Р Е Ш
Е Н И Е
№ …..
Гр.София, 21.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА
СТЕФАНОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова като разгледа докладваното от съдия Стефанова
търговско дело № 1737 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по
молба на Национална агенция за приходите, Булстат ********, с адрес:
гр.София, бул.“********, представлявана от изпълнителния директор Г.Д., чрез В.П.-директор
на дирекция „Държавни вземания“, оправомощена със заповед № ЗЦУ-1071 от
11.08.2014 година, с правно основание чл. 625
от ТЗ за
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на ответника "Р.1." ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност на дружеството.
Молителят твърди, че има
качеството на кредитор на длъжника по частно държавно вземане по смисъла на
чл.3, ал.1, т.9 във връзка с ал.7, т.6 от ЗНАП, произтичащо от договор за
безвъзмездна помощ с регистрационен № ******за изпълнение на проект с
наименование „Инициатива за Царево“, с рег. № на проектното предложение
ESF-1109-01-07032 (BG051PO001-1.1.09-0076).
Поддържа, че на 27.11.2012 година между
Агенция по заетостта, в качеството ѝ на междинно звено (договарящ орган)
по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, от една страна, и
"Р.1." ЕООД, ***, като бенефициент, е сключен процесния договор за
изпълнение на проект с наименование „Инициатива за Царево“.
Твърди се, че срокът за реализиране на
финансирания проект е 12 месеца, а общата стойност на проекта възлиза на 190
384,10 лева, като на основание чл.3.3 от договора, договарящият орган се
задължава да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 100% от общите
допустими разходи, но не повече от 190
384,10 лева. Неразделна част от договора съставлявало Приложение I, озаглавено:
Общи условия към финансираните по ОП „Развитие на човешките ресурси“ договори
за безвъзмездна финансова помощ.
Излага, че на 28.02.2013 г., по
банковата сметка на ответника е преведена сумата от 38 076,82 лева, което
съставлявало дължимо авансово плащане съгласно чл. 4, т. 4.4.1. по договора,
като за тази сума ответникът издал запис на заповед в полза на договарящия
орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 2.4. от
Приложение I, бенефициентът по договора се задължава да изготви междинни
доклади и заключителен доклад, а съгласно чл. 2.5. заключителният доклад се
изпраща на договарящия орган в срок до два месеца след изтичане на срока на
изпълнение на дейностите по проекта. В чл. 2.6., от друга страна, била уредена
възможност за Агенцията по заетостта да прекрати едностранно договора, при
условие, че бенефициентът не предаде междинните и заключителния доклад на
договарящия орган в уговорените срокове, и
не изготви приемливо писмено обяснение относно причините за това.
Сочи, че срокът за изпълнение на
дейностите по проекта съгласно договора е започнал да тече, считано от
01.03.2013 година, като проектът следвало да бъде осъществен до 01.03.2014 г.,
а заключителен доклад за изпълнението му следвало да бъде представен в срок до
01.05.2014 г., но такъв не бил представен. С оглед на това, бенефициентът
"Р.1." ЕООД е уведомен за едностранното прекратяване на договора с
писмо изх. № 1109-00-3 от 03.12.2015 г., като му е указано задължението му
съгласно чл. 16.1. от Приложение I в 14-дневен срок, считано от получаване на
писмото, да възстанови предоставената му авансово парична сума в размер на 38
076,82 лева. Писмото било получено от ответника на 21.12.2015 г., поради което
указаният в него срок изтекъл на 04.01.2016 г., без да е налице доброволно
изпълнение от страна на дружеството.
Твърди се, че на основание чл. 16.2 от
Общите условия към договор с рег. № ESF-1109-01-07025, бенефициентът е длъжен
да възстанови на договарящия орган предоставените средства, включително
натрупаната върху тях законна лихва за периода на просрочието, увеличена с
размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането по банковата
сметка на бенефициента.
