Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
град Сливен, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в открито съдебно заседание
на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря П. С., като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно
гражданско дело № 251 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 6625 от 25.03.2020г., подадена от ответниците в
първоинстанционното производство, действащи чрез пълномощник срещу Решение № 313
от 10.03.2020г., постановено по гражданско дело № 3819 по описа на Районен съд
Сливен за 2019г.
С обжалваното
решение Районен съд Сливен е признал за установено, по отношение на Р.А.М.,
ЕГН: ********** и И.В.М., ЕГН: ********** ***, че Р.П.П., ЕГН: ********** и Г.А.П.,
ЕГН: ********** *** са собственици на западна част от сутерен, представляващ
прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67338.508.9.1.1 по кадастралната карта на град Сливен, попадащ в сграда № 1,
разположена в поземлен имот № 67338.508.9 с административен адрес: град Сливен,
ул. „А.“
№ ..., с
предназначение – жилище, апартамент със застроена площ 78,20 кв.м. Ответниците
са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на ищците владението
върху горепосочената западна част на сутерена. С оглед
изхода на спора ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от 1784,72
лева - разноски по делото.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответниците Р.А.М. и И.В.М.,
действащи чрез процесуален представител по пълномощие, с която първоинстанционното
решение се обжалва в цялост. Въззивникът намира първоинстанционното решение за
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Навежда оплакване, че първоинстанционният
съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
включително и експертното заключение. Акцентира върху обстоятелството, че съдът
не взел предвид представената и приета като писмено доказателство по делото
схема № 15-1048649-18.11.2019г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.508.9.1.2 с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда и площ
28.85 кв.м. Релевира се довод, че за процесния обект – западната част от
сутерен, след изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, има
влязъл в сила административен акт, съгласно който последният е самостоятелен
обект, а съдът не е обсъдил в мотивите си това обстоятелство. Въззивникът
твърди, че по делото се установява, че в деня на закупуване на жилищния имот -
03.02.2010г. продавачите и купувачите, съответно ответници и ищци, са сключили
споразумение, съгласно което купувачите ще използват западен вход за влизане в
закупения от тях жилищен имот, а продавачите ще влизат в имота през южния
вход.Твърди се необоснованост на решението поради липса на мотиви, от които да
е ясно кои факти и обстоятелства съдът е приел за доказани, съответно въз
основа на тях е извел правните си изводи. Въззивникът излага съображения, че
постановеното решение противоречи на постановките на Тълкувателно решение № 8
от 2014г., постановено по тълкувателно дело № 8 от 2014г. на Общо събрание на
Гражданската и Търговската колегия на Върховен касационен съд. В тази връзка се
посочва, че по делото не се доказват кумулативно предвидените предпоставки по
чл. 108 ЗС за уважаване на претенцията на ищците, поради което съдът неправилно
е приел предявеният иск за основателен и доказан. В заключение въззивникът моли
съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в
първоинстанционното производство, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Въззиваемите излагат становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Намират първоинстанционното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано. Въззиваемите посочват, че съдът е взел предвид и
е ценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, поради което фактическите изводи са обосновани. Излагат се подробни
съображения в тази посока. Намира за правилен извода на съда, че западната част
от сутерена, бидейки прилежаща част по смисъла на чл. 97 и чл. 98 ЗС следва
главната вещ, а именно закупения от ищците жилищен имот, находящ се на втория
етаж от сградата. Оспорва като неоснователно твърдението на въззивниците, че по
делото не се доказват всички предпоставки на ревандикационния иск. В заключение
молят съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на разноски.
Във въззивната жалба и в отговора
ѝ не са направени доказателствени искания.
В
откритото съдебно заседание въззивниците чрез процесуалния си представител по
пълномощие поддържат въззивната жалба, не правят доказателствени искания. В
хода на устните състезания процесуалният представител пледира за постановяване
на отменително решение и отхвърляне на предявения иск, като посочва че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и
не е изложил мотиви защо цени едни доказателства, а други не. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции, представя списък по чл. 80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на насрещната
страна.
В
откритото съдебно заседание въззиваемите чрез процесуалния си представител по
пълномощие оспорват въззивната жалба, не сочат нови доказателства или
доказателствени искания. В хода на устните състезания процесуалният
представител излага съображения за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение. Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на насрещната
страна.
Окръжен
съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Въззивната
жалба е редовна, тъй като отговаря
на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу
акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което е и процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция
констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а с
оглед обжалването му в цялост и допустимо.
Проверката на
законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт, която
настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава
от наведените във въззиваната жалба оплаквания.
