Решение по дело №1639/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2545
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева Андонова
Дело: 20225330101639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2545
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330101639 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.430 и сл. ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Юробанк България“ АД против Г.И.Ч. се твърди, че между страните е
сключен договор за кредит ***, като на дата 15.02.2021г. кредитополучателят бил
преустановил плащанията по договора за главница, а на дата 14.01.2021г. – и на тези за
лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски
за главница за периода от 15.02.2021г. до 21.09.2021г. и за лихва за периода от 14.01.2021г.
до 21.09.2021г. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем на дата 21.09.2021г. с
връчена покана до длъжника. С поканата бил даден срок и за доброволно изпълнение на
задълженията по кредита. Изложени са обстоятелства за подадено заявление по чл.417 ГПК
по ч.гр.дело № 18903 по описа на ПРС за 2021г., което било отхвърлено. Направено е искане
за постановяване на решение, с което да се осъди ответникът да заплати на банката сумата
от 9556.20 лв. главница за периода 15.02.2021г. – 17.11.2021г., възнаградителна лихва в
размер на 1108.04 лв. за периода от 14.01.2021г. до 21.09.2021г., мораторна лихва в размер
на 461.08 лв. за периода от 14.02.2021г. до 17.11.2021г., такси и разноски в размер на 159
лв., за периода 14.02.2021г. – 17.11.2021г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от Г.И.Ч..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени заверени копия от договор за потребителски кредит №
*** от 25.11.2019г., сключен между „Юробанк България“ АД и Г.И.Ч., по силата на който на
1
кредитополучателя е отпуснат потребителски кредит в размер на 10720 лв., методология за
определяне на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити,
погасителен план, с начална дата на издължаване 14.12.2019г. и крайна дата 14.11.2024г.,
допълнително споразумение към договор за кредит от 27.05.2020г., погасителен план, с
начална дата на издължаване 14.12.2019г. и крайна дата 14.05.2025г., извлечение от
счетоводните книги на банката, покана за изпълнение до Г.И.Ч. от дата 28.09.2021г.,
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 45
от делото разписка. Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание,
видно от разписката на лист 50 от делото. В изпратеното до страната съобщение за
насроченото съдебно заседание е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото
да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата
страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по
същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната
следва да се присъдят направените в исковото производство разноски, в размер от 306.56 лв.
внесена държавна такса и 734.53 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.И.Ч., ЕГН ********** от *** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Околовръстен път“ № 260
сумата от 9556.20 лв. главница за периода 15.02.2021г. – 17.11.2021г. по договор за
потребителски кредит № *** от 25.11.2019г., 1108.04 лв. възнаградителна лихва за периода
от 14.01.2021г. до 21.09.2021г., 461.08 лв. мораторна лихва за периода от 14.02.2021г. до
17.11.2021г., 159 лв. такси и разноски за периода 14.02.2021г. – 17.11.2021г., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2022г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.И.Ч., ЕГН ********** от *** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Околовръстен път“ № 260
2
сумата от 1041.09 лв. направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3