Сочи се, че на 15.04.2016 г. от
Националната агенция за приходите е издаден акт № 20 за установяване на частно
държавно вземане. Съгласно акта, към 15.04.2016 г. държавата има изискуемо
вземане срещу длъжника "Р.1." ЕООД, в размер на 39 146.15 лева
(тридесет и девет хиляди сто четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки), от
които:
-
38 076,82 лева (тридесет и осем хиляди
седемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) - главница;
-
1069,33 лева (хиляда шестдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) - лихва
за периода от 05.01.2016 г. до 15.04.2016 година.
Върху установената с настоящия с акт
главница, считано от 28.02.2013 г. до окончателното ѝ изплащане твърди да
се начислява лихва за забава в размер на законната лихва.
Молителят поддържа, че до датата на
подаване на исковата молба не са извършвани погашения на задължението на "Р.1."
ЕООД, ***, като към 30.07.2018 г. дългът е нараснал с 8 843.10 лева (осем
хиляди осемстотин четиридесет и три лева и десет стотинки) - лихва за периода
от 16.04.2016 г. до 30.07.2018 година.
Излага, че дружеството - ответник е
неплатежоспособно по смисъла на чл.608 ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни
задължение по частно държавно вземане, като задължението е станало изискуемо
преди подаване на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност.
Освен това, неплатежоспособността се предполагала, доколкото през
последните три години преди датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ,
ответникът не е представял за обявяване годишните си финансови отчети пред
Търговски регистър при Агенция по вписванията.
Молителят прави искане да бъде обявена
неплатежоспособността на длъжника и определена началната й дата, да бъде
открито производство по несъстоятелност, да бъде обявено ответното дружество в
несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му, да бъде допусната обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника, след което производството по
несъстоятелност да бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ.
Направени са искания за присъждане на
разноски в полза на молителя.
Представени са писмени доказателства.
В дадения едномесечен срок ответникът,
уведомен по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, не представя отговор на исковата
молба.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приета е СФИЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги
прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2012
година между Агенция по заетостта, в качеството ѝ на междинно
звено(договарящ орган) по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“,
от една страна, и "Р.1." ЕООД, като бенефициент, е сключен договор за
безвъзмездна помощ с регистрационен № ESF-1109-01-07025 за изпълнение на проект
с наименование „Инициатива за Царево“, с рег. № на проектното предложение
ESF-1109-01-07032 (BG051PO001-1.1.09-0076).
Предметът на
договора съгласно чл.1 е за предоставяне на безвъзмездна помощ от договарящия орган
за изпълнение на проект „Инициатива за Царево“ срещу задължението на
бенефициента да изпълни проекта, при спазване изискванията на договора. Срокът
за изпълнение на проекта е определен на 12 месеца, и започва да тече от първия
ден на месеца, следващ датата, на която Договарящият орган е превел авансовото
плащане, съгласно чл.2.1. и 2.2.
В чл. 3 са
заложени финансовите параметри на проекта, като общата сума на безвъзмездна
финансова сума за разходи за изпълнение на проекта възлиза на 190 384,10 лв., като предоставената безвъзмездна финансова
помощ е в максимален размер на 190 384,10 лв., като в чл. 7.4. е
конкретизирано, че за кандидата "Р.1." ЕООД размерът на
безвъзмездната финансова помощ, която се счита за минимална е 54 449,82
лв.
По силата на чл.
4 страните са се договорили исканията за верифициране на разходи и плащания да
бъдат подкрепени с междинни и заключителни доклади, които следва да са в
съответствие с чл.2.4 и 2.5 на Приложение I
към договора(чл.4.1.). Междинните и окончателните плащания са обвързани с
действително направените и отчетени от бенефициента пред договарящия орган
разходи(чл.4.2.). На бенефициентът е предоставена възможност да поиска и получи
авансово плащане от договарящия орган в размер до 20 %, което се извършва в
рамките на 10 дни при условията на договора(чл.4.3. и чл.4.4.), вкл. да спазва
указанията на Министерство на финансите № 91-00-502/27.08.2007 г.; ДНФ №
5/21.10.2010г.; ДНФ № 4/26.07.2010 г. и ДНФ № 7/22.12.2010 г.(чл.4.6.), като
при регистриране на нередности сумите подлежат на връщане (чл.4.7.)