От
фактическа страна
С нотариален акт № 45, том II, дело № 614/87 от
02.06.1987г., издаден при нотариус на Районен съд Сливен молителите Н. П. К., ЕГН: ********** и М. Н. К., ЕГН: ********** са
признати за собственици по делба на втори етаж от масивна жилищна сграда, находящa се в град Сливен, ул. „А.“ № .., застроен върху 78,20
кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер, тоалетна, салон, западна част от
сутерена – от една сутеренна стая, мазе, килер, ½ идеални части от
стълбището за втория етаж и ½ идеални части от общите части на сградата,
обособени като самостоятелен жилищен обект заедно с гаража, застроен върху 18
кв. м. в западната част на
имота, с отстъпено ½ идеални части от правото на строеж върху държавно
дворно място, находящo се в град Сливен, ул. „А.“ № ...
С нотариален акт № 181, том VIII, рег. № 13139, дело №
1391 от 2008г. на нотариус Е. Ш. от 19.09.2008г. П.Н. К., ЕГН: ********** – наследник на
приобретателите по гореописаната сделка продава на Р.А.М., ЕГН: **********
следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 67338.508.9.3 по кадастралната
карта на град Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Директора
на АГКК, находяща се на ул. „А.“ № .., попадаща в поземлен имот № 67338.508.9, с площ 25
кв.м., представляваща хангар, депо, гараж на един етаж; сграда с идентификатор
67338.508.9.4 по кадастралната карта на град Сливен, находяща се на ул. „А.“ № .., попадаща в поземлен
имот № 67338.508.9, представляваща сграда за обитаване на един етаж; сграда с
идентификатор 67338.508.9.5 по кадастралната карта на град Сливен, находяща се
на ул. „А.“ № .., попадаща в поземлен
имот № 67338.508.9, с площ от 6 кв.м. с предназначение друг вид сграда за
обитаване на един етаж ведно с отстъпено право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 67338.508.9, находящ се на ул. „А.“ № .., одобрена със заповед №
РД-18-31/19.04.2006г. на Директора на АГКК, с площ от 195 кв.м. с трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до
10м. при следния режим на ползване: купувачът ползва ½ идеална част от
терена в северозападната част на поземления имот, а продавачът ½ идеална
част от терена в югозападната част на недвижимия имот.
С нотариален акт № 59, том XXVI, дело № 6188 от 2008г. на Служба по вписванията
от 16.10.2008г. П.
Н. К., ЕГН: ********** – наследник
на приобретателите по първата описана сделка продава на Р.А.М., ЕГН: **********
сутерен с площ 28,85 кв.м., който представлява част от самостоятелен обект в сграда
с идентификационен номер 67338.508.9.1.1. по кадастралната карта на град
Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Директора на АГКК, находящ
се на ул. „Х.А.“ № .., ет. 2 с предназначение: жилище
ведно с отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификационен
номер 67338.508.9 по кадастралната карта на град Сливен, находящ се на ул. „А.“ № .., с площ от 195 кв.м. с
трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10м. при следния режим на ползване: купувачът ползва ¼
идеална част от терена в югозападната част на поземления имот, а продавачът
¾ идеални части от терена в югозападната част на поземления имот.
С нотариален акт № 144, том I, рег. № 1611, дело № 124
от 2009г. на нотариус Е. Ш., рег. № 128 в НК от 18.02.2009г. П. Н. К., ЕГН: ********** – наследник
на приобретателите по първата описана сделка продава на Р.А.М., ЕГН: ********** следния свой собствен
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.508.9.1.1. по
кадастралната карта на град Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г.
на Директора на АГКК, находящ се на ул. „Х. А.“ № .., ет. . с сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 67338.508.9, с площ 78 кв.м., с предназначение –
жилище, апартамент с брой нива на обекта – 1 при съседи, описани в нотариалния
акт, ведно с прилежащи ½ идеална част от стълбище, ½ идеална част
от общите части на сградата и ¾ идеални части от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификационен № 67338.508.9. по кадастралната карта на град
Сливен, находящ се на ул. „А.“ № .., с площ от 195 кв.м. с трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10м.
С нотариален акт № 74, том I, рег. № 1075 по дело №
66 от 2010г. на нотариус Е. Ш., рег. № 128 в НК от 03.02.2010г. Р.А.М., ЕГН: ********** и И.В.М., ЕГН: **********
продават на Р.П.П., ЕГН: ********** и Г.А.П., ЕГН: **********
самостоятелен обект в сграда в сграда с идентификатор № 67338.508.9.1.1. по
кадастралната карта на град Сливен, одобрена със заповед №
РД-18-31/19.04.2016г. на Директора на АГКК, находящ се на ул. „Х. А.“ № .., ет. . с сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.508.9, с площ 78 кв.м., с
предназначение – жилище, апартамент с брой нива на обекта – 1, състоящ се от
две стаи, кухня, сервизни помещения при съседи, описани в нотариалния акт,
заедно с припадащите се към обекта: ½ идеална част от общите части на
сградата заедно с ¾ идеални части от правото на строеж върху терена.
На въззивницата Р.М. е издадено
удостоверение от Служба по геодезия, картография и кадастър град Сливен за приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри №
25-282875-15.11.2019г. за обект в идентификатор № 67338.508.9.1, в което е
посочено, че проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри е приет и може да служи да предприемане на процедура за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
От представено и прието по делото
заверено за вярност копие на схема № 15-1048649-18.11.2019г., издадено от Служба
по геодезия, картография и кадастър град
Сливен се установява, че процесната западна част на сутерена е получила статут
на самостоятелен обект с идентификатор № 67338.508.9.1.2 с предназначение -
друг вид самостоятелен обект в сграда.
От заключението на назначената и
изслушана съдебно техническа експертиза, което настоящата инстанция цени като
обективно и безпристрастно дадено, се установява, че западната част от сутерена
на жилищна сграда с идентификатор № 67338.508.9.1, построена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.508.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Сливен, не е самостоятелен обект, тъй като не отговаря на строителните
норми и изисквания на благоустройствените закони за такъв обект. От
заключението се установява, че сутеренът представлява полуподземен етаж на
сградата, в която се намира жилището, собственост на въззиваемите, в едно от
помещенията няма пряко осветление (прозорец). В сутерена са извършени
преустройства – в помещението без прозорец има монтирана мивка и шкаф под нея,
затворен е достъпа от сутерена до вътрешната стълбищна клетка, извършени са
довършителни работи – поставяне на PVC дограма,
полагане на настилки. Чрез избиване на външната северна стена е извършено
свързване на сутерена чрез помещението с мивка към сграда с идентификатор №
67338.508.9.5., с площ 6 кв.м. и предназначение – друг вид сграда за обитаване,
в която се намира санитарен възел.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Ц. И., С. Д. и З. М. се установява, че след
закупуване на втори жилищен етаж от въззиваемите, въззивниците са продължили да
ползват западната част от сутерена, която са преустроили – чрез избиване на
външна стена към санитарно помещение, също така са зазидали вратата към
стълбището, което води до втория жилищен етаж. Установява се, че въззивниците
отдават процесното помещение по наем.
Други релевантни за правния спор
доказателства не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда са неотносими.
От
правна страна
Районен съд Сливен е бил сезиран
с осъдителен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. Известен още като
ревандикационен, иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За
да бъде основателен предявеният иск ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
собственик на процесния недвижим имот, като докаже основанието, на което твърди
да е придобил собствеността, а в тежест на ответника е да установи, че владее
имота на годно правно основание.
По делото се доказва, а и не се
спори, че ищците, въззиваеми в настоящото производство, са придобили чрез
договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 74, том I, рег. № 1075 по дело №
66 от 2010г. на нотариус Е. Ш., рег. № 128 в НК от 03.02.2010г., собствеността
върху жилището, находящо се на втори етаж в сградата, в която се намира и
процесната западна част от сутерена, което жилище представлява самостоятелен обект с идентификатор №
67338.508.9.1.1. по кадастралната карта на град Сливен, с площ 78 кв.м. и се
състои от две стаи, кухня, сервизни помещения.
Безспорно е обстоятелството, а и
се установява от свидетелските показания, че западната част от сутерена в
същата сграда, състояща се от сутеренна стая, мазе и килер, се владее от въззивниците.Те
са извършили преустройване в сутерена - чрез избиване на външна стена на
сградата към сграда, находяща се в същия поземлен имот, с идентификатор № 67338.508.9.5,
както и са зазидали врата от сутерена към вътрешното стълбище на сградата.
Спорен по делото е въпросът дали
ответниците - въззивници са собственици на владяната от тях западна част от
сутерена или я владеят без валидно правно
основание. Последните се легитимират като собственици чрез нотариален акт за
покупко продажба № 59, том XXVI, дело № 6188 от 2008г. на Служба по вписванията
от 16.10.2008г., чрез който твърдят, че са придобили собствеността върху
процесния сутерен. Действително предмет на сделката - покупко - продажба, описана в нотариалния
акт, е западната част от сутерена, състоящ се от сутерен, килер и мазе с площ
28.85 кв.м., като част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67338.508.9.1.1.
Настоящата инстанция не приема че
обективираната в нотариален акт № 59, том XXVI, дело № 6188 от 2008г. на Служба по вписванията
от 16.10.2008г. прехвърлителна сделка легитимира въззивниците като собственици
на процесния сутерен. Съгласно § 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби на
Закона за устройство на територията (ЗУТ) обект е самостоятелен строеж или
реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния
регистър. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) самостоятелен обект в сграда е обособена
част от сградата, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение. Към момента на сключване на сделката, с която ответниците се
легитимират като собственици – 16.10.2008г., процесният сутерен не е обособен
като самостоятелен обект. Процесният сутерен няма самостоятелно функционално
предназначение, а представлява сервизно помещение към жилищния имот, находящ се
на втория етаж в сградата. Както е посочено и в заключението на изслушаната
съдебно техническа експертиза сутеренът не отговаря на изискванията на
благоустройствените закони за обособяване като самостоятелен обект. Видно от
най - ранно датиращия документ за собственост на жилището на втория етаж,
приложен по делото - нотариален акт № 45, том II, дело № 614/87 от 02.06.1987г.,
заедно с прехвърлянето собствеността на жилището се прехвърля и тази върху
сутерена като прилежаща част към жилището. Неясно защо при последваща
прехвърлителна сделка сутеренът е продаден отделно от жилището, но като част от
него, доколкото няма статут на самостоятелен обект.
При продажбата на сутерена договарящите
са изразили воля прехвърлянето на права да стане по отношение на негоден за
правото обект, който не притежава юридическа обособеност, тоест не е налице
годен обект на вещни права. Към момента на разпоредителната сделка липсва одобрен
инвестиционен проект за преустройство на сутерена така, че същият да отговаря
на нормативните изисквания за самостоятелен обект. Действително от
представената по делото схема от Служба по геодезия, картография и кадастър
град Сливен се установява, че в хода на първоинстанционното производство процесният
сутерен е придобил статут на самостоятелен обект с идентификатор №
67338.508.9.1.2, но според съдебния състав този факт не променя извода за липса
на годен предмет на прехвърлителната сделка към момента на сключването ѝ
на 16.10.2008г. В тази връзка неоснователни се явяват и наведените във
въззивната жалба оплаквания относно несъобразяване от първоинстанционния съд статута
на сутерена като самостоятелен обект.
От изложеното дотук следва, че прехвърлителната
сделка, с която ответниците се легитимират като собственици на процесната
западна част от сутерена, не е проявила своето вещноправно действие, доколкото
е налице невъзможен предмет, и същите владеят сутерена без правно основание.
По своята функция и
предназначение сутеренът се явява принадлежност към главната вещ – жилището,
находящо се на втория етаж в сградата, поради което и на основание чл. 98 ЗС
сутеренът е собственост на собствениците на жилището, които, както се посочи
по- горе, по делото се установи да са ищците, въззиваеми в настоящото
производство.
Тъй като
правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като т..
По разноските:
И двете
страни по спора претендират присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Предвид изхода на правния спор с право на разноски разполага въззиваемата
страна. Същата, чрез процесуалния си представител, претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 350,00 лева. Въззиваемите доказват претендираните разноски като
представят договор за правна защита и съдействие от 29.06.2020г. по настоящото
въззивно гражданско дело, в който е посочено
заплащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 350,00
лева, като в тази част договора има характера на разписка съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява
доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение.
Предвид извода за основателност на претенцията за разноски на въззиваемата
страна, съдът следва да
разгледа възражението на въззивника за прекомерност на същото, което възражение
е своевременно заявено. При преценката за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът взема предвид обстоятелството, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание пред
въззивната инстанция, в което процесуалният представител на въззиваемите се е
явил лично, пред въззивната инстанция не са събирани доказателства. Предвид материалния интерес на делото –данъчната оценка на процесния
сутерен минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
(изм. ДВ, бр. 45 от 15.05.2020г., в сила от 15.05.2020г.) и възлиза на 276,08
лева. Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява
прекомерно, поради което същото следва да се намали до сумата от 300,00 лева –
малко над минималния размер, като съдът отчита обстоятелството, че
процесуалният представител на въззиваемите е изготвил отговор на въззивна жалба
и се е явил в откритото съдебно заседание по делото. Предвид извода на съда за
дължимост на претендираното адвокатско възнаграждение и за основателност на
възражението за прекомерност на същото и на основание чл. 273 във вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите
сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Така мотивиран Окръжен съд Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313 от 10.03.2020г., постановено по гражданско
дело № 3819 по описа на Районен съд Сливен за 2019г. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р.А.М.,
ЕГН: ********** и И.В.М., ЕГН: ********** *** да заплатят на Р.П.П., ЕГН: **********
и Г.А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 300,00 (триста) лева,
представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски съобразно изхода на
спора.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по
чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: