
доколкото задължението му за даване на издръжка е безусловно и на първо
място се преценяват нуждите на детето, а другата част следва да посреща
майката, при отчитане на грижи и издръжка в натура.
По изложените съображения, исковата претенция за присъждане на
издръжка за бъдеще време следва да бъде уважена за сумата от 450 лв., а за
горницата над тази сума до претендираните 600 лв. – отхвърлена.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за присъдената издръжка
за бъдеще време подлежи на предварително изпълнение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска. Представен е списък по чл. 80 ГПК за
направени разноски, в който е обективирано и искане за определяне и
присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38, ал. 1
ЗАдв. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който
адв. Д. е предоставил правно съдействие и защита на ищеца в производството
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, вида и обема на извършените от пълномощника
процесуални действия по защитата на страната, вида на спора, интереса и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото, и действащата към
момента на уговарянето между страните редакция чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба
№1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че
справедливото възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на
сумата от 500 лв. Съразмерно на уважената част от иска в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от 375 лв., която се дължи на адв. Д..
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска. Същият не претендира разноски и не
представя списък по чл. 80 ГПК за направени разноски и доказателства за
извършването им.
5
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна държавна такса от 648 лв. съобразно присъдената издръжка.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с Решение
№**/19.03.** г., постановено по гр. д. №16011/** г. по описа на PC - Варна
месечна издръжка, дължима от И. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул.
„И.“ №42, в полза на Т. И. Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител Х. Д. Н., ЕГН **********, двете с адрес:
гр. **, ж. к. „**“, бл. 3, вх. 2, ет. 2, ап. 31, като я УВЕЛИЧАВА от 233,25 лв.
(двеста тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки) на 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева), считано от 07.03.2025 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) до
претендираните 600 лв. (шестстотин лева) месечно.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН **********, да заплати на адв. И. Д., с л. №**,
ВАК, сума в размер на 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на Т. И. Н., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Х. Д. Н., безплатна
адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС - Варна сума в размер на 648 лв. (шестстотин
четиридесет и осем лева), представляваща държавна такса по чл. 1
ТДТССГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6