Съгласно чл.6.1.
Бенефициента изпълнява проекта при условията на Приложение I с партньор „Ф.Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***.
Съгласно чл.
2.4. от Приложение I, бенефициентът по договора се задължава да изготви
междинни доклади и заключителен доклад, а съгласно чл. 2.5. заключителният
доклад се изпраща на договарящия орган в срок до два месеца след изтичане на
срока на изпълнение на дейностите по проекта. В чл. 2.6., от друга страна е уредена
възможност за Агенцията по заетостта да прекрати едностранно договора, при
условие, че бенефициентът не предаде междинните и заключителния доклад на
договарящия орган в уговорените срокове, и
не изготви приемливо писмено обяснение относно причините за това.
Видно от чл.
16.2 от Общите условия към договор с рег. № ESF-1109-01-07025, бенефициентът е
длъжен да възстанови на договарящия орган предоставените средства, включително
натрупаната върху тях законна лихва за периода на просрочието, увеличена с
размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането по банковата
сметка на бенефициента.
Видно от
представените от молителя и приети по делото платежно нареждане от 26.02.2013
г. и отчет № 41 за статута на плащанията от договарящият орган на 28.02.2013 г.
по банковата сметка на ответника е преведена сумата от 38 076,82 лева, извършено от АЗ, с основание за плащане
1109-01-07025.
От представената
от молителя запис на заповед, се установява, че същата е издадена от ответника
в полза на договарящия орган, за сума в размер на 38 076,82 лв.
От приложените
към молбата писмени доказателства се установява, че
с писмо изх. № 1109-00-3 от 03.12.2015
г.,"Р.1." ЕООД е уведомен за едностранното прекратяване на договора, вкл.
му е указано задължението му съгласно чл. 16.1. от Приложение I в 14-дневен
срок, считано от получаване на писмото, да възстанови предоставената му
авансово парична сума в размер на 38 076,82 лева. Писмото е получено от
ответника на 21.12.2015 г.
Видно от
представеното към молбата писмо рег. № 20-00-124/27.01.2016 г. ръководителят на
договарящия орган е поискал от НАП предприемане на действия за възстановяване
на недължимо платени на бенефициента суми. Писмото е постъпило в НАП с вх. №
12-00-69/01.02.2016 г.
От представените
към молбата писмени доказателства се установява, че на 15.04.2016 г. от
Националната агенция за приходите е издаден акт № 20 за установяване на частно
държавно вземане на осн. чл. 3
ал.8, вр чл. 3 ал.7 т.6 от Закона за националната агенция за приходите и
Заповед № ЗЦУ-1071/11.08.2014 г. В акта е установено че към 15.04.2016 г.
държавата има изискуемо вземане срещу длъжника "Р.1." ЕООД, в размер на 39 146.15 лева (тридесет и девет
хиляди сто четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки), от които:
- 38 076,82 лева (тридесет и осем хиляди седемдесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки) - главница;
- 1069,33 лева (хиляда шестдесет и девет лева и
тридесет и три стотинки) - лихва за периода от 05.01.2016 г. до 15.04.2016
година.
АУЧДВ не е получен
от управителя на "Р.1." ЕООД, видно от приложените по делото известия
за доставяне (л. 33 -38).
Не се установява да
са извършвани погашения на задължението. От представената справка
на НАП за задълженията програми на ЕС на л.39(лице и гръб) по делото, се установява,
че към 30.07.2018 г. ответникът има и други изискуеми задължения по програми на
ЕС.
От постъпилата от Служба по вписванията –
гр. София справка вх. № 9388/24.01.2019 г.(л.74-75), се установява, че за
периода 01.01.1972 г. – 17.01.2019 г. "Р.1." ЕООД не е вписано като
носител на вещни права по отношение на
недвижими имоти на територията на Република България.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“ вх. № 16223/06.02.2019 г.(л/85), се установява, че в централната база
на АИС-КАТ към 04.02.2019 г. няма данни "Р.1." ЕООД да е регистрирано
като собственик на пътни превозни средства.
От постъпилата от ТД на НАП София справка вх. № 10557/06.02.2019
г(л.87)., се установява, че срещу "Р.1." ЕООД няма наложени
обезпечителни мерки и/или започнато принудително изпълнение по ДОПК.
По делото са представени и приети още
разпечатки на подавани по ел. път годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО
за финансовата 2014 г.– 2015 г., ведно с декларации за неактивност към тях
По делото са назначена, изслушана и приета
СФИЕ, във връзка с установяване действителното икономическо-финансово
състояние на ответника за един по-дълъг период от време на база структурата на
активите и пасивите от показателите за ликвидност и финансова задлъжнялост.
Съгласно заключението на вещото лице /прието
в о.с.з на 28.03.2019 г. и неоспорено от страните/, предвид публикувания в ТР
при АВ ГФО за финансовата 2013 г. и приложените по делото заверени разпечатки
на подадени от ответника ГДД по чл. 92 ЗКПО за финансовите 2014 г. 2015 г., ведно с
декларации за неактивност към тях, както и предвид, че за периода 2016 г. и
2017 г. няма данни за подаване на ГДД и ГФО или декларации за неактивност, коефициентите на обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност към 31.12.2013 г. са извън референтните стойности.
Вещото лице е посочило следните референтни
стойности за показателите за ликвидност: обща ликвидност (от 1 до 3), бърза
ликвидност (от 0.8 до 1), незабавна ликвидност (по-голям от 0.4), абсолютна ликвидност
(по-голям от 0.2).
При алтернативния вариант на
осчетоводяване, отразен в заключението на СФИЕ - чрез включване в
пасива на баланса на дружеството на неосчетоводените задължения към НАП в общ
размер на 48 хил.лв., а в актива тази сума се посочи като разход за бъдеш период, показателите за ликвидност за
2013г. имат следните
стойности:
|
Коефициент на обща ликвидност |
0.7500 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
0.5833 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0.5833 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0.5833 |
Изчислените в алтернативния вариант
коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън
референтните стойности.
Изчисленият във алтернативния вариант
коефициент на финансова автономност има стойност под норматива от 0.33.
(0.1042), а за задлъжнялостта е над 3 (9.6000)
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.608 ал.1 т.3 ТЗ изрично
предвижда, че невъзможността да се изпълни изискуемо задължение по частно
държавно вземане, е един от белезите на неплатежоспособността. В разпоредбите
на чл.3,ал.1,т.9 и 10 във вр. с ал.8 и ал.10 от ЗНАП е предвидено правомощието
на НАП да установява и събира определените със закон частни държавни вземания, както
и да инициира производство по несъстоятелност за същите.
В процесния случай молителят поддържа
наличие на основание за откриване на производство по несъстоятелност,
изразяващо се в неплатежоспособност.
При наличието на горепосочените тези
данни, съдът приема, че е налице основание за обявяване на
неплатежоспособността.
Акт № 20/15.04.2016 г. за установяване на
частно държавно вземане представлява съгласно чл.417 т.7 и чл.418 ал.2 от ГПК
влязъл в сила документ (тъй като е констативен и не подлежи на административен
контрол), удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този
смисъл актовете за установяване на частни държавни вземания имат
доказателствена сила в производството по чл.418 ГПК, но в общото исково
производство, в това число и в производството по чл.625 от ТЗ, те не
установяват с материална доказателствена сила основанието и размера на частното
държавно вземане, за което е издаден.
Длъжникът не е оспорил изложените от кредитора в
молбата обстоятелства, нито доказателствата, представени и събрани по делото. С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на всички
доказателства по делото, съдът приема, че е налице задължение по частно
държавно вземане срещу "Р.1." ЕООД, съобразно акт за установяване на частно държавно вземане № 20/ 15.04.2016 г., на
осн. чл. 3 ал.8, вр чл. 3 ал.7 т.6 от Закона за националната агенция за
приходите и Заповед № ЗЦУ-1071/11.08.2014 г. на изпълнителния директор на НАП,
с който е констатирано, че към 15.04.2016г. държавата има изискуемо вземане
срещу "Р.1." ЕООД в размер на 38 076,82 лева – главница
и лихва в размер на 1 069,33 лв., което обуславя материално-правната
легитимация на кредитора да предяви молбата по чл.625 от ТЗ. Доколкото конкретният
размер на вземането подлежи на установяване по съответните правила на ТЗ
относно несъстоятелността, то съдът съобрази, че от заключението на приетата СФИЕ се
установява, че общият размер на задължението на "Р.1."
ЕООД по договор за безвъзмездна финансова помощ с рег. № ESF-*******е в общ размер на 47 989,25 лева, от които 38 076,82 лева- главница и 9 912,42 лева- лихва за периода от 05.01.2016г. до 30.07.2018г., като до датата на изготвяне на заключението не са
извършвани погашения на задълженията.
С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните /текущи задължения, на
база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи -
възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства
на цена, близка до справедливата пазарна стойност. От икономическите показатели, водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията
си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните
или текущи задължения на предприятието.
Към 31.12.2013г.
дружеството отчита наличност на парични средства в банкови сметки в размер на 1 000,00
лева и на каса 27 000,00 лв.
Всички показатели на ликвидност към 31.12.2013 г.
са извън референтните стойности.Отчетеният финансов резултат за 2013 година е
загуба.
Налице е тенденция длъжникът да не може
да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки поради липса на
оборотни средства.
Следва да се заключи, че към 2013г. дружеството
не е в състояние да покрива с наличните си краткотрайни активи текущите си
задължения.
С включване на задълженията към НАП в размер на 48 хил.лв, с оглед
изготвения алтернативен вариант на заключението по СФИЕ, общата балансова
стойност на всички активи-дълготрайни и краткотрайни притежавани от ответното
дружество не са достатъчни за покриване на задълженията му.
През 2014 и 2015 година дружеството е
подало декларация за неактивност, а за 2016 и 2017 година не са подавани ГДД и
ГФО.
Забавата на длъжника, проявена чрез
спиране на плащанията по частни държавни вземания, каквото бе установено в
настоящото производство, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно
чл.608 ал.2 от ТЗ. Тежестта да обори тази законова презумпция лежи върху
длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези
плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията
си, без опасност за интересите на кредиторите /аргумент от чл.631 ТЗ/. Предвид горното преценката относно изпадането на длъжника в
неплатежоспособност и нейната начална дата следва да бъде направена при съпоставката
на установеното от експертизата финансово състояние и погасяването на
установените задължения към кредиторите на дружеството, съответно тяхното
спиране.
По въпроса за начина на определяне на
началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по
несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в решение № ЗЗ от 07.09.2010
г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. №
169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I
т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о.,
ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ
с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране на
плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Т. е. началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособност
следва да се определи според най-ранния падеж на
изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ.
Кумулативно към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които
характеризират неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според
обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за
ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал
в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по
търговски сделки и своите задължения към държавата, свързани с търговската му
дейност. Посоченият негативен състав следва да е изразен като трайно, обективно
и необратимо състояние на търговеца.
Поради липса на достъп до счетоводството
на ответника вещото лице не е отговорило на въпроса относно установяване на
датата на последното извършено плащане за погасяване на краткосрочно задължение
по търговска сделка или на публични задължения.
Доколкото АУЧДВ има констативно,
а не конституивно действие, то със същия се установява съществуването на по-рано
възникнали вземания. Съгласно чл. 16.1 от Общите условия към договор № ESF-1109-01-07025 бенефициентът е длъжен да възстанови на Договарящия
орган всички средства, платени в повече от верифицираните разходи в 14-дневен срок двуседмичен срок
от получаване на искане за това. По делото се установява, че до ответното
дружество е изпратено и получено искане за доброволно възстановяване на дължимите
суми на 21.12.2015 г., като в предвидения четиринадесет дневен срок плащане не
е извършено. Следователно, и като се имат предвид лошите показатели за
ликвидност към 31.12.2013 г., неактивността на дружеството към 2014 и 2015
година и липсата на подадени ГФО за 2016 и 2017 година датата на изтичане на
срока за изпълнение по поканата - 05.01.2016 г. следва да се определи като
начален момент, към който вече е била налице трайна невъзможност с необратим
характер на дружеството да заплаща задълженията си.
Извод за настъпилата неплатежоспособност е
изводим и в приложение на презумпцията по чл.
608, ал. 2 ТЗ. Фактическият й състав включва кумулативното осъществяване на следните
елементи: 1) възникнало административно задължение за обявяване на ГФО в
търговския регистър спрямо търговеца, по отношение на който се иска откриване
на производството по несъстоятелност; 2) неизпълнение на това задължение,
предпоставено от изтичане на крайния срок за заявяване, установен в приложимия
ЗСч; 3) неизпълнението на задължението за заявяване на ГФО трябва да е налице
за всеки от трите последни ГФО преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ
(в случая за 2016, 2017 и 2018 година като последния обявен ГФО е от 2013
година). Изхожда се от разбирането, че когато търговецът не заявява за
обявяване годишните си финансови отчети за три последователни отчетни периода,
той цели да избегне даването на публичност на негово влошено
финансово–икономическо състояние, данни за което ще се съдържат в ГФО.
От събраните по делото доказателства и
заключението на СФИЕ не се установя да е налице достатъчно имущество или
средства за покриване на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелността, предвид факта че посочените
парични средства в размер на 1 хил. лв по банкови сметки и на каса 27 хил. лв са
по данни към 31.12.2013 година, а за финансовите 2014 г. 2015 г. са подавани ГДД по чл. 92 ЗКПО , ведно с декларации за
неактивност към тях, както за отчетните 2016 и 2017
година не са подавани ГДД и ГФО и не са ангажирани доказателства за наличие на
имущество или бързоликвидни материални активи.
Поради изложеното, наличното ликвидно
имущество на длъжника не е достатъчно за покриване и на началните разноски в
производството по несъстоятелност. Тези разноски не са били предплатени по реда
на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от
28.03.2019 г.
При тези данни съдът
намира, че производството по несъстоятелност по отношение на "Р.1." ЕООД следва да бъде открито при условията на
чл.632 ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на
неплатежоспособността на ответника, определяне на началната й дата, откриване
на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез налагане на
запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на
дейността на предприятието му и спиране на производството по делото.
На длъжника и кредиторите следва да бъде
указано, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е
налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по
несъстоятелността от 4 000 лева ( чл.
632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл.
632, ал. 4 от ТЗ).
По разноските
С оглед направеното искане на молителя са
дължими направените разноски, съгласно представен списък в размер на 1 050 лева, от които за платена държавна такса 250 лева, 500 лева
разноски за вещо лице и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Разноските
ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при евентуално възобновяване на
производството по несъстоятелност.
Воден от горното и на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
"Р.1." ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.И.Д..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността на "Р.1." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.И.Д., а именно - датата 05.01.2016 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на "Р.1."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя И.И.Д..
НАЛАГА общи възбрана и запор
върху имуществото на "Р.1." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.И.Д..
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на "Р.1." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.И.Д..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "Р.1."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя И.И.Д., на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството по
несъстоятелност по т.д.№1737/2018г. по описа на СГС, VI- 19 състав.
УКАЗВА на "Р.1." ЕООД и на кредиторите му, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР,
ако в рамките на този срок по делото се удостовери наличие на достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане
на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 4 000,00
лева
ПРЕДУПРЕЖДАВА "Р.1." ЕООД и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок
от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в
ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът
ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
ОСЪЖДА "Р.1." ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И.И.Д. да
заплати на Национална агенция за приходите, Булстат ********, с адрес:
гр.София, бул.“********, представлявана от изпълнителния директор Г.Д.
направените по делото разноски в размер на 1 050,00 лева за държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсулстско възнаграждение .
Решението ДА СЕ ВПИШЕ в
Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на "Р.1."
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя И.И.Д..
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в
книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд, в 7-дневен срок от датата на вписването му
в Търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския
регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТР.
СЪДИЯ: